Библейски принципи за семейството

Най-Щастливата Жена На Света!

Обичай Ме!

Толкова много начини да кажа обичам те, а нито един да покажа колко!

Пътниците в автобуса с умиление гледаха как привлекателната млада жена с бялото бастунче, внимателно се качваше по стълбите.

Тя плати на шофьора, опипвайки седалките, намери мястото което бе запазено за нея. Седна и постави куфарчето в скута си, а бастунчето до краката си.

Беше изминала година, от както Сюзан, на 34, бе ослепяла поради докторска грешка. Тя изведнъж бе хвърлена в свят на тъмнина, гняв и самосъжаление. Някога независима Сюзан сега се чувстваше прокълната от съдбата, безсилна и безпомощна, тежейки на всички около нея.

„Как можа това да се случи на мен?“ си казваше тя всеки час, а сърцето й разбито, изпълнено с гняв. Без значение, колко плачеше, проклинаше или молеше, тя знаеше жестоката истина, че зрението и никога няма да се върне. Облак от депресия бе погълнал някога оптимистичната Сюзан. Единственото нещо, което и помагаше, бе подкрепата на нейният любящ съпруг Марк.

Марк беше офицер във военно въздушните сили и обичаше Сюзан с цялото си сърце.

Когато тя загуби зрението си, той виждаше как тя потъва в отчаяние и бе твърдо решен да й помогне, да върне силата и увереността й както преди. Тя трябваше да бъде независима отново.

Военният опит на Марк, го бе научил как да се справя в такива деликатни ситуации, но въпреки това, той знаеше, че това ще е най-трудната битка, която той някога щеше да води.

Един ден Сюзан се почувства готова да се върне на работа, но как щеше да стигне до работното си място? Преди тя взимаше автобуса, но сега беше твърде уплашена да пътува из града сама. Марк се съгласи, да я води до работата и обратно всеки ден въпреки, че работеха в двата противоположни края на града.

От начало Сюзан се чувстваше добре и в същото време Марк бе щастлив, че може да се грижи за нея, да я пази и закриля. Скоро обаче той разбра, че това не може да продължава така.

„Сюзан ще трябва да започне, да използва автобуса отново.“ помисли си Марк, но само при мисълта да и каже, той настръхваше, тя все още бе толкова крехка. „Как ли ще реагира?“ помисли си отново.

Както Марк предполагаше, Сюзан бе ужасена от идеята, да пътува с автобуса. „Аз съм сляпа!“ тя отговори „Как да знам, къде отивам? Чувствам, че ме изоставяш!“.

Сърцето на Марк се разкъсваше, чувайки тези думи, но той знаеше че това трябва да бъде сторено. Той обеща на Сюзан, че всяка сутрин и вечер ще бъде с нея в автобуса, колкото е нужно, докато тя не свикне.

Две седмици Марк придружаваше Сюзан до работа и обратно. Той я научи как да използва и разчита на другите си сетива, най-вече нейният слух, как да разбира къде е, и как да се адаптира по-лесно към новата среда.

Марк й помогна да се сприятели с автобусния шофьор, който да я наглежда и да и пази място. Той дори я караше да се смее през всичките тези мъчителни дни, в които тя се страхуваше да слезе от автобуса сама, или когато изпускаше куфарчето си. Всяка сутрин те пътуваха, а после Марк взимаше такси обратно до неговият офис.

Въпреки всичко, този начин на предвижване беше прекалено скъп и изтощителен дори и от предишния. Марк знаеше, че е въпрос на време Сюзан да започне да използва автобуса съвсем сама. Той вярваше в нея, познаваше я още преди тя да загуби зрението си, знаеше, че тя е силна и може да се справи с всички предизвикателства, и че никога няма да се откаже.

Денят дойде и Сюзан реши, че е готова да опита, да отиде на работа сама.

