* * *
Кой не се измъчва на тая земя. Прозорливост и търпение са нужни за осмисляне на стоварилите се изпитания.
Страданието - мъчителен тласък за домогване до извечни истини. Трудността е предначертана. Случайността - неслучайна. Само извисен дух може да гради подобна философия.
"Най-висше постижение е да обикнем трудностите-учи Мория, един от световните духовни водачи. – Това качество лежи в основата на всички постижения."
Слава няма съзнание на маг, нито на вълшебница. Не приема несгодите за наказание. Не са в състояние да засенчат аристократизма на духа й. И върви към съвършенство - светъл лъч между небето и земята. Тя, един от пророците (неканонизирани и затова много по-ценни) в по-ново време. Да отворят душите за скритите светове около и в нас.
(Мнението е мое. Духовният финес на тази невероятна жена не би й позволил да признае това - б. а.)
Някогашният "украински богатир" е респектиран.
Отшумели са бурите на кръвта. Разтревожен е. Дали в съкровените мигове на равносметка не припламва искрица съвест? Виж ти, каква жена имал! А той? В какво се опита да я превърне...
Слава споделя:
"Моят Степан се уплаши. Втурна се да се спасява. Страх го бе да съжителстваме в една стая. Грабна леглото. Избяга на двора. Под дървото се пренесе. И приюти на спокойствие. Под звездите..."
Какво е това - час на разплата? Поредно възмездие?
- Или заслужена случайна неслучайност...
Властват груби времена. Официално се пренебрегва и преследва необяснимата за науката екстрасензорика. (А нима сегашната е "на ти" с нея?) В годините на "железен ред и дисциплина" няма място за, както някога презрително квалифицираха странните занимания, "бабини деветини".
Слава неведнъж е предупреждавана от тогавашната милиция "да преустанови съмнителна дейност". Местните сатрапи не са за подценяване.
Това не пречи на силните на деня да се домогват до услуги на изявени сензитиви, работещи скришом, в страх от грозящи опасности. Да оползотворят способностите им не за друго - за лична изгода. Както гласи поговорката, "Царят дава, пъдарят не дава."
Кой смее да откаже помощ на партийните и държавни величия? Слава е тайно използван нетолериран псифеномен.
Коварни години.
Все по-често на воаяж при нея са членове на дипломатически мисии, посланици, консули. Силно впечатлени, след това довеждат съпругите си.
Навестява я министърът на отбраната, армейски генерал Иван Михайлов. Дискретно гостува Соня Бакиш - съпруга на тогавашния министър-председател Станко Тодоров. Прокрадва се информация, че до схлупения дом се е домогвала Людмила Живкова, водена от природен афенитет към мистериозното и загадъчното. "Ако бе ме потърсила преди да я убият, навярно щях да я предпазя" - ще въздъхне Слава.
Професор Рейдак, президент на Международната асоциация по психотроника я цени и уважава. Посещавана е и от психотроници от Кипър и други страни.
При нея идват елитни руски учени - академиците С. П. Кордюмов, Владимир Авински, Валентин Фоменко. До жената-уникум се допитва професор Андрей Блю-ховецки. Пристигат научни работници от съветски секретни обекти и от "космическото градче" край Москва. Повечето от тях не упоменават имена и титли.
Посещава я писателят Александър Горбовски, "да свери часовник" в търсенията си. И получава многозначителен, но категоричен отговор: "Не е това, което е..."
Още по-интересна е визитата на руския академик Валентин Фоменко, интересуващ се от неизвестни сплави. За нея ще стане дума по-късно.
Не остават назад родните учени. Професор Георги Лозанов, шеф на Института по сугестология изследва дълги години Ванга. Той се интересува има ли бъдеще оригиналната му система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. Получава ненасърчителен отговор: Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва."
Съветите й търси професор Марин Маринов, председател на Българското астронавтическо дружество. Посещават я доцент Лили Дражева, доцент Елена Вла-дова... "За мене е повече от духовна майка - признава Владова. - Промени из корен живота ми."
