Методът на леденият човек
Кои биологични механизми са в основата на тези промени?
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Митът за нормалното - Габор Мате, Даниел Мате - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Как действат болковите рецептори и какво е болка
| Кои биологични механизми са в основата на тези промени? Да започнем с най-трудния компонент в метода: контакта с леденостудената вода. За да разберете ефектите от тренировките със студена вода, е необходимо да разясним функцията на температурните рецептори в нашето тяло. Един вид рецептори, известни като канали на преходен рецепторен потенциал (TRP), реагират на различни стимули – сред които и промени в температурата – и задействат редица процеси в тялото. Съществуват дори специални TRP канали за отделни температурни диапазони: за температури, по-високи от 42°С; за топлина между 22°С и 41 ° C; за температури под 22°С и за много силен студ под 7°С. При наличието на горещина или студ TRP каналите са свързани с болковите рецептори. Когато се потопите в ледена вана, чувствате студ и болка. Естественият ви рефлекс е да излезете незабавно. Как действат болковите рецептори и какво е болка? Ако потупате по нещо с пръст, ще усетите контакта с повърхността, но не и болка. Но ако пръстът ви е възпален, допирът ще е много болезнен. Болковите рецептори във възпаления пръст не са станали повече, а по- чувствителни. А сега идва по-сложната част. Как рецепторите променят своята чувствителност? Рецепторът съдържат т.нар. киселинно-чувствителен йонен канал (ASIC), изграден от белтъци. Ако три такива белтъка формират комплекс, могат да стартират болков стимул. Болковият стимул зависи и от киселинността (стойността на pH) на 61 организма. Когато стойността на pH е в нормата, активни са само малък процент от болковите рецептори. Ако нивото на pH се понижи, болката се увеличава, но ако се повиши, болката почти изчезва. Освен болката, тези рецептори отключват страх и интензивна стресова реакция. Ето защо, ако се потопите в ледена вода, без да имате подготовка, ще изпитате болка, страх, паника и силен стрес. Защо тази интензивна реакция не се наблюдава при Вим? Кое го прави способен да престоява толкова дълго в леденостудена вода без телесната му температура да се понижи съществено? Къде е тайната? В дишането. Благодарение на специалната дихателна техника, стойността на pH в тялото на Вим Хоф се повишава до 7,7 и болковите му рецептори се деактивират. Ако и вие влезете в студената вода, след като сте изпълнили дихателното упражнение, няма да почувствате болка, паника или стрес, тъй като болковият център в мозъка ви няма да е активен. Температурните ви рецептори ще продължават да функционират, но вече няма да са свързани с болката или страха. Студовите рецептори сигнализират на тялото да започне изгарянето на кафяви мазнини, при което бързо се освобождава голямо количество калории. Кръвоснабдяването на епидермиса (най-външния слой на кожата) също се ограничава, за да губи тялото по- малко топлина. Тези функции заедно имат за цел да предотвратят понижаването на телесната температура и позволяват на Хоф да плува в леденостудена вода, без да изпадне в хипотермия. Но това не е всичко. Изследванията на Капел свидетелстват, че дихателните упражнения, медитацията и студовите тренировки оказват огромно влияние върху нашата ДНК. Биохимикът обяснява, че всяка клетка в тялото ни съдържа една и съща ДНК – която в общи линии носи цялата необходима информация за всички телесни функции. Тъканите на сърцето, черния дроб, ръцете и зъбите съдържат една и съща ДНК. И въпреки това по зъбите ви не растат косми, а сърцето и черният ви дроб работят по съвсем различен начин. Така е, защото в клетките на сърцето някои от закодираните в ДНК функции са „изключени“, а други са „Включени“. „Включването“ и „изключването“ на гените е важен процес. Той се управлява от така наречените „транскрип- ционни фактори“. Транскрипционният фактор е своего рода превключвател за ДНК. Всеки ген има ДНК код, който се разпознава от конкретен транскрипционен фактор. Когато факторът се свърже с този код, поставя началото на сложен процес, който трансформира съдържащата се в гена информация в белтък със специфична функция. Един транскрипционен фактор регулира стотици раз- лични гени. Ако само един фактор е активен или неактивен, това дава огромно отражение върху стотици различни функции в организма ни. 62 Освен специфичните гени, които винаги са „включени“ или „изключени“ (за да е клетката чернодробна, а не бъбречна), има и гени, които се „включват“ и „изключват“ в отговор на външни обстоятелства като социален контакт, хранене или физическа активност. Тези гени получават различни сигнали при, да кажем, ентусиазирано практикуване на някакъв спорт или излежаване на дивана. От стотиците транскрипционни фактори сега ще обърнем внимание само на един: ядреният фактор капа бета, накратко NF-kB. Този фактор е в основата на множество важни биологични процеси, сред които имунната функция и развитието на рака. Широко известно е, че възпалителните процеси са в корена на много заболявания. NF-kB е общ определящ фактор при хроничните и изтощителни възпалителни реакции. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|