Новото лечителско изкуство ценка Стойчева съдържание въведение

ПЪРВИЯТ МИ ПАЦИЕНТ

Колкото и изненадващо да ви прозвучи, моят път на духовен лечител най-напред ме отведе до самата мен. Защото, подчинявайки се на импулса на душата си, която ме поведе по него, аз постепенно открих както свои „нови” дарби и заложби, така и скрити рани и слабости.

През късната пролет на 1997 година брат ми получи тежък инфаркт. Няколко месеца преди това кой знае защо аз бях започнала да изучавам основните принципи на радиестезията. Когато снаха ми ме осведоми по телефона от Силистра какво е състоянието му, аз вече работех доста добре с махало. До този момент обаче го използвах за дребни и несъществени (от сегашната ми гледна точка) неща. В желанието си да помогна доколкото мога, реших да използвам това свое ново умение. Подготвих си списък от около двайсетина въпроса, касаещи състоянието на брат ми, и - мечка страх, мене не - започнах да ги задавам, записвайки отговорите на един лист. Връзката ми с „обекта” беше една неотдавнашна негова снимка, която бях помолила да ми изпратят. Едва година по-късно си дадох сметка, че тази моя първа диагностика беше на базата на изключително важни и съществени за състоянието на първия ми пациент въпроси.

Списъкът включваше: състоянието на чакрите - четвърта и пета бяха блокирани; радиус на аурата и дължина на вълната - тези енергийни параметри тогава бяха критично ниски; степен на запушване на кръвоносните съдове - в проценти; необходимост (или не) от хирургическа намеса; липса или недостиг на витамини, минерали и клетъчни соли; срок за възстановяване и още някои, които не бяха от толкова голямо значение. Любопитното е, че тогава установих остър недостиг на калий и едва по-късно научих от какво голямо значение е той за съкращенията на сърдечния мускул.

Може би обърнахте внимание, че първият въпрос, който зададох, касаеше състоянието на енергийните центрове - чакрите. Тогава не му отдадох кой знае какво значение, но по-късно удивена разбрах, че това изобщо не беше случайно. И до ден днешен моят метод се основава именно на тази форма на диагностика. И още с първия случай аз стартирах с него. Защо и как - на тези въпроси ще се спра по-подробно на друго място в книгата.

Няколко седмици след това си взех отпуск и заминах за Силистра. Престоях там около две седмици. През това време почти всеки ден следях състоянието на брат ми. Без да пренебрегваме предписаното му от лекарите медикаментозно лечение, по мое предложение за деблокиране на чакрите приложихме и цветотерапия. Този прост метод, от който по-късно се отказах, тъй като открих по-ефективни способи, се състои в следното. На слънце се оставя за един ден чаша вода, покрита с цветен филтър в цвят, съответстващ на цвета на блокираната чакра. В случая - зелен и син. Колко дни е необходимо да се прилага, определих отново с помощта на махалото. Ден след ден измерванията ми отчитаха видимо подобрение. Запушването на кръвоносните съдове постепенно намаляваше. Както вече споменах, аз го измервах с примерна диаграма - в проценти. А направената по-късно цветна снимка изцяло потвърди тези мои измервания.

Прогнозата ми за цялостното му състояние беше, че не е необходима операция и че окончателно възстановяване може да се очаква след една година. Точно така и стана - за моя най-голяма изненада и радост. Точно в този срок брат ми се възстанови напълно, понастоящем живее и работи в САЩ и се радва на добро здраве и работоспособност.
* * *

Не зная дали сте в състояние да си представите как се почувствах след тази история. Това е като да се събудите една сутрин, да се погледнете в огледалото и внезапно и най-изненадващо от него да ви се усмихне ново и непознато лице. Бях разтърсена, объркана, шокирана. Никога до този момент не бях проявявала какъвто и да било интерес към билкарство, лечителство или медицина. Нищо не разбирах от тези неща. Почти нищо от наученото някога в часовете по анатомия не беше останало в главата ми. Първоначално за собствено успокоение си казах, че нищо кой знае какво не се е случило. Само че духът от бутилката вече беше пуснат на свобода. Каквото и да си въобразявах тогава, връщане назад нямаше.

Малко след като преодолях първоначалния стрес от наличието на тази неподозирана моя способност, махалото на живота ми ме залюля в другата крайност. В каквато и среда да попаднех, бързах да насоча разговора към темите, които ме бяха завладели - кармата, прераждането, духовните светове. Почти обсебена от новите си интереси, не успявах да забележа, че вместо да изпиша вежди, рискувах да извадя очи, досаждайки на приятелите и близките си с теми, от които те не се вълнуваха в същата степен. Докато най-накрая големият ми син ме извади от това състояние, като ми заяви, че съм заприличала на екзалтирана и вманиачена сектантка. Забележката му ми подейства, както плесницата на изпаднал в истерия човек - отрезви ме и ме принуди да намаля темпото и да се замисля.

По-късно, вече с усмивка към самата себе си, назовах тогавашното си състояние „синдром на начинаещия”. Успокоителното за мен беше, че хората, интересуващи се от тези теми, с които по-късно влязох в контакт, споделиха за сходни състояния. След време осъзнах, че първият пряк контакт, който осъществяваме с душата си и духовните реалности, въздейства на всеки от нас по сходен начин. Опияняващото му въздействие може да се сравни с първата глътка свеж въздух, поета от човек, който продължително време е престоял в лишено от кислород помещение.

Едва възвърнала си равновесието обаче, аз започнах да се питам защо се прояви тази моя „дарба”. В едно бях сигурна, а и до днес то си остава мое твърдо убеждение - че такива способности не са единствено за лична употреба. И че трябва да намеря подходящ начин да ги поставя в услуга на останалите. Нетърпелива да намеря приложение на новите си умения, започнах да търся и пътища за това. А и удобните случаи не закъсняха - в лицето на мои близки и приятели, с които бях побързала да споделя случилото се. Дали ви е възможно да си представите радостта ми, когато моята диагностика се „покриваше” с последвалите ги лекарски изследвания и заключения? Не минаха обаче и два месеца, когато съдбата предпазливо ми подсказа, че е време да поспра за малко и да подредя наличните до този момент елементи на пъзела.