Понеделник сутринта, преди да тръгне, тя прегърна Марк, нейният съпруг и най-добър приятел. Очите и се напълниха със сълзи от благодарност към неговата лоялност, неговата подкрепа, неговото търпение и любов. Тя каза чао и за първи път те тръгнаха по техните различни маршрути. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, всеки ден минаваше все по-добре от предишния, това караше Сюзан да се чувства по-добре. Тя се справяше и го правеше напълно сама.

Една сутрин както обикновено Сюзан отиваше на работа. Докато се подготвяше да слезе от автобуса, шофьора каза: „Хей! Завиждам ти!“. Сюзан не беше сигурна дали шофьора говореше или не, но въпреки всичко тя си помисли как така, някой може да завиди на една сляпа жена която едвам бе намерила куража да оцелее през изминалата година.

С любопитство тя попита „Защо казваш, че ми завиждаш?“, а шофьора отвърна „Сигурно е прекрасно да се грижат така за теб, да те закрилят и обичат“. Сюзан нямаше идея, за какво говори шофьора и го попита отново „Какво искаш да кажеш?“.

Шофьорът на автобуса отговори „Знаеш ли, че всяка сутрин през изминалия месец, един добре изглеждащ мъж с униформа седи от другата страна на улицата, наблюдава те, докато слизаш от автобуса. Наблюдава, докато не се увери, че си пресякла улицата, и че влизаш в офис сградата. Тогава той ти изпраща една въздушна целувка, маха ти нежно с ръка и тръгва по своя път. Ти си една щастлива жена.

“Сълзи от радост се стекоха по бузите на Сюзан. Въпреки, че тя не може да го види физически, тя винаги е усещала присъствието на Марк. Тя бе щастливка, тя е най-щастливата жена на света, за това, че й бе даден подарък по-могъщ от зрението, подарък който тя няма нужда да вижда, подаръкът на любовта, който може да донесе светлина, дори там където цари тъмнината.

Мъжът не обича една жена защото тя е перфектна, тя е перфектна защото той я обича.

Страна за молитва

Непал

Молитвени нужди:

1. Страната се нуждае от политическа стабилност и мъдро правителство след първото десетилетие на демокрация, което завърши с убийството на кралското семейство. Молете се за новия крал – той няма популярността на предишния.

Молете се за мир – има опасност от гражданска война. Молете се за честно, балансирано правителство, което е способно да се заеме сериозно с огромните икономически проблеми. Бедността на по-голямата част от населението е основен проблем.

2. Църквата в Непал процъфтява сред натиск и гонение. Нараснала е в брой, разнообразие и зрялост, но освен молитва за по-голяма свобода има и други поводи за молитва:

* Деноминационализма – основани са много чуждестранни, както и местни, деноминации. Молете се Църквата да бъде пазена от партизанства, доктринални диспути и грешки. Молете се специално за Непалското Християнско Общество, което търси да създаде форум за молитва, споделяне,единство и съвместно служене.

* Гонението, въпреки че е по-слабо отколкото през 80-те години е все още реално. Това е не само поради хиндуисткото екстремистко движение, но и също поради гонения от страна на семействата, общностите, а в някои части на Непал и от някои партизани маоисти. Молете се за благодат и запазване на вярващите.

* Партньорско сътрудничество между църквите и чуждестранните агенции.

Финансовото подпомагане се оценява от непалците, но често е лишено от взаимодействие между чужденците и местните хора. Молете се за мъдрост и чувствителност, за всички участници в това начинание.

3. Първото поколение непалски вярващи имат добра основа. Молете се за:

* Ефективно подаване на лидерството на следващото поколение.

* Мъже и жени с видение, които са пълни със Святия Дух, за да изпълнят задачите пред тях. За много служението ще бъде мъчно поради липса на финанси.

* Обучаването на лидерите. В миналите години това е било невъзможно. Сега има 13 Библейски колежа и семинарии, както и краткосрочно обучение, осъществявано от различни църкви и агенции.

