Като гледаме на него

Глава 10

В преобладаващата си тема книгата на Захария разглежда първото, второто и третото пришествие на Месия. В тази глава ще се спрем на първото и второто пришествия, обрисувани в Захария 9 гл. За третото пришествие ще говорим в последната глава на тази книга. В Захария Христос е Господ на “идването”. Тази тема е толкова съществена за адвентното движение и за всички, “които са обикнали Неговото явление” (2 Тим 4:18).

В самото сърце на глава 9, всред войните и унищожението, изпъква яркият образ на милостта, мира, справедливостта и триумфа на идващия Месия. Стих 9 Го описва като смирен цар, носещ освобождение от греха. И непосредствено след това, в стих 10, хвърляме поглед към Неговото второ пришествие в сила и слава, когато ще донесе вечен мир и ще установи по цялата земя праведното Си владичество. Тези два стиха, които се намират в средата на главата, представляват едно прекъсване между стихове 1-8 и 11-17 и ни разкриват какво ще направи Христос, за да защити и въстанови Своя народ, като чрез това установи духовното Си царство и Неговото царство на славата. “Той ще говори мир на народите и владението Му ще бъде от море до море” (стих 10).

В книгата “Животът на Исус” Елена Вайт хвърля известна светлина върху това месианско пророчество за пришествията на Христос. Тя пише: “Христос спази еврейския обичай за влизане на царете. На такова животно бяха яздили и израилевите царе. Пророчеството предсказваше, че така ще дойде Месия в царството Си” (стр. 313). “Тържественото влизане на Христос в Ерусалим бе смътно предзнаменование за Неговото идване в небесните облаци със сила и слава” (стр. 319).

Стихове 2-7 от глава 9 показват как Господ ще защити Своя народ, като срази нечестивите народи точно преди Първото пришествие. Но тези стихове показват още нещо – че от развалините на тези народи Той ще извади за Себе Си един остатък. Той щеше да се присъедини към остатъка от Израил и съвместно щяха да подготвят света за Спасителя на човечеството. Божието премахване на нечестивите народи щеше да включва три неща: Той ще унищожи тяхната мъдрост, ще унищожи техните богатства, ще унищожи и тяхната сила (Зах. 9:2-4). Вместо да ги насочват към истинския Бог, тези народи, каквито и да са те – като Тир и Сидон, например – придобиваха земна мъдрост, богатства и сила, които се превърнаха в техен бог. Следователно те щяха да преживеят три негативни последици: страх от погубване, скръб от запустяването им и срам поради отнемането на гордостта им (стихове 5-7).

Все пак, при първото Си пришествие Христос донесе на света истиска мъдрост, богатства и сила и ги използва за спасението на човечеството. Апостол Павел заявява: “Ние проповядваме... Христос, Божия сила и Божия мъдрост. Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците” (1 Кор. 1:24,25). (Вж също и 1 Кор. 1:18-20; 3:18-20.)

Земната мъдрост, богатство и сила не могат да спасят никой човек или общество. Тир бе хитър, богат и мощен в светските и търговските дела, но без Бога бе нищо. А всички богатства на небето бяха дадени чрез Христос, както свидетелства Павел: “А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия” (Фил. 3:8).

Еврейският народ, както и другите народи, не бяха подготвени за първото пришествие на Христос, защото твърде много разчитаха на собствената си мъдрост, източници и сила. Нека не повтаряме тяхната грешка и се подготвим за Второто идване на Христос. Не трябва да полагаме доверието си в нашата мъдрост и източници, а да “придобием Христа” и да разчитаме повече на Неговата мъдрост и източници, които да подготвят и нас, и другите за срещата с Него.

Сега стигаме до сърцевината на тази глава – идването на дългоочаквания Месия. Захария 9:9 описва първото пришествие на Христос, по време на което Той влезе в Ерусалим. Това важно пророчество започва с обявяването на голямата радост и тържество поради благата вест за Неговот идване. След това пророкът рисува характера на Месия и обяснява какво ще направи Той. Исус е Копнежът на Вековете и най-великото събитие в цялата човешка история.

Каква личност ще бъде идващият Цар? Захария дава ясен отговор на този въпрос, както можем да видим от следната схема. (Вж също и Матей 21:5; Йоан 12:15; Исая 42:1-3.)

1. Неговото идване е източник на голяма радост и добри вести.

2. Той идва като нашия цар – Той поема инициативата.

3. Той е справедлив и триумфира, донасяйки спасение.

4. Той е кротък – идва, яздещ на осле и носещ мир.

Кротостта не е добродетел, на която повечето хора в нашето общество да се възхищават. Тя често се свързва със слабостта и страхливостта. Но Христос доброволно изпразни Себе Си и от позицията на сила в Неговия Отец. Той стана кротък на сърце. Магарето често е обект на присмех. Използвано от фермерите в тежкия им труд, то представлява скромност и мир.

Следната схема, в която е представен контрастът между Царя на мира и царя-воин, ни помага да разберем по-добре характера на Царя на мира:

1. Скромен и кротък.

2. Магаре – трудно животно.

3. Антураж: деца, селяни.

4. Трофеи: пленници на Неговата любов.

5. Палмови клонки.

6. Идва, за да спаси.

7. Идва, за да донесе мир.

8. Божествена духовна сила.

9. Духовно царство.

10. Вечен.

Царят-воин:

1. Горд и арогантен.

2. Боен кон, колесници.

3. Антураж: воини.

4. Трофеи: неговите врагове.

5. Копия и мечове.

6. Идва, за да разруши.

7. Идва, за да донесе война.

8. Човешка физическа сила.

9. Земно царство.

10. Временен.

Матей 11:29 и Филипяни 2:5-8 трогателно представят Христос – Княза на Мира, като кротък и смирен по сърце, като изпразнил Себе Си и станал слуга. Можем да направим контраст между Неговите качества и тези на Сатана и неговите последователи, като проучим следното красноречиво твърдение: “Люцифер пожела да има Божията власт, а не Неговия характер. Той искаше да заема най-високото място. Всеки, който се ръководи от неговия дух, върши същото... Владичеството принадлежи на силните. Царството на Сатана е царство на силата. Всеки смята другия за пречка по пъта към своето издигане или за камък, на който той трябва да стъпи, за да се изкачи по-високо” (“Животът на Исус”, стр. 241).

Пророчеството, което разглеждаме във връзка с първото пришествие (Захария 9:9), получи своето буквално и точно изпълнение в Новия завет. Всъщност всички евангелисти предават изпълнението му в живота на Исус (вж. Матей 21:1-11; Марко 11:1-11; Лука 19:29-44; Йоан 12:12-15). Още от времето на Битие съществува алюзия за идването на Месия по начина, описан от Захария 9:9. Думите, които Яков изрича на смъртното си легло, предричат утвърждаването на Юда като лидер сред чадата на Израил до идването на Сило – обещания Месия, Който ще “връзва за лозата оселчето си и за отборната лоза жребето на ослицата си” (Битие 49:11). Той бе “Сило – Миродарителят, Който щеше да се яви, докато друг цар седеше на Давидовия престол... Той бе Отрасълът от Йесеевия корен” (пак там, стр. 47).

След тиумфалното Си влизане в Ерусалим Той плака за града и каза на свещениците и фарисеите: “Защото казвам ви: ‘Отсега няма вече да Ме видите, до когато речете: “Благословен, Който иде в Господното име”’” (Матей 23:39). Тук Исус ясно свързва Неговото отхвърляне от тяхна страна при първото Му пришествие с второто Си идване. Такава връзка между двете Му пришествия е загатната в Захария 12:10, където се казва, че когато Христос дойде с цялата Си слава, онези, които Го прободоха (при първото Му пришествие), ще Го видят и “ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син” (Второто Му пришествие). От контекста и езика, използван в Матей 24:30 и Откровение 1:7 става ясно, че има връзка между тези два стиха и Захария 12:10 и 9:9. Йоан пише: “Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око и ония, които Го прободоха” (Откр. 1:7).

Елена Вайт прави следната връзка между триумфалното Му влизане, предсказано в Захария 9:9, и оплакването на Христос при второто Му пришествие от онези, които са Го проболи (Захария 12:10): “Тържественото влизане на Христос в Ерусалим бе смътно предзнаменование за Неговот идване в небесните облаци със сила и слава... В пророческо видение пророк Захария видя деня на крайната победа. Видя също и участта на тези, които отхвърлиха Христос при първото Му идване. Той казва: “Те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него” (Зах. 12:10)” (пак там, стр. 319).

Вътрешното доказателство на Захария 9:10 и 16 също загатва за второто пришестиве на Христос, защото показва, че Той ще унищожи бойните оръжия, ще установи всемирно владичество “от море до море и от Ефрат до земните краища” и ще награди верния Си остатък, който ще бъде като камъни на корона. Всичко това може да се случи само когато Христос дойде отново в славата Си. Все още имаме бойни оръжия – повече от всякога. Все още не е основано всемирното царство на Христос “от море до море” и все още не е била дадена последната награда на светиите. В стихове 14-17 се използва езикът, употребяван за второто пришествие, като например: “Господ Йеова ще затръби” и “В оня ден Господ, техният Бог, ще ги избави”.

Интересен е контрастът между “безводния ров” (стих 11) и “крепостта” (стих 12). Безводният ров е сух, дълбок и тъмен – също като затвор; но нашата крепост е Самият Бог. Дали трудните изпитания те държат в този мрачен ров и ти пречат да побегнеш към Христос, нашата крепост? “По причина на кръвта на сторения от тебе завет с Мене” (стих 11). Той обещава да те освободи от безводната яма. Христос напълно разбира трудностите и обезсърченията, пред които си изправен. Чрез скъпата кръв на завета, пролята на кръста при първото Му пришествие, можеш да Му се предадеш и Той ще те спаси, когато дойде втори път. Той “ще ти въздаде двойно” (стих 12). Когато Христос дойде, радостта на небето ще е предостатъчна, за да компенсира всички страдания на този свят, като дори и най-болезненинте изпитания ще ни се струват незначителни.

Много често съсредоточаваме мислите си върху наградата, която ние ще получим при завръщането Му, но каква награда ще получи Той? Ние, които сме покрити и ходим в Христовата праведност, ще бъдем “наградата за всичките Му страдания, за Неговото смирение и любов” (“Мисли от планината на блаженствата”). Защо не дадем на нашия Спасител и идващ Цар тази награда, като Му се предадем напълно, за да можем да живеем с Него и през цялата вечност? “Сърца, които са били бойни полета на конфликтите със Сатана и които са били спасени от силата на любовта, са много по-скъпи за Спасителя от никога не падалите там... Той събра всички богатства на вселената и ги пожертва, за да купи бисера. И когато го намери, Исус отново го постави в короната Си. “Понеже ще бъдат Мои, казва Господ на силите, да! избрана скъпоценност в деня, който определям.” (Мал. 3:17)” (“Притчи Христови”, стр. 65).