Слава - нежна наставница на докосналите се до нея. Спохождана е от все повече научни работници. Визитите зачестяват при защита на докторати и доцентури. Вълнуват се за акцентите в тях. Без да ги е чела, знае съдържанието им. Направлява ги.
Доцент Вера Точева, директор на Централна лабо-латория по биоенергетика в Пловдив дири съветите й. Занимава я бъдещето на психотрониката.
С пророчицата контактуват и родни сензитиви. Слава чистосърдечно се радва на всеки от тях - дарбата им е от Бога. Изключително високо цени дядо Влайчо от с. Коньово, Новозагорско. Признава Вера Кочовска.
За Алан Чумак разкрива: "При него има светлина, но и тъма." Критична е единствено за руския екстрасенс Золотов: "Той унижава човешкия дух."
Това не са присъди, а мнения.
Разпръсква знания на докосналите се до нея с дарба. Дава им духовен хляб. Подкрепя ги, за да не се злепоставят. Прозренията й се превръщат в крилати фрази. След смъртта й мнозина ще ги употребят като свои, малцина ще посочат първоизточника.
(Спестявам имена, да не засегна нашумели "психо-тронични величия"...)
Все повече медици посещават схлупената къщица. Професор Цончев от Трета градска болница в София се свързва за изясняване на трудни диагнози. Очният хирург д-р Коджабашева от Пловдив десетина години се съветва преди рисковани операции.
Проверили я многократно, убедени в безпогрешните и диагнози, лекарите един през друг се допитват до човека на бъдещето.
Слава отдавна се знае и с народния лечител Петър Димков, който насочва хора към нея. Същото прави и Кубрат Томов, теоретик и изследовател на паранормалното.
Нека не се изненадваме на посещенията. Плод са на естествения стремеж на човешката природа към развитие. Обезпечим ли се материално-битово, търсим политическа независимост. Сдобием ли се с нея, мечтаем за духовна...
Неугасим стремеж към съвършенство.
* * *
Възможно ли е срещите, особено "високопоставените", да бъдат скрити? При визитите на министъра на отбраната армейски генерал Иван Михайлов сгушената къщица е опасана с кордони милиция.
Министърът е обезпокоен за здравето си.
"Ще ти помогна, ама по-напред да се прекръстиш-усмихва се Слава. - Виждам те, кръстен си..."
Червеният генерал отстъпва.
След неговите "рандевута" през седемдесетте години на миналия век тя вече може да "гледа" по-спокойно. Министърът тайно се е разпоредил на специалните служби: "Оставете я на мира."
"Не разчитам на тяхната протекция. Не заради нея ги приемам - споделя пред близки пророчицата.
- Хора са и те, нуждаят се от помощ."
Соня Бакиш се домогва до софийската сибила в късни часове. Обезпокоена, разпитва - съзира ли опасност за живота и кариерата на съпруга си, премиер-ми-нистъра. Нащрек е. В обзелите я тревоги не смее да сподели - той е заложил съдбата си на рискована карта. Неуспехът ще му коства главата.
(Визитата е преди Десетоноемврийския преврат 1989 г. Министър-председателят тайно заговорничи срещу Тодор Живков. Известно е как пожизненият Първи, забравил някогашни заслуги, се разправя с малцината смелчаци, посегнали към височайшето кресло...)
Жената на премиера тихомълком се измъква от схлу-пената къщурка. Потъва в нощта. Обнадеждена. Прорицателката е споделила: "Не съзирам тъмни облаци над главата на съпруга ви. Нека продължи пътя. За добро е!" Усетила е тенденциите на епохата.
В разбунените дни участниците в преврата и техните близки не смеят да се допитат до Ванга. Приближена е на клана Живкови.
Да не оставаме с погрешно впечатление - Слава, както и Ванга, контактуват с властници, но не обичат властта. Не търсят блясъка на лукса. Стремят се към неугасимата Светлина на духа. Слава Севрюкова знае: мисията й е да работи за разкриване строежа на микро и макрокосмоса и проправя път на Духовността.
Диктаторът е обречен.
Ще се промени ходът на историята. Заслуга за това има и невзрачната къщурка в "Овча купел".
