Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

По психотронен път Слава Севрюкова и доцент Лозенски създават модел на елементарните частици, изграждащи атомните ядра. Навлезли в трудно преодо­лимите подстъпи на микрокосмоса, натъкват се на се­риозни разминавания с "Теорията на относителност­та". Възникват разногласия.

Веднъж доцентът бе помолил своята "асистентка" да се пренесе по психотронен път на спътниците на Марс Фобос и Деймос, да ги "фотографира" и изслед­ва. С мисловна концентрация тя за секунди се бе озова­ла там, давайки конкретни описания на отстоящите на огромни разстояния от Земята сателити на "червената планета".

Впечатлен, ученият разсъждава: ако мисълта се движи със светлинна скорост, за достигане далечните обекти, разглеждане и връщане, необходимо е немалко време. Според Айнщайн, времето е свързано със ско­ростта. При по-ускорено движение, то тече по-бавно.

Приеме ли се продуктът на човешкия мозък за енер­гия, а той е такъв, ще се преодолеят въведените от фи­зиката ограничения. Времето тогава не се връща назад, както би трябвало да е според "Теорията на относи­телността". Нещо в нея, следователно, куца...

Сериозно предизвикателство. Докаже ли се по нау­чен път, ще се променят представите за света.

Лозенски се заема с нелека задача. Експерименти­ра със способностите на свръхфеномен, насочвайки го към най-отдалечени кътчета на Вселената. Към галак­тики и мегагалактически купове на милиарди светлинни години. С изискване за подробни описания.

Перфектни картини за минимум време. Потресава­щи резултати. Оказва се - мисловният енергиен поток се движи хиляди пъти по-бързо от светлината.

Друго разминаване - представата за "безкрайния Космос". Айнщайн някога иронично бе подхвърлил: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото обаче не съм сигурен..."От пози­ция на всепризнат учен обича да се шегува. Навярно с право - глупостта е по-бездънна и от небесата.

Психотроничните изследвания на бележития тандем обаче доказват - Вселената действително е ограни­чена. Отвъд нея съществува "мъртво пространство". Нашите изследователи не се шегуват.

С дългогодишната работа възникват и други разли­чия. Противоречията с гениалния физик растат. Прило­женият нов изследователски метод променя дотогаваш­ната представа за света и човешките възможности.

Повечето учени по онова консервативно време (а нима сега е бог знае колко по-различно?) гледат със снизходителна усмивка или надменна враждебност на "лаическите им занимания". Прекалено нетрадиционни са. И забравят - над 60 % от световните открития са дело на дилетанти.

Неразбиране и пренебрежение, препятствие след препятствие. Светът сякаш се е изправил срещу тях. А предстои огромна работа.

По онова време, съсредоточена в заниманията, не съм и помисляла за контакти с духове. Правя го само при жизнена необходимост. Широк е кръгозорът им, но са от друг свят. Не трябва да се безпокоят. Връзки­те са по изключение. Само по мое желание. Наложи ли се, викам ги от Отвъдното. За да се проявят, преда­вам им енергия. Материализират се. Тогава "разго­варяме".

Оная нощ обаче усетих - Сила от Отвъдното сама се стреми да проникне в земните измерения.

Ще запитате: как? Ето така. Работихме с Иво до къс­но след полунощ. Внезапно почувствах - сетивата не ме лъжат - тревожен полъх. Озърнах се.

За да поеме отдалеко, не бе трудно да се досетя - от съдбовно значение е. Инак не би се отправил към на­шия свят. Връзката по тяхно желание е изключение.

Напираше. Настояваше. Молеше.

Преуморена бях. Почувствала отговорността на мига, реших да не отпращам напористия дух. Подадох му енергия. (Светкавично, с ловко движение извива десница от лакътя надолу. Лицето й е съсредоточено, замечтано-усмихнато, уверено.) Гледам - духовната същност полека-лека почна да се материализира.

Какво видях?

Първо-две вторачени черни пронизващи очи. Изгря над тях къдрава бяла коса. Очертаха се гъсти мустаци. С изскочилия изгърбен нос, помислих - арабин е или евреин.

Нематериализирана изцяло, духовната същност припряно, но делово се представи:

Визитката му бе по немски стегната, акуратна. Не се лъжех - дух на известен евреин.

Думите звучаха тежко, авторитетно, но достигаха трудно. От гласа струеше умора и мъчителна разяжда­ща тъга. Защо тъга? Навярно щяхме да узнаем.

Проявилият се в земните измерения тревожен дух се умълча. Потръпна.

След кратка измъчена пауза, събрал сили, задъхано продължи:

"С доцента сте близо до правия път, но трябва да навлезете още и още... Дълбоко в структурите на материята. Тогава може да проникнете до корените на микрокосмоса. (Точно така се изрази "корените на микрокосмоса".) Взрете ли се все и все по-навътре, ще достигнете първоосновата на материята. Дока­то бях на Земята, не съм и помислял за нея. В Отвъд­ното вече знам - има такава."

По онова време с Иво едва прохождахме в психот-ронните изследвания на микросвета. Години след тази случка разкрихме и описахме недосегаеми за най-съ­вършената техника елементарни микрочастици. Едва тогаз разбрахме какво е искал да предаде тревожният дух на великия Айнщайн.

Умълча се. За кой ли път потръпна.

Гласът все повече отслабваше - продължи мистери­озната история уникалната психотроничка. - Затрепе­ри, взе да се провлачва и глъхне.

Заслушан във вълнуващото изживяване, решавам да проверя гледната точка на свидетеля-учен. Имал е зла­тен шанс да присъства на все още неописани, необяс­нени от науката срещи с тайнствени реални явления.

Обръщам се към доцента:

• 
  При контакта сте били до леля Слава. Видяхте ли материализацията, чухте ли гласа на Айнщайн?
  
• 
  Разбрах, комуникира с невидима Сила. До слуха ми достигаше единствено гласа на моята помощничка. Така е ставало и друг път при общуването й с духове.
  
• 
  А мене ми се удава - продължава рицарката на мъдростта. - ...И тъй, изрекъл тъжните слова, духът на Айнщайн избледня, посърна: "Ех, да можех отново да се върна като човек на Земята! С всичко, което сега знам за света!... Какви трудове бих създал!..."
  

...Там е и сега. В незримото. Изчиства карма. След като я изтегли, както се изплащат грешки, не е изключе­но в следващ живот отново да продължи напред в науч­ните амбиции. (Карма се изкупва и с труд - б. а.) Въз­можно е. Има желание. Не само е голям учен, но и висш дух. Проверих - той е със завършена пета, до средата на шеста по седемстепенната скала на развитие.

Някога Айнщайн в характерния свой стил иронично бе подхвърлил: "Един живот ми бе необходим да съз­дам "Теорията на относителността". Още един ще ми е нужен, да я опровергая."

Геният е уверен в нестихващата еволюция на наука­та. Дали чрез медиума Слава Севрюкова не се бе опи­тал да направи това от света на Отвъдното?

Гениалността на Айнщайн се обяснявала с особена­та структура на сивото му вещество.

Това се опитват да докажат някои учени. За тях този необикновен човек притежава най-сложната мозъчна структура, въпреки неговата най-малка по-обем череп­на кухина на света.

Грубо материализирани концепции.

Според Слава Севрюкова, причината за гениал­ността е в уникалността на духа.

Новаторска теза.

В друг разговор се отваря дума, че Айнщайн бил украл в изследователските търсения своята първа съп­руга и всеотдайна сътрудничка, сръбкинята Милева Марич. Същото направил и с приятеля си, математика Килберт.

Като младеж съставял прекомерно сложни уравне­ния. Толкова заплетени, че сам не успявал да ги реши. За да намери изход, отправял ги по пощата на Килберт в Гьотенберг.

Превъзходен математик, приятелят му успешно ги извеждал. Готовите решения връщал обратно по поща­та. Те се пазят в архивите. Без да иска разрешение от помощника си, без да го уведоми, Айнщайн ги публику­вал от свое име.

Огорчен от непочтената постъпка, Килберт се отд­ръпва: "С този човек повече не желая да си имам ра­бота!"

На въпроса истина ли е това, леля Слава само тайнс­твено се усмихва. А някога бе "говорила" с духовете на Килберт, Ръдърфорд, Циолковски...

(Неказаното. В него е неудобният отговор. Кой ще го опровергае? Ехо от безмълвие отеква във Вечността.)

След малко, размислила за некоректността на голе­мия учен, прорицателката въздъхва: "Повече с него няма да разговарям."

Неведнъж по-късно духът на Айнщайн се опитва чрез боговдъхновените способности на псифеномена да нанесе корекции в своята теория, но Слава упорито го отбягва. Моралът за нея е над всякакви научни пос­тижения и титли.

* * *

• 
  Редно ли е, лельо Славе, да се викат духове на мъртви?! - Възкликваме. Неустоимо е изкушението да нау­чим нещо ново за тези потънали в непроницаема мъгла непознати светове.
  
• 
  Чуйте добре - в никакъв случай не правете опити за щяло и нещяло! Ще възразите; защо? - Мъчително е и опасно. Светът е строго устроен, мъдро подре­ден. Стабилни граници, трудно преодолими прегради. Духовете не обичат да ги изваждат насила от покоя. Преждевременната земна материализация е страда­ние за тях. Още повече ще ги изтормозите, ако с нез­нание ги държите наполовина тук, наполовина в От­въдното. Полупроникването в незримото води до полуистини. Не владеете ли Силата, ще призовете Бедата!
  

- Когато прекалено настойчиво са я молили да раз­говаря с духа на починал близък - включва се доцент Лозенски, - а тя с доброто си сърце не е могла да от­каже, случвало се е два-три дни след това да я тресе. Изпаднала в немощ, измъчва се. Губи апетит, бледнее. И боледува. Какво ли ги очаква непосветените? Моят съвет като учен е - послушайте я.

Опитвам се да разбера леля Слава. Приемам и каза­ното от доцента. Дано не се налага по никакъв повод да се призовават духове.

Контактът с тях не е чудо, макар да е вярна мисълта: "Невярващият в чудеса, е мъртъв, защото очите му нищо не виждат". Изказва я не друг, а великият Айн­щайн. И постига звездни висоти с "Теорията на отно­сителността". Тя - чудо на епохата. На една вече от­минала епоха.

Дотук бях щастливец, изпитал радост от срещи не с мъгляви имагинерности, а със свръхфеномен, умеещ да "разговаря" с неведоми Сили.

Колкото до духовете, нека вземе връх разумът. Контакти само по изключение!
ИЗПОВЕДИ

МОРАЛЪТ НА ЯСНОВИДЕЦА

Има ли феномен без фенове? Слава е и будител. Покорява с послания, близки до притчата. За да стиг­не до тях, минала е през огън и вода.

- Невинаги онова, което се вижда, е това, което е.Още по-трудно е в този свят да видиш себе си такъв, ка­къвто си. Никога не съм желала да се доказвам пред ня­кого. Достатъчно е да знам. Какво съм аз? – Прашинка нищожна. Как да проверя и контролирам Космическия Разум? Мене ме е страх от Бога. С какво съм повече от вас? Ти можеш, всеки може! - Споделя за прорицател- ската си дарба.

(В нейно присъствие феноменалността като че прониква в нас. Атомчета в сиянието на слънчевата й аура - аха - да постигнем онова, което с лекота върши тя, къпещата ни в духовна светлина. Трогателно естес­твена и щедра.)

- За да успееш, трябва да се стремиш. И да се отка­ жеш от много неща. Не твърдя, че съм свята, но отстоя­вам - когато търсиш, прави го от душа. Жив човек ли си, все ще сбъркаш. С нови грешки надмогваме стари­те... (Словата й са с опрощаваща усмивка.) Тръгнеш ли по духовен път (лицето й става сериозно), малко да го овладееш, ама съвсем малко, пак е много. Само да не се преувеличава, да се не измисля. Това казвам на сензитивите, идващи за съвет при мен. Дарбата трябва да се отгледа. Сега като рече Слава ей тъй (свива и светкавично завърта ръка в привичния си жест), обикаля Земното кълбо. Но не винаги е било така. Способ­ностите ми растат с годините.

От съдбовна важност за владетелката на мъдрост­та е моралът - отправна точка към света. И към дар­бата:

- Питам всеки от сензитивите: "Искаш ли да вървиш към Светлината?" "Да." "Добре, запомни - даде ли ти се ей толкова (сочи връхчето на пръста си), толкова да ос­тане в твоята душа. Да не се прибавя, нито отнема."

Не е лесно. Никога не съм притуряла, затуй имам дарба. А то, взема ли да нагаждам, охо-о-о, колко бурна ми е фантазията! Мога да говоря завладяващо, убеди­телно. И, като кажа туй, като кажа онуй, ще ми повярват. Не, няма да го направя. (През невероятните й сетива животът е толкова необикновен и колоритен, че изглеж­да повече от фантастичен - б. а.) И, пак повтарям, ис­кайте! С мисъл искайте, но от себе си не добавяйте! Не се разрешава. Това е изискване на психотрониката. Тя или "вижда", или не.

• 
  Дарбата е врата към света - продължава прорицателката. - Не си ли в чистота и искреност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. "Искаше - ще си кажат отгоре, - но не бе готов." Желаете ли да усъвършенствате способности, стремете се към всич­ки добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака. Животът е битка безкрай за умове и сърца. Нищо не е такова, каквото изглежда. Търсете ис­тината и се учете да я разпознавате. Това е най-трудно. Понякога е на косъм от онова, което се приема за нея. Търсещият никога не се изчерпва. Живейте тъй, че след края ви и Космосът да плаче...
  
• 
  Често пъти се разрешава да поискаш да ти се спус­не пример, за да обясниш онова, което ти се дава, какво е - просвещава. - Но трябва мъдрост, да го разгадаеш и приложиш, за да разбереш какво ще последва. Затова, повтарям, стремете се към нея. Хората с дарба, лише­ни от мъдрост, се развиват донякъде. Тя трябва да се отгледа. С лишения, добрина и търпение.
  

(Каква по-лаконична формула за съвършенство -лъчи от прозрорливост, искрящи в диаманта на доброта­та! Нашата прорицателка достига високи постижения, защото не таи злоба в сърцето. Израстването изисква духовност, преодоляване на изкусителното Его и упо­рит труд в името на висша благородна цел.)

Дарбата, за Слава, е строго подчинена на морала. Съобразявайки се с истината и съвестта, съзира живота откъм Светлината.

Българите, за нея, сме надарено племе. А страда­нията ни край нямат. Невинаги сме на "ти" с морала.
С необикновени способности и безспирни вълни от посетители, нито Слава, нито Ванга забогатяват. Владетелите на шестото сетиво са с друга ценнос­тна система, с различно мислене. Не се посребряват, въпреки хиляди желаещи да си "купят надежда". Знаят - човек е духовно същество. С физическо тяло, но и с нещо вечно, неунищожимо... То оправдава смисъла на живота - сложна съвкупност от комбинации. Без него ще е хаотичен и лишен от смисъл.

Това дава основание на Слава да сподели: "Няма да изменя на каузата. Трябва ли ми хляб, хората ще ми донесат. Окъсам ли обувки, ще ми подарят. Без да съм поискала. Не изменям на онуй, което ми се каз­ва от едно невидимо за вас същество, което е точно такова като мене..."

(Визира духовния си учител Мориа - б. а.)

Слава има свой кодекс на честта: "Живей за себе си, повече - за хората, най-вече - за Бога".

Кой би могъл да твърди, че неподражаемата Учи­телка е от този свят?

Един ден сред потока посетители в дома й се озо­вава местен инженер-изобретател. Оплаква се - някога постигал сериозни успехи, а напоследък, потиснат от лавина трудности, тъпчел на място.

Настойчиво моли:

- Лельо Славе, работя върху устройството на най-но­вата си машина. Къртовски проблеми. Как да се спра­вя?... Четох в печата - американски конструктор създал нещо подобно. Моля те, надникни. Искам да обменя опит. Инак едва ли ще успея. Името му е...

Как ли ще реагира?

• 
  Виждам американеца - тихо въздъхва. - В кабине­та си, надвесен над своите чертежи. Работи денем и нощем.
  
• 
  Разгледай ги, моля те - гостът вади лист и химикал, готов да записва. - Предай ми само формата на махо­вика на неговия двигател!
  

- Ето... Пред мене е. В гръб. Приближавам, прибли­жавам... Момент, да надникна... (Психотроничката се умълчава.) Стоп!...

Избухва в смях.

- Покри се - казва. - Затули се чертежът: "До тук,чадо! Нямаш право да отнемаш труда!"

Почувствал едва сега конфузната ситуация, конст­рукторът, търсещ бърза и лека изгода, пребледнява.

Добра по душа, владетелката на Силата успокоя­ва разочарования, изложил се пред посетители и гости нещастен инженер:

- Не бойте се, сам ще измислите липсващата машин­на съставка. Вие, както виждам, сте умен, способен. Дайте още малко, мъ-ъ-ъ-ъничко от себе си. И, знам,ще се поздравите с успех!

В науката не съществува определение за добро и зло. Няма лоши атоми, реки, планини... Слава е убеде­на: самата наука не може да бъде добра, нито зла, но това не се отнася за тези, които я практикуват. Проро-чицата не би допуснала да участва в кражба и измама. Въпреки явния рекет, не охулва, не разгромява родния изобретател, както присъстващите с язвителен присмех злорадо предвкусват. Подобни похвати си позволяват други, по-известни и привилегировани...

Надарена е с любов. Гневът е грях. Мощта на силния е в прошката. Какъв по-красив подарък от нея?

Не се изкушава да издевателства и ругае другите за техните несъвършенства. Никой не е само плюс или ми­нус. Насърчава конструктора да работи още по-усърд­но.

Несъвършени сме хората. Водени от нажежени сле­пи страсти, късно включваме хладния разум. Понякога единствено, за да оправдаем хаоса на действията си...

За жрицата на Мъдростта важи правилото: "Към каквото се стремиш от душа и сърце, с труд ще го имаш. Не прибягвай никога до грубост и насилие. Кос­мическият Разум допуска до себе си само морални личности."

Разговорите с нея са низ от откровения. Изтръгва бу­рените от душите: "Всеки от нас е заченат с възторг. Не гледайте с пренебрежение на никого. И в най-голя­мата кал може да се крие бисер."

Как ли са звучали нейните слова в ония времена на алчност и суета. А днес?

* * *

Моралът и талантът, за Слава, вървят ръка за ръка. Какво е мнението й за божествената дарба?

- Добър, искрен и честен ли е, човек черпи инфор­мация и енергия директно от Космоса. Тези хора за­сега са малко. Защо? Получат ли нещо свише, възгор-деят се. Гледат изотгоре. И... повече не им се дава.

Най-големите имена в науката и изкуството са имали шанс да приемат информация от Световния Разум. Разкривала им се е по малко. За да се провери как ще я приложат. Смирението е най-ценно качество пред Висшата Светлина. По това се познава извисения дух. Няма нищо по-велико от хрисимата душа.

Надарени екстрасенси днес се самозабравят. Ста­ват тайнствени. Внушават, че са предопределени от небето. Изграждат си ореол. Не, скъпи мои, рожба сме на Природата, равни пред нея, пред смъртта. Дарбата трябва да се посвети на хората. Мнозина не го съзнават. Обкичват се с лаври, обграждат в мистерии. И...

За да се усъвършенствате, надмогнете суетата в този изкушаващ свят. Човечеството води хилядолет­на битка със скрития хищен враг - слабостта. Във всеки от нас е. Затова са трудностите. Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро. За да е стойностно делото ни, трябва да носим нещо като трънче в сърцето. Да не се самозабравим...

В срещите със Слава Севрюкова немалко хора ду­ховно са се облагородили със Светлина и устрем в без­крилия живот.