Седма глава Души-близнаци

Двадесет и седем годишна жена узнала, че е има­ла общи прераждания със съпруга си в Египет и Пе­ру по времето на инките, и се заинтересувала дали са души-близнаци. Кейси отвърнал: „Да са еднакви души, не. Няма две листа на дървото или две тревички в поляната, които да са еднакви" (3285-2). След това в тълкованието обаче се казвало, че със съпруга й са духовни другари и могат да се допъл­ват взаимно всеки път, когато работят за обща цел. Словосъчетанието „единство на целите" дава най-добра представа за разбирането на Кейси за души-близнаци.

Тълкованията му сочат, че отношенията между такива души не са задължително сексуални или ро­мантични — главното в тях са общите цели и идеа­ли. Душите-близнаци се събират, за да свършат ня­каква важна обща работа. В повечето случаи те не са романтична двойка, а двама души, събрани в обща­та си цел. Тълкованията често посочват души-близ­наци, които в живота са родители и деца. Веднъж например той е заявил, че Исус от Назарет и майка му Мария са души-близнаци (5749-8 и други). По различни начини, когато се съберат заедно, душите-близнаци си помагат в постигането на общата им житейска мисия.

Макар главното в техните отношения да е работа­та, понякога те се прераждат и като семейни двой­ки. Колкото до това дали душите-близнаци са двете половини на едно цяло, от тълкованията става ясно, че всяка душа е отделно цяло, но е дълбоко свърза­на със своя Създател. Тази взаимовръзка е толкова важен елемент от същността на душата, че тя в край­на сметка представлява индивидуализирана част от едно цяло. Най-общо казано, връзката между две ду­ши-близнаци не е по-добра или по-важна от връзка­та между сродни души. Първите обаче упражняват уникално и постоянно влияние една върху друга в много от преражданията си на Земята. Духовните истории на Едгар Кейси и някой от най-близките му хора са интересен пример за това явление.

Може да се каже, че работата, която се превърна в завет на Едгар Кейси, е плод на усилията главно на четирима души: самия него, съпругата му Гъртруд, секретарката му Гладис Дейвис и най-големия му син Хю Лин. Те са се събрали в този живот, за да съз­дадат организация, която впоследствие става между­народна и прави много за просветлението на общес­твото по въпроси като холистичното здраве, прераж­дането, сънищата, духовността и свръхсетивните способности.

С годините тълкованията потвърдили, че четири­мата са се прераждали много пъти като души, свър­зани помежду си, както и с много други хора. Като семейство Едгар и Гъртруд са имали дълбока връз­ка, която е била очевидна за всичките им познати. През целия си живот Кейси е сънувал сънища, показ­ващи неизбежността на техния брак, както и че два­мата са щели да умрат доста по-рано, ако не бяха станали съпрузи.¹⁰ През 1942 г. Едгар Кейси пише следното посвещение на жена си: „Когато съм с теб, Божиите обещания винаги изглеждат по-сигурни — ти наистина си моя опора в този живот". Тълковани­ята потвърждават, че той има душа-близнак, която много ще му помогне в неговата работа за този жи­вот. Оказва се обаче, че тази душа-близнак е не Гър­труд, а Гладис Дейвис. Оказало се също така, че души-близнаци са Хю Лин и майка му.

В някои отношения е невъзможно да се различи да­ли една връзка е между сродни души или души-близнаци. И в двата случая има трайна връзка между две личности. Тя е на духовно ниво и може да помогне много на двете страни в духовното им развитие. Още по-важно според Кейси е, че не е нужно тези връзки да се търсят—те неизбежно се случват. Главната раз­лика се състои в това, че сродните души се събират, за да си помогнат в духовното развитие, а душите-близнаци—за да свършат заедно някаква работа или да се обединят за постигането на обща цел.

За да демонстрирам начините, по които се събират сродните души и душите-близнаци, ето кратък прег­лед на миналите прераждания на четирима души, ко­ито имат големи заслуги в работата на Едгар Кейси.

Хю Лин Кейси бил интелигентен човек, питаещ дълбока любов и почит към делото на Исус. Той ос­новал много сериозни организации и структури, за­нимавал се с умствена дейност, чувствал се най-доб­ре на открито, сред природата, и умеел да общува с хората. Някои от преражданията, оказали най-сил­но влияние върху сегашния му живот, били като един от първите фараони на Египет; съвременник, последовател и мисионер на Исус; баварски воин кръстоносец и монах в Англия (341-1 и други). Като дете той често говорел за желанието си да отиде ка­то мисионер в Китай. Това желание отчасти се дъл­жало на някогашното му изключително ползотворно прераждане в тази страна; по онова време бил мно­го близък с настоящата си съпруга Сали. Родството на душите им можело да се проследи и до Палести­на, където двамата били брат и сестра.

Гъртруд Кейси притежавала вродени дарби в жи­вописта и балета. Докато Едгар Кейси работел като фотограф, тя се справяла много изкусно с оцветява­нето и ретуширането на снимките. Макар че никога не била виждала балет, още като дете, а и по-късно често ходела в гората и танцувала с часове, предста­вяйки си, че го прави пред публика. Подобно на си­на си Хю Лин, тя имала силен ум. Преражданията, които оказвали най-голямо влияние върху сегашния й живот, били на красива танцьорка в Египет, оси­новено дете на персийски номад-лечител, дъщеря на елински философ и дама от френския кралски двор по времето на Луи IV и Луи XV (538-5 и други).

На Гладис Дейвис било казано, че едно от най-цен­ните й качества е способността да превръща всяко препятствие в трамплин за духовно развитие. Тя притежавала силна вяра и вродено желание да нап­рави „добро на много хора" (288-1). В най-значими­те си прераждалия била дъщеря на висш египетски жрец, съпруга и помощница на персийски номад-предводител и млада майка на незаконно дете във френския кралски двор по времето на Луи XV (288-6 и други).

Според тълкованията Едгар Кейси бил склонен към крайности. Главният му източник на стабилност би­ла неговата духовност и интересът му към духовното развитие. Като душа му било писано да донесе прос­ветление на много хора, в качеството си на медиум да им помага с полезна информация и да даде на чове­чеството много знания за лечителските изкуства. Най-значимите му минали прераждания били на висш жрец в Египет; персийски номад-лечител; съв­ременник, последовател и мисионер на Исус; незако­нородено дете по времето на Луи XV; американски трапер и скитник през XVIII век (294-8 и други).

Два от важните периоди и за четиримата били в Египет и в светите земи по времето на Исус. В първия случай били преродени четиримата, докато във втория Гладис и Гъртруд останали в отвъдното като „духовни наставници" на своите души-близнаци.

В Персия Гъртруд била осиновена от лечител и съпругата му, преродени сега в Едгар Кейси и Гла­дис Дейвис. В настоящето ролите били разменени — след като била наета като секретарка, Гладис се на­несла у семейство Кейси и станала тяхна „осинове­на дъщеря". В Персия душите-близнаци Гладис и Ед­гар били родени с цел да основат център за лечение, образование и духовно просветление—дело, наподо­бяващо АИП през XX век.

Френското прераждане на Едгар като незаконоро­дения син на Гладис било твърде кратко. Той бил убит в съвсем ранна възраст поради възможността да претендира за трона. Същите отношения, но с разменени роли душите имали и в Египет, където Дейвис била дъщеря на Едгар и Гъртруд. Според тълкованията най-голямо влияние върху четирима­та било общото им прераждане в Египет.

Тогава Едгар Кейси бил висш жрец, който пома­гал на хората да разберат много духовни и вселенски истини. Хю Лин пък бил владетел, натоварен с отго­ворността да сплоти своя многонационален народ. Двамата били влюбени в красива танцьорка. И тази танцьорка била бъдещата Гъртруд Кейси. По-късно тя и Едгар заживели заедно и им се родило дете, се­гашната Гладис Дейвис. Бесен от ревност, Хю Лин изпратил жреца и танцьорката в изгнание, но задър­жал детето при себе си, за да му напомня за изгубе­ната любов.

Разбира се, всички тези минали отношения има­ли различни влияния върху днешния им живот. В ранна възраст Хю Лин изпитвал ревност и неприя­зън към баща си. Поради общото им прераждане в Палестина обаче двамата изпитвали силна любов и почит към делото на Исус. Гладис на моменти се раз­късвала между братската любов и неприязънта си към Хю Лин, а Гъртруд се отнасяла с него не толко­ва строго като баща му. Освен това тя и Едгар често се чувствали като родители на Гладис.

Очевидно връзките между сродни души се състо­ят от много минали влияния и пориви, върху които трябва да се работи в настоящето. По тази причина тълкованията на Кейси често напомняли на хората, че „...истинското рождено право на отделната същ­ност е волята. Следователно никой порив, никое обстоятелство, никое условие не е по-силно от волята на индивида" (2272-1). Макар че миналите прераж­далия оказват влияние върху настоящото под фор­мата на подсъзнателни спомени, всеки човек си за­пазва свободата да решава как ще се справи с тях. Чудесен пример за това е Хю Лин, който в Египет прокудил Едгар Кейси и прекъснал работата му, но сега посветил целия си живот, за да не се загуби бащиното му дело.

Колкото до днешните отношения на душите-близнаци Гладис Дейвис и Едгар Кейси, както и Гъртруд Кейси и сина й Хю Лин, на всеки от тях било напомнено, че са се събрали за осъществяването на „една цел". За връзката между Гладис и Едгар в едно тъл­кование се казва:

„Запомнете, деца мои: единство в целите, единство в духа, единство на умовете при вся­ко общуване на телата (защото душите в крайна сметка са едно) и в подхода ви към всеки ин­дивид; нека целта ви е събуждане на най-доб­рото у всеки човек и покажете му, че обединя­ването на силите е най-доброто нещо на този свят" (288-19).

Сякаш за да потвърди вечността на връзката между душите-близнаци, друго тълкование отбеляз­ва, че двамата работят заедно, откакто „утринните звезди са запели, а шепотът на ветровете е донесъл вестта за идването на човека" (294-8).

