Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- XLIII. Самолюбието на отделни народи и градове
- XLIV. Ласкателството
- XLV. Щастието е субективно
XLII. СамолюбиетоКолкото и да бързам, не мога да отмина с мълчание ония, които, макар да не се отличават с нищо от последния наемник, се кичат по чуден начин с празното звание на своето благородство. Един извежда своя род от Еней, друг — от Брут, а трети — от Артур[199]. Вредом показват статуите и рисуваните образи на своите предци; изброяват всичките си деди и прадеди, припомнят древни презимена, макар те самите да се отличават съвсем малко от немите статуи — същите ония истукани, които излагат. И при това положение те водят напълно щастлив живот благодарение на милата Филавтия. Не липсват обаче глупци които почитат като богове този род говеда. Но защо ли да говоря за един или друг вид глупци? Като че ли Филавтия вредом и по чуден начин не прави почти всички тях да се чувствуват най-щастливи. Някой си е по-грозен от маймуна, а си въобразява, че е красавец като Нирей; друг пък, щом прокарал с пергел три линии, си въобразява, че е Евклид[200]; трети е същинско магаре с лира и пее по-лошо от петел, който е захапал под себе си кокошка, но вярва, че е нов Хермоген[201]. Има и друг твърде приятен вид безумие, при който някои се хвалят с дарбите на своите слуги като със собствени. Сенека описва такъв един триблажен богаташ[202]; щом се наканвал да разказва някаква история, той имал подръка роби, които му подсказвали имената, за да не пропусне нещо. Той не се колебаел да влиза в юмручно състезание, макар да е бил толкова слаб, че едвам дишал, но се облягал на силата на многобройните си яки слуги в къщи. Дали трябва да припомня за служителите на изкуството? На тях е толкова свойствена Филавтия, че всеки един от тях по-скоро ще се откаже от бащиното си наследство, отколкото да признае, че е лишен от дарба. Такива са на първо място актьорите, певците, ораторите и поетите. Колкото някой от тях е по-бездарен, толкова повече се харесва сам на себе си и толкова повече се отдава на самохвалство и се надува. Всяка уста си намира подходящ зеленчук! Колкото е по-бездарен човек, толкова повече намира почитатели, изобщо най-негодното довежда тълпата до най-голямо възхищение, понеже по-голямата част от хората, както казахме, са служители на глупостта. Ако по-простият човек е по-приятен на себе си и повече зачитан от другите, защо да се стремим към истинска ученост, добивана с голям труд, носеща със себе си скромност и плахост и накрай ценена съвсем от малцина?! XLIII. Самолюбието на отделни народи и градовеАз виждам, че природата както е дарила всички смъртни със собствено честолюбие, така е дала и по една обща Филавтия на отделните народи и градове. Затова британците освен другото проявяват особени претенции за първенство по отношение на красотата, музиката и хубавото ядене. Шотландците облажават себе си поради благородството си, роднинството си с царе и поради диалектическите си остроумия. Французите смятат за свое качество вежливите обноски, а парижаните се гордеят, че притежават повече от всички други слава в богословската наука. Италианците си присвояват първенство в изящната литература и красноречието и толкова много се ласкаят с това име, та смятат единствено себе си сред смъртните, че не са варвари. В този вид щастие обаче първо място държат римляните, които и до днес блажено сънуват все още древния Рим. Венецианците са щастливи поради съзнанието за своя знатен произход. Гърците се смятат за създатели на науките и за потомци на древните достохвални герои. Турците, тая истинска варварска сган, предявяват претенции за първенство в религията и се присмиват над християните като на суеверни. Още по-приятно се мамят юдеите, които упорито очакват своя Месия и се държат здраво за Мойсей. Испанците не отстъпват нищо никому от военната слава. Германците се надуват с високия си ръст и с познанията си на магията. XLIV. ЛаскателствотоИ да не разказвам всичко подробно, мисля, че вие виждате сами колко голяма наслада носи на отделните смъртни и на цялото човечество Филавтия, на която равна по значение е сестра й Ласкателството. Всъщност Филавтия не е нищо друго освен самохвалство. Но ако хвалиш другиго, това е ласкателство. В наше време ласкателството се смята за нещо срамно, но от тези, за които названията на вещите имат повече значение от самите вещи. Те смятат, че верността е несъвместима с ласкателството. В действителност е тъкмо обратното: за пример могат да им послужат даже животните. Кое животно е по-ласкателно от кучето, кое е по-вярно от него? Има ли по-ласкаво животно от катерицата? И кое животно е по-голям приятел