Приложение I. Структура за получаване на стойностите за границите между класовете, в съответствие с нормативните дефиниции на РДВ
[Да се прилага по повтарящ се начин с експертните групи върху водните категории или на ниво ГГМК]
Таблицата по-долу очертава процедура разработена за осигуряване на съответствието на установените СЕК стойности за границите за добър статус за метод за оценка с нормативните дефиниции на Приложение V от РДВ, стига тя да се прилага правилно. Процедурата разчита на налагането на данни илюстриращи понижаването на биологичен качествен елемент за общ вид междинно калибриране.
От ГГМК се очаква да прилагат тази процедура за определяне на границите за всички общи видове междинно калибриране, и да докладват как те редовно прилагат различните стъпки върху РГ А. Стъпките не трябва непременно да бъдат завършени в посочения ред. За него трябва по-скоро да се мисли като за повтарящ се процес. Въпреки това, ГГМК трябва да завършат стъпките преди края на междинното калибриране (2006 г.),
Очертайте компонентите на една процедура за определяне на границите
|
1. Описване на видово-специфичните отправни условия за биологичните качествени елементи
|
Отправните условия са началната точка на класификацията по РДВ. Одобряването на отправните условия за общия вид междинно калибриране представлява изискване за междинното калибриране на резултатите от класификацията. ГГМК трябва да опишат процедура и критерии за получаването на отправни условия, които да приложат към общите си видове междинно калибриране.
Сравняването на гледните точки на страните членки относно практическото значение на незначителното смущение, може да подчертае потенциално значимите разлики между гледните точки на страните членки за границите между класовете.
|
2. Одобряване на правилата за получаване на границата за много добър-добър статус за биологичен качествен елемент в съответствие с нормативните дефиници.
|
Трябва да бъде дадено ясно описание на това какво съставлява „слабо отклонение от отправните условия”.
Междинното калибриране изисква споразумение върху начина, по който се получава стойността на биологичната граница за много добър-добър статус31. Това може да включва връзка към физико-химичните и хидроморфологичните условия.
Едно сравнение на подходите на страните членки трябва да подчертава потенциалните значими разлики
|
3. Установяване на поредица данни, които илюстрират отправни условия и намаляването на биологичния качествен елемент успоредно с отклонение при натиска32.
|
Класовете за екологичен статус представят различни степени на отклонение от отправните условия в състоянието на биологичните качествени елементи. Данните за пътеката на отклонение са необходими за тълкуването и илюстрирането на нормативните дефиниции.
Описанието на пътеката на отклонение трябва да може да се свързва с критериите конкретизирани в нормативните дефиниции. Описанията трябва да бъдат относно метричните методи получени от основните биологични данни. За предпочитане е самото отклонение на натиска да бъде определено количествено, във връзка с биологичните промени, тъй като това е необходимо за достигането до определено намаляване на натиска изисквано за достигането на добър статус за биологичния елемент33.
|
4. Описване на критериите за класовете за добър и умерен статус получени от нормативните дефиниции и свързани с начина, по който качественият елемент се отклонява от отправните условия с увеличаващ се натиск
|
Определянето на границите трябва да бъде базирано на общо разбиране на значението на нормативните дефииции на класовете за много добър, добър и умерен статус, в контескта на всеки вид междинно калибриране/качествен елемент/комбинация натиск.
|
5. Метод/критерии използвани за получаване на стойности за границите за добър-умерен статус
|
Критериите разработени в точка 4 могат да бъдат представени като структура с правила за определяне на границите – финален компонент на процедурата за определяне на границите
|
6. Прилагане на критериите към поредицата(ите) данни в стъпка 3 и установяване на СЕК стойности за границите между класовете за много добър-добър и добър-умерен екологичен статус
|
Резултатите от процедурата за определяне на границите представляват отправни стойности и СЕК стойности за границата за добър статус, установени в съответствие с нормативните дефиниции по РДВ.
|
Приложение II: Списък с Географските групи за междинно калибриране (ГГМК)
Неформалните ГГМК координатор(и) (членове на Управителна група за Централни езера и реки ГГМК) са обозначени в удебелен шрифт
Географски групи за междинно калибриране
-
Реки
Име на ГГМК
|
Страни съставящи речни ГГМК
|
Северна
|
Финландия
Ирландия
Норвегия
Швеция
Обединено Кралство
|
Централна/Балтийска
|
Австрия
Белгия
Република Чехия
Дания
Естония
Франция
Германия
Ирландия
Италия
Латвия
Литва
Люксембург
Холандия
Полша
Испания
Швеция
Обединено Кралство
|
Алпийска
|
Австрия
Франция
Германия
Италия
Словения
Испания
|
Източно-континентална (ICPDR)
|
Австрия
България
Република Чехия
Гърция
Унгария
Румъния
Словакия
|
Средиземноморска
|
Кипър
Франция
Гърция
Италия
Малта
Португалия
Испания
|
-
Езера
Име на ГГМК
|
Страни съставящи езерни ГГМК
|
Северна
|
Финландия
Ирландия
Норвегия
Швеция
Обединено Кралство
|
Централна/Балтийска
|
Белгия
Дания
Естония
Франция
Германия
Унгария
Латва
Литва
Холандия
Полша
Обединено Кралство
|
Атлантическа
|
Ирландия
Португалия
Испания
Обединено Кралство
|
Алпийска
|
Австрия
Франция
Германия
Италия
Словения
|
Средиземноморска
|
Кипър
Франция
Гърция
Италия
Малта
Португалия
Румъния
Испания
| -
Преходни и крайбрежни води
Име на ГГМК
|
Страни съставящи крайбрежни ГГМК
|
Балтийска
|
Дания
Естония
Финландия
Германия
Латвия
Литва
Полша
Швеция
|
Северо-източно атлантическа
|
Белгия
Дания
Франция
Германия
Ирландия
Холандия
Норвегия
Португалия
Испания
Швеция
Обединено Кралство
|
Средиземноморска
|
Кипър
Франция
Гърция
Италия
Малта
Словения
Испания
|
Черноморска
|
България
Румъния
|
Приложение III: Пример за хибридна възможност за междинно калибриране
Пример за хибриден подход за междинно калибриране е даден във Фиг. III.1. При този подход границите са първоначално определени от страната членка (както при Възможност 3), след което са сравнени с общ метрически метод (Възможност 2), и хармонизирани където е необходимо). Общите метрически методи правят възможно сравнението на резултатите от класифицирането сред ГГМК. Няколко речни ГГМК идентифицираха това като най-обещаващата възможност, и я тестваха през есента на 2004 г. За да бъде този подход успешен, от изключителна важност е да бъде постигнато споразумение в ГГМК, относно критериите за получаване на отправни условия.
Споразумяване относно Ниво ГГМК
критериите за отправни условия
Тестване на общите метрически Ниво СЧ
методи във връзка с националните
поредици данни Идентифициране на общи метрически
методи
Прилагане на процедурата Прилагане на националния метод и
за определяне на границите общия метрически метод върху
разработена на национално националните поредици данни
ниво и изчисляване на (включително обсега много добър-
съответните СЕК за общите лош статус и площадките за междинно
метрически методи калибриране)
Съществени
Сравняване и хармонизиране Сравняване на СЕК стойностите разлики Разслед
на процедурата за определяне (много добър/добър и добър/умерен ване на
на границите статус) за общия метрически метод причи-
ните
Без съществени разлики
Идентифициране на
площадките за МК Приемане/определяне на СЕК Предложения
представящи одобрени стойности за двата метода за хармонизи-
граници не
Фигура III.1: Пример за хибриден подход на междинно калибриране, който комбинира елементите от Възможности 2 и 3.
При този подход не е необходимо да се събира отделна поредица данни на ниво ГГМК, като по този начин се избягва проблема със сортирането на данните от различните страни, които прилагат различни методи. Вместо това, страните членки прилагат общ метрически метод към собствените си поредици данни и го сравнят с резултатите от националната си оценка. Този подход е особено подходящ в случаите, в които страните членки ще разполагат със сравнително добре разработени и наложени методи в началото на междинното калибриране (напр. методи за оценка на микробезгръбначни при реките) и където на разположение има ясен общ метрически метод. Тази процедура се тества в Алпийските, Средиземноморските и Централни/Балтийски речни ГГМК.
Тъй като първоначално процедурата за определяне на граници между класовете се прилага само от страните членки, които използват собствените си данни и методи, ще бъде необходимо различните стъпки от процедурата да бъдат сравнени и хармонизирани в ГГМК. Ако сравняването на резултатите от класификацията на страните членки, които използват общ метрически метод покаже, че между страните няма съществени разлики, това трябва да бъде относително проста задача; ако пък има съществени разлики, които не могат да бъдат обяснени в ГГМК, тогава може да бъде необходимо прякото прилагане на процедурата за определяне на границите между класовете върху поредицата данни определящи стандартите за сравнение (най-добрата налична класификация).
Сподели с приятели: |