Осма глава
Упражнения за индигови деца
8.1. Упражнение за зареждане с енергия
Усамотете се с детето в тихо помещение, където няма да ви смущават. Пуснете нежна музика и запалете свещ. Седнете на земята или на стол срещу него. Много е важно гърбовете ви да са изправени, за да може енергията да протича свободно. Затворете очи и предприемете заедно въображаемо пътешествие, като бавно произнасяте следните думи: "Представи си, че в подметките ти опират чашките на големи цветя. Насочи вниманието си към тях и ги накарай да се разтворят лист по лист. Наблюдавай ги. От стъблата им висят корени чак до центъра на Земята. Разгледай ги, проникни във вътрешността им и се спусни до самия им край. Кажи ми, когато пристигнеш там." Изчакайте детето си да ви даде знак и продължете: "Представи си, че получаваш от майката Земя голямо количество енергия и че тя се изкачва нагоре по корените към твоите крака. Когато стигне до ходилата ти, я пусни да мине през тях и да изпълни корема ти. He отклонявай вниманието си от нея и наблюдавай как се чувстваш. Топла ли е енергията? Или студена? Боцка ли или гъделичка?"
Отново направете пауза и изчакайте. He забравяйте да говорите бавно и да се съобразявате с ритъма на детето. Най-добре е първия път да се оставите то да ви води. По-късно само ще се справя с това упражнение за не повече от няколко минути. Но отначало го питайте от време на време къде се намира в момента и какво усеща в корема си. След това му дайте следващите указания: "Сега пусни енергията да потече по гърба ти. Тя се разпростира към гърдите и раменете ти, а оттам - през ръцете към дланите. Влива се в твоите нерви и мускули. Пошавай с пръсти, щом пролази до тях."
Пауза и изчакване.
"Почувствай как енергията нахлува през врата ти и тила към главата. Нека се изкачва, докато насочваш мислите си към цвета върху темето си."
Отново спрете за малко. "От този цвят нагоре се проточва един шнур и стига чак до небето, където живее светлината. Проследи то с очи, докато видиш в края му огромно ярко сияние. Дай ми знак, щом се намериш там."
Пауза и изчакване.
"Сега те моля да привлечеш светлината и нейната енергия, за да се влее по шнура в главата ти... Проследи и почувствай всичко това. Главата ти вече е пълна с тази светлинна енергия. Тя се различава от земната. Опитай се да определиш как я усещаш. Топла ли е или студена ? Боцка ли или едва пропълзява по теб?"
"Енергията минава надолу през цялото ти тяло и краката, през цветовете под ходилата, по стъблата и корените им - към центъра на Земята. Нека тече няколко минути така, докато я наблюдаваш."
Подир малко, когато ви се стори, че детето иска да престане, му кажете: "Сега затвори цветовете под и над себе си, за да остане енергията в тялото ти и да не се разпръсне през тях."
След като няколко пъти е визуализирало под ваше ръководство, по-нататък то само ще успява да се свързва с източника за секунди. Упражнението ще го заземи и ще създаде у него усещането, че е част от всичко. Което в края на краищата е точно така.
Същата визуализация е отлично средство за акумулиране на енергия и от родителите, ако се чувстват разбалансирани, незаземени или изтощени!
В случай, че притежавате връхчета от кварцови кристали с еднаква големина (около 3-5 см), детето може да държи по време на упражнението по един върху всяка длан. Върхът на кристала в лявата трябва да сочи към китката, а в дясната - в обратна посока, към пръстите. Кварцовите кристали подпомагат емоционалното тяло и усилват електрическата циркулация във физическото, така че зареждането с енергия става по-равномерно и интензивно.
8.2. Упражнение с вдишване на цветове
Помолете детето да определи по интуиция някакъв цвят, който според него ще му подейства добре. Седнете заедно на някое приятно и спокойно място, където няма да ви смущават. Опише-те подробно как се прави упражнението, преди да го изпълните двамата.
Отпуснете се, вдишайте и издишайте коремно дванадесет пъти. Следвайте съзнателно дъха си и задържайте въздуха за малко в себе си. Издишвайте, без да отклонявате вниманието си. Когато овладеете бавното и съзнателно дишане с определен ритъм, ще можете да се отпускате и да се съсредоточавате върху цветовете.