На Гъртруд и Хю Лин пък било казано:

„Емоциите пораждат много тесни връзки, както личи и от едно египетско пребиваване, не само като майка и син, а още по-близки: в зна­нията, в разбирането на нещата, в безпри­страстността — защото те са едно, когато се обърнат в една посока" (538-59).

През целия си живот Едгар Кейси давал на хора­та точна и полезна интуитивна информация. Тя по­могнала на мнозина да разберат по-добре себе си и да вземат дейно участие в развитието на своя живот. Очевидно една от целите е била самата инфомация. В същия ред на мисли една от основните цели в жи­вота на Гладис Дейвис била да записва и класифи­цира тази информация. Преди нейното назначава­не за секретарка (през 1923 г.), тълкованията му, правени от 1901 г., невинаги са били записвани и съхранявани за бъдещите поколения. Близо 95% от архивираните във фондация „Едгар Кейси" тълкова­ния са записани от Гладис.

Освен че подкрепяла съпруга си и внасяла равно­весие в живота му, Гъртруд ръководела и процеса, при който той правел тълкованията. В тази своя ро­ля тя оказвала стабилизиращо влияние, така както и в семейството. По същия начин Хю Лин Кейси ста­нал стабилизиращ фактор в развитието на бащина­та си организация.

През януари 1945 г., когато Едгар Кейси починал, активните членове на АИП били около 300. По оно­ва време единствената публикувана книга по тема­та била „Има една река" на Том Съгрю. Тя видяла бял свят благодарение главно на Хю Лин, който сериоз­но се ангажирал с идеята. През май 1944 г., когато АИП била само групичка отдадени последователи, свързани лично с Едгар Кейси, синът нахвърлял на хартия как вижда бъдещето на организацията. Пи­сани още докато участвал във Втората световна вой­на, целите на асоциацията звучали на пръв поглед нереалистично. Те включвали списание, непрекъс­нати програми от лекции и конференции, форуми с участници от цялата страна, книги за всеки аспект на информацията от тълкованията, една от най-доб­рите библиотеки на света, индексиране на всички материали от тълкованията по теми и извличане на практически сведения от тях.

През юли 1982 г., когато Хю Лин почина, тези це­ли вече бяха осъществени. АИП вече имаше голяма централа, стана международна организация с десет­ки хиляди членове по целия свят и беше издала бук­вално стотици книги и други материали за живота и делото на баща му. Макар темата да се обсъжда ряд­ко, Хю Лин не пропускал да подчертае важната роля, която майка му изиграла в неговото възпитание и в живота на баща му. Към края на живота й, когато се разболяла, той бил в чужбина и й писал писмо, в ко­ето изразил чувствата си по следния начин:

„Много държа да знаеш колко е забавно да съм твой син. Много пъти те виждах да се бо­риш с проблеми, пред които други биха се огъ­нали, а ти се издигаше над тях и (най-важното) увличаше хората със себе си. С Едгар Евънс [по-малкият брат на Хю Лин] никога няма да забравим това. Малцина са имали възможност да ползват знанията от толкова много прераж­далия — не показно, та да го видят хората, а в моментите, когато най-много имахме нужда. Никога няма да забравя нещата, които научих. Не съм чувал за такава себеотрицателна любов към две човешки същества, каквато ти винаги си показвала към Едгар Евънс и мен. И това ня­ма да забравя. Мога да изброявам безкрайно.

Изпитвам гордост, когато си мисля за теб. Съзнанието, че си готова да минеш през врата­та към отвъдното, ме радва дълбоко. В живота ти имаше толкова красота, че възможността да отидеш при татко не ме натъжава. Тук ти го държеше за ръката в трудни моменти, поняко­га за двете ръце, и не съм изненадан, че и сега може да има нужда от теб.

Постепенно разбрахме кармата по начина, по който някога сме я обяснявали на другите. Животът ти ни огряваше с толкова много изя­щество и красота, че не бих позволил себичните ми желания да развалят този период на очакване и радостно нетърпение.

Единствено се моля да не страдаш, скъпа моя. Убеден съм, че съзнаваш колко много те обичам и винаги ще те обичам.

ХюЛин (Случай 538-9, доклади)

Гъртруд починала на 1 април 1945 г., Великден, в седем сутринта, без да прочете писмото, написано два дни преди това. Гладис Дейвис починала през февруари 1986 г.; тя последна от четиримата напус­нала делото на живота им. Със сигурност връзката им като сродни души или души-близнаци ще про­дължи и в бъдеще. Те неведнъж ще се събират, за да си помагат духовно и да работят върху следващите си цели.
Осма глава

Същност на самотата
Животът ми, какъвто го живях, често ми приличаше на история без начало и край. Имах чувството, че е някакъв исторически фрагмент, извадка, на която предходният и последващият текст липсват... Ясно бих могъл да си представя, че съм живял в по-ранни векове, че там съм се сблъсквал с въпроси, които са останали без отговор: че е трябвало да се родя отново, защото не съм могъл да изпълня мисията, за която съм бил предназначен. Когато умра, ще ме последват делата ми (поне така си представям). Ще нося със себе си това, което съм създал. Междувременно обаче въпросът е в това, че в края на живота си няма да застана с празни ръце.

