Искам да ти задам един въпрос във връзка с възприемането на нашите 7 тела и какво общо има с физическата възраст на индивида. Срещала съм в книги (свързани с окултизма). Всъщност тези основавания изобщо не са ми ясни, дори и тези свързани с детето (когато между 4-тата и 7-та година детето усвоява умственото си тяло) Би ли внесъл малко яснота по въпроса?
Доста учения напоследък “изискват” безпристрастност, непривързаност и безразличие. Малко ми е трудно да разгранича тези три неща, но съм сигурна, че има разлика. Проблемът е там, че главното е да пренебрегнеш себе си, понякога да се отдадеш на самота, а това би значело да нараниш хора, които зависят от теб и си поел някаква отговорност(например съпругата/съпругът). Не, че не подкрепям подобни учения – просто не ги разбирам изцяло.
Последният ми въпрос е: Имаш ли представа какво представлява ВИЗУАЛИЗАЦИЯТА.
С вселяването в ново материално тяло душата получава нова роля - съзнанието е силно ограничено от новите материално и астрално тяло, по-точно от информацията записана в тях (предразсъдъците и силното влияние на емоциите). Това за съзнанието е като много тъмни очила - не възприема нормално действителността, а я възприема силно изкривена и ограничена. През първите 21 години всеки един човек се учи на ново отношение към своята същност на базата на новите условия за съзнанието. Отначало се учи да управлява материалното тяло, след това астралното, след това менталното. Ако има и някакви постижения от предишни животи в духовното развитие, започва да осъзнава и душата. Целия този процес е условието на задачата която трябва да решим с този си живот. Опитвайки се да преодолеем препятствията, които застават пред нас, натрупваме положителното за което сме се преродили, което не можем да постигнем в хармоничните условия в които обитава душата.
В разбирането на втория въпрос ти пречи склонността да мислиш с абсолютни категории. Т.е. винаги когато нещо не ти се връзва в разбирането, трябва да се сетиш да търсиш средния път, златната среда. Нашите беди основно идат от вкопчването ни в някакви желания, принципи и цели. Колкото по-малко компромиси сме склонни да правим, толкова по-кофти каша забъркваме - от друга страна, ако правим прекалено много компромиси, няма да постигнем нищо и ще разглезим тези, към които допускаме тези компромиси. За да стане по-ясно ще преведа пример: Ако държиш на един мъж и се опитваш постоянно да го контролираш, той ще се чувства силно ограничен и в дисхармония, с което ще го отблъснеш от себе си. От друга страна, ако му дадеш пълна свобода, той ще започне да се съмнява в твоята привързаност към него и ще започне да злоупотребява със свободата си. Така че, няма универсални рецепти за тези категории (безпристрастност, непривързаност и безразличие) - за всеки един случай трябва да търсиш сама златната среда - никой друг не може да ти каже как точно трябва да постъпваш, живота и ползите от него са си твои. Не се страхувай да правиш избор, да търсиш варианти - всеки избор е правилен, колкото повече се отклониш от средата толкова по силно противодействие ще срещнеш и ако не се вкопчваш и инатиш, веднага ще се коригираш в необходимата степен, но не се хвърляй в другата крайност. В живота ние трябва да бъдем постоянни експериментатори - само така можем да правим леки корекции и да избягваме големите катастрофи.
Визуализацията е волево усилие да създадем образа на някакво материално тяло. Ние си въобразяваме, че този процес протича само в нашето съзнание, но съзнанието ни борави с енергии и с тях създава реален енергиен макет, който ако успеем да си го представим с всички подробности може дори да се материализира. Разбира се, това трябва да е много елементарно тяло, колкото е по-сложно толкова по-трудно ще си представим всички подробности.
Въпроса ми е свързан с девите. Не мога да разбера съвсем дали те са тези, които движат енергията, която представлява дадения предмет или са самото вещество. Понеже съм чела, че се намират в астралното поле, ме кара да ги свързвам с животните. Те различни ли са от душите на животните? Чувала съм за все още прераждащи се човешки души, които управляват също тези процеси, но определено не са деви. Какво са тогава?
Защо Душите виждат акашовите записи като книги с живи картини или може би това е начинът да стигнат до тези фини нива. А информацията, която им предоставят те, не е ли ограничена? Питам, защото за някои души реално съществуващата действителност може да е объркваща.
Защо е нужна памет на физическото и астралното тяло, след като се разрушават?
Енергийната йерархия е доста по-различна от човешката. Енергийните въздействия се осъществяват от така наречените елементали, а тяхната организация се осъществява чрез груповите души (сбор от много елементали, които имат известно съзнание и разум, но които не могат да се сравняват с животните тъй като както казах са доста по-различни), които се наричат деви или енергийни ангели. Елементали има във всички светове, а груповите им души са в по-фин свят. Човешкото съзнание чрез волята също борави с елементали - както съм споменавал то е енергиен диспечер, но нашите възможности са ограничени. Духовно развитите хора общуват с деви и с тяхна помощ реализират магии и чудеса - все пак девите са обединени енергии и са специалисти в тази област за разлика от нас. Естествено въплътените хора поради своите илюзии не могат да управляват мощни енергии (деви) защото биха предизвикали много бедствия, но душите имат много по-вече знания и способности, които са тренирали продължително време.
Душите общуват телепатично - т.е. чрез образи и усещания, а не с думи. Затова техните представи се материализират, те създават несъзнателно с мислите си тази обстановка, в която се чувстват комфортно, а за тези, които не могат да се справят все още, им я създават техните учители. Всички екрани или книги, от които се черпи информация от акаша са начин да се представи тази информация по най-достъпен и несмущаващ начин и се създават от душите специалисти в тази област и естествено информацията се подбира, а не се дава безразборно.
"Защо е нужна памет на физическото и астралното тяло след като се разрушават?" - Защото слизането в материалния свят би било безсмислено, нали там усвояваме някаква нова роля, която ще създаде конфликтите, които ще извършат необходимите промени в нас. След това тази памет се разрушава за да забравим преживените страдания, иначе не бихме събрали смелост да се преродим отново.