Сега започнете да вдишвате съответния цвят: представете си как минава през устата и трахеята ви, през диафрагмата, през слънчевия сплит (близо до пъпа) и стига до корема. Задръжте го за кратко, пребройте, да речем, до четири и после бавно и съзнателно го издишайте. Може да го изпратите до всички органи. Включете и сърцето, черния дроб, бъбреците, далака, червата и половите органи. Би трябвало да насочите цвета и към гръбнака.
Най-добре е да направите упражнението няколко пъти самостоятелно и после да го демонстрирате на детето. Насърчете го да подхожда творчески с цвета. Можете, например, да му кажете: "Цветът ще пътешества из тялото ти и ще посети всички онези места, които не са щастливи". Или: "Представи си, че цветът ще боядиса всички места в тялото ти, които са болни и те веднага ще оздравеят."
Оставете фантазията да ви води и се погрижете детето да възприеме упражнението като забавление. Когато му се наложи, то ще може да го направи бързичко и без вас.
8.3. Упражнение за изглаждане на аурата с аметистов кристал
Упражнението допринася за постигането на цялостност. Действането му е бързо и ефикасно, а практикуването му - лесно. Тази форма на лечение се нарича още "сканиране" на аурата или хармонизиране на чакрите и принадлежи към кристалотерапията. С нея се постигат понякога истински чудеса, тъй като аметистът почти незабавно внася хармония в биополето на човека. Тя обаче е подходяща no-скоро за хора, които вече имат опит в работата с кристали.
За целта ви е нужен аметист, най-добре къс от аметистова друза или аметистова роза. Детето трябва да седи на стол, с изправен гръб, но удобно. Във всяка длан държи по един връх от такъв кварцов кристал с размери 3-5 см. Този в лявата сочи към китката, а в дясната - към пръстите.
Върху аметиста в дясната длан капвате няколко капки от Аура-Сома квинтесенцията "сен жермен" върху кожата на лявата си длан - няколко капки "виолетов помандер". Заставате зад детето и като държите ръцете си пред сърдечната му чакра, три пъти наум или на глас изричате следното:
Аз призовавам вътрешната Христова светлина. Аз съм чист и съвършен канал. Светлината ме води.
Поискайте разрешение за изглаждане на аурата и помолете за количеството енергия, необходимо ви за момента. Заземете се и се свържете с божествената светлина - никога не забравяйте, че не използвате собствената си енергия. Сега протегнете двете си ръце (с аметиста в дясната) на около 5 сантиметра над раменете на детето. Настройте се така за няколко минути към неговата енергия. Изчакайте, докато усетите спокойствие и свързаност.
Сега застанете отдясно на детето и обърнете дланите си една срещу друга на височината на коронната или, както още я наричат - теменната чакра. (Ако не знаете нищо за чакрите, най-напред си купете някоя книга и се ориентирайте коя къде се намира.) Лявата си ръка дръжте зад главата му, а дясната с аметиста -пред нея, така че между двете да има около 50 см разстояние.
Оставете се на кристала да ви води. Той може да се затопли, например, или да ви притегли в някоя посока. Невъзможно е да не усетите кога чакрата е получила достатъчно енергия. Тогава поотдалечете дланите си и ги нагласете по същия начин при следващата чакра, Третото око. Изчакайте отново, докато вътрешно получите знак да продължите. "Минете" така по всички чакри (гърлената, сърдечната, на слънчевия сплит, пъпната и коренната).
Накрая "сканирайте" дясната половина на детското тяло, включително и краката (което означава да движите кристала покрай него на около 5 см разстояние по посока на часовниковата стрелка). След това застанете отляво на детето и "сканирайте" лявата му половина. След това - и гърба. Усетите ли, че трябва да останете по-дълго на едно място, непременно го направете.
Завършете, като изгладите с аметиста аурата на детето отвсякъде: започнете от ушите му и стигнете до краката. Важно е винаги да движите ръцете си отгоре надолу, докато го обикаляте. Щом свършите, отново задръжте длани над раменете му и благодарете: благодарете на светлината, на Земята и на аметистовия кристал за помощта. После внимателно се отдръпнете от енергийното поле на детето си. Сега то може да полегне, за да си почине десетина минути или половин час.
1Терминология на цветовата терапия Аура-Сома; емулсии, предназначени за въздействие на фините полета (аурата) - бел. прев.
