Духовната война и нашата отговорност

Духовната война и нашата отговорност

Китай, БММ

Ефесяни 6:12 – „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу

началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота,

срещу духовните сили на нечестието в небесните места.”

Всички сме чели този стих много пъти, той често се и споменава при проповедите по църквите. Но дали разбираме за какво всъщност става дума?

Първото, което виждаме е, че има борба, има война. И ние неизбежно сме въвлечени в нея. Исус също говори за тази война. Това е война между две царства - Божието царство и царството на Сатана. Когато ние се молим: „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля”; всъщност ние се молим Божието царство да надделее и победи царството на Сатана навсякъде.

Каква е тази война обаче? Какви са тези началства, власти, духовни сили на нечестието и други, за които Павел говори, че са наши врагове? Ние знаем за Сатана, обаче тези какви са? А както знаем, Павел като евреин не говори просто ей така красиви надъхващи фрази без ясен смисъл - тези същества, за които той говори, са нещо съвсем конкретно и реално.

Ако изследваме Библията внимателно, ще разберем, че това царство на Сатана, против което воюваме има своя структура над Земята и човечеството.

Над всяка нация, всеки народ, всяка политическа система или човешка организация, стои същество от йерархията на царството на Сатана. И Павел е много конкретен - думите, преведени на български като „началства”, „власти”, всесветски управители”, „духовни сили на нечестието в небесни места” не са синоними, а са точно определени термини. Без да се задълбочавам много, само ще спомена за някои от тези същества - например „князът на Персия” или „князът на Гърция”, за които се говори в Книгата на

пророк Даниел. Те не са несъществуващи преобрази, а реални същества, които не можем да видим. Така по същия начин има и княз на България, княз на САЩ, княз на Русия, князе от сатанинското царство над всяка държава или народ на Земята (без Израел, чиито княз е откъм Божието царство и се нарича Михаел). Те не са абсолютни господари на хората, но воюват за тях, манипулират ги и ги лъжат по всякакъв начин, започвайки от управниците, за да ги привлекат на своя страна против Божието царство и против Божиите хора.

Някой може да каже, че това са абстрактни и сложни неща. Но всъщност те са съвсем реални в ежедневния ни живот. Случвало ли ви се е да отидете в някой град, и там да усетите една неприятна атмосфера, примерно на алчност, неприязън към чужденци, стремеж как да им вземат парите или нещо подобно? А пък в друг град примерно - лека и безгрижна атмосфера с гостроприемни хора, обаче с много блудство? Защо на някои места към нас християните се отнасят добре, на други места ни мразят и ни гонят? Това е именно поради различните духовни същества, които се опитват да властват и да влияят над съответния град, страна, народ или организация.

Ако днес отидете в Саудитска Арабия и се опитвате да споделяте за Христос, може да си навлечете големи проблеми. Там местния принц на тъмнината, заедно с принца на исляма са изманипулирали хората така, че да забранят всичко, свързано с Христос и християнството. И Сатана засега е спокоен, че местните хора са „предпазени” от благовестието.

Скоро бях във Виетнам. Там пък има съвсем други духове и съвсем друга духовна атмосфера. Там местният принц на тъмнината е манипулирал хората така, че да бъдат толерантни, безгрижни, отворени към чужденци и гостоприемни. Както и да бъдат отворени към всеки вид „християнство”, който е толерантен и приема безрезервно всички останали религии - будизъм, даоизъм, хиндуизъм и други.

Така различните хора по света са по различни начини повлияни, и по този начин - под контрола на нечестивите духовни същества. А бидейки в това състояние, те съзнателно или не, воюват против Божието царство, навличайки си присъда и погибел.

Но да видим как продължава апостол Павел в своето поучение към Ефесяните.

Веднага след описанието на различните духовни същества на мрака, той говори за Божието всеоръжие. От библейския текст разбираме, че ние не можем да си позволим да бъдем безучастни в тази война. Ако сме безучастни,тогава неизбежно ставаме съучастни със силите на сатанинското царство.

Павел казва, че така нито ще можем да устоим в злия ден, нито да надвием и да победим. Той описва няколко духовни оръжия, които да ни защитават от силите на мрака: надеждата като шлем; правдата (правдата на Господ Исус в живота ни и праведните дела ни дела за Него) като нагръдник, вярата като щит.

Има обаче две оръжия, които не са за защита, а за атака. И те са: готовност за благовестие, и меча на Духа - Божието слово, действащо чрез молитва и свидетелстване. Те са единствения начин да воюваме против тези нечестиви сили и да ги надвиваме.

Има много народи, особено в Азия и Африка, които са затворени, изолирани от Божието царство. Няма кой да воюва за тях, освен ние. И ако и ние не воюваме за тях, те остават изцяло на произвола на сатанинските влияния и манипулации, а накрая - изложени на погибел.

Ето какво казва пророк Исаия за Исус:

Исая 61:1 – „Духът на Господа Йехова е на мене;защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца,да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните”.

А апостол Петър казва, че ако искаме да сме Христови, сами трябва да ходим както е ходил Христос. Не си мислете, че ако не воюваме за пленниците и вързаните в тъмнината, „все някой друг ще го направи”, а ние ще можем да си живеем спокойно, ходейки всяка неделя на църква в една безкрайна рутина. Павел казва изрично какво ще стане с нас ако не воюваме: злият ден ще дойде и върху нас и ние няма да можем да устоим. Няма да надвием, и ще паднем.

И така - осъзнаваме ли отговорността и позицията, в която сме поставени?

Осъзнаваме ли, че в тази война само на нас християните е дадена тази способност да воюваме и че ако не сме ние, няма кой друг да воюва за Божието царство? Не че без нас Божието царство ще пропадне - не разбира се. Но ще загуби ценни души, за които Христос е умрял и пролял кръвта Си.

И чия ще бъде отговорността за това?