ДУХЪТ НА АЙНЩАЙН ПРОГОВАРЯ
По психотронен път Слава Севрюкова и доцент Лозенски създават модел на елементарните частици, изграждащи атомните ядра. Навлезли в трудно преодолимите подстъпи на микрокосмоса, натъкват се на сериозни разминавания с "Теорията на относителността". Възникват разногласия.
Слава преразглежда и оспорва някои постановки на Айнщайн. Например, че скоростта на светлината е пределна. (Съвременни астрономи са открили обекти, движещи се по-бързо от нея - б. а.) Освен на абстрактни математически схеми и формули, невероятният тандем се опира на конкретни наблюдения. Доказва - по-динамична от светлината е енергията на човешката мисъл. Да, тя е енергия.
Веднъж доцентът бе помолил своята "асистентка" да се пренесе по психотронен път на спътниците на Марс Фобос и Деймос, да ги "фотографира" и изследва. С мисловна концентрация тя за секунди се бе озовала там, давайки конкретни описания на отстоящите на огромни разстояния от Земята сателити на "червената планета".
Впечатлен, ученият разсъждава: ако мисълта се движи със светлинна скорост, за достигане далечните обекти, разглеждане и връщане, необходимо е немалко време. Според Айнщайн, времето е свързано със скоростта. При по-ускорено движение, то тече по-бавно.
Приеме ли се продуктът на човешкия мозък за енергия, а той е такъв, ще се преодолеят въведените от физиката ограничения. Времето тогава не се връща назад, както би трябвало да е според "Теорията на относителността". Нещо в нея, следователно, куца...
Сериозно предизвикателство. Докаже ли се по научен път, ще се променят представите за света.
Лозенски се заема с нелека задача. Експериментира със способностите на свръхфеномен, насочвайки го към най-отдалечени кътчета на Вселената. Към галактики и мегагалактически купове на милиарди светлинни години. С изискване за подробни описания.
Перфектни картини за минимум време. Потресаващи резултати. Оказва се - мисловният енергиен поток се движи хиляди пъти по-бързо от светлината.
"С Иво Лозенски влязохме в спор с Айнщайн - усмихва се Слава. - Изхождайки от постулатите си, той развива математически стройна теория. Това е чудесно. Ние работим по нов за научната световна практика метод. Извършваме психотронични визуални наблюдения на обектите. Затова сме абсолютно точни."
Друго разминаване - представата за "безкрайния Космос". Айнщайн някога иронично бе подхвърлил: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото обаче не съм сигурен..."От позиция на всепризнат учен обича да се шегува. Навярно с право - глупостта е по-бездънна и от небесата.
Психотроничните изследвания на бележития тандем обаче доказват - Вселената действително е ограничена. Отвъд нея съществува "мъртво пространство". Нашите изследователи не се шегуват.
С дългогодишната работа възникват и други различия. Противоречията с гениалния физик растат. Приложеният нов изследователски метод променя дотогавашната представа за света и човешките възможности.
Повечето учени по онова консервативно време (а нима сега е бог знае колко по-различно?) гледат със снизходителна усмивка или надменна враждебност на "лаическите им занимания". Прекалено нетрадиционни са. И забравят - над 60 % от световните открития са дело на дилетанти.
Неразбиране и пренебрежение, препятствие след препятствие. Светът сякаш се е изправил срещу тях. А предстои огромна работа.
Тандемът не се предава. Слава превръща дните и нощите си в доброволно каторжничество за опознаване Вселената на микрокосмоса.
- Веднъж с Иво будувахме до 2 часа след полунощ върху устройството на водородното атомно ядро - разказва тя. - Отговорна задача. Работихме упорито, без да се отвличаме.
По онова време, съсредоточена в заниманията, не съм и помисляла за контакти с духове. Правя го само при жизнена необходимост. Широк е кръгозорът им, но са от друг свят. Не трябва да се безпокоят. Връзките са по изключение. Само по мое желание. Наложи ли се, викам ги от Отвъдното. За да се проявят, предавам им енергия. Материализират се. Тогава "разговаряме".
