Галерия СИБАНК
представя
Българската Бел Епок във фотографиите на Георги Георгиев
21 януари – 1 февруари 2008
Откриване – 21 януари 2008 (понеделник), 18.30 часа
В изложбата са представени около 50 фотографии от колекция „Георги Георгиев” на Национално сдружение „Фотографска академия”.
Изложбата е интересен преглед на творчеството на най-известния български фотограф, направен през характерната за времето естетика с влияния от пикторализма и символизма. Ценната колекция на „Фотографска академия” дава автентичен образ на класиката в ранната ни фотография.
В периода от 1920 до 1944 Българският фотоклуб, създаден непосредствено след Първата световна война по идея на авиаторите-навигатори в летище „Божурище”, е единственото средище, което се занимава с проблемите на художествената фотография в България. Най-голям авторитет във фотографските среди тогава е Георги Георгиев (1881 – 1956). Той е основател и дългогодишен почетен председател на клуба.
Георги Георгиев е роден в гр. Казанлък.
Първите си познания по фотография получава като дете от баща си Стоян Георгиев, автор на първите български ръководства по фотография (1989 и 1904 г.), сътрудник на списанието LA PHOTOGRAPHIE FRANCAISE и създател на първото фотолюбителско дружество в България.
Още през 1903 – 1904 г. Георги Георгиев издава три монографии: „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”.
Георги Георгиев е един от първите фотографи заснел киноснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин.
През Първата световна война, като летец-наблюдател прави първите аероснимки на гр. Солун в тила на френската армия. През 1917 г. като помощник началник на училището за летци, преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” и издава учебник по аерофотография и фотограметрия. През тази година създава и първата си голяма творба – портрет на летеца Симеон Петров.
През 1924 г. печели сребърен медал и почетен диплом в конкурса на сп. PHOTO ET CINEMA, след което се зареждат медали и отличия в Париж, Берлин, Виена, Милано и др. След войната работи като юрист-консулт в Българската земеделска банка, като продължава активно да се занимава с фотография, изнася фотографски беседи и провежда над 30 курса по фотография. Публикува статии в наши и чужди списания. Заедно с Бончо Карастоянов и Пенчо Балкански поставя началото на актовата фотография в България. Владее до съвършенство режисурата и перфектното осветление и постига изразяването на сложни душевни състояния, както в ателието, така и на открито.
През 1950 г. по инициатива на Георги Георгиев се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор и преподавател. През 1953 г. поставя началото на фотопериодиката у нас с уникалното издание „Фотовести” и организира първата национална изложба по художествена фотография. До края на живота си провежда курсове за професионалисти за ДП „Българска фотография”.
През 1956 г. започва своя тритомен труд „Основи на реалистичното фотоизкуство”, който не довършва.
Последната му обществена изява е на 4 март 1959 г. пред Българския фотоклуб – доклад на тема „Предразсъдъци и творчески несъобразности в практиката на реалистичното фотоизкуство”.
Източник: Петър Боев „Фотографско изкуство в България (1856 – 1944)”, 1983 г.
За повече информация:
Галерия СИБАНК – 93 99 280, Светлана Куюмджиева – 0897 967 121
Сподели с приятели: |