Как да отвърнем, когато се чувстваме онеправдани

5 - Ролята на страданието

Ако сте християнин дори и отскоро, вие вече знаете, че Бог обича децата Си. Една от най-отвратителните лъжи на сатана е, когато той ни прошепне: „Бог всъщност е един стар мърморко и доста дребнав. По-добре стой настрана от Него, понеже Той само те чака да сгафиш, за да може да те накаже."

Не, не и не - хиляди пъти не! Нашият Бог е прекрасен баща, най-добрият Баща във вселената! Той никога не би направил нещо, което да противоречи на характера Му. Той не ни казва да вършим разни неща, като например „не връщайте зло за зло", само защото иска да ни направи нещастни. Той го прави, понеже ни обича. А на всичко отгоре, Той е приготвил за нас невероятни благословения, когато Му се покорим. Същото се отнася и за случаите, когато въздържаме езика си и се пазим да не отвръщаме на удара, когато ни онеправдават.

Нека да навлезем още по-навътре в пасажа от 1 Петрово, който разглеждаме. В последната глава разисквахме как Бог иска да се покоряваме на хората с власт над нас, независимо дали са приятни и мили или опърничави. Ето какво ни казва Петър след това:

Тук научаваме нещо интересно за нещата, които доставят удоволствие на Бога. Когато някой ни онеправдава и ние понасяме с благородство страданието и скръбта, които са ни причинили, това е угодно на Бога. В Неговите очи това е „благоугодно" или, с други думи, достойно за одобрение и похвала. Само че недейте да бъркате: Бог не е садист. Той не стои горе на небето, скачайки от радост поради факта, че вие и аз е трябвало да понесем някаква несправедливост. Съвсем не! Той страда за нас по същия начин, както страдаше, когато Исус понасяше несправедливите рани. Когато Петър казва, че правим това „от съзнанието за Бога", той имаше предвид, че на Бог Му харесва, когато сме толкова чувствителни и покорни на Неговите желания, че дори сме готови да понесем страданията по пътя си.

И така, следващия път, когато се окаже, че претърпявате нещо мъчително, понеже човекът с власт над вас не я упражнява по начин, който почита Бога, просто си кажете: „Знам, че на Бог не Му се нрави, че тази личност или организация ме онеправдава. Но на Него Му харесва това, че аз ще понеса отношението им с почтителност и покорство. Бог е доволен от мен! Ето защо аз ще предам изхода от всичко на Него!"

Когато това се случи, вместо да пъшкате и да се вайкате колко бил труден животът, просто се насърчете.

Петър продължава по-нататък и обяснява още по-конкретно ситуациите, в които Бог наистина се радва, когато търпеливо понасяме нещата заради Него:

Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога (1 Петрово 2:20).

С други думи, ако извършим нещо нередно и бъдем наказани за това, не трябва да му лепваме етикета „гонение". Просто такъв е животът! Ако направим нещо глупаво или незаконно, не би трябвало да „одухотворяваме" последиците. Да бъдеш наказан, понеже си извършил нещо, което очевидно не е редно, се нарича „самонанесено гонение". Бог е поставил земните власти, за да ни наказват и поправят в такива случаи.

Подавате например данъчната си декларация и твърдите, че имате шест деца, а всъщност имате само три. Тогава данъчните власти могат да разкрият измамата ви и да се окаже, че имате да плащате един куп пари плюс натрупаната лихва. Тогава не отивайте в групата за изучаване на Библията да искате да се молят да се освободите от преследването на правителството! Ето нещо още по-абсурдно - не предсказвайте пред приятелите си, че Бог е приготвил за вас огромна награда заради гонението, което понасяте заради Него. Просто си признайте вината, платете си задължението, по-кайте се и никога повече не го правете.

Има един начин, към който ако се придържате, гарантирам, че никога няма да се наложи да понасяте самонанесено гонение: просто вършете онова, което е правилно! Голяма част от християнския живот се крепи на основата на здравия разум.

Но това, за което говори тук Петър, е действителното преследване. Това става, когато вие вършите правилните неща и все пак накрая бивате обвинени несправедливо. Това очевидно е „нечестно отношение".