Оная нощ обаче усетих - Сила от Отвъдното сама се стреми да проникне в земните измерения.
Ще запитате: как? Ето така. Работихме с Иво до късно след полунощ. Внезапно почувствах - сетивата не ме лъжат - тревожен полъх. Озърнах се.
Дух.
За да поеме отдалеко, не бе трудно да се досетя - от съдбовно значение е. Инак не би се отправил към нашия свят. Връзката по тяхно желание е изключение.
Силата прииждаше, кръжеше. Все и все по-настойчиво.
Напираше. Настояваше. Молеше.
Преуморена бях. Почувствала отговорността на мига, реших да не отпращам напористия дух. Подадох му енергия. (Светкавично, с ловко движение извива десница от лакътя надолу. Лицето й е съсредоточено, замечтано-усмихнато, уверено.) Гледам - духовната същност полека-лека почна да се материализира.
Какво видях?
Първо-две вторачени черни пронизващи очи. Изгря над тях къдрава бяла коса. Очертаха се гъсти мустаци. С изскочилия изгърбен нос, помислих - арабин е или евреин.
Нематериализирана изцяло, духовната същност припряно, но делово се представи:
"Аз съм духът на Айнщайн..."
Визитката му бе по немски стегната, акуратна. Не се лъжех - дух на известен евреин.
"Наблюдавам ви дълго отгоре. Трудите се върху онова, с което се занимавах, докато обитавах Земята..."
Думите звучаха тежко, авторитетно, но достигаха трудно. От гласа струеше умора и мъчителна разяждаща тъга. Защо тъга? Навярно щяхме да узнаем.
"Искам да ви предпазя от грешките, които допуснах, докато бях жив. Виждам ги ясно като на длан. И ми е тъжно, много тъжно..."
Проявилият се в земните измерения тревожен дух се умълча. Потръпна.
След кратка измъчена пауза, събрал сили, задъхано продължи:
"С доцента сте близо до правия път, но трябва да навлезете още и още... Дълбоко в структурите на материята. Тогава може да проникнете до корените на микрокосмоса. (Точно така се изрази "корените на микрокосмоса".) Взрете ли се все и все по-навътре, ще достигнете първоосновата на материята. Докато бях на Земята, не съм и помислял за нея. В Отвъдното вече знам - има такава."
По онова време с Иво едва прохождахме в психот-ронните изследвания на микросвета. Години след тази случка разкрихме и описахме недосегаеми за най-съвършената техника елементарни микрочастици. Едва тогаз разбрахме какво е искал да предаде тревожният дух на великия Айнщайн.
"В Отвъдното всичко знам - въздъхна с тъга. -Тежи... мъчи ме..."
Умълча се. За кой ли път потръпна.
"Подведох човечеството... - Още по-дълбоко въздъхна. - Да можех да започна отначало "Теорията на относителността"... Някои постановки са верни, други... Тъжно... Знам, след време колегите-учени ще разберат... (Контактът се извършва през седемдесетте години на миналия век- б. а.) Трудно е да си простя..."
* * *
Гласът все повече отслабваше - продължи мистериозната история уникалната психотроничка. - Затрепери, взе да се провлачва и глъхне.
Заслушан във вълнуващото изживяване, решавам да проверя гледната точка на свидетеля-учен. Имал е златен шанс да присъства на все още неописани, необяснени от науката срещи с тайнствени реални явления.
Обръщам се към доцента:
-
При контакта сте били до леля Слава. Видяхте ли материализацията, чухте ли гласа на Айнщайн?
-
Разбрах, комуникира с невидима Сила. До слуха ми достигаше единствено гласа на моята помощничка. Така е ставало и друг път при общуването й с духове.
-
А мене ми се удава - продължава рицарката на мъдростта. - ...И тъй, изрекъл тъжните слова, духът на Айнщайн избледня, посърна: "Ех, да можех отново да се върна като човек на Земята! С всичко, което сега знам за света!... Какви трудове бих създал!..."
Чувствам - все повече се уморява. Гласът стихва, провлачва. Губи се... Мъчително страда. Разбрах-трябва да го освободя. (Леля Слава тайнствено извива длан в противоположна посока.) ...И той пое в своя си Мир.
...Там е и сега. В незримото. Изчиства карма. След като я изтегли, както се изплащат грешки, не е изключено в следващ живот отново да продължи напред в научните амбиции. (Карма се изкупва и с труд - б. а.) Възможно е. Има желание. Не само е голям учен, но и висш дух. Проверих - той е със завършена пета, до средата на шеста по седемстепенната скала на развитие.
Някога Айнщайн в характерния свой стил иронично бе подхвърлил: "Един живот ми бе необходим да създам "Теорията на относителността". Още един ще ми е нужен, да я опровергая."
Геният е уверен в нестихващата еволюция на науката. Дали чрез медиума Слава Севрюкова не се бе опитал да направи това от света на Отвъдното?
Гениалността на Айнщайн се обяснявала с особената структура на сивото му вещество.
Това се опитват да докажат някои учени. За тях този необикновен човек притежава най-сложната мозъчна структура, въпреки неговата най-малка по-обем черепна кухина на света.
Грубо материализирани концепции.
Според Слава Севрюкова, причината за гениалността е в уникалността на духа.
Сивото вещество на мозъка е сложно изградена органична съставка, запълваща част от духовната матрица. Не е източник, а препредавател на мисли. Те проникват от духовното поле. Затова на този неизцяло проучен и безспорно сложен орган трябва да се отдава не водещо, а помощно значение в мисловния процес.
Новаторска теза.
* * *
В друг разговор се отваря дума, че Айнщайн бил украл в изследователските търсения своята първа съпруга и всеотдайна сътрудничка, сръбкинята Милева Марич. Същото направил и с приятеля си, математика Килберт.
Като младеж съставял прекомерно сложни уравнения. Толкова заплетени, че сам не успявал да ги реши. За да намери изход, отправял ги по пощата на Килберт в Гьотенберг.
Превъзходен математик, приятелят му успешно ги извеждал. Готовите решения връщал обратно по пощата. Те се пазят в архивите. Без да иска разрешение от помощника си, без да го уведоми, Айнщайн ги публикувал от свое име.
Огорчен от непочтената постъпка, Килберт се отдръпва: "С този човек повече не желая да си имам работа!"
На въпроса истина ли е това, леля Слава само тайнствено се усмихва. А някога бе "говорила" с духовете на Килберт, Ръдърфорд, Циолковски...
(Неказаното. В него е неудобният отговор. Кой ще го опровергае? Ехо от безмълвие отеква във Вечността.)
След малко, размислила за некоректността на големия учен, прорицателката въздъхва: "Повече с него няма да разговарям."
Неведнъж по-късно духът на Айнщайн се опитва чрез боговдъхновените способности на псифеномена да нанесе корекции в своята теория, но Слава упорито го отбягва. Моралът за нея е над всякакви научни постижения и титли.
* * *
-
Редно ли е, лельо Славе, да се викат духове на мъртви?! - Възкликваме. Неустоимо е изкушението да научим нещо ново за тези потънали в непроницаема мъгла непознати светове.
-
Чуйте добре - в никакъв случай не правете опити за щяло и нещяло! Ще възразите; защо? - Мъчително е и опасно. Светът е строго устроен, мъдро подреден. Стабилни граници, трудно преодолими прегради. Духовете не обичат да ги изваждат насила от покоя. Преждевременната земна материализация е страдание за тях. Още повече ще ги изтормозите, ако с незнание ги държите наполовина тук, наполовина в Отвъдното. Полупроникването в незримото води до полуистини. Не владеете ли Силата, ще призовете Бедата!
В затруднение ли сте, отзивчиви са - сами ще се притекат на помощ. Насън ще посочат изход при криза. Наяве ще внушат спасителна идея. Вие ще приемете това за свое прозрение, но то ще е от тях...
