Будизъм, Учение на Гаутама Буда. става широко известно в Европа едва във втората половина на XIX век. Ницше се запознава с него в 70-те—80-те години благодарение на трудовете на такива индолози като неговия училищен другар П. Дойсен, Кьопен, Олденбург. Европейското литературно-художествено бохемство в
тези години усвоява будизма, някои близки на Ницше наричат себе си „будисти” (Л. Саломе например). Будизмът привлича Ницше с някои свои черти, като феноменализма в теория на познанието, отрицанието на „Аза”, учението за превъплъщението и особено тезата за това, че животът е страдание. Европейската култура, смята Ницше, най-сетне е узряла за появата на такъв „по-чист” от християнството вариант на нихилизма. Но именно защото Ницше приравнява будизма с последователния и честен нихилизъм, отричащ страданието, а заедно с това и самия живот
, той противопоставя на будизма своя „жизнеутвърждаващ” мит за „вечното връщане” и учението за „волята за власт”. Ясно е, че Ницше разбира будизма в духа на философията на Шопенхауер независимо от неговата реална история.