Глава четиридесета - Пари за изкупление

Глава четиридесета - Пари за изкупление

Признаване на собственост

Разделяйки се с умивалника и приближавайки се към светилището на скинията, забелязваме, че под дъските има много сребро, около пет тона.

В историята на Израел виждаме величието и силата на Изкупителя, когато ги преведе през морето. От едната му страна те бяха погребани с Него в смърт, а от другата – възкръснаха с Него за нов живот. Тук виждаме привилегията на изкупените, които служат на Бог, пеещи песента на Мойсей. „В милостта Си, си водил народа, който си изкупил”. При планината Хорив (Изход 33:6) виждаме задължението на изкупените, послушни на Бог, когато Той изговори пред тях условията на Своя завет на изкупление и го ратифицира с жертва и попръскване с кръв. Приемането на завета беше завършено с хранене на върха на планината с което се отпразнува тази нова връзка (Изход 24:11).

До този момент за Израел всичко беше осигурено от Бог. В Изход 30:11 Бог изискваше отговор от тези, които беше изкупил. Израел не беше изкупен, за да може да прави, каквото си иска. Сега Израел трябваше да плати откуп. Защо беше необходим този втори откуп? Липсваше ли нещо на първия? Този откуп беше свързан с преброяването на Израел.

В книгата Числа това е обяснено. (Вижте главата Определяне на отговорностите). Това преброяване беше относно собствеността над народа. Овчарят преброява овците си, защото те са негови.  

След като Бог беше изкупил тези хора, Той ги притежаваше и затова имаше правото да определи как те ще Му служат.

В Данаил 5:26 Бог казва на Валтасар, че е „преброил дните на царството му и го е свършил”. В Данаил 4:25 Бог изпрати вест на Навуходоносор. „да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава, на когото иска.” Бог пази правата си.

Така че когато Давид преброи Израел 1 Летописи 21:1-4, той извърши това, което принадлежеше само на Бог, собственикът на Израел.

Като Изкупител на Израел Бог имаше правото не само да ги преброи, но, правейки това, Той имаше правото да определи къде да бъде настанено всяко племе, реда на пътуване, точните детайли на скинията, кой къде ще служи и всеки друг детайл.

В Изход 12 се казва, че Израел е изкупен с кръв. В Изход 30 Израел признава своята собственост над тях като Негов преброен народ. Тези пари са наречени дар за Бог.

Всеки израилтянин над 20-годишна възраст трябваше да плати откуп за себе си от половин сикъл или 10 гери. Като че ли Израел плащаше първия си десятък, давайки на Бог част от това, което беше получил от Него. Десет е числото на отговорност и тук те я научаваха чрез лична опитност.

Така че Израел не купуваше своето изкупление. Това вече беше осигурено. Те признаваха своята отговорност като един, който е притежаван.

По-малко от десет гери не е достатъчно, както и пазенето на девет заповеди не е достатъчно. Законът беше напълно осъществен в живота на Изкупителя. Исус плати десетте гери вместо човека.

Това трябваше да стане в зависимост от сикъла на Светилището, което означава, че Исус беше премерен според Божия стандарт

Изискваният откуп беше един и същи, както за бедния, така и за богатия, тъй като изкуплението не е според собствената възможност, позиция, богатство или бедност. Великият пророк и апостол също се нуждаят от същото изкупление, и трябва да бъдат покрити от същата кръв, както и най-бедния израилтянин.

Парите за този откуп осигуриха основата за дъските и колоните на скинията (Изход 38:24-31). Това беше мястото за почивка на Божието присъствие, което беше всред Неговия народ. (Сивото в дясната долна част и под колоните).

Неговото присъствие беше основано на тяхното изкупление и изкупените осигуриха място за Него.

В двора, хората трябваше да гледат нагоре, за да видят сребърната обвивка на върха на стълбовете и сребърните пръти, които свидетелстваха за тяхната нужда от изкупление. Вътре в светилището, Божието присъствие почиваше върху сребърните подложки, които свидетелстваха за неговото задоволство от изкуплението.

„То беше паметник на Израел пред Бог. То беше трайно свидетелство пред Бог, че цената е била платена. Може би на хората е трудно да разберат, но паметника беше там, дори както на нас днес ни е трудно да разберем нашето изкупление в спомена на Неговата трапеза” – казва Артър Пинк.

Както от Израел се изискваше да признаят своите отговорности като Божий народ, също така нашия живот трябва да представи доказателствата, че ние не сме свои си, но принадлежим на верен Изкупител  –  Исус Христос.

Бог не е благосклонен диктатор. Той пребивава в нас, когато Го поканим, така че трябва да приготвим място за Него. Трябва да платя откупа, за да направя сърцето си място за Неговия трон.

Глава четиридесет и първа - Покритите със злато дъски

Да приготвя място за пребиваване

Сребърните подложки, които бяха направени от един талант сребро тежаха около 45 кг. всяка и осигуряваха основата за дъските. Това се равняваше на около 5 тона сребро за подложките. Тези дъски бяха рамката на скинията. Всяка дъска беше широка около 75 см., и висока около 5 метра. Всяка страна имаше 20 дъски наредени една до друга. Задната страна имаше шест дъски и две ъглови дъски. В основата всяка дъска беше поддържана от две езичета (на еврейски ръце), които бяха поставени в две сребърни подложки (Изход 36:24).

