Лекции държани в Хага От 20 до 29 март 1913 г

И се­га от схемата, ко­ято пре­да­ва пра­вил­но фак­ти­те на окул­т­но­то наблю- дение, от ре­зул­та­ти­те на сказ­ки­те мо­же­те да задържите, как чрез сте­пен­та на сво­ето развитие, чрез сте­пен­та на сво­ето мо­рал­но раз­ви­тие чо­ве­кът вли­яе вър­ху сво­ето окул­т­но развитие. Какво пред­с­тав­ля­ва сле­до­ва­тел­но един човек, кой­то е из­ця­ло из­пъл­нен от лич­ни афекти, от лич­ни страсти, кой­то действуват, бих­ме мог­ли да кажем, под впе­чат­ле­ни­ето на чо­веш­ки­те инстинкти? Един та­къв чо­век жи­вее още на­пъл­но в сво­ята Сетивна душа. Той не смекчава, не обуз­да­ва сво­ите ин­с­тин­к­ти чрез по­ня­ти­ята на ума, а още по­-мал­ко чрез раз­ви­ти­ето на сво­ята Съзнателна душа, на сво­ето съзнание. Ако се­га на схе­ма­та от­бе­ле­жим в сре­да­та мо­рал­но­то раз­ви­тие с та­зи чер­та (мал­ка­та стрела), той се е раз­вил са­мо до Сетивната душа.

Следователно мо­же да се яви случаят, що­то един чо­век да бъ­де раз­вит са­мо до Сетивната душа, т.е. ос­та­вя да вла­де­ят в не­го на­пъл­но не­го­ви­те лич­ни желания, ин­с­тин­к­ти и т. н. Да предположим, че един та­къв чо­век се из­диг­не чрез окул­т­но­то развитие. Последствието ще бъде, че той пре- в­ръ­ща сво­ята Сетивна ду­ша в Интуитивна ду­ша и има оп­ре­де­ле­ни ин- туиции. Обаче те­зи ин­ту­иции не се пред­с­та­вят ка­то не­що друго, ос­вен ка­то пре­об­ра­зо­ва­ния на не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни лич­ни нагони, же­ла­ния и инстинкти. Един човек, кой­то е дос­тиг­нал със сво­ето мо­рал­но раз­ви­тие до Разсъдъчната душа, т.е. кой­то е ус­во­ил чис­ти понятия, об­щи понятия, ко­ито об­г­ръ­ща в сво­ето сър­це по оп­ре­де­лен на­чин об­щи све­тов­ни ин- тереси, той ще пре­вър­не по­не сво­ята Чувствуваща ду­ша в Инспиративна ду­ша и мо­же да стиг­не до оп­ре­де­ле­ни вдъхновения, инспирации, ма­кар и не­го­ва­та яс­но­вид­с­ка си­ла да не е на­пъл­но чиста.

Само ко­га­то чо­ве­кът е стиг­нал със своя Аз дейс­т­ви­тел­но до Съзнателна- та душа, то­га­ва той раз­ви­ва пър­во пре­об­ра­зу­ва­не­то на сво­ята Съзнател- на ду­ша в Имагинативна душа, а дру­го­то се по­лу­ча­ва та­ка да се ка­же ка­то ед­но са­мо­по­нят­но последствие, по­не­же той е ми­нал ве­че през дру­ги­те стадии. Ето за­що в на­ше­то вре ме ед­но съ­от­вет­но дейс­т­ви­тел­но яс­но­вид­с­т­во тряб­ва да бъ­де на­со­че­но към това, да пос­та­ви на чо­ве­ка задача- та, да во­ди сво­ето мо­рал­но раз­ви­тие по та­къв начин, че пър­во да за­ли­чи сво­ите инстинкти, же­ла­ния от лич­но естество, от лич­но­то съ­щес­т­во и да се из­диг­не до ста­но­ви­ще­то на об­щи­те ин­те­ре­си на света; след то­ва един та­къв чо­век тряб­ва да се ста­рае да об­х­ва­не се­бе си дейс­т­ви­тел­но ка­то Аз, но да се об­х­ва­не ка­то Аз в Съзнателната душа. Тогава Сетивната