Слава отбягва суетата. Съкровеното й кредо е: "Духовно извисените личности не са популярни. Те са в света, но не от света."
А името на "живата мистерия" се носи из София.
Превратът е успешен. Годините се разкрепостяват.
Старият дом е отчужден. Стопанката е настанена в апартамент.
Демокрацията променя научните и културни парадигми. Все повече интелектуалци - учени, инженери, изследователи - посещават божествената пратеница.
Професионалистка в психотрониката, Слава работи с апостолска преданост. Себеотдава се. Ден по ден отвоюва името си.
Творците на изкуството отдавна са я открили. Ценят, ревниво пазят жената със "звезда на челото".
Исторически романисти дирят обективни потвърждения на свои догадки за изградени от тях ситуации, етнография, достоверност на картини и факти. Пъплят, напират, съветват се знаменити наши артисти и художници.
По сценарий на Антон Дончев е замислен филм за богомилите. Кинематографичният екип се интересува от пейзажа на епохата - бит, емблеми, костюми. След консултации с пророчицата, писателят й подарява книга с посвещение: "На леля Слава - зеницата на България!"
В предснимачния период на кинопродукцията "Ивайло" софийската сибила е посетена от изпълнителя на главната роля Богомил Симеонов. Как да бъде Ивайло, без да го познава от всички страни? Моли да разкрие как е изглеждал царят-легенда - облекло, обноски, държание, характер. Да изгради по-пълнокръвен автентичен образ.
Принос има и за филмовата епопея "Аспарух". Представители на снимачния екип я посещават. Дава им указания за костюмите на героите от далечната епоха.
"Колкото повече работа имам, толкова повече гости" - ще изохка прорицателката. И за кой ли път ще е права.
В обновеното време най-сетне името и изгрява в родния печат. Дава интервюта. По Националната телевизия се излъчват два научно-популярни филма за доайена на българските феномени. Трудно ги снимат и монтират. Технически смущения - гаснещи камери, глъхнещ звук... Витаят тайнствени енергии.
В единия от тях е упоменала, че живее в "Овча купел 2". Тълпи страдалци, угнетени от ударите на живота са се втурнали да я дирят из квартала.
Ежедневие, разпъвано от болките на другите. Превърнало се в нейна болка. И орис.
След "Промяната" често й гостува писателката-езотеричка Лиляна Серафимова. Впечатлена е от невероятната дарба, събрана в едно толкова скромно същество. Публикува вдъхновени статии и очерци за псифеномена. Книгата й "Магията, вечната", отпечатана две години след смъртта на психотроничката, е с посвещение: "На светлата памет на Славка Севрюкова". В нея е отделено място за нея.
В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността. Тогава разбира - най-съкрушителни бури вилнеят на върха на признанието.
Домът й се е превърнал в храм на здравето. Прииждат все повече посетители от провинцията. Някои са човешки руини, нуждаещи се от вещ съвет и подкрепа.
Слепи скитници в пустинята на Живота.
Любезна, общителна, въпреки умората, осемдесет и осем годишната старица е усмихната. Полива крехките кълнове на вярата за обновление в трудния до болка живот. Помага за премахване енергията на злото, паразитираща в душите. Поддържа пърхащите крила на надеждата. Безвъзмездно.
Знае - в безспирния ход на годините славата я следва. Това не я вълнува. За нея има по-значими неща. Най-висша отплата в духовното лечение е усмивката на един страдащ човек. Особено ако е беден...
* * *
Февруари, 1962 г. Повратен етап в житейския й път. Запознала се е с физика Иво Лозенски.
Той е 28 годишен. Асистент в Минно-геоложкия институт в София. Тя - шейсетгодишна.
Среща ги негов колега. Преподавателят много е слушал за "тайнствената легенда".
Първият опит за запознанство търпи крах. Лозенски е упорит. Вторият е успешен.
Слава като на екран вижда неговия живот. Разкрива го дори в нюанси.
Физикът е изумен.
Ерген, безкрайно далеч от мисълта за дом, брак, деца. Син на интелектуалци (майка - преподавателка по пиано в Софийската консерватория, баща - скулптор, ректор на Художествената академия). От артистична фамилия, надарен с афенитет към мистериозното, отбягва пристрастията на деня. Не е изкушен от леките успехи в преподавателската кариера. Предъвкват се до болка познати истини. Твърдо е решил да завоюва позиции. В голямата наука.
Асистентът е грабнат от жената-скенер. Тя вижда органи и тъкани в човешкото тяло триизмерно, в активна функция. В ожесточената "епоха на съкратени времена" свободно се пренася в минало, настояще, бъдеще. Контактува с духове на починали знаменитости. Домът й, когато е здрава, е обсаждан от нуждаещи се за помощ.
Щастлива ли е Слава? - Изживява опустошителни житейски трусове. Често боледува. Налага се да отпраща посетители. Затваря се с месеци в малката си ви-личка в село Свидни между Своге и Искрец.
Асистентът е самотен. Спечелен от дарбата й, безотказно я приема и й вярва. Опознава вкуса на истинското приятелство.
Жената с необикновени способности го грабва. И той остава до нея. За цял живот.
Слава майчински протяга ръка за подкрепа. Цени крехкостта на земното щастие. Домогнала се е до горчиви истини по пътя на изпитанията. Приема ги със сдържаност и спокойствие.
Кръжи в орбитата на болката, без да допуска оз-лобление. Мъките не са я променили. Убедена е: "Трудностите и изпитанията са най-добрият учител". Запазва предразполагаща общителност, доброта и усмивка.
Подвластна на строг религиозен морал, в залеза на живота решава да се отдаде на нещо значимо. След зимната умора на страданията, да остави светла диря. Категорична е - с необикновените си способности няма да воюва за популярност и земно възмездие. Това погребва Духовността.
Лишена от наследници, приема амбициозния асистент за свой син.
Степан, предал се на чашката, не възразява. Ревността отстъпва. Успокоява го огромната разлика в годините.
Съпругът, за Слава, е тежка карма, заслужена в предходен живот. Търпеливо докрай трябва да я изстрада.
Жрицата на свръхсетивността съзнава мисията си - да е в служба на човечеството. Работи за нея. Готова да се отдаде на огъня на жертвоприношението.
И ето, пред нея застава този с 32 години по-млад, сериозен, с чувство за отговорност човек. Може би най-сетне Бог и е пратил някой, на когото да се облегне в натоварения житейски залез.
Той е висок, сух, аскетичен.
Тя нищичко не знае за своето бъдеще. Счита това за нормално. Споделя: "Никой ясновидец не е сведущ за предстоящите изпитания на своята съдба". Случващото се е божествен знак. Прозорлива е в мисли и дела.
Срещата вдъхва живот. Подмладява. Зарежда с мощен енергиен порив. Какво е това, ако не поредна неслучайна случайност? Изстрадалата жена е впечатлена.
Четвърт век след запознанството, без да крие възхищение, ще сподели: "Мога да работя с всеки инженер и учен, но избрах Иво. Абсолютно честен е в отговорната изследователска дейност."(За да го провери, психотронично е обходила житейското му минало. Надникнала е в предходни въплъщения.) "С Иво работя с настроение и желание. При моите изследователски търсения е необходим искрен, търпелив и издръжлив човек. Онова, което виждам по психотронен път и му го доверявам, да ми вярва. Да го приеме с цялата си душа."
Мъдреците не бива да се заблуждават. В края на изповедта е категорична: "Реши ли някой да ме излъже, няма да успее. Ще му видя и пломбите на зъбите." И още: "Над двадесет и пет години го проверявам. Не ме е измамил. Можеше да се поблазни от бързи леки успехи. Не го направи. Издържа! Мъжествените учени постигат резултати. Остана. Търпението му ще бъде оценено."
По-късно доцент, кандидат на техническите науки, Иво Лозенски чете лекции в Минно-геоложкия институт по радиоелектроника и геофизика. Издава учебници. Пред него са перспективите в традиционната кариера.
