Раздел VII
Общи отправни системи за въздушната навигация – хоризонтална, вертикална и отправна система за времето
Чл. 34. (1) Световната геодезична система – 1984 (WGS-84) се използва като хоризонтална (геодезична) отправна система за нуждите на международната въздушна навигация и публикуването на географски координати (указващи северна ширина и източна дължина), се изразяват спрямо геодезичния референтен датум на тази система.
(2) Географски координати от други системи, трансформирани към система WGS-84, чиято точност, преди или след трансформацията не отговаря на изискванията на Наредба № 11 от 05.05.1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България и Наредба № 14 от 29.09.2000 г. за летищата и летищното осигуряване се обозначават със звездичка (*).
(3) Степента на разрешаващата способност на публикуваните географски координати трябва да съответства на изискванията в приложение № 1, а степента на разрешаващата способност на географските координати на картите трябва да съответстват на изискванията съгласно Наредба № 4 от 25.04.2007 г. за аеронавигационните карти.
Чл. 35. (1) Вертикална отправна система за международна въздушна навигация е система с начало средното морско ниво (MSL), определяща гравитационно зависими относителни височини (превишения) спрямо повърхност, известна като геоид.
(2) Като глобален гравитационен модел на вертикалната отправна система се използва „Гравитационен модел на Земята – 1996 г.” (ЕGM-96), съдържащ дълговълнови данни за гравитационното поле до порядък 360°.
(3) На тези географски позиции, където точността на EGM-96 не удовлетворява изискванията за точност за превишение и вълна на геоида съгласно Наредба № 14 за летищата и летищното осигуряване, на базата на данни на EGM-96 се разработват и използват регионални, национални или местни модели на геоида съдържащи данни с висока разрешаваща способност (късовълнови) за гравитационното поле. Когато се използва модел на геоида, различен от ЕGM-96, в сборника АIP се публикува описание на използвания модел, заедно с необходимите параметри за преобразуване на относителната височина от този модел към ЕGM – 96.
(4) В допълнение към превишението спрямо средното морско ниво (геоида) за позициите, посочени в приложение № 1 в сборника АIP се публикува и вълната на геоида (по отношение на елипсоида на WGS-84).
(5) Степента на разрешаващата способност на публикуваното превишение и вълната на геоида трябва да съответства на изискванията в Таблица 2 на Приложение № 1, а степента на разрешаващата способност на превишението и вълната на геоида в картите трябва да съответства на изискванията на Наредба № 4 за аеронавигационните карти.
Чл. 36. (1) Като отправна система за време в гражданската авиация се използва Григорианския календар и универсалното координирано време (UTC).
(2) Всяка стойност, свързана с координатата за време, е временна позиция, измерена по отношение на отправната система за времето.
(3) Универсалното координирано време се изразява в часове и минути, а когато това се изисква – и в секунди, от 24-часов ден, започващ в полунощ.
(4) Когато за някои приложения се използва различна отправна система за време, в сборника АIP се публикува описание на системата или се цитира документа, който описва тази отправна система за време.
Г л а в а в т о р а
Сборник ”АЕРОНАВИГАЦИОННА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИКАЦИЯ” (AIP)
Раздел I
Съдържание
Чл. 37. (1) Сборникът „Аеронавигационна информация и публикация” (AIP) съдържа наличната аеронавигационна информация за страната, съгласно чл. 4, ал. 1 и е в съответствие с изискванията на ICAO.
(2) Сборникът AIP е основен източник за постоянна аеронавигационна информация и информация за временни промени с дългосрочен характер.
(3) Основната задача на сборника AIP е да удовлетвори в международен мащаб потребностите при обмена на дългосрочна аеронавигационна информация, която е от особена важност за въздушната навигация.
Чл. 38. Сборникът AIP се състои от три части, съответно с раздели и подраздели, обозначени по един и същи начин с цел стандартизирано съхранение и извличане на електронни данни и текуща информация за обектите във вида, посочен в приложение № 2.
Чл. 39. "Общи положения (GEN)" - част първа на сборника AIP съдържа:
2. общите условия, при които това обслужване или средства са достъпни за международно използване;
3. списък на съществените различия между националните правила и процедури на Република България и съответните стандарти, препоръчителни практики и процедури на ICAO във форма, която би позволила тяхното бързо установяване, предоставени от ГД ГВА;
4. избора на Република България, когато различията между националните правила и процедури и съответните ICAO стандарти, препоръчителни практики и процедури предвиждат алтернативен вариант на действие, одобрен и предоставен от ГД ГВА.
Чл. 40. (1) В сборника AIP се публикуват аеронавигационни карти, изготвени в съответствие с изискванията на ICAO.
(2) Аеронавигационните карти се публикуват като част от сборника AIP или се разпространяват самостоятелно.
(3) Картите по ал. 1 за международни летища и международни вертолетни летища се предоставят, при наличност, както следва: