СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
-
Балканския полуостров в навечерието на едно ново начало
След 650 г. Византийската империя е отслабена от постоянните варварски нашествия и заселването на славяните на Балканския полуостров. Плодородните земи северно от Стара планина са трайно окупирани и славяните ги обработват.
Византия няма намерение да се откаже от териториите си.Земите на днешна Добруджа стават арена на постоянни сблъсъци между византийци и славяни. Затова настаняването на аспаруховите българи в Онгъла тревожи Византия. Един съюз между българи и славяни лишава империята от тези плодородни земи.
-
Признаването на българската държава на юг от Дунав
Във времето, за което говорим, Византия води тежки битки с арабите на юг, които заплашват столицата й Константинопол. Все пак през 678 г. тя ги отблъсва. Решава да се справи и с българите при Онгъла. През 680 г. императорът стоварва голяма войска в устието на река Дунав и се готви за битка. В източниците се казва, че точно тогава той заболява от подагра и заминава да лекува крака си. Това се тълкува от войската му като бягство и тя панически започва да отстъпва. Българите се възползват от това и побеждават.
Прабългарите и славяните се съюзяват срещу общия враг – Византия. Прабългарският кан държал върховната власт, а славяните запазват вътрешното си самоуправление и племенните си вождове.
Българите трайно овладяват земите покрай Черно море и днешна Добруджа. Южната граница на новата държава била Стара планина.
През 681 г. прабългари и славяни преминават Стара планина и нанасят много поражения на Византия. На 9 август 681 г. византийският император сключва мирен договор и се задължава да плаща годишен данък. Този мирен договор се приема за юридически акт, с който се признава новата българска държава на юг от река Дунав.
Кан Аспарух загива във войната срещу хазарите на североизток през 700 или 701 година.
Сподели с приятели: |