Глава четиридесет и четвърта - Завесата от фин лен

Глава четиридесет и четвърта - Завесата от фин лен

 Изход 26:1

Мястото за пребиваване на Бог

В Пресветото място, върху умилостивилището, между двата херувима, Бог живееше всред Израел. Херувимите заемат най-високата позиция в йерархията на ангелите и изпълняват Божиите съдебни решения. На завесата, която беше пред ковчега и на завесата над ковчега също така имаше херувими. Някой даде име на тази завеса, наричайки я „мишкан”, което на еврейски означава „да пребивава”. Това беше мястото за пребиваване на Бог или скиния, както е наречена в Изход 26:6. Други хора казват, че това име се отнася за дъските. Думата е използвана за обитаването на колиба, палатка и дори храм.

В Откровение 7:15 се казва, че има голямо множество от всеки народ, племе и език пред трона. Те идват от голямата скръб и служат на Бог денем и нощем в Неговия храм (наос). Този, който седи на трона ще: „разпростре скинията си върху тях” или „ще пребивава между тях”.

Завесата беше направена от препреден лен от две части, които покриваха Святото и Пресвето място. Всяка част се състоеше от пет завеси, които бяха дълги 28 лакти и широки 4 лакти; те бяха зашити заедно. (един лакът се равнява на около 50 см.).

Двете части на завесата са като двете части на заповедите. Първите пет определят отговорностите на човека спрямо Бог и са свързани заедно с израза „Господ твоя Бог” (Изход 20:2). Можем да кажем, че те покриват и ограждат Пресветото място.

Вторият комплект от пет заповеди определя отговорността на хората един към друг и не съдържат фразата „Господ твоя Бог”. За тях може да кажем, че покриват Светото място.

Десет е числото за човешката отговорност. Оформяйки покрива с десет завеси Христос е представен като представящ Своя народ, като изпълняващ изискванията на закона и по този начин задоволяваше Бог и хората. Само Той обичаше Бог с цялото си сърце и ближния, както себе си.

Мястото, на което тези две части се срещаха над завесата, имаше 50 сини петлици, които бяха закачени до двете страни на завесата и съединени със златни куки. (Изход 26:5-6).

Числото 50 напомня за Светия Дух, който беше излят на Петдесятница, 50 дни след Неговото възнесение. Този Дух беше излят над него без мярка и е обещан на всички тези, които ще бъдат родени в Него.

Двете секции, които са свързани заедно представят Исус като такъв, който може да обедини съвършено изискванията на Бог и нуждите на човека.  

Някои примери за това са Неговата непреклонна правда и велика нежност. Той беше безкомпромисен в своята верност към Своя Баща и пълен със състрадание към бедните грешници. Той беше строг в порицаването на злото и човешките традиции и в същото време нежен и търпелив към тези, които бяха невежи относно Него. Той представяше авторитета на своята Божественост и кротостта и смирението на човешката си природа.

Всички тези бяха свързани в Неговия живот точно както ленените завеси бяха свързани чрез сините петлици (небесна благодат) и златните куки (Божествена чистота).

По време на Неговия живот на земята много хора видяха Исус само като кожата от язовец, като нещо, което те не желаеха. Неговото присъствие откриваше тяхната слепота и закоравели сърца. То възбуждаше тяхната враждебност, тъй като те не можеха да видят отвъд своята гордост, те не можеха да видят съдебния авторитет на мишкан.

Но някои, чрез милостта и благодатта, които очакваха и които получиха „видяха славата Му като славата на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Те го видяха като Божия правда (бялото), Господ на небето (синьо), Цар на царете, (мораво) и страдащия слуга (червено). При завесата белия цвят е споменат пръв и преобладава.

За да забележи тази завеса, човека трябваше да погледне нагоре, към Него, който сега е издигнат и „коронясан със слава и чест” (Евреи 2:7).

