Методът на леденият човек
Изтегляне 2.37 Mb.
|
Хронична умораТеорията на бившата сътрудничка в лаборатория за изследване на белодробната функция Станс Ван дер Пул е интересна и от гледна точка на телесните енергийни системи. В книгата си „Никога повече хронична умора“ (Chronische vermoeidheid nooit meer) тя пише, че хранителните вещества като мазнините, белтъчините и въглехидратите се изгарят на клетъчно ниво. Тяхната енергия е необходима на всички мускули и органи и по време на работа, и в покой. Също както при обикновения огън, за процеса на изгаряне в тялото са необходими гориво и кислород. Кислородът се вдишва с въздуха и се абсорбира от белите дробове. После кръвта го пренася до всички клетки на мускулите и органите. Основният енергиен източник на тялото е аденозинтрифосфатът (АТФ). При разграждането му се освобождава енергия. Молекулата му е сравнително голяма и тежка, поради което е невъзможно да се натрупат запаси от АТФ, достатъчни за задоволяването на всички енергийни нужди на тялото. Решението на този проблем са различните енергийни системи, които осигуряват аденозинтрифосфат по различен начин. Когато се нуждаем от енергия, имаме пет възможности за набавяне на АТФ: мазнини глюкоза гликоген креатин фосфат (КФ) свободен АТФ. Потребностите на тялото от енергия зависят от активността му. Всяка от петте системи има различен капацитет и ресурси. Важно е да се знае, че те винаги функционират заедно, но относителният принос на всяка от тях варира в зависимост от продължителността и интензивността на активността. При ненатоварващи дейности като гориво се използват мазнини. По-интензивните усилия налагат използването на повече свободен аденозинтрифосфат. Генерираната енергия се освобождава при разграждането на органични съединения. Този процес може да се осъществи с участието на кислорода (аеробно) или без него (анаеробно). Мастните запасите са вашият най-голям източник на енергия дори ако не сте е наднормено тегло. Резервите от мазнини са предназначени за леки, продължителни активности, тъй като енергията им се освобождава бавно. Но когато тялото има спешна нужда от енергия (АТФ), не може да се разчита на аеробните процеси, тъй като са твърде бавни. Тогава се разгражда глюкоза без кислород. Този анаеробен химичен процес е известен като гликолиза. По време на изключително интензивна активност тялото ви се възползва от малките количества свободен аденозинтрифосфат и креатин фосфат (КФ), съхранени в мускулите. Запасите от КФ са достатъчни, за да осигурят енергия за 10 – 30 секунди, а тези от АТФ само за няколко взривни усилия с продължителност 2-4 секунди. А сега да се върнем към умората. Тялото ви изразходва енергия целодневно – дори докато почивате. Свободните АТФ и КФ далеч не са достатъчни за целия работен ден или дори за няколко часа физически труд. Ако сте професионален атлет, глюкозата и гликогенът ще ви поддържат час, най-много два. В тялото ни обаче има достатъчно мазнини, за да живеем няколко дни без храна. Здравият организъм изгаря първо мастните запаси в мускулите, а после започва да черпи от подкожните резерви. След прекратяване на интензивната активност започва възстановяването на мастните запаси в мускулите от мастната тъкан. Колкото по-голямо е натоварването, толкова повече тялото разчита на резервите от глюкоза. Резултатите от тестове обаче показват, че страдащите от хронична умора черпят и от запасите си от глюкоза (захар), вместо от мастните, дори докато са в покой. Хората с крайно изтощение, синдром на хроничната умора, синдром на Пфайфър и фибромиалгия използват толкова енергия, сякаш постоянно полагат сериозни физически усилия. Тоест, дори да смятат, че почиват, тялото им всъщност работи усилено. То се е превърнало в машина за изгаряне на захари. Тъй като резервите им нямат възможност да се възстановят, настъпва изтощение. Въпреки че много от пациентите със синдром на хроничната умора не са с наднормено тегло, процентът на телесните им мазнини е сравнително висок, защото те остават неизползвани. Тези хора използват запасите си от глюкоза и докато спят, което обяснява защо се чувстват крайно отпаднали дори сутрин. Важен фактор за поддържането на този режим на постоянна активност е и дишането. Ван дер Пул отдава това на нарушения баланс между кислорода и въглеродния диоксид в кръвта. Според нейните изследвания недостигът на въглероден диоксид в кръвта повишава стойността на pH. Недостигът на въглероден диоксид е резултат от твърде учестено или твърде дълбоко дишане, което отново ни връща към Константин Бутейко и неговата теория за астмата. Дихателните упражнения и активирането на кафявите мазнини като гориво могат да имат благотворно въздействие върху хората, страдащи от хронична умора. Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|