- Ако е съдбовно належащ контактът - почувствала разочарованието ни, завещава прорицателката- осъществете го, но само при отговорни обстоятелства. За кратко. Повтарям, за кратко! Не ги измъчвайте с незнание. Може себе си да претоварите и психически увредите. Принудителните съприкосновения с отвъдния свят са рисковани. За нас и здравето ни.
- Когато прекалено настойчиво са я молили да разговаря с духа на починал близък - включва се доцент Лозенски, - а тя с доброто си сърце не е могла да откаже, случвало се е два-три дни след това да я тресе. Изпаднала в немощ, измъчва се. Губи апетит, бледнее. И боледува. Какво ли ги очаква непосветените? Моят съвет като учен е - послушайте я.
Опитвам се да разбера леля Слава. Приемам и казаното от доцента. Дано не се налага по никакъв повод да се призовават духове.
Контактът с тях не е чудо, макар да е вярна мисълта: "Невярващият в чудеса, е мъртъв, защото очите му нищо не виждат". Изказва я не друг, а великият Айнщайн. И постига звездни висоти с "Теорията на относителността". Тя - чудо на епохата. На една вече отминала епоха.
Дотук бях щастливец, изпитал радост от срещи не с мъгляви имагинерности, а със свръхфеномен, умеещ да "разговаря" с неведоми Сили.
Колкото до духовете, нека вземе връх разумът. Контакти само по изключение!
ИЗПОВЕДИ
МОРАЛЪТ НА ЯСНОВИДЕЦА
Има ли феномен без фенове? Слава е и будител. Покорява с послания, близки до притчата. За да стигне до тях, минала е през огън и вода.
- Невинаги онова, което се вижда, е това, което е.Още по-трудно е в този свят да видиш себе си такъв, какъвто си. Никога не съм желала да се доказвам пред някого. Достатъчно е да знам. Какво съм аз? – Прашинка нищожна. Как да проверя и контролирам Космическия Разум? Мене ме е страх от Бога. С какво съм повече от вас? Ти можеш, всеки може! - Споделя за прорицател- ската си дарба.
(В нейно присъствие феноменалността като че прониква в нас. Атомчета в сиянието на слънчевата й аура - аха - да постигнем онова, което с лекота върши тя, къпещата ни в духовна светлина. Трогателно естествена и щедра.)
- За да успееш, трябва да се стремиш. И да се отка жеш от много неща. Не твърдя, че съм свята, но отстоявам - когато търсиш, прави го от душа. Жив човек ли си, все ще сбъркаш. С нови грешки надмогваме старите... (Словата й са с опрощаваща усмивка.) Тръгнеш ли по духовен път (лицето й става сериозно), малко да го овладееш, ама съвсем малко, пак е много. Само да не се преувеличава, да се не измисля. Това казвам на сензитивите, идващи за съвет при мен. Дарбата трябва да се отгледа. Сега като рече Слава ей тъй (свива и светкавично завърта ръка в привичния си жест), обикаля Земното кълбо. Но не винаги е било така. Способностите ми растат с годините.
От съдбовна важност за владетелката на мъдростта е моралът - отправна точка към света. И към дарбата:
- Питам всеки от сензитивите: "Искаш ли да вървиш към Светлината?" "Да." "Добре, запомни - даде ли ти се ей толкова (сочи връхчето на пръста си), толкова да остане в твоята душа. Да не се прибавя, нито отнема."
Не е лесно. Никога не съм притуряла, затуй имам дарба. А то, взема ли да нагаждам, охо-о-о, колко бурна ми е фантазията! Мога да говоря завладяващо, убедително. И, като кажа туй, като кажа онуй, ще ми повярват. Не, няма да го направя. (През невероятните й сетива животът е толкова необикновен и колоритен, че изглежда повече от фантастичен - б. а.) И, пак повтарям, искайте! С мисъл искайте, но от себе си не добавяйте! Не се разрешава. Това е изискване на психотрониката. Тя или "вижда", или не.
(Субективна е - зависи от способностите и морала на сензитивите. Коя наука се развива без качествени специалисти с дух?)
-
Дарбата е врата към света - продължава прорицателката. - Не си ли в чистота и искреност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. "Искаше - ще си кажат отгоре, - но не бе готов." Желаете ли да усъвършенствате способности, стремете се към всички добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака. Животът е битка безкрай за умове и сърца. Нищо не е такова, каквото изглежда. Търсете истината и се учете да я разпознавате. Това е най-трудно. Понякога е на косъм от онова, което се приема за нея. Търсещият никога не се изчерпва. Живейте тъй, че след края ви и Космосът да плаче...
-
Често пъти се разрешава да поискаш да ти се спусне пример, за да обясниш онова, което ти се дава, какво е - просвещава. - Но трябва мъдрост, да го разгадаеш и приложиш, за да разбереш какво ще последва. Затова, повтарям, стремете се към нея. Хората с дарба, лишени от мъдрост, се развиват донякъде. Тя трябва да се отгледа. С лишения, добрина и търпение.
Искайте! Искайте и ще имате! Но без мъдрост нищо не ще ви ползва. Свободата е отговорност. Съдбата не ни държи зависими на каишка, като куче. Глупостта плете лепкави мрежи. Мъдростта руши ограничения. Извор на радост, животът е и страдание. Трансформирате ли го в добро, умъдрели сте. Не е лесно. Бъдете искрени, честни! Бъдете в този свят, но не от този свят...
(Каква по-лаконична формула за съвършенство -лъчи от прозрорливост, искрящи в диаманта на добротата! Нашата прорицателка достига високи постижения, защото не таи злоба в сърцето. Израстването изисква духовност, преодоляване на изкусителното Его и упорит труд в името на висша благородна цел.)
Дарбата, за Слава, е строго подчинена на морала. Съобразявайки се с истината и съвестта, съзира живота откъм Светлината.
Българите, за нея, сме надарено племе. А страданията ни край нямат. Невинаги сме на "ти" с морала.
С необикновени способности и безспирни вълни от посетители, нито Слава, нито Ванга забогатяват. Владетелите на шестото сетиво са с друга ценностна система, с различно мислене. Не се посребряват, въпреки хиляди желаещи да си "купят надежда". Знаят - човек е духовно същество. С физическо тяло, но и с нещо вечно, неунищожимо... То оправдава смисъла на живота - сложна съвкупност от комбинации. Без него ще е хаотичен и лишен от смисъл.
Това дава основание на Слава да сподели: "Няма да изменя на каузата. Трябва ли ми хляб, хората ще ми донесат. Окъсам ли обувки, ще ми подарят. Без да съм поискала. Не изменям на онуй, което ми се казва от едно невидимо за вас същество, което е точно такова като мене..."
(Визира духовния си учител Мориа - б. а.)
Слава има свой кодекс на честта: "Живей за себе си, повече - за хората, най-вече - за Бога".
Кой би могъл да твърди, че неподражаемата Учителка е от този свят?
* * *
Един ден сред потока посетители в дома й се озовава местен инженер-изобретател. Оплаква се - някога постигал сериозни успехи, а напоследък, потиснат от лавина трудности, тъпчел на място.
Настойчиво моли:
- Лельо Славе, работя върху устройството на най-новата си машина. Къртовски проблеми. Как да се справя?... Четох в печата - американски конструктор създал нещо подобно. Моля те, надникни. Искам да обменя опит. Инак едва ли ще успея. Името му е...
(Неудачниците са разкъсвани от хронично недоволство. Привличайки внимание, приемат енергия на съчувствие и подкрепа. Превърне ли се това в система, опасно е. На крачка са от енергийния вампиризъм.)
Ясновидката презира празнотата на човешкото съществуване. Няма догми за правилен живот, но има критерии за това.
Как ли ще реагира?
-
Виждам американеца - тихо въздъхва. - В кабинета си, надвесен над своите чертежи. Работи денем и нощем.
-
Разгледай ги, моля те - гостът вади лист и химикал, готов да записва. - Предай ми само формата на маховика на неговия двигател!
Превръща се в слух, ръцете му треперят.
- Ето... Пред мене е. В гръб. Приближавам, приближавам... Момент, да надникна... (Психотроничката се умълчава.) Стоп!...
Избухва в смях.
- Покри се - казва. - Затули се чертежът: "До тук,чадо! Нямаш право да отнемаш труда!"
Слава хитро се усмихва.
Почувствал едва сега конфузната ситуация, конструкторът, търсещ бърза и лека изгода, пребледнява.
Добра по душа, владетелката на Силата успокоява разочарования, изложил се пред посетители и гости нещастен инженер:
- Не бойте се, сам ще измислите липсващата машинна съставка. Вие, както виждам, сте умен, способен. Дайте още малко, мъ-ъ-ъ-ъничко от себе си. И, знам,ще се поздравите с успех!
В науката не съществува определение за добро и зло. Няма лоши атоми, реки, планини... Слава е убедена: самата наука не може да бъде добра, нито зла, но това не се отнася за тези, които я практикуват. Проро-чицата не би допуснала да участва в кражба и измама. Въпреки явния рекет, не охулва, не разгромява родния изобретател, както присъстващите с язвителен присмех злорадо предвкусват. Подобни похвати си позволяват други, по-известни и привилегировани...
Надарена е с любов. Гневът е грях. Мощта на силния е в прошката. Какъв по-красив подарък от нея?
Не се изкушава да издевателства и ругае другите за техните несъвършенства. Никой не е само плюс или минус. Насърчава конструктора да работи още по-усърдно.
Несъвършени сме хората. Водени от нажежени слепи страсти, късно включваме хладния разум. Понякога единствено, за да оправдаем хаоса на действията си...
За жрицата на Мъдростта важи правилото: "Към каквото се стремиш от душа и сърце, с труд ще го имаш. Не прибягвай никога до грубост и насилие. Космическият Разум допуска до себе си само морални личности."
Разговорите с нея са низ от откровения. Изтръгва бурените от душите: "Всеки от нас е заченат с възторг. Не гледайте с пренебрежение на никого. И в най-голямата кал може да се крие бисер."
Как ли са звучали нейните слова в ония времена на алчност и суета. А днес?
* * *
Моралът и талантът, за Слава, вървят ръка за ръка. Какво е мнението й за божествената дарба?
- Добър, искрен и честен ли е, човек черпи информация и енергия директно от Космоса. Тези хора засега са малко. Защо? Получат ли нещо свише, възгор-деят се. Гледат изотгоре. И... повече не им се дава.
Най-големите имена в науката и изкуството са имали шанс да приемат информация от Световния Разум. Разкривала им се е по малко. За да се провери как ще я приложат. Смирението е най-ценно качество пред Висшата Светлина. По това се познава извисения дух. Няма нищо по-велико от хрисимата душа.
Надарени екстрасенси днес се самозабравят. Стават тайнствени. Внушават, че са предопределени от небето. Изграждат си ореол. Не, скъпи мои, рожба сме на Природата, равни пред нея, пред смъртта. Дарбата трябва да се посвети на хората. Мнозина не го съзнават. Обкичват се с лаври, обграждат в мистерии. И...
За да се усъвършенствате, надмогнете суетата в този изкушаващ свят. Човечеството води хилядолетна битка със скрития хищен враг - слабостта. Във всеки от нас е. Затова са трудностите. Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро. За да е стойностно делото ни, трябва да носим нещо като трънче в сърцето. Да не се самозабравим...
В срещите със Слава Севрюкова немалко хора духовно са се облагородили със Светлина и устрем в безкрилия живот.
Прорицателката съветва: "Давайте, давайте на другите, за да вървите напред. Развитието на човечеството е на принципа на реактивния двигател - изтръгвайки от себе си, извисявате се..."
"Слагайте всичко в житницата - напътства. - И, когато протегнете ръка и извадите, не само вие ще сте сити, но и тези, на които раздавате."
Сподели с приятели: |