Това лечение се прилага при общо неразположение, емоционално безпокойство, при хиперактивност, пристъпи на ярост, незаземеност.
8.4. Играта "Love & Laughter"1
Тази игра е много подходяща за индиговите деца и техните семейства. Тя е изпълнена с мъдрост и любов и може да ни пробуди за детето на цветовете, което се намира дълбоко във всеки от нас. Авторите й Фредерике Херлих и Рой Хоусам са я създали съобразно напълно нови и отворени параметри за всички, които искат да се сближат и да започнат оживен диалог едни с други. Тя ни приканва да опознаем по-добре себе си и близките си, като общуваме без конфронтация с помощта на цветовете.
В тази игра няма правилно и погрешно, няма победители и губещи, защото тя предполага творческо съвместно съществуване. Вие ще попадате в игрови полета на ангели и злосторници, които символизират двете страни на човешката природа и чрез детските карти ще можете да изразите мнението си за житейските ценности. Ще изживеете различни аспекти от ежедневието, които обикновено не се обсъждат често, като добавите цветове, за да изобразите собственото си цветно дете. Когато го погледнете в края на играта, ще се видите като в огледало, а чрез тълкува-нето на стъпките, които сте предприели, ще получите положителна представа за себе си.
Играта цели да стимулира творческите способности на децата и възрастните, да ги подсети как да решат семейните си проблеми и да направи възможно откритото общуване между тях. Тя е идеална за всички общности, в които става дума за работа с деца като, например, училището, детската градина или семейството. В хода й се проявяват моделите и отношенията в семейството и между хората по принцип, както потвърждава следният пример от практиката на нейните създатели.
"Само след половин час съвместна игра родителите на едно 14-годишно момче разбраха скритите причини за странното му поведение. To често бягало от час, рисувало със огрей по стените на сградите и контактът с него бил почти невъзможен. Грозяло го изключване от гимназията. Към това се добавяло утежняващото обстоятелство, че родителите били разведени. Синът живеел при майка си, а в края на седмицата отивал при баща си. Така му се налагало да пребивава в два различни свята. Интересното е, че първият въпрос, който майката изтегли по време на играта, гласеше: "Какво правиш, ако някой е твърде зает, за да ти обърне внимание?" Ето как отговори тя: "Мога да стана много неприятна, все ще ми хрумне някоя дивотия."
Майката се сепна от думите си и погледна изумена сина си. Избраните от момчето цветове ясно показаха къде се крият причините за поведението му. Когато добавяше нови цветове към картата на цветното си дете, три пъти избра червеното като израз на своето вътрешно напрежение и "гняв", както само обясни. Родителите искали да му забранят да играе футбол като един вид възпитателна мярка, за да му остава повече време за уроците. Естествено, тази заплаха не му се беше отразила добре.
Следващите два пъти избра тюркоазено, a то свидетелства за човек с големи творчески заложби. В случая обаче съвременната училищна система и личните обстоятелства не позволяваха на момчето да даде свобода на поривите си. Изборът на розово означаваше, че е любвеобилно по природа, но не си позволява да изрази чувствата си да не би да нарани някого. Така натрупаният гняв се бе обърнал срещу самото него.
В края на краищата бе намерено приемливо за всички страни решение. Родителите се постараха да осигурят на сина си място в интернат, където се предлагаха множество програми за усвояване на различни видове спорт или художествени занаяти. В един no-сетнешен разговор, когато бе попитан какво липсва на учениците в днешната образователна система и какво според него трябва да се промени, той успя да се отпусне и да отговори искрено.
1 От англ. - "Любов & смях"
Родителите постигнаха ново разбиране за потребностите на сина си, но и за положението, в което се намираха и те самите, и днешните учители". В конкретния случай всички, които имаха отношение към възникналия проблем, играха заедно, общуваха открито и се подпомагаха взаимно, докато намериха изход от трудната ситуация."
Играта е подходяща за двама до шестима играчи от всички възрасти, като засега се предлагат варианти на немски, английски и японски език в съчетание с универсалния език на цветовете.
Защо написах тази книга?
Като се обърна назад, виждам, че всички обстоятелства в живота ми са ме тласкали натам да се посветя на разбирателството между поколенията и особено -между децата и хората, които имат работа с тях.