Карл Юнг, Спомени, сънища, размисли
Сред най-удивителните неща в тълкованията за самотни хора, които търсели приятелство, дру­гарство или брак, е, че Кейси никога не им е казвал къде да намерят такава връзка. Информацията за­сяга единствено онова, което тези хора е трябвало да свършат в периода на самотата си. Често тя би­ла необходима на човека за духовното му израстване и изцеление, а също така му давала възможност да протегне ръка на някой в по-неизгодно положе­ние. На хората, които страдали от самотата си, би­ло казвано да открият неповторимите дарби и спо­собности на душата си и да намерят начин да бъ­дат полезни на другите. Кейси е вярвал, че ако по­ложи усилия в тези насоки, човек неизбежно ще си намери другари.

Двадесет и девет годишна разведена жена се тре­вожела например ще успее ли някога да се омъжи отново и искала да разбере дали вече не е срещнала бъдещия си съпруг. Кейси я посъветвал да не мисли толкова за брак, а да обърне внимание на умствено­то и физическото си здраве, както и на личните си постижения: „Първо да направи нещо със себе си! Да осмисли личните си отношения и начина, по който се проявява връзката й с Божественото, и да си намери някакъв идеал!" (5615-1).

От повторен брак се интересувала и тридесет и де­вет годишна вдовица. След смъртта на съпруга й ал­кохолик тя се чувствала самотна и не знаела какво да прави. Разбира се, мислела главно за собствени­те си нужди — как да прогони самотата и да намери щастие. Кейси й казал да смени подхода, когато на­мери сили за това:

„Направи нещо за някой друг! Направи жи­вота му щастлив, стойностен и тогава може да преживееш тези неща! Издигни се до съзнани­ето, че ако искаш да имаш живот, ако искаш да имаш приятели, ако искаш да срещнеш любов­та, трябва да направиш тези неща. Защото по­лучаваш само когато даваш" (1786-2).

През 1930 г. една четиридесети осем годишна же­на, също вдовица, писала на Едгар Кейси с молба за помощ. Част от писмото й гласяло:

„Овдовях преди петнадесет години и макар че съм доста заета, се чувствам самотна, копнея за другар. В живота ми има много мъже, но така и не срещам подходящия, когото да обичам доста­тъчно, за да се омъжа за него. Можете ли да ми кажете дали някога ще се омъжа отново? Това е въпросът, във връзка с който имам нужда от Ва­шата помощ. Ще направите ли това за мен? На­дявам се скоро да ми пишете кога мога да очак­вам тълкование..." (случай 1740-1, доклади).

По време на тълкованието Кейси отговорил, че са­мотата й се дължи на няколко причини. Тя била „с прилична външност, физически привлекателна [и] изключително умна", но често избухвала, макар пос­ле да съжалявала за казаното. Притежавала талан­ти и способности, които имали нужда от изразяване и не й давали мира отвътре. Обвинявала другите за нещастията си. Жената била посъветвана да обър­не живота си в по-градивна посока, да използва по-положително способностите си, да се съсредоточи върху своите идеали, да поддържа добра физическа форма. Ако следвала тези насоки, всичко, от което се нуждаела в живота, щяло да дойде при нея, включи­телно желаният партньор.

На въпроса: „Къде е човекът, за когото ще се омъ­жа, и как мога да го срещна?", една двадесет и чети­ри годишна жена получила следния отговор: „Това трябва да стане като естествена последица от общуване в ежедневието. Когато подготвиш ума и тялото си за изграждане на дом и семейство, той ще се поя­ви" (951-4). На един четиридесет и шест годишен мъж, който също търсел партньорка в живота, било напомнено, че трябва да поработи върху себе си. Кейси му поставил въпроса: „Щом не можеш да жи­вееш в мир със себе си, как ще живееш с другите?" (5392-1).

Шестдесет и осем годишен професор, който твър­де дълго живеел сам, се оплаквал, че в живота му липсват значими връзки и приятелства. Човекът пи­тал как може да се поправи това. Кейси го посъвет­вал: „Давай от себе си така, че да привлечеш хората, които се нуждаят от онова, което можеш да им да­деш" (3056-1). „Постоянно поддържай оптимизма си и помагай на онези, които са в по-лошо положение от теб — те са милиони!" (1540-6). Така отговорил Кейси на четиридесет и пет годишна жена, която ис­кала да разбере кои са „най-подходящите отдушни­ци" за самотата й.

Двадесет и шест годишна жена копнеела за съп­руг и деца, но й било казано, че били налице много други области, към които тя би могла да се насочи в момента—имала дарба на писател, учител, секретар­ка, вдъхновителка и дори проповедник. Кейси я на­сърчил да избере някое от тези поприща, докато се появи възможност за брак: „Използвай онова, което ти се дава сега, и Неговата благодат, Неговата ми­лост, Неговата любов ще те държат далеч от страха от самотата, от отчаянието; ще ти донесат радост в служене на ближния" (945-1).

