Негативните процеси в почвите, имащи отношение към Регионален план за развитие на Североизточен район 2014-2020, се изразяват най-вече с развитие на проблемите, свързани с почвено запечатване, ерозия, свлачищни процеси и локално замърсяване.
Процесът на почвено запечатване се отнася за почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, промишлено и инфраструктурно строителство, търговски и транспортни участъци, пътна и железопътна мрежа и др. Очаква се през следващите години процесът да е още по-силно изразен, поради планираните за реализация проекти.
Почвената ерозия засяга огромни площи от територията на страната. Тя е естествен процес, който е силно зависим от антропогенните фактори. Обезлесяването и прочистването на естествената растителност при реализация на инфраструктурни, промишлени, туристически и други проекти, интензивното земеделие и липсата на адекватни противоерозионни мероприятия, водят до задълбочаване на проблемите, свързани със загуба на ценни почви в следствие на развитието на ерозия. Свлачищата също са природни процеси и причините за възникването им са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони, но са и много зависими от дейността на човека в силно урбанизираните райони.
Локалното замърсяване на почвите е свързано най-често с транспортната мрежа, складовете за опасни вещества и промишлените предприятия. Проблемите, свързани с транспорта, се изразяват в локални замърсявания с нефтопродукти, засоляване на околните почви, вследствие на поддръжката на пътната мрежа в зимни условия и замърсяване с битови отпадъци. Всички складове за опасни вещества създават реална опасност за околната среда и населението, а промишлените предприятия са един от основните източници на замърсяване на почвите с тежки метали.
4.4Ландшафт
Проблемите, свързани с нарушаването на ландшафтите и водещи до промяна на ландшафта и неговите компоненти, имащи отношение към Регионалния план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г. са описани по-долу:
-
Липса на нормативна база - В момента единственият нормативен документ в България, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Необходимо е законово да се регламентират дейностите по опазване и устойчиво управление на ландшафтите.
-
Замърсяване на компонентите на ландшафтите - В резултат от строителните дейности при изграждане на нови обекти, реконструкцията и модернизацията на съществуващите обекти и полагането на необходимата инфраструктура, се получава запрашаване и замърсяване на компонентите на ландшафтите с тежки метали и сажди от пътищата; с отпадъци и гориво-смазочни материали от автотранспорта и строителната механизация, и от дейностите свързани с поддръжка на транспорта.
-
Промяна на типовете ландшафти - Промяната на съществуващите ландшафтни компоненти и замърсяването им с отпадъци, има неблагоприятно визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите. Създаване на нови ландшафтни типове, в резултат от изграждане на новите съоръжения и антропогенното въздействие върху териториите, особено в района на Черноморското крайбрежие, също е съществен проблем.
-
Нарушаване на ландшафтите - Нарушенията върху ландшафтите могат да бъдат преки и вторични. Преките нарушения на ландшафтните компоненти се наблюдават по време на строителните дейности, рехабилитацията и модернизацията на всички видове обекти и тяхната инфраструктура и са резултат от присъствието и експлоатацията на строителна техника на площадката, като се получава и визуално-естетическо натоварване на териториите. Вторични промени в ландшафтите се наблюдават вследствие на следните дейности: промени в използването на земята, поставянето на огради и осветление, промени на характера на ландшафтите вследствие причинени от интензификацията на използването на терените, ерозия на почвите, въздействие върху ландшафтите вследствие в резултат предложенията за оформяне на ландшафта.
-
Визуално-естетически въздействия - Вторични промени върху ландшафтните компоненти има вследствие изграждането на нови структури и обекти.
4.5Биологичното разнообразие, флора, фауна 4.5.1Флора
Урбанизацията, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци и др. са мощни негативни фактори, влияещи върху богатото и оригинално биологично разнообразие на България, чийто основен компонент е флората. Големите градове и свързаните с тях индустриални предприятия в СИР (Варна Шумен, Търговище, Добрич) не са изключение от характерния за сегашното урбанистично и индустриално развитие процес. Отлагането на атмосферни замърсители е продължаващ проблем за здравословното състояние на горите и състава на растителните съобщества. То нарушава здравния баланс на организмите или екосистемите, пряко или чрез вкисляване на почвата. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса променя хранителния статус на дърветата и повишава чувствителността им по отношение на атаките от гъбни патогени или насекомни вредители.
Характерен проблем за СИР по отношение на флората е немалкият процент деградирани вторични гори и остатъчните гори вследствие на усвоените за селскостопански цели площи. В този аспект горските пожари са голям проблем, тъй като последствията от тях са не само нарушаване на горската покривка и околната среда като цяло, а и промяна на всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и други организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата. Немалко са горските пожари в България причинени от човешка дейност - за последните 10 години 50% са доказано причинени от човешка дейност.
Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г насам. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания.
Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите при изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове.
В СИР екологичните проблеми се свързват най-вече със замърсяването на околната среда (въздуха, водите, почвите и акваторията) в промишлено-селищната агломерация “Варна-Девня” и негативното въздействие от автомобилния транспорт върху околната среда в крайбрежната зона, която е най-чувствителна. Като конкретни заплахи за околната среда са отчетени замърсяването на Черно море и на крайбрежните територии, както и трансгранични замърсявания.
4.5.2Фауна
Проблемите свързани с фауната имащи отношение към РПР на СИР се отнасят до райони с особено екологично значение като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие и проблеми, свързани с неконтролираното изхвърляне на строителни и битови отпадъци от гражданите и фирмите, което води до формиране на нерегламентирани сметища главно на входовете и изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места. Това влошава местообитанията и се отразява както пряко, така и косвено върху разнообразието на фауната. Отношение към тези проблеми и тяхното разрешаване са залегнали в Стратегическа цел 2.
Проблем е и бракониерството и неконтролираното ползване на морските и рибни ресурси, замърсяване на акваторията и Черноморското крайбрежие. Отношение към тези проблеми и тяхното разрешаване са залегнали в Стратегическа цел 1.
4.5.3Защитени територии и защитени зони
СИР се характеризира с голямо покритие защитени зони, обхващащи както сухоземни територии, така и акваторията покрай черноморското крайбрежие и навътре от него. В този аспект като конкретни заплахи за околната среда са отчетени замърсяването на Черно море и на крайбрежните територии, както и трансгранични замърсявания.
Другите проблеми в СИР биха могли да се свържат най-вече с експанзията на селищните места, водеща до фрагментация на природните местообитания. Като цяло, застрояването или изграждането на туристическа и друга инфраструктура във все повече чувствителни територии (вкл. защитени територии, зони от Натура 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години.
Загубата на биологично разнообразие е един от най-големите проблеми за околната среда както в глобален мащаб, така и за България. Под влияние главно на човешките дейности, редица природни местообитания и прилежащото им биоразнообразие са подложени на редица негативни фактори като разрушаване, фрагментация и замърсяване.
От друга страна, неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) и горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с монокултури и др.) също могат да причинят загуба на биоразнообразие, което се отразява на предмета на защита на териториите, включени в Националната екологична мрежа.
В границите на основните областни градове в СИР попадат изцяло или частично защитени зони както по Директивата за птиците, така и по Директивата за местообитанията. Един от основните проблеми е липсата на разработени, утвърдени и влезли в сила планове за управление за всяка една от защитените зони в района.
Сподели с приятели: |