4. Най-недостигнатите. Много народи и касти са слабо достигнати. Молете се за:

* Влиятелните висши касти Брамини и Чатри. Гордост, идолопоклонство, страх и демонични окови държат много от тях далеч от открито идване до Исус. И все пак в сравнение с Индия, много по-голям брой се покайват.

* Алади и Майтили в долините Терай на индийската граница. Неколцина от тях са чули Евангелието и те са били студени. Племето Тару са повече анимисти отколкото хиндуисти и много малки църкви са основани между тях.

* Планинските народностни групи – почти изцяло тибетско свързани, повечето са ламаистични будисти, живеещи в изолирани планински общности такива като племето Лоба. Повечето от обществата са малобройни, а християните са малцина. Има увеличаващ се брой на вярващите сред племето Шерпа в областта на връх Еверест.

* Тибетските бежанци – за дълго време са недостигнати; сега растящ брой между тях търсят Господа и има няколко църкви там.

* Увеличаващия се брой на мюсюлманите. Много са Бенгали, Кашмири или урду говорещи търговци. Само около 20 вярващи от мюсюлмански произход са известни. Няма насочена работа към тях.

* Университетските студенти. Има 100 000 студенти в три университета, а християнската организация IFES е основала 25 християнски групи, но повечето студенти остават недостигнати.

5. Други помощни служения, за които се изисква молитва:

* Преводът на Библията е в развитие на 12 езика, но практическите и духовни пречки за тяхното довършване са много. Една такава пречка е липсата на грамотност и образователни програми. Има 83 езика без никакво Писание и 16 езика, на които има определена нужда от превод.

* Възстановяването на Непал от земетресения на 25 април 2015 (7.9) и на 26 април 2015 (6.7). Хиляди намериха смъртта си и десетки хиляди бяха ранени или изгубиха имуществото си. Нека Бог употреби това бедствие за да направи сърцата на непалците съкрушени и възприемчиви на Благата Вест.

Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.

Виждам Теб

Виждам Теб в делата Ти,

Във хората в страната ни,

В усмивка детска,във смеха

И дори в дъжда.

В Безкрайно синьото небе,

Виж орелът как кръжи

В цвета на зрялото поле,

Съзирам аз делата Ти.

Одеало звездно на нощта,

В блясъка на севера,

Във красивата зора,

И във залеза.

Цветът на есенни листа,

Звукът на вятъра в гора,

Шумът на морските вълни,

Обичам аз делата Ти.

Искрите в бебешки очи,

Любовен поглед как блести,

Спомени от младостта

Останали до старостта.

Навсякъде откривам аз,

Делата на ръцете Ти,

Вселената издига глас

Обичам аз делата Ти.

Детска страничка

На разходка с Нина Миндова

в Котландия

Котландия, страната на всички миши страхове беше съседната на Мишландия.

Къщите на котландците бяха дървени, а те предпочитаха да стоят в плетени кошнички на верандата. Бяха на ръст високи колкото деца. Плетяха с ноктите си шарени прежди, от които си правеха китеници.

Когато дойдеха между тях, децата се изненадаха от различните породи котки, които видяха.

- А, това е сиамска.

- А, това е двуцветна късокосместа.

Котките се занимаваха с различни неща. Едни плетяха, други продаваха сладолед с форма на мишка, трети караха велосипеди, четвърти бродираха завивки. Имаше котки, които бяха облечени по последна мода. Други се разкарваха с въдици за риболов.

По плакатите на улиците имаше изложени котки, които рекламираха оръжия за справяне с мишките. Мишките с право ги считаха за врагове.

Децата се спряха да помогнат на един стар котарак, който беше облечен в карирани дрехи и носеше голям куфар.

- Браво, браво, чудесно, как да ви се отблагодаря?

- Няма нужда. Направихме го, защото сме християни.

- Трогнат съм, вие сте наистина добри момчета. Трябва да има повече такива хора.