След като загубила семейството си във войната и останала сама с шестнадесетгодишната си дъщеря, една четиридесет и пет годишна жена изпитвала ужас от деня, в който и момичето ще я напусне. През 1944 г. тя писала на Едгар Кейси с молба за съвет как да пребори тези страхове:

„Като че ли всичко се свежда до едно: чувст­вам се много самотна и изпадам в отчаяние, ко­гато си помисля, че само след няколко години няма да имам дори дъщеря си, за която да се грижа, да я наставлявам и да я обичам. Какво ми става? Получавам много комплименти, че съм привлекателна, дори чаровна, но в социал­но отношение съм кръгла нула. Разбира се, не съм в първа младост, а само младите момиче­та имат възможност да избират между множес­тво партньори от противоположния пол. Мъже­те, които познавам, до един са женени. Всички, които са се интересували от мен досега, са има­ли непочтени намерения. Имам чувството, че съм останка от отминала епоха — защото в днешната има само алкохол и разпуснатост. Но дълбоко в себе си зная, че постъпвам правилно, иначе бих загубила самоуважение, а просто не съм готова да платя такава висока цена, за да се харесвам на другите. Нима до края на живо­та си ще бъда сама и нещастна, а щастието ви­наги ще ме подминава? Има ли поне лъч надеж­да?" (случай 5728, доклади).

Кейси й отговорил, че тя притежава много неща, които може да сподели с другите. Насърчил я да из­ползва способността си да помага на околните да се отърсват от злободневните грижи. Подходяща идея било да събира малки групи хора, които заедно да изявяват таланта си, или да организира курсове по метафизика, тъй като имала вродена дарба да забав­лява и да води разговор. Освен това притежавала мистично излъчване и знаела много за тайните на непознатото. Талантът й да забавлява и вдъхновява другите идвал от едно нейно прераждане в Гърция. По време на живота си в светите земи пък се зани­мавала усилено с изследване на мистериите на жи­вота. Когато жената попитала: „Как да запълня ог­ромната празнина в живота си?", Кейси отговорил: „Чети посоченото и започни с онова, с което същ­ността може да помогне в живота на другите и на се­бе си".

Млада жена пък узнала от Кейси, че периодите й на съмнения, страхове и самота се дължат на това, че упорито потиска желанието си за себеизява. Тя била насърчена да престане да се подценява, да осъзнае, че единственият човек, който я спира, е тя самата, и да даде израз на талантите си (1968-5). Ма­кар че минали цели десет години, докато се омъжи­ла и родила две деца, тя била много доволна и бла­годарна, че е изчакала, докато намери подходящия съпруг. Веднъж писала на Гладис Дейвис: „Убедени сме, че това ни накара да ценим брака си повече, от­колкото ако се бяхме оженили на по-млада възраст".

В случая с една петдесет и четири годишна дома­киня тълкованията давали да се разбере, че чрез са­мотата собственото й подсъзнание я подсеща да се обърне към себе си. По собствените й думи тя често се чувствала самотна и недоразбрана. Кейси й казал, че притежава писателски талант, особено в област­та на разказите и книгите за подрастващи момичета. Той бил убеден, че ще престане да се чувства са­мотна, ако развие дарбите и способностите, които притежавала на душевно ниво, но още не е използ­вала (2992-1).

На друга жена също било казано, че самотата й се дължи отчасти на това, че често потиска същността и способностите си. Това станало причина и за фи­зически дисбаланс, който допълнително влошавал депресията й и й внушавал усещането, че е „откъс­ната от хората и самотна, че никой не го е грижа за нея и тя не се интересува от другите" (3102-1). Освен препоръките във връзка с физическия проблем и съ­ветите да намери физическо и умствено равновесие, Кейси й напомнил, че „умът е строителят" и мисли­те постоянно оказват въздействие върху душевното и физическото състояние на човека.

През май 1944 г. една жена му писала: „Чувствам се сама на този свят, на петдесет и пет съм и оста­рявам в самота, въпреки че отчаяно се нуждая от се­мейство, любов и другарство... Пред другите си сла­гам щастлива маска и съм солистка в един хор, къ­дето пея с вдъхновение, но дълбоко в сърцето си съм едно малко, самотно дете..." (случай 5124-1, докла­ди). В тълкованието й се казвало, че тя твърде често е потискала талантите, желанията и склонностите си, понеже се е водила по мнението на другите. Това възпрепятствало личното й израстване. Ако започ­нела да се занимава с нещата, от които разбирала и които й били интересни, щяла да срещне бъдещия си съпруг. Ако обаче продължавала да потиска чувства­та си и да отбягва дейностите, с които наистина предпочитала да запълва времето си, щяла да оста­не сама до края на живота си.

В друг случай на тридесет и седем годишна дома­киня било казано, че самотата в живота й е резултат от това, че се чувства неразбрана и неоценена „дори от онези, които са близки със същността". Била на­сърчена да започне работа върху духовните си иде­али и да култивира у себе си увереност, която щяла да й помогне в себеизразяването (2170-1).