Вътре, свещеникът можеше да погледне нагоре и да види, че Бог беше „обърнал светската мъдрост в глупост ... Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците” (1 Коринтяни 1:20, 25).

В Исая 5 пише за лозе, в което Бог търси добро грозде. Той обаче намира само такова, което не е добро. Той търсеше правда и правосъдие, но вместо това откри кръвопролитие и беди. От първите седем обявени горко, шест са отправени към Израел.

Горко на тези, които живеят за любов и богатство (Исая 5:8), които живеят поради любов към удоволствията (ст. 11), които живеят от любов към злото (ст. 18), които следват своите философии и теории (ст. 20), които следват своето его (ст. 21) и които покваряват правосъдието (ст. 23). Всяко едно то тези неща е прогресивна стъпка, която ги отдалечава от смирение и доверяващата се на Бог вяра.

В глава 6 на Исая се позволява да види неща, които са над него и той казва: „Видях Господ седнал на висок и издигнат престол”. След това той изговаря седмото „горко” над себе си: „Горко ми” (Исая 6:1, 5)

Заставайки в Божието присъствие и виждайки славата Му е опитност, която смирява човека. Това се случи с Исая и ще се случи и с нас също.

В естествената светлина на двора, ние можем да видим, да критикуваме и твърдо да посочваме злото, невежеството и грешките на другите.

В светлината на Божия Дух и Неговата слава над умилостивилището, ние виждаме не само нашите мръсни дрипи, но също така и праведното съвършенство на Този, в чието име сме застанали в Божието присъствие.

Глава четиридесет и пета - „Охел” от козина

Изход 26:7

Мястото за срещане

 

Завесата от бял лен беше първия пласт, който висеше от дъските. Следващия пласт беше направен от черна козина, която беше изпредена и изтъкана от жените на Израел (Изход 35:26). Тази козя вълна беше взета от същите кожи, с които те направиха своите палатки. На еврейски тази завеса беше наречена „охел”, което означава, че скинията беше видяна като палатка. Като такава, тя беше място за срещане с народа Му (1 Летописи 6:32).

В Изход 26:7 се казва, че завесата е палатка над скинията или охел над мишкан. Мойсей трябваше да съедини двете части на палатката заедно (Изход 26:11). Това беше мястото за пребиваване на Бог (скиния) и място за срещане за Израел (палатка). Еврейския език използва тези две различни думи. В Новия завет Йоан говори за Исус и в 1:14 казва: „Словото стана плът и пребиваваше между нас”. Това означава, да живее в палатка или в лагер; да живее, както Бог живееше в древността в скинията. 

Завесите от препредена козина бяха толкова широки, колкото ленените, но бяха по-дълги с два лакътя – 30 лакти. Също така вместо десет, те бяха единадесет; пет от задната страна и шест от предната. Пет и шест са числата на благодат и човек; Божията благодат свързана с човешката нужда. Те бяха съединени над завесата, но сега се използваха бронзови петелки, които напомнят за съд. Козите не бяха смесени със злато. Грехът винаги е осъждан и никога не е прославян.

Единадесетата завеса беше провесена два лакътя над предния вход и прегъната обратно, така че се виждаше ясно от предната част. Исус също можеше да се види ясно като жертва за грях, по време на последните три години от 33-годишния Му живот.

За тези, които влизаха в Светото място, тази единадесета част от завесата им напомняше за голямата цена, която беше платена от техния Изкупител, за да осигури вход за тях. Тази завеса сочеше към Христос като великата жертва за грях, за Своя народ.

Когато Израел се събираше за празнуването на седемте годишни празници, пет пъти козата беше единственото животно, което беше използвано при жертвата за грях (Числа 28:16 – 29:40). 

 

1.Сборния празник на пасха и безквасни хлябове.

2. Празника на седмиците (Петдесятница).

3. Празника на тръбите

4. Денят на умилостивението (Телето беше за първосвещеника и свещениците. Козела и козела за отпущане бяха за греха на народа).

