И с к а н е за издаване на решение

Осигуряване на плановата основа за устойчиво развитие на град Велинград чрез изработването на интегриран план за градско възстановяване и развитие за периода до 2020 г., на подробни устройствени планове, както и на подробни технически задания за възлагане на инвестиционно проектиране, с оглед планиране на реализацията на интервенции в рамките на избраните зони на въздействие, за постигане на дългосрочната визия за развитието на града.

Целите и визията на ИПГВР на град Велинград следва да са съобразени с рамкови стратегически документи на европейско, национално и регионално ниво.

• 
  Национална програма за развитие на България 2020 ( НПРБ 2020)
  

• 
  Национална стратегия за устойчиво развитие на България.
  
• 
  Национална стратегическа реферетна рамка (2007-2013), включваща Оперативна програма „Регионално развитие” ОПРР Региони в растеж 2014-2020, Оперативна програма „Околна среда” за периода 2007-2013 г. и Оперативна програма „Транспорт”;
  

НСРР предвижда развитие на устойчиви териториални общности чрез Оперативните програми (ОП).

• 
  Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. Основните цели на програмата са свързани с настоящия план: Сигурност на енергоснабдяването и използване на оборудване и технологични решения с повишена енергийна ефективност.
  

Програма с най-голяма важност за финасиране на ИПГВР.

Основен документ за изпълнение на регионалната политика за бъдещо териториално развитие с набелязване на приоритетно финансиране в 7 приоритетни области: устойчиво градско развитие/ вкл енергийна ефактивност/, държавна образователна инфрастуктура, регионална здравна инфр., регионална социална инфр., регионален туризъм, регионална пътна инфр., превенция на риска, техническа помощ. Оперативна програма “Регионално развитие” е насочена към постигане на устойчиво и интегрирано местно развитие, регионална и местна достъпност, устойчиво развитие на туризма.

Нова Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020

Главната стратегическа цел е реализирането на приоритетите, набелязани в отделните стратегически документи и подобряване на околната среда чрез опазване на биологичното разнообразие.

Оперативна програма „Транспорт”

Стратегията на програмата е да постигне балансирано и устойчиво развитие на националната транспортна система чрез развитието и модернизацията на основните транспортни инфраструктурни връзки от европейското, национално и трансгранично значение и интеграция с Европейската транспортна мрежа.

ИПГВР се съобразява със стратегическите цели на тази оперативна програма чрез предложените промени в транспортната система на общината за по-доброто й интегриране с Европейската и с националната мрежа.

• 
  Национална стратегия за развитие на инфраструктурата на Р България и плана за действия за периода 2006-2015 г.
  

В стратегията са изведени няколко приоритета – дейностите по приоритет 1 за пътната инфраструктура и по приоритет 3 – Подобряване и уеднаквяване на транспортно – експлоатационните показатели на основни пътища от Републиканската пътна мрежа чрез реконструкции и рехабилитации.

• 
  Развитие на устойчива транспортна система в Р България до 2020 г.;
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие на Р България в периода 2005-2015 г.
  

Основните приоритети на Националната стратегия за регионално развитие към които има отношение ИПГВР са свързани с:

• 
  Национална стратегия за околна среда 2004-2014 и Национален план за действие 2009 – 2018 г. - подобряване качеството на живот и осигуряване на здравословна и чиста околна среда при съхраняван на природното богатство
  

1. Намаляване и предотвратяване на последиците от изменението на климата и чиста енергия;

2. Осигуряване на достатъчно по количество и с добро качество вода;

3. По-здравословна околна среда за по-добро качество на живот;

4. Насърчаване на устойчивото потребление и производство;

5. Ограничаване и спиране на загубата на биологичното разнообразие;

6.Формиране на нови модели на поведение, щадящи околната среда и съдействащи за устойчивото развитие, както и осигуряване на по-качествена информация и мониторинг на околната среда.

Стратегията очертава цели и действия, насочени към опазването, възстановяването и възпроизводството на естествената околна среда, поддържането на разнообразието на живата природа, разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната в контекста на устойчивото развитие.

Приоритетите на ИПГВР са съпоставени с тези шест стратегически цели. В резултат на съпоставянето е оценена степента на въздействие на съответния приоритет на ОУП и специфичните цели към него върху стратегически цели, определени в Националната стратегия за околна среда. Въздействието е оценено като положително, силно положително, отрицателно, нулево и няма отношение.

• 
  Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г
  

Всички предвиждания на ИПГВР гарантират постигането на генералните цели на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор и на Национална стратегия за околна среда и Национален план за действие 2009 – 2018 г., като основно предложенията са свързани с опазване и подобряване на повърхностните води (стратегическа цел №2).

• 
  План за управление на речните басейни - Източнобеломорски район;
  
• 
  Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Р България до 2015 г.
  

Основната цел на тази стратегия е да се подобри управлението на сектора водоснабдяване и канализация и да се повиши качеството на ВиК услугите като се предложат комплексни мерки за постигането им. Въз основа на тази основна цел са определени четири цели, чрез които се създават предпоставки за нейното изпълнение.

Предвижданията на ИПГВР съответстват на цел 4 от Стратегията- за Подобряване качеството на ВиК услугите и достигане до нивата и стандартите на тези услуги в страните на ЕС.

• 
  Национална програма за приоритетно изграждане на ГПСОВ за населени места с над 10000 ЕЖ (1999 г.) и доклад за прилагане на изискванията на директива 91/271/ЕЕС относно пречистването на отпадъчните води от населените места;
  
• 
  Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване (2001 г.);
  
• 
  Национална програма за управление на отпадъците. Развитие на необходимата инфраструктура за третиране на битовите и строителните отпадъци; Създаване на общински системи за събиране, транспортиране и рециклиране на строителни отпадъци; Гарантиране опазването на повърхностните и подземни води от замърсяване
  
• 
  Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р България 2009 -2013 г.
  

ИПГВР е разработен изцяло в съответствие с посочените дванайсет принципа на устойчиво развитие на туризма и в подкрепа на основата визия на България като туристическа дестинация.

Предвижданията на ИПГВР следва да се съобразят с поредица от документи на национално, регионално и локално равнище, които третират въпросите за чистотата на околната среда – стратегии, планове и програми за опазване на околната среда и здравето на хората, за устойчиво развитие, за управление на отпадъците.

• 
  Национална стратегия за екотуризъм
  
• 
  Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2007-2013г.
  
• 
  Национална дългосрочна програма програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 и други.
  

• 
  Областна стратегия за развитие на Пазарджишка област за периода 2005-2015г.
  

• 
  Регионален план за развитие на Южен централен район на планиране за периода 2007-2013 г.
  
• 
  План за управление на речните басейни Източнобеломорски район 2010-2015г.
  
• 
  Общински план за развитие на Община Велинград за периода 2007-2013 г.
  
• 
  Регионален доклад за състоянието на околната среда на област Пазарджик през 2012 г. – РИОСВ Пазарджик
  

• 
  Програма за опазване на околната среда в Община Велинград за периода 2009-2012 г.
  
• 
  Общинска програма за управление на дейностите с отпадъци за периода 2010-2020г.
  

• 
  Общ устройствен план на община Велинград
  
• 
  Общ устройствен план на град Велинград
  
• 
  Екологична оценка на Общ устройствен план на град Велинград
  

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие обхваща град Велинград, община Велинград, област Пазарджик.

Велинград е разположен в живописната Чепинска котловина на Западни Родопи, в съседство с общини Белово и Септември на север, общини Ракитово и Батак на изток, общини Гърмен, Сатовча и Доспат на юг, и общини Якоруда, Белица и Банско на запад. Територията на общината е 818 000 дка, от които 666 320 дка горски територии, 98970 дка – поземлен фонд, 13652 дка – регулационни граници на населените места.

Община Велинград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик. Общината има 24 населени места с общо население 40 707 жители (01.02.2011 г.).

Населението на град Велинград към 31.12.2011 г. възлиза на 22602 души, по данни на Националния статистически институт, което представлява 0.3% от населението на страната и над 55% от населението на общината. За последните 5 години населението на града е намаляло с 1206 души. В град Велинград се наблюдава характерната за страната тенденция към застаряване на населението.

Териториалното разпределение на населението е неравномерно. То е концентрирано в гр. Велинград и в по-големите населени места в общината: Драгиново, Сърница и Света Петка.

Разпределението на населението по етническа принадлежност установява трайна тенденция към увеличаване дяла на българското население спрямо останалите етноси и групи: българомохамедани, цигани и др., населяващи Велинградска община. В последните десетилетия този дял е над 90%.

Община Велинград е сред общините с голяма безработица.

Икономика

Водещи отрасли в икономическото развитие на града са дърводобивна, дървообработваща и мебелна промишленост, балнеология и туризъм, селско стопанство, търговия и услуги. Един от най-стабилните отрасли на общинската икономика е горското стопанство, дърводобива, дървопреработването и мебелното производство.

Голяма част от малките и средни предприятия работят в сферата на преработващата промишленост и курортното дело. В бъдеще се предвижда увеличаване на темповете на растеж чрез осигуряване на технологическо развитие и иновации в икономическия сектор.

Велинград е водещ термален център и първокласен балнеолечебен курорт от национално и международно значение. Богатството на природни дадености обуславя развитието на туризма като структуроопределящ фактор за икономиката на града. За развитието на туризма са изградени минерални бани, басейни, плажове, балнеосанаториуми, възстановително-оздравителни хотелски комплекси, спа и фитнес центрове. Туристическата инфраструктура е представена от над 40 хотела и почивни домове, 2 санаториума, 140 заведения за обществено хранене и забавление.

Общата дължина на шосейната мрежа е 220 км, от които 40 км са второкласни, 65 км – третокласни, 50 км – четвъртокласни и 65 км – черни пътища. Основният път II-84 свързва Велинград с градовете Септември и Разлог, а основният третокласен път Велинград-Сърница води на юг.

През общината (в участъка Септември- Велинград) преминава част от теснолинейната жп линия Септември-Добринище.

Общината се обслужва от една една електрическа подстанция , която осигурява електрозахранването на всички съществуващи трафопостове в района на Велинград и съседните населени места. Всички населени места са електрифицирани. Качеството на подаваната електрическа енергия е задоволително.

През територията на общината преминава второкласният международен път Е84, който свързва Македония, Гърция и Югозападна България с Горна Тракия и Близкия изток. Пътят преминава през централната част на Велинград и сериозно застрашава безопасността на движението. Развитието на Велинград като туристически център налага изместването на международния автомобилен трафик по обходен път, за чието построяване е необходимо финансиране от европейските програми / ИСПА/.

Град Велинград има високо ниво на изграденост на водоснабдителната, канализационната мрежа и уличната пътна мрежа. В общинския център водоснабдителната мрежа е изградена на 90 %, канализационната на 85%. Основните проблеми в отделните квартали са свързани с амортизация на ВИК мрежата. Всички населени места са водоснабдени от 6 водоизточника. На територията на общината не съществува пречиствателна станция за отпадъчни води и това създава условия за замърсяване на водите на р.Чепинска, която е приток на р.Марица.