След като децата пораснали и напуснали дома, петдесетгодишната им майка се чувствала самотна. Всъщност тя поискала тълкование, за да разбере дали със съпруга й трябва да се преместят в по-мал­ка къща. Кейси й казал, че една смяна на жилище­то може да й се отрази добре, но за да се отърси от самотата, трябва да помага на другите. Освен да поддържа връзка с любимите си хора, тя била по­съветвана да открие как да бъде от полза за позна­тите си (79-1).

Четиридесет и две годишна художничка пък полу­чила тълкование, според което подсъзнателно отла­гала да се омъжи, защото в много от предишните й прераждания изборът на неподходящ партньор й „донесъл объркване". Кейси я насърчил да продъл­жи да преподава на деца, а с времето щяла да се по­яви възможност за подходяща връзка. На въпроса й какво да прави междувременно, когато се почувства самотна, й било напомнено, че всъщност никога не е сама:

„И докато анализираш себе си и проблемите си, не забравяй урока, който трябва да научиш тук и сега. Знай, че никога няма да си сама, ако се стремиш да бъдеш едно с Него. Защото Не­говото обещание е: „Никак няма да те оставя — с тебе ще бъда винаги". И ако често се ослуш­ваш, може да чуеш в себе си онзи глас: „Аз съм, не бой се" (2397-1).

Една жена искала да разбере защо често се чувс­тва самотна и защо има толкова малко приятели и научила от тълкованието си, че не е изградила ис­тинска близост с никого. Вместо да се среща с тях на светски събития или в ежедневието, трябвало да им засвидетелства същата любов, която търсела за се­бе си. Имало много хора с по-малко късмет от нея и тя можела много да им помогне. В замяна щяла да намери любовта (2401-1).

Един мъж твърдял, че стеснителността е може би най-големият му проблем. Той бил посъветван: „От­пусни се, като правиш нещо за другите!" (5420-1). Когато попитал как да намери подходящото момиче, за което да се ожени, Кейси му отвърнал: „Постъпвай и живей, както подобава на човек, който заслужава този идеал, и той ще дойде".

Тридесет и шест годишна жена поискала тълкова­ние, защото се чувствала много самотна и безраз­лична към живота. Тъй като не била доволна от ра­ботата си, тя искала да знае дали има начин да на­мери „някакво подобие на удовлетворяващ, плодот­ворен, дори щастлив живот..." и дали би могла да се надява „на любов, брак и собствени деца". Кейси й казал, че е много приятна личност, въпреки склон­ността си понякога да се нервира от „съвсем незна­чителни неща". Притежавала художествени, писа­телски и актьорски способности, които реализирала в радиопредавания. А в миналите си прераждания често развличала другите или се занимавала с деца.

В настоящето обаче не използвала добре творчес­ките си способности. Кейси я посъветвал да си наме­ри работа, свързана с тези дейности, за да изразява себе си. Тълкованието я уверявало, че ако започне по-подходящи занимания, бъдещият партньор щял да я открие сам. Когато жената попитала кой е пра­вилният курс на действие, Кейси отговорил:

„Моли се ежедневно същността да бъде насоч­вана към дейности и решения, които ще са от по-голяма полза не само за нея, но и за да стане светът по-добро място за другите" (5248-1).

Според тълкованията някои хора сами се изоли­рали от другите с погрешните си реакции, макар да не го правели съзнателно. Четиридесет и девет годи­шен мъж, работещ в търговията с обувки, поискал през 1936 г. например здравно тълкование за проб­лема с кръвообращението си (1238-3). След като по­лучил нужната информация, човекът попитал: „Как­во ми има, че така и не успявам да завържа трайно приятелство?". Кейси му отговорил, че притежава критичност и талант за консултант. По тази причи­на привличал мнозина, но когато го питали за мне­нието му, давал твърде сурови „оценки". Било му напомнено, че когато хората идват при него за помощ, не бива да се възгордява от знанията си, а да напра­ви всичко възможно да им помогне.

Тридесет и една годишна художничка, която чес­то се чувствала неоценена, била насърчена да развие способността си да цени другите. Кейси й казал, че каквото посее, това ще пожъне. Препоръчал й след­ната молитва:

Едгар Кейси често е разисквал динамиката на универсалния закон за привличане на подобното. По-просто казано, човек привлича това, което излъч­ва. И за да не страда от отрицателните последствия, трябва да се замисли повече за отношението си към другите, да им дава онова, което би искал да получи в замяна:

„Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб, бъди мил с всички. Защото, както се от­насяш и с най-незначителния от своите прия­тели или ближни, така се отнасяш и с най-доб­рите или с Бог, който е в теб" (2023-1).

Родителите на едно единадесетгодишно момиче научили от полученото тълкование, че тя ще се чув­ства най-добре в собствената си компания, което е голям дар, но трябва да я научат да бъде добра ком­пания и за другите. Момиченцето имало твърде кри­тични наклонности и ако не успеело да се освободи от тях, по-късно щяло да остане само. Тълкованието съветвало родителите да й дадат следния ценен урок: „да не обръща голямо внимание на чуждите недос­татъци, така както би искала и другите да не обръ­щат внимание на нейните" (2648-1).