На предната страна имаше пет колони, от които висеше вратата или завесата. Всяка една от тези колони беше направена от едно акациево дърво, което на гръцки беше преведено като „не гниещо дърво”.

То представя неопетнената и непокварена човешка природа на Исус: „Който не знаеше грях” (2 Коринтяни 5:21). Марко пише за Него като за : Святият на Бог” (1:24).

Това дърво не се виждаше, тъй като беше покрито със злато. Нямаше значение колко добре е изглеждало това полирано дърво, то трябваше да бъде покрито. В Божието присъствие се виждаше само Божествеността на Исус. Златото сочеше към Божествеността на Исус, представящо съвършенствата на Бог.

Нищо не може да промени златото. То не се влияе от въздуха, огъня не го изгаря, киселините не го унищожават, качествата му не се влошават, когато е заровено, то може да бъде многократно разтапяно, без да се окислява, и може да бъде изковавано толкова тънко, че едно зърно да покрие площ от 350 кв. см., като дебелината му е 1/11,280 мм. Една унция (около 28.4 г.) може да покрие 1 600 км. сребърна жица или ако е направено на жица тя ще е дълга 150 метра.

Дъските бяха поставени прави точно както Христос винаги беше прав в живота Си. Човешката раса е паднала. Дъските бяха поставени една до друга, както всяко дело в живота на Исус следваше предишното. Те бяха еднакви на височина, 10 лакти. Десет представя отговорността на хората и ние, като част от човешката раса бяхме натоварени с отговорности пред Бог. Исус, който беше Божий Син стана човек, прослави своя Баща на земята, изпълнявайки задължението на човека. Той никога не пазеше една от десетте заповеди по съвършено от останалите.

Едната и половина лакти ширина ни казва, че Исус беше повече, отколкото човек. Той увеличи образа, по който човека беше създаден, и направи повече, отколкото само да опази закона.

Двете ъглови дъски създават стабилност и ни казват, че Исус беше повече от човек. Крайъгълните камъни са споменати два пъти от пророците: „Ето полагам в Сион ... скъпоценен крайъгълен камък” (Исая 28:16). „Камъкът, който отхвърлиха зидарите стана глава на ъгъла” (Псалм 118:22).

Дъските създадоха място за пребиваването на Бог и за службата на свещениците. Те заобикаляха мебелите, които представяха това, което беше осигурено от Бог чрез Исус. Те осигуряваха място за закачване на завесите, които ограждаха светилището, така че да бъдат видими и завесата, която служеше за вратата, през която се влизаше, и която служеше като бариера.

Тези дъски поддържаха тежестта на завесите и покривалата, които говореха за славата на дома на Бащата и за тежестта на Божественото управление, за които говори пророк Исая в 22:20-25.

Елиаким означава, Бог ще установи. Това, което беше пророкувано за него беше валидно и за идващия Месия: „ще му дам власт” (ст. 21). „Ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря”. „... той ще бъде славен престол на бащиния си дом” (ст. 23).

Отговорността за тежестта на Божественото управление винаги беше поставена на Него. Това беше Негово дело като Божий Син, като безгрешен човек, като заместник на човека. Той трябваше да изживее живота си като слуга, като цар, като водач на Своя народ, като подчиняващ се, смирен и скромен. Всички тези бяха част от Божията пълнота, която пребиваваше в Него и беше носена от Него. Днес църквата трябва да вземе от тази пълнота и да служи на хората с нея.

Дъските бяха 48 на брой, което е 6 х 8 или 4 х12. Четири е числото за земята, шест е числото на човек, осем числото на ново начало, а дванадесет съвършено управление.

Когато поставим значението на числата заедно, получаваме, че Исус донася нов живот и управление на хората живеещи на земята.

Двете „ръце” в основата на дъските може би говорят за пророците и апостолите, които се присъединяват към великото дело на Изкупителя (Ефесяни 2:20). През тези ръце преминаваше богатството на царството на Неговия Баща, в изкупените на земята.

Петте пръта на всяка от трите страни бяха за свързване на дъските, което придаваше на структурата единство и сила.

Те сочеха към функцията на ръководителите в Израел, когато те управляваха с Него. Свещениците и левитите бяха представени чрез долния ред, след което следваше службата на пророците и апостолите и накрая царете и старейшините, които бяха представени от горния ред.

Новозаветния паралел ще бъде апостоли и пророци за долния ред, тъй като те са основата (Ефесяни 2:20); след това евангелизаторите за средния ред, тъй като чрез тях евангелието на благовестието трябваше да достигне до целия свят (Ефесяни 4:11); и пастори и учители са представени от горния ред. Те пасат стадото и го инструктират, за да запазят единството в църквата, което показва, че днес членовете на Христовата църква са дъските, които стоят наредени една до друга, като обиталище за Божието присъствие.