на човека от нея? Иначе трябва да признаем, че повече са полезни за човешкия живот люти лъвове, кръвожадни тигри и свирепи леопарди. Съществува наистина и гибелно ласкателство, чрез което някои коварни присмехулници причиняват гибел на нещастниците. Но моето ласкателство произхожда от добродушие и честност и е много по-близо до добродетелта, отколкото до противните на нея качества — суровост и намусеност, толкова безсмислени и непоносими, както казва Хораций. То ободрява падналите духом, развеселява тъжните, подтиква отпуснатите, съживява равнодушните, облекчава болните, укротява свирепите, сближава влюбените и след като ги сближи, задържа ги за дълго. Това ласкателство увлича момчетата да изучават науките усърдно, развеселява старците, а когато не е обидно и е подсладено с похвала, съветва и поучава князете. Изобщо то прави всеки да е по-приятен и по-мил на себе си, а в това се състои най-висшето щастие. Какво по-голямо доказателство за услужливост от гледката на две мулета, които взаимно се чешат? Няма нужда да казвам, че в това се състои великата заслуга на прехваленото красноречие, по-великата заслуга на медицината и най-великата на поезията: ласкателството е мед и приправка на всяко човешко общуване. XLV. Щастието е субективноНо ето че ми говорят: заблуждаването е нещастие. Напротив, най-голямо нещастие е да не се заблуждава човек. Много са глупави тези, които мислят, че щастието на хората е в самите неща. Щастието зависи от нашето мнение, защото всичко в човешкия живот е толкова неясно и объркано, та нищо не може да се знае ясно, както вярно са казали моите академици, които са най-скромните между философите. Пък дори знанието да е възможно понякога, то нерядко пречи на приятния живот. Човешката душа е така устроена, че много по-лесно се пленява от лъжата, отколкото от истината. Ако някой търси нагледен и убедителен пример за това, нека посети събранията и храмовете. Когато там се говори нещо сериозно, всички спят, прозяват се и са отегчени. Но викачът (сбърках, исках да кажа ораторът), както често става, щом заразказва някаква глупава басня, всички се оживяват, надигат глави и наострят уши. Същото е и със светец, който има баснословно и поетическо житие. Ако искате пример, вземете свети Георгий, свети Христофор и света Варвара, които се почитат с по-голяма религиозност, отколкото апостолите Петър и Павел, па дори повече от самия Христос. Но не е място да говорим сега за това. Колко лесно достигаме до щастието, понеже то зависи от нашето мнение за предметите, а не от тяхната същност! Достъпът до самите вещи е труден, дори към най-лесните, както е например с граматиката. Съставянето на мнение става съвсем лесно. Само то е достатъчно да осигури бързо щастие. Ето някой яде развалена сланина, чиято лоша миризма друг не би могъл да понася, а на онзи му е вкусна като амброзия[203]. Моля ви се, какво не му стига на него за щастие? Обратно, ако някому се повдига от есетра, какво удоволствие в живота си би имал от нея? Ако жената на някого е съвсем грозна, но той я смята равна по хубост с Венера, нали това е все едно, че тя в действителност е красива? Ако някой гледа лошо нарисувана картина само с червена и жълта боя, но й се възхищава, убеден, че това е картина от Анелес или Зевксис[204], нали той е по-щастлив от оня, който скъпо е купил картина от същите прославени художници, но изпитва по-малко наслада от нейното съзерцаване? Познавам едни мой съименник[205], който подарил на младата си съпруга няколко фалшиви скъпоценни камъни, като я убедил, както си е ловък шегобиец, че не само са истински, но и единствени и неоценими с пари. Кажете ми, имало ли е значение това за младата жена, когато е наслаждавала очите си не по-малко приятно с тия стъклени украшения и ги е пазила скрити като някакво неповторимо съкровище? Съпругът между това избягна големи разходи и се наслаждаваше от измамата на жена си, а тя беше благодарна, като че ли й беше подарил скъпо купени накити. Нима мислите, че има някаква разлика между ония люде, които в пещерата на Платон се удивляват на сенките и образите на нещата, като не желаят повече нищо и това им напълно харесва, и оня мъдрец, който е напуснал пещерата и гледа самите предмети[206]? Лукиановият герой Микил, който се видял в златния си сън богат, не би пожелал за себе си друго щастие, освен този сън да продължи през целия му живот. И така, или няма никаква разлика между глупавите и мъдрите, или пък ако има, положението на глупавите е по-изгодно. Първо, щастието на тях струва съвсем малко, т.е. само едно убеждение. На второ място те споделят щастието си с мнозина други. Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|