Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец.

3. Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега

4. и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.

5. А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.

6. Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.

7. Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8. Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.

9. В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.

10. Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.

11. И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.

12. Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла;

13. съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.

14. И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни - цялото събрание израилтяни стоеше -

15. и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:

16. от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля.

17. Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев;

18. но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;

19. обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, - той ще съгради храм на името Ми.

20. И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев;

21. и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.

22. И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето

23. и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.

24. Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си.

25. И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене.

26. И сега, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща!

27. Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име);

28. но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.

29. Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място.

30. Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

31. Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм,

32. тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.

33. Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, -

34. чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.

35. Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, -

36. чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие.

37. Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, -

38. при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,

39. чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове;

40. за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.

41. Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, -

42. защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, - дойде и се помоли в тоя храм,

43. чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име.

44. Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,

45. тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.

46. Кога съгрешат пред Тебе, - защото няма човек, който да не греши, - и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка;

47. и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: "съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме";

48. и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, -

49. тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;

50. и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях:

51. защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ.

52. Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават,

53. защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи!

54. След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето.

55. И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:

56. благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея;

57. нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща,

58. скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни.

59. И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден,

60. та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и няма други, освен Него.

61. Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.

62. Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу.

63. Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет и две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу.

64. В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като възнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.

65. Така Соломон прави празник, и цял Израил с него - събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена.

66. В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля.

2. Господ повторно се яви на Соломона, както бе му се явил в Гаваон.

3. И Господ му каза: Аз чух твоята молитва и твоята молба, за което Ме моли, (направих всичко по твоята молитва,) осветих тоя храм, който ти съгради, за да пребъдва там името Ми довека, и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.

4. И ако ходиш пред Моето лице, както ходи баща ти Давид, с чисто сърце и с правота, изпълнявайки всичко, що съм ти заповядал, и ако пазиш Моите устави и Моите закони,

5. Аз ще поставя царския ти трон над Израиля довека, както съм казал на баща ти Давида, думайки: не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на престола Израилев.

6. Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не пазите Моите заповеди и Моите наредби, които ви съм дал, и тръгнете и почнете да служите на други богове и да им се покланяте,

7. Аз ще изтребя Израиля от лицето на земята, която му съм дал, и храма, който съм осветил на Мое име, ще отхвърля от лицето Си, и Израил ще стане за приказ и за присмех у всички народи.

8. И за тоя висок храм, всеки, който мине покрай него, ще се ужаси, ще подсвирне и ще каже: защо ли Господ е постъпил тъй с тая земя и с тоя храм?

9. И ще кажат: затова, че те оставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, и прегърнаха други богове, покланяха им се и им служеха, - затова Господ им напрати цялото това нещастие.

10. След като изминаха двайсет години, през които Соломон съгради два дома, - дома Господен и царския дом, -

11. за които тирският цар Хирам набавяше на Соломона кедрови дървета и кипарисови дървета и злато по желанието му, - цар Соломон даде на Хирама двайсет града в Галилейската земя.

12. И Хирам излезе из Тир да прегледа градовете, които му даде Соломон, и те му се не понравиха.

13. И той каза: какви са тия градове, които ти, брате мой, си ми дал? И ги нарече земя Кавул, както се наричат доднес.

14. И Хирам бе пратил на царя сто и двайсет таланта злато.

15. Оттука и разпоредбата за данъка, който наложи цар Соломон, за да съгради храма Господен и своя дом, Мило и стените иерусалимски, Хацор и Мегидо и Газер.

16. Фараонът, египетски цар, бе дошъл и превзел Газер, и с огън го бе изгорил, а хананейците, които живееха в града, бе избил, и го бе дал вено на дъщеря си, Соломоновата жена.

17. И тогава Соломон построи Газер и Долни Беторон,

18. Ваалат, Тадмор в пустинята,

19. и всички градове за житници, които имаше Соломон, и градовете за колесници, градовете за конница и всичко онова, що Соломон искаше да съгради в Иерусалим, на Ливан и по цялата земя на своето владение.

20. Всички люде, останали от аморейци, хетейци, ферезейци (хананейци), евейци, иевусейци (и гергесейци), които не бяха от Израилевите синове,

21. децата им, останали след тях на земята, които Израилевите синове не можаха да изтребят, - Соломон направи поданни работници, каквито са доднес;

22. а синовете Израилеви Соломон не правеше работници; те бяха негови войници, служители, велможи, полководци и началници на неговите колесници и на неговите конници.

23. Главните пък разпоредници над Соломоновите работи, именно управниците на народа, които извършваха работата, бяха петстотин и петдесет.

24. Фараоновата дъщеря премина от Давидовия град в своя дом, който построи Соломон за нея. След това той построи Мило.

25. Соломон принасяше три пъти на година всесъжения и мирни жертви върху жертвеника, който бе съградил Господу, и кадеше върху него пред Господа. Тъй свърши градежа на дома.

26. Цар Соломон направи също и кораби в Ецион-Хавер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Идумейската земя.

27. И Хирам прати на тия кораби свои поданици-корабници, които знаят морето, заедно със Соломонови поданици;

28. те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двайсет таланта злато и го докараха на цар Соломона.

2. Тя дойде в Иерусалим с много голямо богатство: камили бяха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни камъни; тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що й беше на сърце.

3. Соломон й обясни всички нейни думи, и нямаше нищо непознато за царя, което да й не обясни.

4. Савската царица видя всичката мъдрост на Соломона, и дома, що бе той построил,

5. и ястията на трапезата му, и жилището на слугите му, и държането на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и всесъженията му, които принасяше в храма Господен. И повече не можа да се удържи

6. и каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост;

7. но не вярвах на думи, докле не дойдох, и не видяха очите ми: и ето, мене и половината не ми е било казано; мъдрост и богатство ти имаш повече, отколкото съм слушала.

8. Блажени твоите люде, блажени и тия твои слуги, които стоят пред тебе винаги и слушат мъдростта ти!

9. Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който е благоволил да те постави на Израилевия престол! Господ, поради вечната Си любов към Израиля, те е поставил за цар, за да вършиш съд и правда.

10. И тя подари на царя сто и двайсет таланта злато и голямо множество благовония и драгоценни камъни: никога още не бяха донасяли толкова много благовония, колкото Савската царица подари на цар Соломона.

11. И Хирамовите кораби, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир голямо множество червено дърво и драгоценни камъни.

12. И царят направи от това червено дърво опирала за храма Господен и за царския дом, и гусли и псалтири за певците. Никога не бе донасяно толкова червено дърво и не бе видяно до тоя ден.

13. Тогава цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, вън от онова, което цар Соломон й подари с ръцете си. И върна се тя в земята си, тя и всички нейни слуги.

14. Златото, което идеше на Соломона всяка година, тежеше шестстотин шейсет и шест таланта,

15. освен онова, що се получаваше от разносвачите на стока и от търгуването на търговците и от всички арабски царе и от областните началници.

16. Цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато, - по шестстотин сикли злато отиде за всеки щит;

17. и триста по-малки щита от ковано злато, - по три мини злато отиде за всеки щит; и царят ги постави в дома от ливанско дърво.

18. Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато;

19. пред престола имаше шест стъпала; изотзад върхът на престола бе закръглен, и от двете страни на седалото имаше облегала, а до облегалата стояха два лъва;

20. и още дванайсет лъва стояха там от двете страни на шестте стъпала. Подобно нещо не е имало ни в едно царство.

21. Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха златни, и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато; нищо нямаше от сребро, защото в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо;

22. защото царят имаше на морето тарсиски кораби заедно с Хирамовите кораби; в три години веднъж дохаждаха тарсиските кораби и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23. Цар Соломон надминаваше всички земни царе по богатство и мъдрост.

24. И всички земни царе търсеха да видят Соломона, за да послушат мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.

25. И те му поднасяха, всеки от себе си, дар: сребърни съдове, златни съдове, облекло, оръжие и благовония, коне и мулета всяка година.

26. Соломон набра колесници и конници; той имаше хиляда и четиристотин колесници * и дванайсет хиляди конници, които размести по колесничните градове и при царя в Иерусалим. (Той владееше над всички морета - от реката до Филистимската земя и до пределите на Египет.)

27. Царят направи среброто в Иерусалим равноценно с простите камъни, а кедрите, поради тяхното множество, направи равноценни със смоковниците, които растат по низините.

28. Коне пък докарваха за цар Соломона от Египет и от Кува; царски търговци ги купуваха от Кува с пари.

29. Купена и докарана от Египет, една колесница струваше шестстотин сикли сребро, а кон - сто и петдесет. По същия начин те със свои ръце доставяха всичко това на хетейските и арамейските царе.

* В гръцкия превод: четирийсет хиляди колеснични коне.

2. от ония народи, за които Господ бе казал на Израилевите синове: не влизайте при тях, и те да не влизат при вас, за да не склонят сърцето ви към своите богове. Към тях се прилепи Соломон с любовта си.

3. Той имаше седемстотин жени и триста наложници: и неговите жени развратиха сърцето му.

4. Когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове, и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давида.

5. И Соломон започна да служи на Астарта, сидонско божество, и на Милхома, амонитска гнусотия.

6. И Соломон вършеше това, що бе неугодно пред очите на Господа, и не следваше напълно Господа като баща си Давида.

7. Тогава Соломон съгради капище на Хамоса, моавска гнусотия, на планината, която е пред Иерусалим, и на Молоха, амонитска гнусотия.

8. Тъй направи той за всичките си жени-чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.

9. И Господ се разгневи на Соломона, задето си отклони сърцето от Господа, Бога Израилев, Който два пъти бе му се явявал

10. и му бе заповядал да не върви след други богове, но той не изпълни това, що му бе заповядал Господ (Бог).

11. И Господ рече на Соломона: задето това се върши у тебе, и ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб;

12. но през твоите дни Аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна;

13. ала не цялото царство ще изтръгна: едно коляно ще дам на сина ти заради Моя раб Давида и заради Иерусалим, който съм избрал.

14. И Господ въздигна на Соломона противник - идумееца Адера, от идумейски царски род.

15. Когато Давид беше в Идумея, и военачалникът Иоав дойде да погребе убитите, след като бе избил всичко мъжко в Идумея, -

16. понеже Иоав и всички израилтяни прекараха там шест месеца, докле не изтребиха всичко мъжко в Идумея, -

17. тогава тоя Адер избяга в Египет и с него няколко идумейци, които бяха служили при баща му; Адер беше тогава малко дете.

18. Когато тръгнаха от Мадиам, те дойдоха във Фаран и взеха със себе си люде от Фаран и стигнаха в Египет при фараона - египетския цар; (Адер влезе при фараона, и) тоя му даде дом, назначи му заплата и му даде земя.

19. Адер придоби голяма милост у фараона, тъй че го ожени за сестрата на жена си, сестра на царица Тахпенеса.

20. Тахпенесината сестра му роди син Генуват. Тахпенеса го възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом заедно с фараоновите синове.

21. Когато Адер чу, че Давид починал при отците си и че военачалник Иоав умрял, каза на фараона: пусни ме да ида в земята си.

22. Фараонът му каза: нима се нуждаеш от нещо при мене, та искаш да идеш в земята си? Той отговори: не, но пусни ме. (И Адер се върна в земята си.)

23. Господ повдигна против Соломона и друг противник - Разона, Елиадов син, който бе избягал от господаря си Адраазара, сувски цар,

24. и, като събра около себе си люде, стана началник на шайка, след като Давид бе победил Адраазара; и те отидоха в Дамаск, настаниха се там и господаруваха в Дамаск.

25. Той бе противник на Израиля през всички дни на Соломона. Освен злото, сторено от Адера, той винаги пакостеше на Израиля и стана сирийски цар.

26. И Наватовият син Иеровоам, ефремец от Цареда, - името на майка му, вдовица, беше Церуа, - Соломонов слуга, дигна ръка против царя.

27. Ето по какъв повод той дигна ръка против царя: Соломон строеше Мило, поправяше повредите в града на баща си Давида.

28. Иеровоам беше силен човек. Соломон, като забележи, че този момък го бива за работа, постави го нагледник над поданните работници от Иосифовия дом.

29. В онова време случи се на Иеровоама да излезе от Иерусалим; по пътя го срещна пророк Ахия Силомец, облечен в нова дреха. Те бяха само двама в полето.

30. И Ахия взе новата дреха, която беше на него, разкъса я на дванайсет части

31. и рече на Иеровоама: вземи си десет части, защото тъй говори Господ, Бог Израилев: ето, изтръгвам царството от ръката на Соломона и десет колена давам на тебе,

32. а едно коляно * ще остане нему заради Моя раб Давида и заради град Иерусалим, който избрах от всички Израилеви колена.

33. Това е, задето те Ме оставиха и почнаха да се кланят на Астарта, сидонско божество, и на Хамоса, моавски бог, и на Милхома, амонитски бог, и не ходиха по Моите пътища, за да вършат, каквото е угодно пред очите Ми, и да пазят Моите устави и Моите заповеди, като баща му Давида.

34. Аз не отнимам цялото царство от ръката му, а го оставям да владее през целия си живот заради Моя раб Давида, когото избрах и които пазеше Моите заповеди и Моите наредби;

35. но ще отнема царството от ръката на сина му и десет колена от него ще дам на тебе;

36. а на сина му ще дам едно коляно, за да остане светилото на Моя раб Давида през всички дни пред лицето Ми в град Иерусалим, който Си избрах, за да пребъдва там името Ми.

37. Тебе избирам, и ти ще владееш всичко, що пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля;

38. и ако пазиш всичко, каквото ти заповядвам, вървиш по пътищата Ми и вършиш, каквото е угодно пред очите Ми, като пазиш Моите устави и Моите заповеди, както прави Моят раб Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, както създадох на Давида, и ще ти дам Израиля;

39. ще унижа Давидовия род за това, ала не завинаги.

40. А Соломон искаше да убие Иеровоама, но Иеровоам стана, та избяга в Египет при Сусакима, египетски цар, и живя в Египет до смъртта Соломонова.

41. Останалите дела на Соломона и всичко, що той върши, и мъдростта му са описани в книгата на делата Соломонови.

42. Времето, през което Соломон царува в Иерусалим над цял Израил, беше четирийсет години.

43. И Соломон почина при отците си и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

* В гръцкия превод: две колена.