Когато бях млада, светът не ми изглеждаше кой знае колко понятен. Често си мислех, че съм сбъркала планетата. Беше ми трудно да разбирам поведението на възрастните. Усещах, че съм различна, че "виждам" по различен начин и смятах своите "антени" за страшно досадни. По-късно започнах да изучавам терапията с цветове и съзнателно да се отварям за духовните взаимовръзки. Чак тогава истински прозрях неразделността на предопределението, на мисията им и уроците, които ни се поднасяха и трябваше да усвоим. Когато преди осем или девет години срещнах в САЩ Барбара Бауърс, известна с медиумните си способности, чух от нея това, което бездруго вече бях усетила в себе си. Аз наистина исках да открия на колкото може повече хора законите на светлината и постепенно ориентирах работата си към новото поколение, с което се чувствах вътрешно свързана и бях в състояние да разбирам. Барбара смяташе, че на Земята ще дойдат много "сини", за да служат на човечеството като учители и водачи.
Преди много години в Америка влязох в контакт със същността Крион, чийто канал е Лий Керъл. Когато през 1995 чух за пръв път от Крион за децата-индиго, в мен се обади и продължи да кълни зрънцето, посято някога от Барбара. Същевременно непрекъснато получавах послания, чиято цел бе да ме подтикнат да пиша. Няколко пъти спирах да водя курсовете си и да приемам посетители в кабинета си. Чекмеджето ми се пълнеше с ценна информация за светлинното тяло и процеса на придвижването ни към него, за работата с енергията, за светлината като храна, за човешкото съзнание и връзката му с божественото, но аз знаех, че не това е книгата, която се очакваше от мен. Така че написаното си остана заключено.
През лятото на 1999 г. бях отново в Америка, влязох в контакт с Крион и изведнъж ми просветна. Решението да започна работа с децата на настъпващото хилядолетие и да напиша книга за тях изкристализира, сякаш винаги бях носила в себе си. Казваше ми се, че човечеството буквално чака тази информация. Трябвало да побързам, за да се "поразчистят" предразсъдъците. Свикнала да живея, водена от интуицията си, я последвах и този път и се съгласих. Тогава основах "Светлинния пръстен на децата-индиго го". Естествено, не ми беше ясно какво ме очаква.
Щом заявих готовността си да се захвана с писането, връзката ми с децата и с моето вътрешно дете незабавно се активизира. Времето наистина беше особено подходящо. Голямото слънчево затъмнение през онова лято бе знак за процеси с голяма интензивност. Мнозина предсказваха настъпващите промени. Когато започнах да събирам материал за книгата, моето вътрешно дете отново се "разшава", а към онзи момент то вече се бе подвизавало на този свят цели петдесет и две години. "Охо - чух го да казва, - тук всичко изглежда съвсем различно. Защо въобще дойдох? Да си бях седяло у дома!"
Докато пишех, се усещах като във влакче на детска железница - от онези с огромните осморки. To ту ме изстрелваше нагоре, ту ме хвърляше надолу, после следваше по-спокойна, равна отсечка, после отново -пълна с изненади. Чувството обаче, че съм направлявана, не ме изостави, слава Богу, нито за миг. Информацията, която ми се даваше по духовен път, потвърждаваше наблюдения от практиката ми като лечител. Сега за мен не съществува никакво съмне-ние, че голям брой от инкарниралите се непосредствено след Втората световна война са с индигов слой в аурата си, а мисията им е да разчупят догмите и остарелите представи на човечеството. Това пролича най-силно през 60-те години на двадесети век. Любовта и мирът бяха средствата, кои-то донесоха изцеление на хората и им помогнаха да встъпят в следващия етап от своето развитие. Но тъй като енергийната вибрационна честота на планетата по онова време бе твърде ниска, много от тези предвестници на Новата епоха, наричани сега служители на светлината, "слязоха от сцената" и се отдръпнаха в себе си. Те избраха посока, водеща по-скоро навътре, медитираха и така духовните учения на Изтока намираха все повече привърженици в Европа. Към това поколение принадлежа и аз. Отговорността за създаването на нов свят, в който човечеството да живее, а не да бъде живяно, е и моя. Винаги съм знаела, че се намираме в много напрегнат отрязък от време!
Надявам се книгата ми да е прибавила нещо ново към вашето знание и четенето да ви е било от полза.
|
