Сменят шефовете на 3 болници

Само един мераклия за директор на НЗОК

Само един кандидат за управител на НЗОК трябваше да изслуша вчера здравната комисия в НС, но процедурата беше отложена за следващата седмица. Единствената кандидатура е на д-р Глинка Комитов, който е номиниран от ГЕРБ и понастоящем е директор на Втора градска болница в София. Той остана без конкуренция за поста, след като от БСП не застанаха отново зад досегашния управител д-р Румяна Тодорова. Нейният мандат изтече на 12 февруари, но беше удължен от парламента до избора на нов шеф, за да не останат неразплатени сметки към болниците, специалистите в доболничната помощ, джипитата, както и да се стигне до проблем с осигуряването на безплатни лекарства и такива с намаление за домашно лечение. Срокът за внасяне на предложения за нов шеф на НЗОК пък изтече още на 25 февруари, след като седмица по-рано депутатите приеха условията и реда за предлагането на кандидати.

Според Закона за здравното осигуряване лицето на този пост се избира пряко от депутатите. В мотивите към издигането на д-р Комитов за управител на НЗОК се посочва дългогодишният му опит в сферата на здравеопазването, както и това, че е преминал през всички нива както в здравната, така и в здравноосигурителната система. Името и данните му вече бяха изпратени в ГРАО, от където беше установено, че той е български гражданин и отговаря на всички изисквания, за да бъде подложена на гласуване кандидатурата му за поста. Д-р Комитов е бивш зам.-директор на НЗОК, а до 2013 година ръководеше Районната здравноосигурителна каса в София. Завършил е медицина, като е специализирал акушерство и гинекология, а впоследствие право в УНСС и социология и политически науки в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Д-р Комитов е специализирал също така здравен мениджмънт в Париж и маркетинг във Висшата българо-френска школа "Марком".


Доц. Мария Стаевска специалист от Клиника по алергология към Александровска болница:

9 на сто от обривите са предизвикани от лекарства

- Най-често се проявява непоносимост към нестероидни противовъзпалителни средства. В нашата клиника се налага масово да приемаме пациенти, които са били с вирусна инфекция. От една страна, тя е причинила обрив, от друга - от опитите да се свали температурата с аспирин, аналгин, нурофен - състоянието се влошава. Комбинацията вирус и нестероидни противовъзпалителни е причина за обрив. Това е честа причина да стигне до болнично лечение не само у нас, но и в цял свят. Нестероидни противовъзпалителни "работят" и по алергичен и по неалергичен механизъм, както е аналгинът например. Докато аспиринът и нурофенът въздействат по неалергичен, а по ензимен механизъм, защото потискат един ензим.

Обривът от лекарства обаче може да е и истинска алергия. Най-изразена е тя към пеницилин, амопен, бисептол и много други. Докато например храната е виновна само за 1 на сто от алергичните реакции. А за над 50 процента от уртикариите не можем да кажем на какво се дължат.

Острата уртикария може да не се повтори никога в живота - явява се обрив, пият се антихистаминови препарати и минава. Ако обаче детето има хронична уртикария в много случаи е много лека и не се изявява. С други думи, то е предразположено, но не прави обриви. Когато обаче пипне вирус, той провокира обрива. Факт е, че аспирин, аналгин и нурофен също допринасят затова. В тези случаи е по-разумно да се пие парацетамол, но само по преценка на лекуващия лекар, който е запознат със състоянието на детето. Има и нови лекарства като селебрекс, сарокс и други, които са разработени специално за чувствителните и не потискат този специфичен ензим. И понеже няма как да се опазим от вируси, аз съветвам пациентите още щом усетят, че се разболяват, да вземат антихистамин.

- Малко вероятно е това да стане. Уртикарията не е свързана с определена възраст.