Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Иоав прати в Текоя и доведе оттам една умна жена и каза й: престори се, че плачеш; облечи жалейна дреха, не се мажи с дървено масло, и се представи за жена, която е оплаквала много дни мъртвец;

3. па иди при царя и му кажи тъй и тъй. И Иоав вложи в устата й, какво да каже.

4. И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни!

5. Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря;

6. рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.

7. И ето, целият род въстана против рабинята ти и казва: предай тогова, който уби брата си, ние ще го убием заради душата на брата му, която той погуби, и ще изтребим дори и наследника. И тъй, те ще угасят искрата, що ми още остава, за да не оставят на мъжа ми име и потомство по земното лице.

8. И царят каза на жената: иди си спокойно вкъщи, аз ще дам заповед за тебе.

9. Но жената текоянка каза на царя: върху мене, царю, мой господарю, да бъде вината и върху бащиния ми дом, а царят и престолът му са невинни.

10. И царят каза: доведи ми оногова, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.

11. Тя каза: закълни се, царю, в Господа, твоя Бог, че не ще се умножат отмъстителите за кръв и не ще погубят сина ми. И царят каза: жив ми Господ! ни косъм от твоя син няма да падне на земята.

12. И жената каза: позволи на рабинята си да каже още една дума на своя цар-господар.

13. Той рече: говори. И жената каза: защо мислиш тъй против Божия народ? Царят, като каза тая дума, сам се обвини, задето не връща своя изгнаник.

14. Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления.

15. И сега аз дойдох да кажа на царя, моя господар, тия думи, защото народът ме плаши; и твоята рабиня си каза: ще поговоря с царя, дали не ще постъпи той според думата на рабинята си;

16. царят бездруго ще изслуша и ще избави рабинята си от ръката на ония, които искат да ме премахнат, заедно със сина ми, от Божието наследие.

17. И твоята рабиня си каза: думата на моя господар-цар нека ми бъде утеха, защото моят господар-цар е като ангел Божий, и може да изслуша доброто и лошото. И Господ, Бог твой, ще бъде с тебе.

18. Царят отговори и каза на жената: не крий от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: говори, господарю мой, царю.

19. И царят каза: във всичко това не е ли с тебе ръката на Иоава? Жената отговори и каза: да ти е жива душата, господарю мой, царю; от това, що каза моят господар-цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво; наистина, твоят раб Иоав ми заповяда и той вложи в устата на рабинята ти всички тия думи;

20. твоят раб Иоав ме научи, да дам чрез притча такъв изглед на тая работа. Но моят господар (царят) е мъдър, както е мъдър Ангел Божий, та знае всичко, що е на земята.

21. И царят каза на Иоава: ето, аз направих (според думата ти), иди, прочее, върни момъка Авесалома.

22. Тогава Иоав падна ничком наземи и се поклони, и благослови царя, думайки: сега рабът ти знае, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят постъпи според думата на своя раб.

23. И стана Иоав, та отиде в Гесур и доведе Авесалома в Иерусалим.

24. И царят каза: нека се върне в къщата си, но лицето ми да не вижда. И Авесалом отиде в къщата си, ала царското лице не видя.

25. Между всички израилтяни нямаше такъв хубавец, като Авесалома, и толкова похваляван като него: от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък.

26. Когато острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, - то космите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.

27. И на Авесалома се родиха трима синове и една дъщеря, на име Тамар; тя беше жена хубавица (и стана жена на Ровоама, Соломонов син, и му роди Авия).

28. И стоя Авесалом в Иерусалим две години, но царевото лице не видя.

29. И Авесалом прати за Иоава, за да го проводи при царя; но той не рачи' да дойде при него. Проводи и втори път, но той не рачи' да дойде.

30. И (Авесалом) каза на слугите си: виждате ли нивата на Иоава до моята? той има там ечемик; идете и я изгорете с огън. И Авесаломовите слуги изгориха с огън оная нива. (И дойдоха слугите на Иоава при него, раздраха дрехите си, и казаха: Авесаломовите слуги изгориха нивата ти с огън.)

31. И стана Иоав, и отиде при Авесалома вкъщи и му каза: защо твоите слуги са изгорили нивата ми с огън?

32. И Авесалом отговори на Иоава: ето, аз пращах за тебе и казах: дойди тука, и аз ще те проводя при царя да кажеш: защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да бъде да останех там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, убий ме.

33. Иоав отиде при царя и му разказа това. Царят повика Авесалома. Той дойде при царя, (поклони му се) и падна ничком наземи пред царя. И царят целуна Авесалома.
ГЛАВА 15.
1. След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци.

2. Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от еди-кое си Израилево коляно е твоят раб, -

3. тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша.

4. И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.

5. И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.

6. Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.

7. След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.

8. Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу.

9. И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон.

10. И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон.

11. От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата.

12. Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома.

13. И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.

14. И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.

15. И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.

16. И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.

17. И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.

18. И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци - до шестстотин души, - които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя.

19. И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.

20. Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!

21. И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб.

22. Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.

23. И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята.

24. Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града.

25. И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище.

26. Ако пък Той каже тъй: "нямам към тебе благоволение", то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно.

27. И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, - върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;

28. виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас.

29. Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.

30. А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.

31. Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела.

32. Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.

33. И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;

34. но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: "царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга", ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

35. Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.

36. Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.

37. И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим.
ГЛАВА 16.
1. Когато Давид послезе от върха на планината, ето, насреща му Сива, слуга на Мемфивостея, с два натоварени осела с двеста хляба, сто вързопчета сухо грозде, сто низи смокини и с мях вино.

2. Царят попита Сива: защо ти е това? Сива отговори: ослите са за царския дом, за яздене, хлябът и плодовете са храна на момците, а виното за изнемощелите в пустинята.

3. Царят попита: де е синът на господаря ти? Сива отговори на царя: ето, той остана в Иерусалим и казва: тъкмо сега домът Израилев ще ми върне бащиното ми царство.

4. И каза на Сива: ето, твое е всичко, що има Мемфивостей. И Сива отговори, като се поклони: дано намеря милост пред очите на моя господар-цар!

5. Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син на Гера. Той вървеше и злословеше,

6. и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя).

7. Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо, и беззаконнико!

8. Господ обърна против тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръцете на сина ти Авесалома; и ето, ти си в неволя, понеже си кръвопиец.

9. Тогава Авеса, Саруев син, каза на царя: защо това мъртво псе злослови господаря ми царя? Ще ида и ще му сваля главата.

10. Царят каза: какво ни е, мене и вам, Саруеви синове? (оставете го,) нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давида. А кой може да каже: защо правиш тъй?

11. И Давид каза на Авеса и на всичките си слуги: когато син ми, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, толкоз повече един син на вениаминец; оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал;

12. може би, Господ ще погледне милостивно на унижението ми, и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие.

13. И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планината, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.

14. И стигна царят и всичкият му народ, който беше с него, изморен, и там си почиваше.

15. Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Иерусалим, и с него Ахитофел.

16. Когато архитенецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалома, каза му: да живее царят!

17. И Авесалом каза на Хусия: такова е то твоето усърдие към твоя приятел! защо не отиде с приятели си?

18. Хусий отговори на Авесалома: не, аз ще отида подир тогова, когото избра Господ и тоя народ и цял Израил; с него съм и аз, и с него ще остана.

19. И при това кому ще служа? Нали на сина му? както служих на баща ти, тъй ще служа и на тебе.

20. И Авесалом каза на Ахитофела: дайте съвет, какво да правим.

21. Ахитофел отговори на Авесалома: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе.

22. И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял Израил.

23. А съветите на Ахитофела, които той даваше, в онова време се смятаха, като кога някой би се допитвал до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давида, тъй и за Авесалома.
ГЛАВА 17.
1. И каза Ахитофел на Авесалома: ще избера дванайсет хиляди души и ще стана да отида да гоня тая нощ Давида;

2. ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце, и ще му вселя страх; и всички люде, които са с него, ще се разбягат; и аз ще убия само царя

3. и всички люде ще обърна към тебе; и кога изчезне един, чиято душа търсиш ти, тогава целият народ ще миряса.

4. Допаднаха се тия думи на Авесалома и на всички Израилеви старейшини.

5. И Авесалом каза: повикайте архитенеца Хусия; да чуем, какво ще каже той.

6. Дойде Хусий при Авесалома, и Авесалом му каза, думайки: ето какво казва Ахитофел; да постъпя ли според думите му? Ако ли не, говори ти.

7. И Хусий каза на Авесалома: тоя път не е добър съветът, който е дал Ахитофел.

8. И Хусий продължи: ти познаваш баща си и людете му; те са храбри и много раздразнени, като мечка в поле, чиито малки са грабнати, (и като свиреп глиган в поле,) и баща ти е човек войнствен; той няма да се спре да нощува с народа.

9. Ето, сега той се крие в някоя пещера или другаде, и ако някой падне при първото нападение върху тях, и чуят и кажат: "разбити са людете, които тръгнаха след Авесалома",

10. тогава и най-храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, ще падне духом; защото на цял Израил е известно, колко е храбър баща ти, и колко са юнаци ония, които са с него.

11. Затова аз съветвам: нека се събере при тебе цял Израил, от Дан до Вирсавия, в множество, като пясък край море, и ти сам ще тръгнеш посред него;

12. и тогава ще идем против него, дето и да се намерва, и ще го нападнем, както роса пада на земята; и не ще му остане ни един човек от всички ония, които са с него;

13. ако пък влезе в някой град, то цял Израил ще донесе при тоя град въжа, и ние ще го завлечем в реката, тъй че камъче не ще остане.

14. И каза Авесалом и цял Израил: съветът на архитенеца Хусия е по-добър от Ахитофеловия съвет. Тъй Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Господ злочестина върху Авесалома.

15. И Хусий каза на свещениците Садока и Авиатара: тъй и тъй Ахитофел съветва Авесалома и старейшините Израилеви, аз пък посъветвах тъй и тъй.

16. И сега пратете по-скоро и кажете на Давида тъй: недей остава тая нощ на равнината в пустинята, а по-скоро мини отвъд, за да не загине царят и всички люде, които са с него.

17. Ионатан и Ахимаас стояха при извора Рогел. И отиде една слугиня, та им разказа, а те отидоха и обадиха на цар Давида; защото те не можеха да се вестят в града.

18. Видя ги един момък и обади на Авесалома; но те и двамата скоро заминаха и отидоха в Бахурим, в къщата на един човек, в чийто двор имаше кладенец, и те се спуснаха в него.

19. А жената взе, та простря върху устието на кладенеца покривка и насипа отгоре й грухано жито, тъй че нищо се не забелязваше,

20. Дойдоха Авесаломовите слуги вкъщи при жената и попитаха: де са Ахимаас и Ионатан? "А жената им отговори: преминаха реката през брода. Те търсиха и не намериха, и се върнаха в Иерусалим.

21. Когато си заминаха, ония излязоха из кладенеца, отидоха и обадиха на цар Давида, като му казаха: ставайте и по-скоро преминете през водата, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет за вас.

22. Тогава Давид стана и всички люде, които бяха с него, и преминаха Иордан; на разсъмване не остана нито един, който да не беше преминал Иордан.

23. Ахитофел, като видя, че съветът му не бе изпълнен, оседла осела, приготви се, отиде у дома си, в своя град, направи завещание за дома си, и се обеси, и умря, и го погребаха в бащиния му гроб.

24. Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Иордан, той и цял Израил с него.

25. Вместо Иоава Авесалом постави над войската Амесая. Амесай беше син на един човек, на име Иефер, от Изреел, който влезе при Авигея, Наасова дъщеря, Саруева сестра, Иоавова майка.

26. А Израил се разположи на стан с Авесалома в Галаадската земя.

27. Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонитска, и Махир, Амиилов син, от Лодавар, и галаадецът Верзелий от Роглим,

28. донесоха (десет приготвени) постелки, (десет) блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и грухано просо, боб и леща и пържени зърна,

29. мед и масло, овци и краве сирене, - донесоха за храна на Давида и на людете, които бяха с него; защото те казваха: народът е гладен и уморен и е жадувал в пустинята.
ГЛАВА 18.
1. И Давид прегледа людете, които бяха с него, и постави над тях хилядоначалници и стотници.

2. Давид изпрати людете - една третина под воеводство на Иоава, една третина под воеводство на Авеса, син Саруев, брат Иоавов, една третина под воеводство на гетеца Етея. И царят каза на людете: и аз ще дойда с вас.

3. Но людете му отговориха: не дохождай, защото, ако ние и побегнем, това няма да се забележи; ако и половината от нас умре, тъй също няма да се забележи; ти, обаче, сам струваш, колкото десет хиляди от нас; и затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.

4. Царят им каза: каквото намерите за добро, това и ще сторя. И царят се спря при портите, и всичкият народ излизаше по стотини и по хиляди.

5. И царят заповяда на Иоава, Авеса и Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома. И всички чуваха, как заповядваше царят на всички началници за Авесалома.

6. И излязоха людете в полето срещу израилтяните, и стана битка в Ефремова гора.

7. И народът Израилев биде поразен от Давидовите слуги; тоя ден там стана голямо поражение, - избити бяха двайсет хиляди (души).

8. Битката се простря по цялата оная страна, и гората погуби повече народ, отколкото изтреби мечът в оня ден.

9. Авесалом се срещна с Давидовите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалома се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга.

10. Някой си видя това и обади на Иоава, думайки: ето, аз видях Авесалома да виси на дъба.

11. Иоав каза на човека, който му обади това: ето, видял си; защо го не събори там на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.

12. И оня отговори на Иоава: да сложеха в ръцете ми и хиляда сикли сребро, и тогава не бих дигнал ръка върху царския син; защото ние чухме, как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома;

13. и ако бих постъпил инак с опасност за живота си, това не би останало скрито от царя, па и ти би застанал против мене.

14. Иоав каза: няма защо да се мая с тебе. И взе в ръце три стрели и ги заби в сърцето на Авесалома, който беше още жив на дъба.

15. Тогава заобиколиха Авесалома десет момци, Иоавови оръженосци, удариха го и го умъртвиха.

16. И затръби Иоав с тръба, и людете, които гонеха Израиля, се върнаха, понеже Иоав щадеше народа.

17. И взеха Авесалома, хвърлиха го в гората, в дълбока яма, и натрупаха отгоре му голяма грамада камъни. И всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.

18. Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина; защото казваше: аз нямам син, за да се запази спомен за името ми. И нарече паметника по името си. И доднес той се нарича "Авесаломов паметник".

19. Ахимаас, син Садоков, каза на Иоава: ще се затека да обадя на царя, че Господ чрез Своя съд го избави от ръцете на враговете му.

20. Но Иоав му каза: няма да бъдеш добър вестител днес; друг ден ще обадиш, а не днес, защото царевият син умря.

21. Иоав каза на Хусия: иди, обади на царя, каквото си видял. И Хусий се поклони на Иоава и се затече.

22. Но Ахимаас, Садоков син, настояваше и казваше на Иоава: каквото и да бъде, и аз ще се затека подир Хусия. А Иоав му отговори: що ти трябва да тичаш, синко? Добра вест няма да занесеш.

23. Ахимаас каза: нека тъй да бъде, но аз ще се затека. И (Иоав) му каза: тичай. И Ахимаас се затече по прекия път и изпревари Хусия.

24. В това време Давид седеше между двете порти. И стражарят възлезе на вратната стряха откъм стената, дигна очи и видя: ето, един човек тича.

25. И стражарят извика и обади на царя. И царят каза: ако е самичък, вест носи в устата си. А оня все повече и повече се приближаваше.

26. Стражарят видя и друг човек да тича; и стражарят извика на вратаря: ето, още един човек тича. Царят каза: и това е вестител.

27. Стражарят каза: виждам вървежа на първия, който прилича на вървежа на Ахимааса, Садоковия син. А царят каза: той е добър човек и иде с добра вест.

28. Ахимаас извика и каза на царя: мир! И поклони се на царя с лице доземи и каза: благословен Господ, Бог твой, Който предаде людете, що бяха дигнали ръка против моя господар, царя!

29. И царят попита: здрав ли е момъкът Авесалом? Ахимаас отговори: видях голямо вълнение, когато царският служител Иоав изпращаше твоя раб; ала не зная, какво ставаше (там).

30. Царят каза: отмести се и застани тука. И той се отмести и застана.

31. Ето, пристигна и Хусий (след него). И Хусий каза (на царя): добра вест за господаря ми, царя! Господ ти стори днес правда, като те избави от ръката на всички, които бяха въстанали против тебе.

32. И царят попита Хусия: здрав ли е момъкът Авесалом? Хусий отговори: дано с враговете на моя господар, царя, и с всички зломисленици против тебе се случи същото, което сполетя момъка!

33. Смути се царят и отиде в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: сине Авесаломе! сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!
ГЛАВА 19.
1. И обадиха на Иоава: ето, царят плаче и тъжи за Авесалома.

2. И победата на оня ден се обърна в плач за целия народ: защото него ден народът чу и казваше, че царят скърби за сина си.

3. Тогава народът влизаше в града скришом, както се спотайват от срам люде, побягнали от битка.

4. А царят закри лице и викаше високо: сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине!

5. И Иоав дойде при царя вкъщи и рече: ти днес посрами всичките си слуги, които избавиха днес живота ти, живота на твоите синове и дъщери, живота на твоите жени и живота на твоите наложници;

6. ти обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат, понеже днес показа, че за тебе са нищо и вождове и слуги; днес разбрах, че тебе щеше да бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели;

7. затова стани, излез и поговори по сърце на рабите си; защото, кълна се в Господа, че, ако не излезеш, тая нощ ни един човек не ще остане с тебе; и това ще бъде за тебе по-лошо от всички беди, каквито са те постигнали от младини доднес.

8. Стана царят и седна при портите, а на целия народ обадиха, че царят седи при портите. И целият народ дойде при царя (при портите); а израилтяните се разбягаха по шатрите си.

9. И целият народ по всички колена Израилеви се препираше и казваше: цар (Давид) ни избави от ръцете на враговете ни и ни освободи от ръцете на филистимци, а сега сам побягна от тая земя (от царството си), от Авесалома.

10. Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в боя; а сега защо бавите, та не върнете царя? (Тия думи на цял Израил стигнаха до царя.)

11. И цар Давид прати да кажат на свещениците Садока и Авиатара: кажете на Иудините старейшини: защо искате да сте последни за връщането на царя у дома му, когато думите на цял Израил стигнаха до царя в неговия дом?

12. Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последни за връщането на царя в дома му?

13. А на Амесая кажете: не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако ти не станеш при мене завинаги военачалник вместо Иоава!

14. И склони сърцето на всички иудеи като на един човек. И те пратиха да кажат на царя: върни се ти и всички твои слуги.

15. Върна се царят и стигна до Иордан, а иудеите дойдоха в Галгал да посрещнат царя и да го преведат през Иордан.

16. И Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с иудеите да посрещне цар Давида,

17. и заедно с него имаше хиляда души вениаминци, и Сива, слуга на Сауловия дом, с петнайсетте си синове и с двайсетте си слуги; те преминаха Иордан пред лицето на царя (и приготвиха да мине царят през Иордан).

18. Когато прекараха кораба, за да преведат челядта на царя и да му послужат, тогава Семей, син на Гера, падна (ничком) пред царя, щом той премина Иордан,

19. и каза на царя: господарю, не ми смятай за престъпление и не спомняй онова, което съгреши рабът ти в оня ден, когато моят господар-цар излизаше из Иерусалим, и не туряй това, царю, на сърце;

20. защото рабът ти знае, че е съгрешил; и ето, от целия Иосифов дом дойдох днес първи да посрещна господаря си царя.

21. Авеса, Саруев син, отговори и каза: нима Семей няма да умре, задето злослови помазаника Господен?

22. А Давид каза: какво е мене и вам, синове Саруеви, та сега ми ставате клеветници? Днес ли трябва да убивате кого и да било от Израиля? Не зная ли, че днес съм цар над Израиля?

23. И каза царят на Семея: ти няма да умреш. И царят му се закле.

24. Излезе да посрещне царя и Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син. Той си не беше мил нозете, (нито рязал ноктите,) не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си от оня ден, когато царят излезе, до деня, когато се завърна смиром.

25. Когато той излезе из Иерусалим да посрещне царя, царят го попита: Мемфивостее, защо не дойде с мене?

26. Оня отговори: господарю мой, царю, моят слуга ме излъга, защото аз, рабът ти, си думах: "ще си оседлая осела, ще го възседна и ще отида с царя", понеже рабът ти е хром.

27. А той наклевети раба ти пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като ангел Божий; прави, що ти е воля;

28. макар и целият ми бащин дом да бе заслужил смърт пред моя господар-царя, но ти постави своя раб между твоите сътрапезници; какво право имам, прочее, още да се оплаквам пред царя?

29. А царят му каза: защо говориш всичко това? Аз казах, ти и Сива да разделите помежду си нивите.

30. Но Мемфивостей отговори на царя: нека той вземе дори всичко, след като моят господар-цар се завърна смиром у дома си.

31. Дойде от Роглим и галаадецът Верзелий и премина с царя Иордан, за да го придружи отвъд Иордан.

32. А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той хранеше царя, докле живееше в Маханаим, понеже беше заможен човек.

33. И царят каза на Верзелия: дойди с мене, и аз ще те храня в Иерусалим.

34. Но Верзелий отговори на царя: много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Иерусалим?

35. Сега съм на осемдесет години; ще различа ли добро от лошо? Ще разбере ли рабът ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? И ще мога ли да чувам гласа на певците и на певиците? Защо, прочее, рабът ти да бъде тегота на своя цар-господар?

36. Рабът ти ще придружи още малко царя отвъд Иордан: за какво, прочее, царят ще ме награждава с такава милост?

37. Позволи на раба си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето, рабът ти, син ми Кимхам, нека отиде с моя цар-господар, и ти постъпи с него, както ти е воля.

38. И царят каза: нека Кимхам дойде с мене, и аз ще направя за него, каквото ти е воля; и всичко, каквото ти би поискал от мене, ще направя за тебе.

39. И целият народ премина Иордан, и царят тъй също. И царят целуна Верзелия и го благослови, и той се върна у дома си.

40. И царят тръгна за Галгал; тръгна с него и Кимхам; и целият иудейски народ и половината израилски народ придружиха царя.

41. И ето, всички израилтяни дойдоха при царя и му казаха: защо нашите братя, мъжете Иудини, грабнаха тебе, и преведоха през Иордан царя и челядта му и заедно с него всички Давидови люде?

42. И всички Иудини мъже отговориха на израилтяните: затова, защото царят е нам близък; и за какво да се сърдите поради това? нима сме изяли нещо от царя, или сме взели от него дарове? (или ни е освободил от данъци?)

43. И израилтяните отговориха на Иудините мъже и казаха: ние сме десет части у царя, тъй също и за Давида; (ние сме първенец, а не вие;) защо, прочее, ни унизиха? Нали нам се падаше първата дума, за да върнем нашия цар? Но думата на Иудините мъже беше по-силна от думата на израилтяните.