На млада жена Кейси казал, че склонността й да омаловажава себе си и способностите си й носи мно­го самота. Той я насърчил да си възвърне духовната вяра, която имала по време на прераждането си в Рим. Съсредоточаването в личната духовност и вя­ра щяло да й донесе необходимата увереност, за да преодолее самотата (2803-2).

Един тридесетгодишен пилот научил от своето тълкование, че в повечето случаи е самотен, защото не смее да отдава любовта си. Той бил посъветван да внимава много как се отнася с околните, когато се чувства сам или е разстроен. Кейси му напомнил, че каквото отдава в емоционално отношение, това и ще получи:

„Ако искаш да имаш приятели, бъди друже­любен. Ако искаш да имаш любов, обичай дру­гите. Ако искаш да имаш надежда, проявявай я към ближния. Макар че може да има перио­ди, когато сякаш няма надежда, когато се чув­стваш потиснат, не съди околните за това. За­щото както прощаваш, така ще бъдеш простен; като се надяваш, работиш и проявяваш една или друга черта от характера си, ще бъдеш въз­награден — ако го правиш в духа на истината" (3184-1).

От своето тълкование счетоводителка разбрала, че е самотна заради бързия си и саркастичен ум. Тя толкова се страхувала от критики, че за да се пред­пази, често насочвала стрелите си към околните. Кейси й казал, че трябва да пренасочи умствените си способности към култивирането и прилагането на нови възгледи за живота (5098-1). С малко повече упоритост и постоянство можела да промени реакци­ите си към хората, а с това и техните към нея, и ни­кога повече да не остава самотна.

В някои случаи причината за самотата се крие в преживявания от минал живот. Такъв пример е ед­на държавна служителка, която често се чувствала самотна дори да се намирала в претъпкана стая. Кейси й казал, че част от тези чувства се дължат на прераждане по времето на кръстоносните походи (1183-1). Тогава семейството й често я оставяло да се грижи сама за дома, докато те отсъствали. Тълкова­нията показвали, че когато чувствала същата само­та, трябвало да я възприема като напомняне, че е време да се вглъби в себе си, и като възможност да потърси вътрешното си аз.

Тридесет и четири годишна жена, която постоян­но се изолирала емоционално от света около себе си, се чувствала самотна в самата си същност и колко­то повече хора имало наоколо, толкова по-самотна била. В тълкованието се казвало, че страхът да от­крие чувствата си идва от минал живот. Тогава ос­танала с разбито сърце и се заклела „никога повече в материалния живот да не обича онези, които мо­гат да я разочароват или да й причинят сърдечни терзания" (1747-3). Кейси я посъветвал да показва повече обич към другите и да започне да си създава приятелства. По този начин не само щяла да задово­ли своята нужда от любов, но и да помага на онези, които изпитват същата потребност.

Тридесет и една годишна разведена жена узнала от Кейси, че причината да дружи с хора, които не й допадат особено, е страхът й да остане сама. Бившият й съпруг бил „напълно неморален и безотговорен" пастор, но опасенията й не се дължали само на про­валения брак. От тълкованието ставало ясно, че в последното си прераждане жената участвала в изс­ледователска експедиция, но колегите й я изостави­ли и се върнали в родината си. Страховете й може­ли да бъдат преодолени със самоанализи и постоян­ство (958-3).

Един петдесет и три годишен мъж обичал хората и компаниите, но имал чувството, че те се отдръпват всеки път, когато направи опит да се сближи с тях. Често се случвало да е самотен дори сред тълпа и се затварял в себе си, защото усещал, че другите го изо­лират. Кейси му разяснил, че това се корени в негово прераждане като саксонец. По онова време той обичал всички да му се възхищават: „Там същността била по­читана от ближните си—и й харесвало! Но вместо да използва това, за да им служи по-добре, тя само му се наслаждавала и другите й обърнали гръб!" (3544-1).

Независимо дали самотата идва от минало пре­раждане, от детството или от физическо или душев­но заболяване, тълкованията на Кейси предлагат един и същи подход за решаване на проблема. На­пример на една четиридесет и седем годишна жена било казано, че усещането за самота и потиснатост се дължи отчасти на проблеми с храносмилането. Освен че й съобщил кои лекарства ще й помогнат, той й напомнил за могъщите способности на соб­ствения й ум. Посъветвал я да осъзнае връзката и единството си с останалата част от Творението. Всичко това заедно щяло да доведе до „по-добра фи­зическа и умствена нагласа в рефлексите на цялото тяло" (1100-34).

Човек със семейни проблеми попитал доколко дет­ството е създало у него способност за „нормален, щастлив брак" и получил следния отговор:

„Толкова, колкото същността позволява. За­щото, когато си бил дете, ти си мислил като дете, но сега, след като си станал мъж, добре ще е да оставиш детинщините и да не обвиняваш другите за тях. Защото всяка душа е същност— тяло, ум, душа. Тя ще използва волята си, за да приложи плодовете на духа върху околните ус­ловия и да се настрои на едни вълни с безкрай­ното. Ако се опита да злоупотребява с тях, ще си плати. Както е и при теб. Докато расте дърво­то, можеш да го насочваш и да му придаваш желаната форма. Така може да стане и с отдел­ната същност, докато се обучава и израства. Тя има същите онези черти, но и своя индивиду­алност..." (4083-1).

Мъжът обаче продължил да разпитва в същия дух: „Има ли някакви преживявания в юношеска въз­раст, които са отнели способността на същността за нормален, щастлив брак?". Отговорът бил: „Чети каквото е дадено. Всичките ти проблеми са в теб". Накрая, когато попитал: „Психоаналитично поглед­нато, каква е емоционалната възраст на същност­та?", Кейси отвърнал кратко: „Около два месеца".

Родителите на едно момченце научили от тълкова­нието си, че синът им е склонен понякога да се чувст­ва самотен. Кейси им препоръчал, когато тези момен­ти настъпят, детето да се обръща към музиката, коя­то за него щяла да има особено значение (3203-1).

Тълкованията често препоръчвали на хората, ко­ито търсят партньор, добре да помислят какво точ­но искат. Ако ставало дума за някой, който да задо­воли емоционалните или физическите им потребнос­ти, нямало да бъдат щастливи в брака. Най-подходя­щият партньор за семейство бил този, на когото да бъдат полезни и който също да им помогне. Според Кейси истинската любов не е просто емоция, а акт на отказване от себе си в служба на друг човек. Истин­ската любов е събиране на допълващи се части, ко­ито не са идентични. Това би позволило на двамата да изживеят един „по-полезен, по-пълноценен, по-... балансиран живот..." (364-7].

Когато едно двадесетгодишно момиче се поинте­ресувало в коя област ще работи бъдещият й съпруг, тълкованието отговорило: „Дали ще е уличен метач или президент, ти ще го познаеш! Не се избира по професия, а сърце откликва на сърцето и тяло на тя­лото" (308-13).

Когато тридесет и осем годишен мъж попитал ко­га е препоръчително да се ожени, Кейси отвърнал: „Препоръчително е по всяко време, стига да наме­риш подходящия партньор!". А отговорът на въпро­са: „Срещнал ли съм вече подходящото момиче, за което впоследствие ще се оженя?", бил: „Това зависи от теб. Вече си срещал някои, за които би могъл да се ожениш, но искаш ли?". Сетне човекът помолил да му бъде разкрито името й, но Кейси му казал, че то­ва е решение, което сам трябва да вземе. Десет месе­ца по-късно човекът вече бил женен (622-7).

Ето и един последен пример. През 1943 г. една тридесет и седем годишна жена напуснала работата, която обичала, за да си намери съпруг. Приятелка й била казала, че професията й на детегледачка „не й позволява да изявява талантите, които Създателят й е дарил". През май същата година жената поиска­ла тълкование, като попитала дали е орисана да ос­тане сама, или има шанс да се омъжи. Интересува­ла се още няма ли да е най-добре да напусне дома си в Ню Йорк.

Било й отговорено, че до три години ще има въз­можност за голяма радост, ако се съсредоточи вър­ху целта на живота си. Тя обаче не била да бъде просто бавачка, а трябвало да осъзнае значимост­та си като „учител, другар, възпитател, като човек, който може да направлява не само духовното, но съ­що така и умственото, и физическото тяло на дете­то..." (2988-2). Била посъветвана да остане в Ню Йорк. След тълкованието, което не решавало проб­лема й със самотата, жената все пак изпитала об­лекчение, че не е нужно да се съсредоточава върху търсенето на съпруг, а може отново да се заеме с любимата си работа.

Месец по-късно случайно се сблъскала с бившия си работодател в един универсален магазин. Семейс­твото така и не било успяло да намери жена на ней­но място, така че настоятелно я помолили да се вър­не при тях. Тя писала на Едгар и Гъртруд Кейси за новата си нагласа: „И така, пак съм на старата си ра­бота — която напуснах преди четири седмици, — но се върнах като нов човек, с радостен поглед върху живота и работата си".

В следващите няколко години не получили никак­ва вест от нея, но през 1958 г. тя написала на Гладис Дейвис писмо, част от което гласяло:

„Скъпа Гладис,

.. .Стана ми много приятно, когато научих, че си ме „търсила"; само че аз изобщо не съм на­пускала Ню Йорк — та как бих могла? В тълко­ванието на Кейси се казваше, че ще намеря брачния си партньор именно в този град. И то­ва трябваше да се случи през 1946 г., но ние се срещнахме 2 години по-късно. Все пак г-н Кей­си се оказа прав—както обикновено. След вре­ме със съпруга ми разговаряхме за тълковани­ето и открихме, че през 1946 г. и двамата сме отказали работа, която е щяла да ни срещне. Виждате ли? Но както и да е, вече съм г-жа [2988]..." (случай 2988, доклади).

Кейси отново се бил справил.