Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 44 45 пряко отношение към анализа на двете основни култури – КР и КД, а по този начини към посочената тук класификация на трите различни направления в човешкото познание. Промяната на съзнанието чрез въпросните ритуали и церемонии показват, от друга страна, наличието на една много по- широка сфера от духовни и психически проявления, която надхвърля значително мащаба на възможните духовни проявления, обусловени единствено от индивидуалното човешко съзнание. Езотеризмът и окултните науки целят да овладеят монопола над човешкото знание за тази по-широка от индивидуалната човешка душевност сфера на духовни проявления, която хората са свикнали да наричат духовен свят. Езотеричните знания обаче са били винаги основният генератори на атеистичната философия. Романтизмът, роден от философията на Жан Жак Русо и другите френски философи – енциклопедисти в навечерието на Великата френска революция, напр., бе плодна езотерични вдъхновения и подбуди. Но тази философия придоби крайните форми на атеистичния материализъм благодарение използването на архетипа свобода за хората, разширен по-късно от революционерите в типично архетипната форма на лозунга свобода, братство, равенство. Тези архетипни форми, извиращи от лоното на херметичната и езотеричната философия, обусловиха характера на духовния фон на френската революция, превръщайки го в една крайна проява на КР. Важна роля в изясняване ролята на духовността в човешкото познание изпълнява и понятието „мит“. Според някои хора митът е произволна приумица, измислица, фантастика. Митът обаче съвсем не е това. Това понятие се използва, за да се обяснят с помощта на рационалното мислене онези явления, които изглеждат необичайни. Опитът за обяснение на необичайните неща в действителността всъщност отразява желанието ни тези неща да се направят по-реални, по-приемливи за привикналия със сетивните си усещания човешки разум. В духовните преживявания на древните народи като египтяни, гърци, келти, римляни и др. митът е синонимна религия, те. той е човешко рационално обяснение на необичайните явления и процеси, изискващи вяра в самата постановка на този тип обяснения. Езическите религии напр. прибягват до сложен комплекс от множество божества, за да формулират причината на природни явления, които днес науката обяснява с помощта на природните закони и закономерности. Но както вече показахме в том 6 от поредицата Физика на Бога, различните научни дисциплини дължат своето развитие също и на определени форми на вяра, наречена от нас научна вяра. В този смисъл различните науки като дарвинизъм, атомна теория, теорията на относителността, психологията и др. могат да се разглеждат като своеобразни митове. Общото, което обединява всички форми на вярата, билото научна, религиозна, езотерична или окултна, е стремежът на човека да изясни същността на наблюдавания порядък в организацията на обкръжаващия ни свят. Именно този стремеж е породили неправомерното смесване на двете несъвместими системи на човешката култура – КР и КД. Съществуват и по-примитивни науки, като напр. алхимията, астрологията, хиромантията и др., които са плодна херме- тизма и езотеризма като цяло и които почиват върху предпоставки и принципи, несъстоятелни от съвременна гледна точка. Но именно вярата, превърнала въпросните науки в своеобразен мит, осигуряващ тяхното място в човешкото познание, привлича вниманието към тези псевдонауки на широк кръг отучени и интелектуалци, включително и на гениални умове като Нютон. Би било наивно от такава гледна точка да се счита, че в съвременната наука могат да се появят някакви окончателни научни теории от типа на теорията на всичко, защищавана от английския учен Стивън Хокинг, за които се счита, че могат да обяснят въз основана известните природни закони всички възможни явления и процеси, наблюдавани във физическата реалност на вселената. В том 3 от поредицата Физика на Бога ние показахме, че в съвременната наука съществува нарастваща тенденция за обръщане към вярата с цел укрепване на доверието в атеистичната материалистична наука. Оказва сече един от стълбовете на тази наука – еволюционната теория на Дарвин – е една по-скоро ненаучна теория, която се опровергава вече от многобройни факти и наблюдения и която, за да съществува, да заема все още достойно място в пантеона на съвременните науки, изисква нарастваща доза вяра в нейните принципи и достоверност. Оказва сече нашето убеждение в достоверността на тео- |