1. Страни в управлението на човешките ресурси в организациите са:
а) предприятията, държавата и синдикатите;
б) организациите и държавата;
в) държавата, представителните организации на работодателите и на синдикатите;
г) ръководството на организацията и ръководството на синдикатите;
д) работодателите и представителите на работниците и служителите.
2. Системите за участие на трудещите са:
а) система на заплащане;
б) неформална структура в организацията;
в) дейност от управлението на човешките ресурси;
г) функция от управлението на човешките ресурси;
д) механизъм за свързване стратегията на организацията с интересите на персонала.
3. Основната месечна работна заплата на отделния работник или служител се определя от:
а) колективния трудов договор;
б) индивидуалния трудов договор;
в) решението (заповедта) на работодателя;
г) договореното между работодателя и синдиката;
д) постановление на Министерския съвет.
4. Социални придобивки на сътрудниците се предопределят от:
а) постигнатите индивидуални трудови резултати;
б) принадлежността към колектива на организацията;
в) постигнатите колективни резултати от работата на организацията;
г) наличието на синдикална организация;
д) дългосрочната стратегия на организацията.
5. „Срок за изпитване” е:
а) вид договор за наемане на работа;
б) условие в индивидуалния трудов договор;
в) условие в колективния трудов договор;
г) метод за обучение на работещите в организацията;
д) вид граждански договор.
6. Индустриалните отношения са:
а) отношенията, които се създават в сферата на индустриалното производство;
б) отношенията между предприятията;
в) отношенията между работниците и служителите и работодателя;
г) отношенията между организациите на работниците и служителите, организациите на работодателите и държавата;
д) отношенията между работодателите от бранша индустрия.
7. Социалният одит е:
а) дейностите от социалната политика на организацията;
б) политика за контрол на дейностите по УЧР;
в) дейност от УЧР;
г) функция от УЧР;
д) нито едно от посочените.
8. Основните участници в регулирането на индустриалните отношения са:
а) индустриалните организации;
б) наетите и работодателите;
в) представителните организации на наетите и на работодателите;
г) държавата, представителните организации на наетите и на работодателите;
д) работещите в организациите.
9. Политиката на социално сътрудничество в организацията се свързва с:
а) информирането на работниците и служителите за развитието на организацията и правата и задълженията на работещите в нея;
б) изграждането на съвместни структури с представители на работодателя и на работещите в организацията;
в) участие на представители на наетите в управленските структури на организацията;
г) колективно трудово договаряне;
д) всичко изброено.
10. Политиката за регулиране на трудовите отношения включва:
а) признаване на организациите на работниците и служителите като равноправни партньори;
б) ролята и обхвата на колективното договаряне;
в) обхват на процедурните споразумения по сключването на трудовите договори и регулирането на трудовите отношения;
г) политиката и подходите на мениджмънта към цената на труда, заплащането, условията на труд, заетостта и производителността на труда;
д) всичко посочено.
11. Предмет на колективния трудов договор (КТД) е
а) заплащането на труда;
б) трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите;
в) условията на труд в организацията;
г) работното време, почивките и отпуските.
12. Основни страни при колективното трудово договаряне в организациите са:
а) правителството и ръководството на синдикалните организации;
б) работодателя и браншовата синдикална организация;
в) работодателя и ръководството/ата на синдикатите в организацията;
г) представителни организации на работодателите, работниците и служителите и държавата;
д) национално представените социални партньори.
13. Предметът на КТД е уреден в:
а) Конституцията на Р България;
б) Директивите на ЕС;
в) Конвенциите на МОТ;
г) Кодекса на труда;
д) Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
14. В обекта на политиките за колективно трудово договаряне се включва:
а) повишаване стабилността в заетостта на трудовия колектив;
б) справедливо и адекватно заплащане на труда;
в) подобряване условията на труд;
г) повишаване сигурността в заетостта;
д) всичко посочено.
15. Стратегията за свързване главната стратегия на организацията с интересите на персонала включва използването на:
а) системите за участие в управлението на организацията;
б) системите за участие в собствеността;
в) системи за участие в разпределението на печалбата;
г) всичко посочено;
д) нито едно от посочените.
16. Политиките за повишаване на сигурността в организациите включват главно:
а) осигуряване на работещите за всички осигурителни случаи;
б) постигането на стабилна, устойчива заетост;
в) здравословни и безопасни условия на труд;
г) всичко посочено;
д) нито едно от посочените.
17. Стратегиите за корпоративна социална отговорност са насочени главно към:
а) потенциалните клиенти на фирмата;
б) местното население;
в) сътрудниците на фирмата;
г) определени групи население;
д) всички посочени.
18. Политиката за регулиране на трудовите отношения включва:
а) признаване на организациите на работниците и служителите като равноправни партньори;
б) ролята и обхвата на колективното договаряне;
в) обхват на процедурните споразумения по сключването на трудовите договори и регулирането на трудовите отношения;
г) политиката и подходите на мениджмънта към цената на труда, заплащането, условията на труд, заетостта и производителността на труда;
д) всичко посочено.
19. Стратегическото управление на човешките ресурси разглежда организацията като:
а) рационална и отворена система към своето най-динамично обкръжение;
б) разработването на плановете за обучение, които свързват потребността от обучение със стратегията на организацията;
в) непрекъснато адаптираща се към външното си обкръжение;
г) близка до своите сътрудници и същевременно внимателна към пазара и конкуренцията;
д) всичко посочено.
20. За наетите в организацията УЧР трябва да бъде:
а) гарант за справедливост;
б) гарант за заетост, адаптирана към условията;
в) гарант за етичност във взаимоотношенията;
г) гарант за сигурност;
д) всичко изброено.
21. Политиките за гъвкава заетост в организацията включват:
а) използването на различни видове договори за работа;
б) използването на работно време с различна продължителност;
в) използването на нестандартни форми на заетост;
г) всичко изброено;
д) нито едно от посочените.
22. Стандартите в областта на управлението на човешките ресурси се съдържат в:
а) Кодекса на труда;
б) конвенциите на Международната организация на труда;
в) директивите на Европейския съюз в областта на трудовите и социални отношения;
г) специализираното национално трудово и социално законодателство;
д) всичко изброено.
23. Политиката на включване, на участие означава политика за:
а) участие на персонала в управлението на организацията;
б) участие на работещите в разпределението на печалбата;
в) участие в собствеността на организацията;
г) участие в комисиите/групите по условия на труд;
д) всички посочени области.
24. Основните участници в регулирането на индустриалните отношения са:
а) индустриалните организации;
б) наетите и работодателите;
в) представителните организации на наетите и на работодателите;
г) държавата, представителните организации на наетите и на работодателите;
д) работещите в организациите.
4.8.Теми за дискусия -
Ролята на индустриалните отношения в УЧР и на различните форми на трудови отношения за УЧР и бизнес стратегията на организацията.
-
Основни теории, модели и подходи на колективни трудови отношения по принцип и в частност – прилагани в България, съответния бранш и организация.
-
Страни и субекти на индустриалните отношения. Равнища на преговори. Структури.
-
Основни интереси и стратегии на страните в колективните трудови отношения.
-
Съвременната българска и европейска практика в регулирането на трудовите отношения.
-
Чрез кои функции и дейности на управление на работещите може да се постигне по-висока мотивация?
-
В какво се изразява мотивационния потенциал на работната заплата?
Изготвил
Проф. Катя Владимирова
– –
Сподели с приятели: |