Глава четиридесет и втора - Вратата

Глава четиридесет и втора - Вратата

От съд към слава

Осем дни след раждането на Йоан Кръстител, говора на Захария се възобновява и той изговаря едно удивително пророчество, казвайки, че целта на Йоан ще бъде да подготви пътя за Христос.

След съдбоносното решение да ядат от забраненото дърво, херувимите охраняваха входа към дървото на живота. Човекът беше изгонен от мястото, където беше говорил с Бог. Поради греха си, сега човека ходеше в тъмнина, страх и смърт. Бидейки извън откриващата светлина на Божието присъствие, той обичаше това място и се страхуваше от него.

От този ден жертвите на животни му напомняха за неговата нужда от заместник, сочещи към историческото събитие, за което Захария пророкува и за което Симеон прибавя:

„Защото очите ми видяха спасението ... светлина на откровение за народите” (Лука 2:30-32).

В устройството на светилището на Мойсей беше открито много повече за този идващ Изкупител. То също така имаш вход, който сочеше на изток, както входа на Едемската градина, но този вход не беше охраняван от херувими. Тук виждаме един привлекателен вход. Той беше предназначен да привлича хората, за да се радват на благодатта, която беше осигурена.

Тук виждаме пълнотата на Изкупителя представена в тип, илюстрираща чрез детайлите всичко, което Той щеше да извърши, за да възстанови разрушената връзка между човека и Бог. Той, светлината на света, щеше да осияе в тъмнината на човешкото невежество и щеше да открие пътя обратно към присъствието на Божия мир.

Човекът не беше предназначен да бъде само наблюдател на осигуреното от Бог при олтара. Той беше предназначен да участва във всичките привилегии и отговорности. Умиването при умивалника представя съвета и инструкциите, които бяха необходими за подготовка, за влизане през следващата врата.

Врата беше десет на десет лакътя, или около пет на пет метра, два пъти по висока от входа на двора, но и два пъти по тясна. Силата на греха над нас е отнета при олтара. Нашата идея за светостта е стеснена, а нашата идея за чистотата и светостта на Бог са увлечени от умивалника. Въпреки че площта на двата входа е същата, нашия фокус е преместен от плътското до нас, към славните съвършенства над нас.

Вратата е направена от същия препреден бял лен и цветове, както първата врата. Същата еврейска дума е използвана за бебето, което е изтъкано и оформено в утробата на майка си в Псалм 139:13, 15, и това бебе е предназначено да бъде място за пребиваване на Бог, което никой човек няма правото да унищожи или разруши.

Втората врата затваря двора, но осигурява вход на свещениците за служба в Светото място. Одеждите на първосвещеника бяха направени от същия материал и цветове, както вратата. В тези одежди той беше човешка скиния, място за пребиваване на ЯХВЕ, свято място, което е осветено от Неговото присъствие.

Грешникът е в безопасност, ходейки където и да е на земята, но влизането в Светото място беше позволено само за тези, които са облечени с изкупителната благодат. Както скинията беше тип на Христос, така тази врата ни напомня, че само през Него може да се влезе в Божието присъствие.

Петте колони, които поддържаха завесата ни казват, че тя е подържана от благодат. Те бяха направени от акациево дърво покрито със злато; Христовата човешка природа покрита с Неговата Божественост. Петте колони имаха корони от орнаменти на върха си, отразявайки слава и чест, което е свидетелството на петте писатели на писмата, Павел, Петър, Йоан, Яков и Юда.

Те свидетелстват, че има корона, която е нетленна (1 Коринтяни 9:25) за тези, които отмахват кваса на гордост, лицемерие и законничество.

Съществува корона на радост (1 Солунци 2:19) за тези, които чрез живота и свидетелството си придобиват хора, които да вярват в благовестието.

Съществува корона на правда (2 Тимотей 4:8) за тези, които живеят свят живот, докато с нетърпение очакват завръщането Му.

Съществува корона на живот (Яков 1:12) за тези, които са верни в свидетелстването и живота си, като истинско потвърждение за благовестието.

Съществува корона на слава (1 Петрово 5:4) за тези които пасат Божието стадо, като се грижат за него и го напътстват.

Терминът стълбове е приложен за Яков, Петър и Йоан, които поддържаха и подпомагаха Варнава и Павел (Галатяни 2:9). В Откровение 3:12 победителите са направени стълбове „в храма (наос) на Моя Бог”.

Подложките под колоните бяха направени от бронз, тип на присъда, което показва, че независимо от привилигированата позиция, съществува все още съд над нас, над нашите действия и мотиви. Помазаните за Бог все още се нуждаят от промяна. Ако устоим ние също ще царуваме с Него.

Ако „светиите ще съдят света” (1 Коринтяни 6:2) и „ангелите” (1 Коринтяни 6:4), не трябва ли да се научим как да отсъждаме между себе си? „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени” (1 Коринтяни 11:31)? Повече от написаното от тези пет автори се занимава с поправяне, порицаване и увещание.

Това служи за непрекъснато напомняне, че Исус, към когото тази врата сочи и чрез когото влизаме в Святото място, стоеше на мястото на подсъдим и понесе кръста вместо нас. В същото време Той беше светилището, в което пребиваваше Божието присъствие и палатката, в която Той живееше, за да бъде място за среща между Бог и човека. Извън тази метафора дори вярващия не може да принесе нещо, което Бог може да приеме. Затова благодарим на Бащата в името на нашия Господ, Исус Христос.