Ключът му изщрака и той отвори вратата. Обърна се да се сбогува и чу следния глас:

- Подаряваме ти тази Библия, бъди щастлив и нека Господ да те благослови изобилно.

Децата слязоха по стълбите и продължиха щастливи от самото си дело. След малко те се сетиха, че забравиха да му кажат да промени отношението си към мишките. Върнаха се.

Стигнаха до познатата зелена врата и позвъниха на звънеца. Той излезе, облякъл розов пеньоар на черни точки. На краката си беше обул тигрови пантофи.

- Нещо забравихте ли, деца? - попита котаракът.

- Вие трябва да обичате и да уважавате мишките. Те са ваши братя.

- Не ща да чуя по този въпрос нищо! - измърмори строго той.

След това заключи вратата, без да се сбогува. Децата разбраха, че той не иска да се промени.

Случайно те попаднаха пред едно котешко училище. Учителят, гордо изправен, костюмиран, пишеше някаква формула на дъската. Многократно той отбеляза:

- Мишките ни са врагове и трябва да бъдат унищожени!

Малките котенца грижливо записаха в тетрадките си.

Из сборник разкази "Светът на големите в очите на малките” от Нина Миндова

* * *

В СТРАНАТА НА ЛЕНИВЦИТЕ

Докато вървяха, четиримата приятели забелязаха интересен вид маймуна на едно високо дърво. Беше с кръгла глава, с тъпа муцуна, с малка уста, с големи твърди устни. Имаше облещени, продълговати очи, грубо окосмено тяло, удължени крайници - два или три дълги нокти, без опашка. Тази маймуна висеше с главата надолу по клоните на дърветата.

- Възможно ли е тези маймуни да са толкова мързеливи, колкото изглежда? – попита Силвия.

- За какво говориш? – стъписа се Митко.

- За ленивеца – отговори Силвия.

- Че съществува ли такъв екземпляр? – поиска да знае Галин.

- Да. Виси там, на дървото. В енциклопедията е дадена цялата му биография.

- Ленивецът сигурно е интересно животно! – каза Тони.

- Ами. Напротив, скучно! Никога не се занимавай с ленивци! Те проспиват целия си живот.

- Познавам и такива хора. Те не отделят време за себе си, дори за външния си вид. Единственото, което правят е да спят – потвърди Галин.

- Не искат да четат нищо, дори и вестник.

- Градината им е пълна с плевели, но те не я прекопават. Те са пример за човешко лентяйство и тъпота - каза Галин.

Сигурен ли си, че не обичаш ленивеца? – попита Силвия.

- Напълно. Сигурен съм, че подобни създания не са ми симпатични.

Децата отминаха града на Ленивците. Беше тихо и сънливо. Отпуснати, нехайни, без признаци на живот, ленивците напълно се бяха слели с околната природа. Защитени благодарение на хамелеонския си цвят, те живееха в града на разрушението - на бавното и сигурно тление.

Автор: Нина Миндова

Новини от Благодат

През следващата година очакваме да излезе дългоочакваната Библия на уголемен шрифт. Последните проби са направени и до края на тази година ще се отпечата пробен екземпляр.

Който желае да си закупи, моля да се свърже с нас на телефоните и адреса на редакцията посочени в началото на списанието.

Цените ще са минимални, но ще се определят по-късно и ще бъдете уведомени.

Няколко души се оплакаха, че не получават редовно нашето списание. Вината не е наша. Вероятно се губят някъде по пътя, но е трудно да проследим какво се случва с тях. Затова ви съобщаваме кога да очаквате всеки брой и ако не го получите до края на съответния месец да ни уведомите по телефона или с писмо.

Очаквайте:

Първи брой до края на март. Втори брой до края на юни. Трети брой до края на септември и четвърти брой до края на декември.

Който не получи списанието в указания срок, нека да ни се обади и ще му изпратим друг екземпляр.

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 0.49 Mb.

Сподели с приятели: