Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

Когато ангелите се появиха за пръв път в моя живот, аз се вслушвах във всяка тяхна дума. Следвах съветите им, защото усещах любовта им и защото ми доказаха колко дълбоко осъзна­ват реалността. Както ви казах, след зеления и виолетовия ангел дойде златният. После нашите взаимоотношения се промениха. Те спряха да ме напътстват в ежедневието и в духовните ми практики и започнаха да наблюдават дали ще се справя сам.

С течение на времето златния ангел ме учеше как да нами­рам отговорите вътре в себе си, без да питам за всичко. Освен това разбрах, че за да открия това познание, ми трябва повече увереност. Нямаше нужда от въпроси, за да получа отговора. Той идваше отвътре - от сърцето, не от ума. Бях сигурен във всичко и не допусках дори сянка на съмнение - така, както знам собственото си име - и тъкмо тази сигурност позволяваше на знанието да се излее от сърцето ми. Наред с това открих, че съм изгубил желанието си да зная.

Ясно е, че ангелите искаха да стана по-независим. Нали по същия начин родителите постъпват с децата си? Отначало те почти напълно контролират живота им. Но докато растат, започ­ват да се учат как да се справят сами. Ако детето иска да стане зрял човек, то трябва постепенно да се отдели от родителите си. Смятам, че това правило важи и в моя случай, само че на друго житейско ниво.

Но най-изумителното беше, че един ден в живота ми се появи още един ангел. Той изглеждаше чисто бял и с по-стилизирани очертания. Златният ангел отстъпи на заден план при другите два, но продължавах да го виждам, а белият започна да ме обу­чава в продължение на почти цяла година. Не зная на какво точ­но ме учеше. Отнасяше се до способността да се освобождавам от всякаква привързаност, да не се пристрастявам към нищо, да живея съвършено и да зная, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Въпреки че по онова време животът ми доста се ус­ложни заради семинарите, които провеждах по цял свят, нещата сякаш се уталожиха. Разбрах какво е скрито вътре в мен, но ми беше трудно да го изкажа с думи.

После, по време на едно странно преживяване, белият ангел се присъедини към другите трима и се появи пети. Той нямаше цвят и форма. Ще го наричам прозрачен. Това беше ангелът на завърше­ността. Той ме учеше как да обединявам всички неща. Беше ангел на моя Висш Аз, за когото никога досега не съм говорил. Все още работя с него и някой ден ще мога да разкажа на хората.

Той ми показа как ангелите са свързани с музиката и как той и останалите четирима се отнасят към нотите на пентатоничната гама - пет ангела и пет ноти. Съобщи ми, че някой ден ще се по­явят още два и ще завършат цялата октава - седем ноти и седем ангела. Зачаках.

В началото на 1999 г., тъкмо когато се готвех да проведа се­минара „Земя и Небе", се появиха още два ангела. Не бяха кои Да са, а архангел Михаил и Луцифер. Държаха се за ръце. От­тогава до днес земните ми дни са изпълнени с нови уроци за Двойствеността - ще говоря за тях в следващата глава.

След като човек поработи известно време с Висшия и Нис­шия си Аз, вътре в него започва процес на трансформация. Не зная кога ще завърши и ще завърши ли изобщо. Аз усещам как непрекъснато се променям, обаче забелязвам, че моделите за­почнат да се повтарят и си оставам просто такъв, какъвто съм.

Хората ме поглеждат и казват: ,,Не можеш да направиш това. Никога няма да се получи“ Но то става. Защо? Защото не го правя аз. Както каза златният ангел: „Всичко е светлина.'" Всич­ко на този свят, всяко нещо, от което смятаме, че се нуждаем, е просто светлина.

Няма проблем да го създадем. Има достатъчно енергия, има толкова много от всичко. Вижте, съществуват хиляди места, на които може да се отиде, космосът е безкраен и измеренията са безброй. Има всичко в изобилие. Няма причини да си поставяме ограничения, но ние сами го правим заради страховете си.

Ако ви е трудно да повярвате, че можете да си играете през цялото време - какво пък, това са си вашите ограничения. Нали да си играем означава да правим онези неща. които наистина ни харесват? Винаги съм се старал да изграждам живота си така, че да съм полезен на другите, защото ако дам нещо на някого, то автоматично се връща при мен, така че да мога да давам още и още. Това ме прави щастлив. Ако направите нещо, то ще се вър­не обратно при вас - независимо какво е. Няма значение, стига да ви носи радост. Направете своето вътрешно дете щастливо.

Може би не всички, които четат тези думи, ще успеят да нап­равят такава проверка - поне засега, но сигурно ще могат в бъ­деще. Ако още не сте се свързали с Нисшия си Аз - Майката Земя - започнете с това. Ако вече сте го сторили, вероятно ще се справите с проверката. Но ако тепърва започвате, оставете я за по-нататък.

Щом усетите, че сте свързани с Нисшия си Аз и почувствате и разберете, че имате разрешение да разговаряте с Висшия, ето един лесен тест, който ще ви докаже, че наистина сте успели-Това доказателство ще ви даде повече увереност и по-ясно духовно осъзнаване. Не всички се нуждаят от него. но може би за някои от нас то ще бъде полезно. Така че прочетете текста и ако не ви се струва необходимо, преминете на следващата глава.

Най-напред попитайте Нисшия си Аз - Майката Земя - дали тази проверка е подходяща за вас. Ако отговорът е положите­лен, какво пък, забавлявайте се.

Когато усетите, че сте готови да осъществите връзката с Вис­шия Аз, вземете лист, молив и бележник и напишете едно утвър­ждение със свои думи. В общи линии: вие имате намерение да помолите Висшия си Аз да ви даде доказателство, че връзката между вас наистина се е осъществила. Отново ще повторя - ако нямате нужда това, просто не го правете. Вие искате от Висшия си Аз да ви докаже, че наистина е той и същевременно (това е много важно) желаете тази проверка да бъде полезна за духов­ното ви развитие.

Ако ви се даде зелена светлина, подгответе стаята, така че нищо да не ви безпокои, да не звъни телефонът и никой да не влиза. Запишете на листа какво точно искате да кажете на Вис­шия си Аз. Вие молите за доказателство, затова напишете нещо такова: „Какво да направя в тази реалност, какво физическо действие, което ще ми докаже, че наистина съм осъществил връзка с теб? Нека то докаже на моето сърце и на моя разум, че съм направил тази връзка, и нека същевременно да бъде за мое добро и да послужи за по-нататъшното ми духовно развитие."

Формулирайте го със свои думи и го напишете точно така, както бихте го казали лично на своя Висш Аз. После поставете листа и молива пред себе си. Влезте в медитация с Нисшия си Аз (Майката Земя) и стигнете до 14-я дъх, при който прана за­почва да тече през вас. Останете в медитация поне 30 минути и повече, докато усетите, че сте достигнали състояние на пълен вътрешен покой.

Просто поседете с Майката Земя. без да очаквате нищо. В Подходящия момент помолете Висшия си Аз да се появи. Ка­хуна твърдят, че трябва да го поискате, иначе той може да не Дойде. Когато усетите присъствието му, повторете му молбата си, написана на листа, със свои думи, идващи от сърцето. После просто чакайте и слушайте. Усещайте как праничният поток тече през тялото ви. Чувствайте връзката си с Мама и чакайте Татко да отговори.

Кахуна казват, че може да не стане нищо от първия път. Понякога Нисшият Аз решава, че още не сте готови, затова блокира процеса. Но вие все пак помолете и след това почакай­те, докато Висшият Аз навлезе в съзнанието ви. Когато това стане, може да последва какво ли не - всичко, което можете да си представите. В моя случай в стаята се появиха онези два ан­гела. Но това съвсем не е задължително. Може да бъде и нещо съвсем различно.

Аз умея да виждам добре, но е възможно вие да нямате тази способност. Това не значи, че този начин е по-добър от който и да е друг. Може би в главата ви ще прозвучи глас, който ще ви каже: „Аз съм Висшият ти Аз. Какво искаш?" Кой знае, този глас може да звучи като вашия или като чужд. Може да види­те някакви цветове и изведнъж да разберете какво означават. Така или иначе всичко, което се появи, има огромно значение. Дори да е просто някакво усещане, ако това наистина е ваши­ят Висш Аз, проверката ще го установи и ще го докаже - или опровергае.

Може би ще видите геометрични фигури и ще знаете какво означават. Или просто, както си седите, изведнъж ръката ви ще вземе молива и ще започне да пише, а вие ще се чудите какво, за Бога, е това. Обикновено няма да знаете предварително какво пишете; могат да се появят най-невероятни неща. Но това няма значение, защото вие и вашият Висш Аз много отдавна сте ус­тановили кой е най-подходящият начин за общуване и вероятно някога сте го използвали. Може да бъде всякакъв. Когато влезе­те в контакт, ще разберете.

И така, получили сте някакво послание - каквото и да е то. Предадено ви е какво действие трябва да извършите. Казвате си: „Аха, ето какво ще направя!" Най-важното е да кажете на Висшия си Аз: „Благодаря. Довиждане", и да докоснете с де­сетте си пръста земята, като си представите, че са корени (вж фиг. 16-1).

Сложете ги на зе­мята, както е показа­но - пред вас на пода или където и да сте седнали. Протегнете ръце към Земята и я почувствайте. Така ще се заземите и ще излезете много бързо от медитацията. Ако сте го правили преди, сигурно знаете какво имам предвид. Дори да сте били в медитативно състояние два часа и да сте отлетели някъде другаде, като докоснете с ръцете си пръстта, много бързо ще се върнете обратно в тялото си.

А защо трябва да побързате? Препоръчвам ви да се върнете възможно най-скоро, за да не успее разумът ви да се намеси в посланието. Не мислете какво ви е казал Висшият Аз, просто излезте от медитацията, вземете бележника и напишете онова, което току-що ви е съобщил. Не разсъждавайте върху него. Това е много важно. Просто го запишете, запечатайте го на хар­тия - всичко до последната дума. Поставете точка накрая. Щом свършите, можете да се отпуснете.

На разума му е много лесно да се намеси в това състояние, защото когато егото - Средният Аз - получи послание от Вис­шия или дори от Нисшия Аз, той бързо може да го промени, дори още преди да сте излезли от медитацията. Ако Средният Аз - егото - размисли и ви каже: „Не, не искам да предавам това послание", той би могъл да изопачи думите. Трябва да натрупа­те известен опит.

Затова го запишете на хартия, после го прочетете. Можете Да го съзерцавате или да разсъждавате върху него - както по­желаете.

Тук трябва да ви предупредя, макар че вероятността това да ^ви се случи е почти равна на нула: Ако по някаква причина ви е казано да извършите нещо, което според вас е неправилно от морална гледна точка, със сигурност не сте се свързали с Висшия си Аз - гарантирам ви. Висшият ви Аз никога няма да ви каже да направите пеша. които смятате за лоши или опасни. Това е очевидно, ако разбирате какво представлява Висшият Аз. Ако получите морално неприемливо послание от предполагаемия Висш Аз, изгорете хартията и го забравете. Забравете за Вис­шия Аз и си поиграйте още малко с Нисшия. Определено трябва да почакате известно време, докато опитате пак. Но едва ли ще се стигне до такова недоразумение.

Обаче ако сте записали в бележника послание, което ви из­глежда неудобно, иди никак не ви се иска да го направите, или пък ви се струва глупаво - нещо, което вашето его не харесва или намира за глупаво - не обръщайте внимание на егото. Ако смятате да поемете по този път, следващата стъпка, която тряб­ва да предприемете, е да го направите - каквото и да е то. После почакайте да видите какво ще стане.

Докато го правите, наблюдавайте какво се случва в реал­ността, върху която нямате контрол. Самата реалност ще ре­агира на действието ви и ще ви покаже и докаже без всякакво съмнение, че сте се свързали с Висшия си Аз. Доказателство­то може да не говори нищо на другите хора, но ще бъде адре­сирано специално към вас.

Току-що навлязохте в един свят, в който всичко е светлина, всичко е разумно и осъзнато, всичко е живо и представлява фун­кция от вашите мисли и чувства. Ако ви се струва твърде стран­но или плашещо, по-добре изчакайте. Всяко нещо с времето си. Ако наскоро сте се свързали с Висшия или Нисшия си Аз, живо­тът ви ще стане хубав, интересен и много забавен.
СЕДЕМНАДЕСЕТ

Преодоляване на двойствеността

Осъждане

Бих искал да обясня моята гледна точка за онова, което на­ричаме зло, защото тя се различава от повечето религиозни въз­гледи по света. Нямам никакво намерение да защитавам Луци­фер или да одобрявам действията му. Просто ще ви предложа един стар/нов поглед върху онова, което стои зад делата му във Вселената. Щом го разберем, пред нас се отваря възможност­та да се издигнем над доброто и злото и да постигнем пълно единение с Бога. Докато оставаме на онова ниво на съзнание, което възприема нещата като добри и лоши. няма да успеем да преодолеем двойствеността. Ще трябва да се освободим от раз­делението, за да се издигнем на следващото равнище, но това би било невъзможно, ако продължаваме да съдим.

Когато оценяваме събитията в живота си като добри и лоши, ние ги насищаме с енергия и така определяме посоката на жи­тейския си път. За да се освободим от разделението и да го над­могнем, трябва да излезем от рамките на полярността. Трябва да се променим, като по някаклщ начин престанем да съдим този свят. Защото тъкмо чрез осъждането ние оценяваме нещо като добро или лошо. Така изграждаме фундамента на доброто и злото или на двойственото съзнание. Очевидно ключът тук е Да виждаме всички светове в нашата Вселена и всички събития, случващи се там. като цялостни, завършени и съвършени, зна­ейки, че космическата ДНК, космическият план действа точно така, както им посочва Създателят.
Експериментът на Луцифер: двойствеността

Думите „бунта на Луцифер" носят клеймото на човешкия страх, поне откакто Библията се е появила на Земята. Много от нас, особено християните, вярват, че Луцифер е причината за всичкото зло и мрак, съществували някога на тази планета. Онова, което той е направил, се определя като бунт, като се под­разбира, че той по някакъв начин се е обявил против общия кос­мически план. Но съзнанието на единството вижда делата на Лу­цифер в малко по-различна светлина. Те не се разглеждат като бунт, а като експеримент.

Защо го наричаме експеримент? Защото е точно това - опит да се провери дали определени параметри на живота ще могат да функционират. Животът е експеримент сам по себе си! В нача­лото на експеримента на Луцифер Бог е наредил хората да живеят със свободна воля. Но какво ще рече свобода на волята? Не значи ли да имат всякакви възможности - да творят както добро, така и зло? Не означава ли, че ще ни бъде позволено да правим всичко, каквото поискаме, имайки предвид - от библейска гледна точка - че ще се научим да разграничаваме доброто от злото?

На живота му било позволено да прави, каквото пожелае, дадени му били всякакви възможности; той получил свобода на волята. Как обаче би могла да се осъществи тя, ако съз­нанието не създаде необходимите условия за такъв начин на съществуване? А кой е сътворил съзнанието? Само и единст­вено Бог. Луцифер не е създател на свободната воля, но тя се е превърнала в реалност чрез неговите действия и решения. Следователно Бог е създал Луцифер, за да може да съществу­ва свободата на волята. Преди неговия експеримент не е имало свободна воля, освен по време на другите два експеримента. Целият живот се движел по волята Божия, в съответствие с космическата ДНК. Нямало никакви отклонения, а свободната воля била само потенциална възможност, която животът евен­туално би могъл да изпробва някой ден.

Благодарение на тази потенциална възможност, в даден мо­мент ние сме забелязали, че съществува особен начин, по кой­то бихме могли да преживеем тази реалност и който дотогава не е бил опитван. И сме го изпробвали. На практика били нап­равени три отделни експеримента, но и трите са се провалили. Завършили с пълна катастрофа. При последния четвърти опит под ръководството на Луцифер бил използван друг подход при реализирането на свободната воля. Този път Бог подбрал една сфера на съзнанието, стояща малко над човешкото съществува­не: експериментът започнал с ангелите. Именно те донесли на човечеството това ново съзнание на свободната воля, за да бъде преживяно тук, в този плътен свят, а всички живи същества наб­людавали как ще се развият нещата.

При голямо взаимно уважение между двамата братя борба­та между доброто и злото започнала. Това била битка на живот и смърт, въпреки че никой от тях не би могъл наистина да загине. Тя трябвало да се проведе, защото такава била волята Божия. За все­общото благо на Вселената архангел Михаил застанал на страната на светлината и доброто, а Луцифер подкрепил злото и тъмнината. Открила се нова възможност за натрупване на опит. И ние, хората, сме решили, че идеята за свободната воля е страхотна.

Когато изучавате свещената геометрия, ви става ясно, че всичко е сътворено с определено намерение и причина. Нищо не е направено по погрешка; фактически грешки не съществуват. И както четем в Библията, когато Бог създал Луцифер, той бил най-великолепният ангел, сътворяван някога от Него - най-инте­лигентният, най-красивият, най-удивителният от всички. Нямал равен на себе си; бил „супермоделът" в ангелския свят. Бог го нарекъл Луцифер, което означава „светъл и лъчезарен". Именно Той му дал такова име - нима мислите, че е сбъркал?

Ако се обърнем към нашата човешка природа, ще видим, че ние винаги приемаме героите като пример за подражание. Вди­гаме очи нагоре към онези, които са ни изпреварили, които са проправили пътя, по който и ние искаме да поемем, и се стараем да постъпваме като тях. И тъй като принципът „каквото горе. такова и долу" действа навсякъде, Луцифер също искал да при­лича на своите герои. Но в ангелското царство никой не стоял по-високо от него. Нямало на кого да подражава.

Той бил най-величественият архангел във Вселената. Няма­ло по-блестящ от него. Всъщност, от негова гледна точка имало един единствен герой - по-високо стоял само Бог, И тогава Лу­цифер направил нещо много естествено - и бъдете сигурни, че когато го е създавал, Бог е бил наясно какво ще се случи. Той поискал да бъде велик като Бог - фактически да бъде Бог - на равнището на творението. Няма нищо лошо в желанието да се слееш с Бог, но той не се стремил към това. Искал да бъде точ­но като Бог. Всъщност, дори искал да бъде по-добър от него. Луцифер пожелал да надмине своя герой.

Той бил толкова умен, че разбирал как е сътворена Вселената. Познават моделите, схемите и кодовете, по които била създадена. Но за да бъде по-велик от Бог. той решил да се отдели - как би могъл да Го надмине, докато е част от Него. Така че, очевидно с Божията благословия (та нали Той го е създат), Луцифер за­почнат своя велик експеримент, за да узнае какво ще стане, ако избере друг начин за сътворяване на Вселената, различен от пър­воначалния, осъществен от Бога (Духа). Той разкъсал нишките на любовта, които го свързваш с Бог, и създал Мер-Ка-Ба, която не се основавам върху любовта, защото след като прекъснат връз­ката си с Бог, вече не можел да сътвори жива Мер-Ка-Ба.

Архангел Луцифер и много други ангели започнали големия експеримент, за да разберат какво може да се научи от него. Както казахме, преди това други същества били провели три различни опита, които завършили с грандиозна катастрофа и причинили огромни страдания на всички участници. Много пла­нети били напълно разрушени, включително Марс от нашата Слънчева система. Но Луцифер опитат да повтори стария екс­перимент по нов начин.

И така, той разкъсат нишките на любовта между себе си ¹¹ Бог (поне така изглеждаш на пръв поглед) и създал поле Мер-Ка-Ба, което не се основавало върху нея. Онова, което сътво­рил, било пространствено-времева машина за пътуване по из­меренията - с една дума, космически кораб. Този летящ обект - понякога изглежда като летяща чиния, но може да приема и други форми - бил нещо повече от обикновено превозно сред­ство, за каквото го смятаме - много, много повече. Той не само се движел през целия спектър на тази многоизмерна реалност, но можел и да сътворява реалности, които изглеждат толкова истински, колкото и оригиналното Творение. Сега бихме ги на­рекли виртуални реалности, с тази разлика, че не се различават от истинската.

И така, Луцифер направил изкуствена Мер-Ка-Ба, за да съз­даде реалност, отделена от Бога, да се издигне във висините и да бъде като Бог, поне в собствените си очи. Той не можел да бъде Бог, но би могъл да стане като Бог - своя герой.

За да убеди другите ангели, че този експеримент е необхо­дим, той избрал различен път за излизане от Великата Пустота с цел да създаде своята изкуствена реалност, която била уникална сама по себе си. За да обясним това по-подробно, нека се отпра­вим към Райската градина.

В Райската градина имало две дървета: Дървото на Живота, което дарявало безсмъртие, и Дървото на Познанието за добро и зло. В модела на Сътворението, описан по-горе - както се вижда от Цветето на Живота - пътят на малкия дух към горната част на първата сфера е свързан с Дървото на Живота (вж. гл. 5, стр. 258). Духът тръгва от една точка в центъра на първата сфера и започва да се върти във вихъра, създавайки образи, които сътво­ряват една реалност, водеща до вечен живот. Дървото на Живота и Цветето на Живота произлизат от едно и също Творение.

Но има и друг път, по който духът може да излезе от Велика­та Пустота, и той е свързан с Дървото на Познанието на доброто и злото. Геометрията тук е същата, обаче видяна от друга глед­на точка. Или иначе казано, в свещената геометрия съществува °Ще един път, по който да се излезе от Великата Пустота и да ^се създаде реалност, която изглежда същата, но е различна от геометрична и практическа гледна точка. Луцифер знаел това и избрал точно този път, за да създаде една нова реалност, която да може да контролира. Поне такова било първоначалното му намерение. Първоначалното намерение пък на архангел Михаил било просто да създаде свободната воля. Следователно, вътреш­ните им подбуди били различни.

Създаване на двойствената реалност

Луцифер убедил една трета от небесните ангели да тръгнат с него и да го подкрепят в създаването на новата реалност. Те се съгласили, защото особеният му начин за излизане от Великата Пустота довел до уникална перспектива, която дотогава не била проучвана или изпробвана. От тяхната ангелска гледна точка за реалността това давало нови перспективи пред живота и някой трябвало да ги изпита.

И нещо много важно, поне за ангелите, последвали Луцифер - този нов път съдържал система от знания, даващи възможност да се натрупа опит, който никой дотогава не бил изпробвал в първичната Божествена реалност. Той се концентрирал върху два аспекта на геометрията - твърде прости, поне на пръв пог­лед. Тези две геометрични фигури поставяли основите на позна­нието за Яйцето на Живота и източника на всички живи форми.

Първата сфера, която търсели, се вписва в центъра на Яйце­то на Живота и докосва всичките осем сфери (вж. фиг. 9-36 а, точка „А"). Втората сфера се вписва идеално във всяка от шест­те кухини в центъра на всяка плоскост на Яйцето на Живота (представете си шестте сфери на Яйцето на Живота, вписано в куб с шест стени). Това било известно на всички, но не можело да бъде изпробвано и преживяно в рамките на първичната ре­алност. Спомнете си. че цялата Свещена геометрия има практи­чески аспект. За информация вижте фиг. 17-1. Ромбът-квадрат, завъртян на 45°, показва геометричния експеримент на Луцифер с тези две сфери.

Той обявил пред ангелските светове, че този експеримент трябва да се проведе, защото във Вселената липсва определена информация, а единственият начин тя да бъде получена е като се изживее на практика. Затова избрал именно тази геометрична гледна точка, от която да започне създаването на новата реалност на разделението. С нейна помощ той интерпретирал творението си по нов начин. То давало възможност да се пребивава вътре в една жива форма, отделена от останалата реалност. Мнозина сметнали, че идеята е страхотна и най-важното - нова. Едва ли в цялото Творение можело да се намери нещо толкова ново.

Яйцето на живота във вид на ромб HI = 1 IJ = 1 HJ2 = HI2 + IJ2 след. HJ = √2

Яйцето на живота, завъртяно под ъгъл 90° АВ = IJ = HI = 1 АС = HJ = √2 ВС2 = АС2 + АВ2 ВС2 = 2 + 1 След. ВС = √3