Глава четиридесет и трета - Завесата

Единственият път до бащата

Точно преди седмицата на мълчание, която прекара с приятелите си, Йов каза на съпругата си: „Само доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си” (Йов 2:10). В края на седмицата на мълчание, „Йов отвори устата си и прокле деня, в който беше роден” (Йов 3:1). „Защо не умрях при раждането” (ст. 3)? „Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и Бог го е преградил” (ст. 23)?

Исая също имаше подобна опитност. Въпреки че двамата живееха в различни времена и техните срещи бяха напълно различни изглежда, че крайния резултат беше един и същ. „Защото очите ми видяха Господ, Царя на силите” (Исая 6:5). Йов каза: „Но сега окото ми те вижда” (Йов 42:5).

Целта на пътуването през светилището е да се видят всичките Божии богатства, които са достъпни за нас чрез Христос. Вярата и надеждата, които са решителни, реалистични и неуморими, са необходима част от нашето пътешествие, както бяха за Йов и Исая.

Влизайки през вратата в Святото място, отдясно виждаме малка маса с хляб и ливан върху нея. От ляво, срещу масата, има светилник със седем светила, който осветява помещението. Малко по нататък от тях има малък олтар за изгаряне на тамян, точно пред завесата. Завесата трябваше да бъде направена „с изкусно извезани херувими” (Изход 26:31). Тя беше направена точно според инструкциите (Изход 25:40; 26:30; 27:8).

Израза „дело на сръчен майстор” е използван само за завесата и за одеждите на първосвещеника (Изход 26:31; 28:6). Божествената мъдрост и умение бяха дадени на майстор, за да ги направи. Завесата сочеше към човешката природа на Христос, чийто живот също беше демонстрация на сръчните напътствия на Бащата. Белотата на чистия лен, сочеше към безгрешното човешко естество на Изкупителя, което беше преплетено в Божия тъкачен стан. В Него Божиите очи можеха да видят всяко от Своите съвършенства и това беше демонстрирано в живота на съвършено послушание. „Неговата пълнота доказа празнотата на човека” – пише Артър Пинк.

Когато Евреи 10:5 се казва: „Но приготвил си ми тяло”, това обръща вниманието ни, че Исус в плътта си, представен чрез тази прекрасна завеса, която беше направена от изкусен майстор, не беше опетнен с грях и затова ние сме насочени към Неговите съвършенства. Тези съвършенства могат да бъдат видени само от Бащата в Пресветото място. Затова четирите стълба, на които завесата беше окачена, бяха поставени зад нея, в Святото място. Завесата беше глас, който казва: „Не преминавай по нататък”. Херувимите на завесата представяха същото предупреждение, както те правеха на входа за Едемската градина. Там те пазеха Божиите съвършенства, и не позволяваха на човека да яде от Божия вечен живот, докато проблема с греха не е разрешен.

Свидетелството на Исусовия живот беше, че освен ако човека не е свят, безгрешен, без петно и съвършен, какъвто е Христос, той не може да влезе в Божието присъствие. Той не каза, че това е невъзможно, но че възможността или пътя беше откриван пред техните очи. „Аз съм пътя” (Йоан 14:6). Той изпълни всичките изисквания, които бяха необходими, за да задоволи Своя Баща и като наш Заместник прокара път за нас. Заместническата кръв, която беше внесена от първосвещеника отвъд завесата и попръскана на умилостивилището, сочеше към това.

Завесата, която беше раздрана отгоре до долу, когато Исус извика: „Свърши се!” (Йоан 19:30), обяви, че пътя към Бащата сега е известен. Сега пътят беше отворен за всички вярващи. Това не означава, че грешната плът може гордо да влезе в Божието присъствие. Завесата беше раздрана, но не премахната. Исус все още е пътя към Бащата и херувимите свидетелстват за Неговия съдебен авторитет, с който Той ще съди всеки един, за всяка дума, която е изговорил (Йоан 12:48).

Завесата беше направена от същия лен, от който бяха направени предишните две завеси и покрива. За завесата (Изход 26:31) цветовете са споменати първо, за да поставят ударението върху съвършената човешка природа на Исус, чрез когото човека може да влезе.

В описанието на покрива, белия препреден лен е споменат пръв (Изход 26:1) и преобладаваше, за да може да представи чистата Божественост на Исус, под която Божието присъствие щеше да пребивава.

Завесата беше окачена на четири колони, които бяха направени от акациево дърво и покрити със злато, отново сочещи към двете естества на Христос. Тези колони не бяха украсени на върха, като петте, които бяха на входа на Святото място.

Четирите евангелия разказват историята на пророчеството на Исая: „Че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът” (Исая 53:8).

Всяка колона имаше златна кука на върха си, която държеше завесата, за да бъде видима. Исус също беше поддържан от Бащата, отгоре когато беше на земята (Йоан 8:29). Четирите евангелия представят съвършенствата на Христос. В тях ние виждаме моравия цвят на Неговата царска титла; червения цвят на кръвта на страдащия слуга; белия цвят на правдата на Божия Син и синия на небесния Божий Син.

Тези колони бяха поставени в четири сребърни подложки, направени от същите пари за откупване, които бяха използвани при направата на поставките под дъските – откупа, който Израел заплати като отговор показващ, че са изкупения Божий народ.