Чуйте една истина, която искам никога да не забравяте: Когато се отнесат нечестно с вас, вместо да пъшкате, да хленчите, да се оплаквате или охкате, скочете от стола, издигнете ръцете си, извикайте радостно и си потанцувайте. Извършили сте нещо, което Бог обича и Той ви е приготвил награда, за която си струва да реагирате по този начин. Ще говоря повече за това по-нататък!

Един от въпросите, които хората често ми задават, е: „Как мога да разбера какво е призванието ми?" Разбира се, най-често под тези думи те разбират: „Какво е конкретното служение, което Бог има предвид за мен?"

Аз не бих могъл да отговоря на този въпрос ясно и недвусмислено, освен ако не познавам наистина добре конкретния човек или ако Святият Дух не ми е дал някакво ясно откровение. Но съществува един отговор, който винаги мога да дам и който винаги е 100% правилен за всеки вярващ: „Твоето призвание е да се справяш с нечестното отношение по правилния начин."

Когато направя това изказване, често получавам доста унил отговор! Повечето от нас, когато стане дума за „призванието ни", си представят нещо малко по-бляскаво. И със сигурност има и други неща, които сме призовани да вършим за Господ Исус и за разширяването на царството Му. Но също така е вярно, че всеки един от нас е призван да пострада. Библията се изказва съвсем недвусмислено по въпроса. Ето как го е казал Петър:

Преводът в Разширената Библия прави тези думи да звучат още по-ясно и недвусмислено: Защото даже и на това сте били призовани (то е неделима част от вашето призвание). Понеже Христос също пострада за вас, като ви остави (Неговия личен) пример, така че трябва да следвате стъпките Му."

Схванахте ли я тази фраза: „неделима част от призванието ви"? Това означава, че независимо какво правите за Бога, трябва да приемете факта, че понасянето на несправедливо отношение ще е преплетено с всичко останало в живота ви. Ако сте на страната на Христос, част от длъжностната ви характеристика е да страдате - точно както Той го направи за вас.

И тъй като сега вече знаем какво се очаква от нас, нека да видим какво направи Исус, за да знаем на какво по-точно ще подражаваме. Какъв беше личният Му пример? Петър ни дава отговор, като казва следното за нашия Господ:

Както разбрахме по-горе, макар че Исус бе съвършен, пак бе обвиняван несправедливо за много неща. И въпреки това Той нито веднъж не зае отбранителна позиция, нито се опита да убеди някого, че е невинна жертва. Когато хората Го ругаеха или обиждаха, Той им прощаваше. Нито веднъж не се опита да си отмъсти. Не отвърна на ударите, не се присмя, не дрънкаше врели-некипели и не подмяташе иронични забележки. Той нито веднъж не върна зло за зло. И макар че бе Синът на Бога, не смятате ли, че от време на време, поради човешката природа, и на Него не Му се е искало да се изправи и да се защити? Понякога Той действително влизаше в спорове с фарисеите и другите религиозни водачи, но няма да откриете нито един случай, при който Той някога да е нападал с цел да защити „правата Си". Как така Исус можа да понесе толкова много несправедливо отношение и злини и нито веднъж да не отвърне?

Има една кратка фраза в посланието на Петър, която обяснява всичко и която също така ни дава точно и ясно причината, поради която не трябва да отвръщаме, когато ни онеправдават. Петър казва за Исус, че Той предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.

Ето това е! Исус знаеше, че Неговият Баща владее над живота Му и управлява всички обстоятелства, които биха могли да Му се случат. Той познаваше много отблизо Своя небесен Баща. В ума Му нямаше никакво съмнение, че Всемогъщият Бог ще изправи всички несправедливости на точното време. На Исус не Му се налагаше да се бори за правата Си. Не ни се налага и на нас да го правим. Величественият Владетел на Вселената не спи и не е забравил за случаите, когато праведните страдат заради Него.

Никога няма да забравя този период в живота ми, когато бях нападан от човек с власт над мен. Срещу ми се сипеха обвинения, които просто не бяха верни и съжалявам за това, но месеци наред аз се защитавах неистово.

Докато всичко това продължаваше, един ден по време на молитва Святият Дух ми проговори. Сине, каза Той, докато продължаваш да се защитаваш, ето какво правя Аз. И тогава видях Господа във видение, но само от раменете надолу. Не виждах лицето Му, но това, което изпъкна ясно пред мен, бяха ръцете Му, вързани отзад.

Докато се молех, Той заяви ясно: А сега виж какво ще се случи в мига, когато спреш да се защитаваш. Тогава видях ръцете Му вече развързани и Святият Дух дейно заемаше моята страна в тези обвинения, които други хора повдигаха срещу мен.

Това определено представлява илюстрация на онова, което Бог ще направи за теб и за мен, когато се подчиним на заповедта Му и прегърнем призванието си да понесем онеправдаване заради Него. Спираме да се сражаваме в собствените си битки и чрез думите и действията си казваме: „Аз принадлежа на Бога на вселената. Той е верен на Словото Си. Той е страхотен Баща. Ще Му позволя Той да се погрижи за мен. Справедливостта ще възтържествува в благовремието на Бога. Той ще се погрижи за това с мен да се отнасят честно и справедливо. Аз няма да отвърна на злото със зло. Единственото нещо, което трябва да направя, е да предам всичко това на Него."

Щом веднъж Му се посветиш искрено и изцяло, вече няма да има несправедливо страдание, което да преживееш и което да няма основателна причина. Бог не би го допуснал. Всяко несправедливо страдание, през което преминаваш, ще доведе до благословение по-късно, но само ако реагираш по Господния начин.

Мъжът или жената, които тръгнат по този път, ще видят могъщата Божия ръка да съди справедливо.

Ако постъпваме правилно, когато ни онеправдават, ще има определени последствия и те със сигурност могат да ви накарат да превъртите от щастие! Готови ли сте да чуете това? Несъмнено то ще ви хареса!

Забележете, че този стих не казва „Бог осъди света". В стиха се крие една изключително мощна истина. Там пише, че Ной, посредством своето покорство, е докарал осъждение на света. Ухаа! Ето такава сила се освобождава, когато ние вярващите просто направим онова, което е поискал Бог. Но обърнете специално внимание на това: Бог не предлага, нито препоръчва. Той ни заповядва да не си отмъщаваме, когато ни онеправдават. Защо? Понеже като го правим, така „натрупваме жар върху главата" на онзи, който ни онеправдава. А следствието на всичко това е, че Божията съдба се ускорява.

Когато чуем думата „съдба", прекалено често образът, който изниква в съзнанието ни, е огън и жупел. Но осъждението в Новия завет всъщност означава „решение на Бога за или против". Знаеш ли какво би било Божието решение в определена ситуация? Помисли над това: Този човек, който те онеправдава, може да получи прошка за греховете си, да бъде спасен и освободен от начина си на поведение!

Познавам една жена, чийто съпруг я тормозеше години наред. Този мъж просто отказваше да допусне Бога до живота си. Жена му всячески се опитваше да го из манипулира, за да приеме Христос и да стане вярващ. Но той просто отказваше да го направи.

Най-накрая, след като се бе борила и бе живяла в тази безизходица години наред, един ден Господ й казал: Колко още ще продължаваш да пречиш на спасението на съпруга си?

„Какво каза?", попитала тя.

Тогава Господ й показал всички онези неща, които била вършила и казвала и които всъщност проваляли работата на Бога в живота на съпруга й. Господ я помолил да спре да върши тези неща и накрая тя се съгласила. Станала много по-кротка и търпелива. Спряла да се вайка и да го критикува. Отстъпила и позволила на Бога да извърши Своето.

Два месеца по-късно съпругът й се спаси! Оттогава насам съм гостувал в техния дом и, повярвайте ми, съпругът й наистина е ново създание в Христос. На нея вече не й се налага да му натяква, че трябва да стане богоугоден мъж. Посредством покорството си тази жена всъщност ускори Божията съдба или Неговата ~ намеса в ситуацията.

Този пример е само една илюстрация за това, което аз бих нарекъл „служението на онеправдаване". Бог винаги си има основание за това, което ни кара да направим. Когато ни заповядва да се отвърнем от отмъщението и да Му позволим Той да въздаде справедливост, това не е някаква Негова приумица, която просто Го кара да се чувства добър или важен. Не, Бог не си пилее нито силата, нито средствата. Страданието, което понасяме, когато ни онеправдават, е част от Неговото намерение и план.

Но как по-точно се случва това? И кога?

Нека продължим, за да открием отговорите в Божието Слово.