5. Празника на шатро разпъването.

При шест други случаи се изискваше коза като жертва за грях:

1. Когато водач съгрешеше (Левит 4:22).

2. Когато някой  обикновен човек съгрешеше (Левит 4:27).

3. По време на посвещаването на свещеник (Левит 9:3).

4. При посвещаването на светилището (Числа 7:16).

5. Когато не се спазваше всичко, което Бог беше заповядал (Числа 15:24).

6. Жертвата за грях в началото на всеки месец (Числа 28:1-15).

 

В двете посочени групи, това животно се използваше в 11 жертви. Бог ще пребивава там, където проблема с греха е разрешен.

Козелът може да бъде видян там, където има връзка с грях и измама. В историята, записана в Битие 27, Ревека, която обичаше Яков, чува, че Исак ще благослови Исав. Ревека искаше това благословение за Яков. Използвайки месото на коза, за да подлъже Исак и козината, за да го измами и дрехите на Исав, за да заблуди чувството му за мирис, тя успява да получи за Яков благословението, което принадлежеше на Исав. Двадесет и една години по-късно тази измама все още кара Яков да се страхува за живота си. Нощта, преди да се срещне отново с брат си Исав, той се бори с един ангел и казва: „Няма да те пусна докато не ме благословиш” (Битие 32:26). Промяната на името му от „измамник” или „мошеник” на „един, който остава с Бог” е свидетелство за променен живот.   

Наследственото естество на греха се предава от едно поколение на друго. Наследниците на Яков ревнуваха неговата благосклонност към Йосиф и продадоха своя сънуващ брат на търговците, които пътуваха към Египет. Неговата пъстра дреха беше потопена в кръвта на коза и представена пред баща им като тяхната версия за смъртта на Йосиф, като причинена от диво животно (Битие 37:31). Божията цел не трябваше да бъде променена от човешката измама. Сънищата на Йосиф се изпълниха буквално в Египет. Неговата одежда като втория високопоставен в Египет изискваше подчинението на всеки, включително и на братята му. Неговата власт сега можеше да нареди „онзи в когото се намери чашата той ще ми бъде роб”(Битие 44:17). Това е много важно изказване на Йосиф, който е предназначен да бъде тип на Христос, тъй като участващите в Господнята вечеря също са обявени за слуги на живия Бог (Йоан 13:6). 

Наскоро, след като стана зет на Саул, Давид се предпази от копието на Саул, с което той искаше да го убие, а Михала му предложи да избяга през прозореца. Тя постави семейния идол в леглото и завивка от козя козина на главата му, и каза на Сауловите слуги, че той е болен. По-късно тя каза на Саул, че Давид се е опитал да я убие (1 Царе 19:11-17). 

Във всяка една от тези истории има достатъчно причини за принасянето на коза в жертва за грях. Но нашата тема е завесата от козя козина, а не жертвата. Така че аз ще приключа тази глава с една илюстрация, която Исус представи за козите.

В Матей 26:33 Исус сравнява овците с козите. Той сравнява козите с тези, които не го разпознаха в тези, които бяха гладни, жадни, които бяха странници и голи, болни и в затвор. Исус не изпрати своите последователи само по пътищата и кръстопътищата, за да търсят тези хора, но самия Той отиде да ги потърси. Яков казва, че чистата и неопетнена религия посещава сираците и вдовиците в техните нужди. Най-големият грях на гордост във всички хора е неуспеха им да разпознаят Исус в тези, в чийто живот изглежда, че Неговите благословения на преуспяване отсъстват. Исус не само се идентифицира с тези хора, но също така Той беше направен грях за тях. Тези, които знаят това за него го разпознават в Охел, покривало от обикновена козина, като място за среща на хора в нужда със светия Бог. В Него няма измама. Можем да му дадем своето доверие.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 2.73 Mb.

Сподели с приятели: