Книга на царете глава 1 1їА когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стопляше

1їВ осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Наватовия син, Авия се възцари над Юда;

2їи царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Мааха, Авесаломова дъщеря.

3їТой ходи във всичките грехове, които баща му бе сторил преди него; и сърцето му не бе съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

4їНо заради Давида Господ неговият Бог му даде светилник в Ерусалим, като издигна сина му подир него и утвърди Ерусалим;

5їзащото Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен в делото относно хетееца Урия.

6їИ между Ровоама и Еровоама имаше война през всичките дни на Ровоамовия живот.

7їА останалите дела на Авия, и всичко, що извърши, не са ли написани в книгата на Юдовите царе? Имаше война и между Авия и Еровоама.

8їИ Авия заспа с бащите си, и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса.

9їАса се възцари над Юда в двадесетата година на Израилевия цар Еровоама,

10 и царува в Ерусалим четиридесет и една години. Името на майка му бе Мааха, Авесаломовата дъщеря.

11 И Аса върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид.

12 Той отмахна мъжеложците от земята, и дигна всичките идоли, които бяха направили бащите му.

13 А още свали и майка си Мааха да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, та го изгори при потока Кедрон.

14 Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе съвършено пред Господа през всичките му дни.

15 И той донесе в Господния дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него вещи, сребро, злато и съдове.

16їИ между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

17 И Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

18 Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищата на Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги даде в ръцете на слугите си; и цар Аса ги прати при сирийския цар Венадад,син на Тавримона, син на Есиона, който живееше в Дамаск, да рекат:

19 Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти подарък сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

20 И Венадад послуша цар Аса, та прати началниците на силите си против Израилевите градове, и порази Иион, Дан, Авел-вет-мааха и целия Хинерот с цялата Нефталимова земя.

21 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и установи се в Терса.

22 Тогава цар Аса възгласи на целия Юда, без никакво изключение, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях цар Аса съгради Гава Вениаминова и Масфа.

23 А всичките останали дела на Аса, всичкото му юначество, всичко що извърши, и градовете, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? А във време на старостта си той се разболя от болест в нозете.

24 И Аса заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Иосафат.

25 А във втората година на Юдовия цар Аса, над Израиля се възцари Надав, Еровоамовият син, и царува над Израиля две години.

26 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в греха му, чрез който направи Израиля да греши.

27 А Вааса, Ахиевият син, от Исахаровия дом, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон, който принадлежеше на филистимците; защото Надав и целият Израил обсаждаха Гиветон.

28 А Вааса го уби в третата година на Юдовия цар Аса, и се възцари вместо него.

29 И щом се възцари, изби целия Еровоамов род; не остави на Еровоама нищо живо, което не изтреби, според словото, което Господ говори чрез слугата Си Ахия силонеца,

30 поради греховете, с които Еровоам съгреши, и чрез които направи Израиля да греши, и поради раздразнението, с което предизвика гнева на Господа Израилевия Бог.

31 А останалите дела на Надава, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

32їИ между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

33 В третата година на Юдовия цар Аса се възцари в Терса Вааса, Ахиевият син, над целия Израил, и царува двадесет и четири години.

34 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на Еровоама, и в греха му, чрез който направи Израиля да греши.
ГЛАВА 16

1їТогава дойде Господното слово към Ииуя, Ананиевия син, против Вааса, и рече:

2їПонеже, като те издигнах от пръстта, и те поставих вожд на людете Си Израиля, ти ходи в пътя на Еровоама, и направи людете Ми Израиля да съгрешат, та да Ме разгневят с греховете си,

3їето, изтребвам съвършено Вааса и рода му, и ще направя твоя род както рода на Еровоама, Наватовия син.

4їКойто от Ваасовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който негов умре в полетата, него въздушните птици ще изядат.

5їА останалите дела на Вааса, и онова, което извърши, и юначеството му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

6їИ Вааса заспа с бащите си, и биде погребан в Терса; а вместо него се възцари синът му Ила.

7їПри това, Господното слово дойде чрез пророка Ииуй, Ананиевия син, против Вааса и против рода му, както поради всичките злини, които извърши пред Господа, та Го разгневи с делата на ръцете си и стана подобен на рода на Еровоама, така и понеже порази тоя род.

8їВ двадесет и шестата година на Юдовия цар Аса, Ила, Ваасовият син, се възцари над Израиля в Терса, и царува две години.

9їА слугата му Зимрий, началник на половината от военните му колесници, направи заговор против него, когато беше в Терса, та пиеше и се опиваше в къщата на домоуправителя си Арса в Терса.

10 Зимрий влезе, та като го порази, уби го в двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, и възцари се вместо него.

11 А щом се възцари и седна на престола си, веднага порази целия Ваасов род; не му остави никого от мъжки пол, нито сродниците му, нито приятелите му.

12 Така Зимрий изтреби целия Ваасов род, според словото, което Господ говори против Вааса чрез пророка Ииуй,

13 за всичките грехове на Вааса, и за греховете на сина му Ила, с които те съгрешиха, и чрез които направиха Израиля да съгреши, та разгневиха Господа Израилевия Бог със суетите си (с идолите си).

14їА останалите дела на Ила, и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

15 В двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, Зимрий царува седем дена в Терса. А людете бяха разположени в стан против Гиветон, който принадлежеше на филистимците.

16 И людете, които бяха в стана, като чуха да казват: Зимрий направил заговор, при това убил и царя, то същия ден, в стана, целият Израил направи военачалника на войската Амрий цар над Израиля.

17 Тогава Амрий и целият Израил с него възлязоха от Гиветон, та обсадиха Терса.

18 А Зимрий, като видя, че градът беше превзет, влезе във вътрешната царска къща, та изгори царската къща с огън, и себе си в нея, и умря,

19 за греховете, с които съгреши, като върши зло пред Господа, и ходи в пътя на Еровоама и в греха, който той стори, като направи Израиля да греши.

20 А останалите дела на Зимрия, и измяната, която извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

21 Тогава Израилевите люде се разделиха на две части: половината от людете последваха Тивния, Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Амрия.

22 Но людете, които последваха Амрия, надделяха над людете, които последваха Тивния, Гинатовия син; и Тивний умря, а възцари се Амрий.

23 В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса се възцари Амрий над Израиля и царува дванадесет години.И когато беше царувал шест години в Терса,

24 купи самарийски хълм от Семера за два таланта сребро; и съгради град на хълма и нарече града, който съгради, Самария, по името на Семера, притежателя на хълма.

25 Амрий върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките що бяха преди него;

26 защото ходеше във всичките пътища на Еровоама, Наватовия син, и в неговия грях, чрез който направи Израиля да греши, та да разгневят Господа Израилевия Бог със суетите си ( с идолите си).

27 А останалите дела, които Амрий направи, и юначествата, които показа, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

28 И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария; а вместо него се възцари син му Ахаав.

29 И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса се възцари над Израиля Ахаав, Амриевият син; и Ахаав, Амриевият син, царува над Израиля в Самария двадесет и две години.

30їА Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него.

31 И като че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама, Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и да му се покланя.

32їИ издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в Самария.

33 Ахаав направи и ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог.

34 В неговите дни ветилецът Хиил съгради Ерихон; тури основите му със смъртта на първородния си син Авирон, и постави вратите му със смъртта на най-младия си син Селув, според словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син.
ГЛАВА 17

1їА тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти, че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

2їИ Господното слово дойде към него и рече:

3їИди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

4їЩе пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

5їИ той отиде, та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

6їИ враните му донесяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

7їА след известно време потокът пресъхна, понеже не валеше дъжд по земята.

8їТогава Господното слово дойде към него и рече:

9їСтани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10 И тъй, той стана, та отиде в Серепта. И като дойде при градската порта, ето, там една вдовица, която събираше дърва; той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12їА тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната; и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита, та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашно няма да се изпразни, нито стомната с масло ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15їИ тя отиде, та стори според каквото каза Илия: и тя, и той и домът й ядоха много дни.

16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17 А след това синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му беше тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й, та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

20їИ извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

23 Тогава Илия взе детето, та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.
ГЛАВА 18

1їА след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2їИлия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3їА Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4їзащото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка, та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5їИ Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева, за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6їИ тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7їИ като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8їА той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9їА той каза: В що съм сгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10 Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така,когато отида да известя на Ахаава,че си тук,и той не те намери,ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17їИ като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни, та събра пророците на планината Кармил.

21 Тогава Илия дойде при всичките люде, та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23 Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец, та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27 А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове, та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34їИ рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35їИ водата обикаляше около олтара, и още окопът се напълни с вода.

36 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38 Тогава огън от Господа падна, та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята, тури лицето си между коленете си.

43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе, та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

44 И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си, та слез, за да те не спре дъждът.

45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46їИ Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.
ГЛАВА 19

1їИ Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

2їТогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.

3їА като видя това, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.

4їА сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде, та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

5їТогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

6їИ погледна, и, ето, при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

7їА ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

8їИ той стана, та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

9їИ там влезе в една пещера, гдето се засели; и, ето, Господното слово дойде към него, та му рече: Що правиш тук, Илие?

10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

11 И словото му каза: Излез, та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;

12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.

13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана на входа на пещерата. И, ето, гласът дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?

14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите: защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;

16 а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.

17 И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч, него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.

18 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.

19 И тъй, Илия тръгна от там и намери Елисея, Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.

20 А той остави воловете, та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?

21 И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана, та последва Илия и му слугуваше.

1їТогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе, та обсади Самария и воюваше против нея.

2їИ прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат : Така казва Венадад:

3їСреброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

4їИ Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

5їА пратениците пак дойдоха, та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

6їобаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все, що ти се вижда желателно, ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

7їТогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната, та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

8їА всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.

9їЗатова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си изпърво, ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха, та му занесоха отговора.

10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

11 Но Израилевият цар в отговор рече: Кажете му: Оня, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

12 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

13 И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.

17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му, казвайки: Мъже излязоха из Самария.

18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.

19 И тъй, слугите на областните управителите и войската, която ги следваше, излязоха из града.

20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

21 Тогава Израилевият цар излезе, та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

24 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

25 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им, та направи така.

26 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

28їТогава Божият човек дойде, та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад, та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.

31 Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар, та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

35 Тогава един човек от пророческите ученици (Еврейски: Синовете на пророците) рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

36їЗатова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

37 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

39їИ когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и, ето, един човек, като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

40 И като се занимаваше слугата ти тук-там, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

41 Тогава той побърза, та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

43їИ Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.