Когато раз­г­леж­да­ме обик­но­ве­но­то съз­на­ние на фи­зи­чес­ко­то поле, Сети- вната ду­ша е на­й-­бо­га­та­та душа. За що­то кол­ко мно­го ин­с­тин­к­ти и на­го­ни се кри­ят в ед­на душа, в ед­на чо­веш­ка душа, ко­га­то тя стои още тол­ко­ва ниско! На как­ви ли на­го­ни и же­ла­ния не е спо­соб­на ед­на та­ка­ва душа! Малко по­-бед­на е ед­на чо­веш­ка ду­ша от­нос­но чув­с­т­ве­но­то и ум­с­т­ве­но­то съдържание, оба­че на­й-­бед­на е тя ка­то Съзнателна душа, спа­ру­ше­на до съз­на­ни­ето на Себе-то, сле­до­ва­тел­но та­ка да се ка­же до ед­на точка. Бихме мог­ли да кажем: фигурата, ко­ято ни пред­с­та­вя чо­веш­ка­та ду­ша в ней­но­то ес­тес­т­ве­но със­то­яние на фи­зи­чес­ко­то поле, би пред­с­тав­ля­ва­ла един вид на­со­че­на на­го­ре пи­ра­ми­да (виж два­та триъгълника) - до­лу на ос­но­ва­та сбо­рът от инстинкти, же­ла­ния и страсти, го­ре на вър­ха точ­ка­та на съзнанието. Една об­рат­на пи­ра­ми­да пред­с­тав­ля­ва раз­ви­та­та ду­ша на ис­тин­с­кия ясновидец: ед­на пирамида, ко­ято има сво­ята ос­но­ва горе, а имен­но всич­ки въз­мож­ни имагинации, ко­ито чо­век мо­же да си

об­ра­зу­ва и ко­ито из­ра­зя­ват там всичко, ко­ето мо­же да ни изоб­ра­зи съ­дър­жа­ни­ето на света, а до­лу ка­то връх онова, ко­ето да­ва вис­ше­то от­дел­но съз­на­ние на човека. Обаче та­зи схе­ма е та­ка да се ка­же ме­ро­дав­на още в един друг смисъл. Аз ве­че по­со­чих то­ва в но­ви­те из­да­ния на мо­ята кни­га "Теософия", че мо­жем да кажем: Сетивната ду­ша е та­ка да се ка­же вре­мен­но пре­об­ра­зе­но­то ас­т­рал­но тяло. Така що­то тук мо­жем да пос­та­вим за­ед­но фи­зи­чес­ко­то тяло, след то­ва етер­но­то тяло, след то­ва ас­т­рал­но­то тяло. Временно пре­об­ра­зе­но­то ас­т­рал­но тя­ло е се­тив­на­та ду­ша на фи­зи­чес­ко­то поле; вре­мен­но пре­об­ра­зе­но­то етер­но тя­ло е Разсъ- дъчната или Чувствуващата ду­ша и вре­мен­но пре­об­ра­зе­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло е Съзнателната душа. Следователно в нас­то­ящия ци­къл на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ние има­ме Съзнателната ду­ша ло­ка­ли­зи­ра­на пър­во във фи­зи­чес­ко­то тяло, т.е. така, че тя си слу­жи с фи­зи­чес­ки­те ин­с­т­ру­мен­ти /органи/. Разсъдъчната ду­ша в етер­но­то тяло, т. е. тя си слу­жи с дви­же­ни­ята на етер­но­то тяло. Сетивната ду­ша има ка­то съ­дър­жа­ние ин- стинктите, же­ла­ни­ята и страс­ти­те и си слу­жи със силите, ко­ито са ло­ка­ли­зи­ра­ни в ас­т­рал­но­то тяло. Чувствуващата или Разсъдъчната душа, ко­ято има вът­реш­ни­те чув­с­т­ве­ни сили, вът­реш­ните си­ли на със­т­ра­да­ни­ето

АСТРАЛНО ТЯЛО СЕТИВНА ДУША - ИНТУИТИВНА ДУША

ЕТЕРНО ТЯЛО РАЗСЪДЪЧНА ДУША - ИСПИРАТИВНА ДУША

ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО СЪЗНАТЕЛНА ДУША - ИМАГИНАТИВНА ДУША

В та­зи схе­ма аз не ис­кам да Ви дам ни­що друго, ос­вен един вид бележ- ка, ко­ято об­х­ва­ща това, ко­ето опи­сах в сказките. Обръщам вни­ма­ни­ето Ви осо­бе­но вър­ху това, че от та­зи схе­ма ви­на­ги ще мо­же­те да за­па­зи­те спо­ме­на за това, че Сетивната душа, Разсъдъчната или Чувствуващата ду­ша и Съзнателната ду­ша се обръщат, та­ка що­то не Съзнателната ду­ша се прев­ръ­ща в Интуитивна душа, а в Имагинативна душа, и не Сетив- ната ду­ша в Имагинативна душа, а в Интуитивна душа. С това, обич­ни при­яте­ли ние да­дох­ме ед­на ски­ца за това, ко­ето мо­же да бъ­де да­де­но в те­че­ние на те­зи на­ши сказ­ки на тема: из­ме­не­ни­ята на чо­веш­ки­те те­ла и на чо­веш­ко­то Себе в те­че­ние на ед­но се­ри­оз­но во­де­не на ду­хов­но­на­уч­но­то или езо­те­рич­но развитие. Вие видяхте, как за­поч­нах­ме при малки- те, ед­вам до­ло­ви­ми из­ме­не­ния на фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­ито след­ва­щи­ят окул­т­но­то раз­ви­тие въз­п­ри­ема пър­во леко: от­дел­ни­те чле­но­ве на фи­зи­чес­ко­то тя­ло ста­ват един вид вът­реш­но по­-жи­ви и по-живи, до­ка­то ина-­

Обаче вся­ко пра­вил­но окул­т­но раз­ви­тие съз­да­ва съ­щев­ре­мен­но про­ти­во­по­лож­ни­те сред­с­т­ва и те­зи про­ти­во­по­лож­ни сред­с­т­ва са да­де­ни в то- ва, ко­ето на­ми­ра­те в мо­ята кни­га "Тайната Наука" под наз­ва­ни­ето "шес­т­те окул­т­ни до­пъл­ни­тел­ни упражнения" - кон­цен­т­ра­ци­ята на мисълта, т. е. сил­но нап­ре­же­ние на мислите, кон­цен­т­ри­ра­но об­х­ва­ща­не на мислите; раз­ви­тие на оп­ре­де­ле­на ини­ци­ати­ва на волята, оп­ре­де­ле­на равномер- ност, оп­ре­де­ле­на си­мет­рия на удо­вол­с­т­ви­ето и страданието, оп­ре­де­ле­на по­ло­жи­тел­ност в от­но­ше­ни­ето към света, оп­ре­де­ле­но безпристрастие. . . Който раз­ви­ва те­зи ка­чес­т­ва на­ред с окул­т­но­то обучение, на­ред с окул­т­ни­те упражнения, при не­го се раз­ви­ва от ед­на стра­на един вид стре­меж на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и на етер­но­то тя­ло към сломяване, т. е. стре­ме­жът те­зи те­ла да при­емат с окул­т­но­то раз­ви­тие за­ро­ди­ши на смъртта; оба­че то­зи стре­меж би­ва в ед­на­къв раз­мер отстранен, та­ка че той ни­ко­га не се осъществява, ко­га­то чо­век раз­ви­ва те­зи ка­чес­т­ва или пък чрез сво­ето мо­рал­но раз­ви­тие е до­бил дос­та­тъч­но качества, ко­ито се рав­ня­ват на те­зи го­ре­из­б­ро­ени шест качества. Аз се стре­мях да Ви дам не­що по­ве­че от ед­но описание, а имен­но да съ­бу­дя във Вашите сър­ца ед­но чув­с­т­во за това, ко­ето е окул­т­но­то развитие, и да Ви покажа, кол­ко раз­но­об­раз­но дейс­т­ву­ва окул­т­но­то раз­ви­тие в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и из­ме­ня то­ва чо­веш­ко същество.