Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 50 51 съзаклятие, неговото съществуване и дори предполагаемото му съществуване ще вдъхвана този човек невероятна увереност. Ако се случи да бъде от другата страна на бариерата, това ще предизвика дори още по-силна реакция, защото това задейства параноята у човека параноята по отношение на конспирации и заговори сее превърнала в психологична и културна мода на нашия век. (Не че тази параноя винаги е безпочвена. Точно обратното историята на този век вече ние научила колко много може да се постигне от един малък, добре организиран конклав, работещ зад кулисите, и ние съвсем основателно се отнасяме с недоверие към всяка концентрация на власт в ръцете на такива конклави. Особено в случай, чене знаем как смятат да разполагат с нея.) Освен това, дори ако съществуването на тайни организации се възприема с враждебност, в крайна сметка това би могло да има и положителен ефект. Защо Отчасти защото е поутеши- телно да се мисли, че усложненията и броженията в света се създават от хора, а не от някакви други фактори, неподлежащи на човешки контрол. Вярата в тези съзаклятия е способът, с който човек може да увери сам себе си, че някои от събитията не стават произволно, а се планират и подготвят, и то от човешки разум. Благодарение на това събитията започват да му се струват разбираеми и потенцално контролируеми. Каквито и действия да приписват на тайните общества, винаги съществува надежда, макари нищожна, да се разбере могъществото им или пък да се вземе участие ида се упражни част от това могъщество в нечий интерес. Вярата в тяхното могъщество е косвено утвърждаване на човешкото достойнство – често пъти несъзнателно, но необходимо потвърждение, че човек не е чак толкова безпомощен, а отговорен, поне до известна степен, за своята съдба.“ 27 Именно в заключителните слова нагорното изложение, чиито автори са споменатите по-рано трима защитници на херметизма и езотеризма, проличава ясно тяхната интуиция за най-съществения аспект във философията на херметизма и езотеризма изобщо, а именно, че човек не е толкова безпомощен, колкото си мислими че той е в състояние да поеме отговорност за своята съдба, да се издигне сам чрез познание и духовно усъвършенстване до нивото на Бога ида осъществи със собствения си потенциали активност своето спасение. Затова за тези автори учението за апокалиптичния крайна света, описан в Библията, е също един от многобройните архетипи. Те считат апокалипсиса за един от най-силните символични и митологични мотиви, който се среща често в историите на основните световни религии. По мое лично мнение библейското учение за апокалиптичния крайна света има много по-дълбок смисъл от този на обичайните архетипни форми, затова аз считам, че това учение в никакъв случай не следва да се причислява към множеството на архетипите изобщо. Принизяването му дони- вото на обичаен архетип отваря врата към неправдоподобното смесване на двете споменати тук култури (КР и КД) и създава възможност това важно библейско понятие да се използва за целите на манипулирането на човешките умове отстрана на херметизма и езотеризма. И това е защото замъгляването и игнорирането на понятието апокалиптичен крайна света често се интерпретира от езотериците като едно чисто земно явление, като напр. унищожителна ядрена война, инициирана от земни човешки сили или нещо подобно. Християнската религия обаче е единствената, която поставя акцент върху свръхестествения характерна явлението крайна живота на Земята, през което време нещата, свързани с това събитие, ще имат чисто небесен характера неземен, човешки или локален такъв. Последиците от тези събития ще имат осезателни последствия за целия физичен свят. Освен това, християнската религия е единствената, в която се поставя акцент върху учението за Божието царство – синонимна използваното от нас понятие НЦ, учение, наречено още блага вестили на библейски език евангелие, което означава същото. Забелязал съм, чене всички християни обръщат сериозно внимание на това важно обстоятелство. Лично мен винаги са ме впечатлявали следните стихове от Евангелието на Лука – Лука 9:2 и Лука 9:11. Там е казано И изпрати ги (учениците Си – бел. авт.) да проповядват Божието Царство ида изцеляват болните, както и „... и им говореше (Той, Иисус – бел. авт.) за Божието царство и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление. Един от заключителните стихове на Евангелието на Марко гласи И рече им Идете по целия свят и |