Но и той прави рискован завой в развитието - отдава се на "съмнителни без научна стойност", за своите колеги, психотронични занимания. На тях тогава (а комай и по-късно през годините на така наречената "Промяна") се гледа е недобро око. Психотрониката е на светлинни години далеко от строгия материализъм, завъртял главите на родните учени. Не е трудно да се досетим какво му коства.
Специфична особеност в човешкото мислене - ако нещо е прекалено хубаво, не е истинско.
Защо сме устроени така? Докога истината ще ни превръща в самотници?
Вече на достолепна възраст, Слава не е сама. Гравитацията й в духовното пространство намира все повече подкрепа. Освен Иво Лозенски, край нея се оформя отбрана група. Отсяла я е сред хиляди посетители. Привлича ги интересът към Духовността. Често се събират в дома й. Допуснала ги е до светая светих на душата си. С годините някои от тях се оттеглят. Други идват.
Това са нейните ученици и следовници: Лушка Зла-тарева, Красимира Шопова, Лили Дражева, Мария Кертикова, Мария (Мичона), Елена Владова и други. На различна възраст, с различни професии.
Слава предава знания. Подпомага развитието им със "скромните си постижения".
Галено назовава групата "леха". В нея хвърля семената на бъдещето. Да не се лутат новите поколения по трънливи пътища на саморазвитие при вече създадени ''духовни магистрали". Това е смисълът на "лехата". Не е "светилище за избрани", а за достойни.
Слава не е култова личност. Не се изживява като апостол на Новото време. Има какво да каже.
Това не са нейни поданици. Не би ги приела като такива. Те са бъдещите "сеячи". Граждани на свободата и човечността. На мъдрото слово.
Учениците й четат откъс по откъс Библията. Тя я тълкува. (Тези прозрения ще са обект на следваща книга.) Водят записки. Задълбочено спорят. Разширява се съзнанието им. Готвят се да приемат и понесат словото й. Да подпомагат другите в бурните пороища на битието, както тя ги е подкрепяла. Да се противопоставят на морето скептици и схоластици, затънали до гуша в примамливи уловки на материята. Присъстват на срещите й с посетители. Обещава им да е край тях - приживе. И след това...
"Магнитизира ни подобно железни пластинки - ще сподели след години доцент Елена Владова. - И този обаятелен духовен магнетизъм ще ни поддържа до края на дните."
Бях сред щастливците, докоснали се до "школата на леля Слава". В сетните години на земния й път.
Преди да разгледаме постиженията на екстраординерния тандем Севрюкова-Лозенски, нека не пренеб-регнегваме обграждащото ги море от скептици.
Потискащи, задушаващи. По-голямо бедствие от тях са единствено "агресивните бездария".
Съществуват неща, които те да не могат да обяснят? - Абсурд! И изведнъж някой си там да им доказва, че са реални като две и две четири? - Жив ще го разкъсат.
Слава системно документира и предава проникновенията си, до които с цената на упорит труд достига по свръхсензорен път.
Скептиците, здраво стъпили на земята, дълбокомъд-рено роптаят: "Възможно ли е да отговарят на истината създадените от тая неука женица "формули"?! С нейната експериментално недоказуема методика! Това е наивно."
Нима посетилите пророчицата министри, професори и хиляди обикновени хора са лековерни наивници? Такива ли са милионите, докоснали се до Ванга?
Слава аргументирано обяснява явленията в микро и макрокосмоса, за които човечеството все още е в неведение.
Скептиците се възмущават: "Голямата наука в лицето на видни професори и академици напредва. Някаква необразована женица ли за кратко време ще извърши грандиозни пробиви в областта на ядрената физика? Абсурд! (За тях образованието е решаващо за способностите.) Психотроника? Няма такава научна дисциплина! Ако я имаше, щяхме да я владеем!"
Да, но как? - С академично образование, ала без божествената дарба на свръхсетивността...
* * *
Нищо ново под слънцето. Нека се върнем две столетия назад. Великият Джеймс Уат за пръв път изпробва създадения от него парен локомотив. Един от "здраво-мислещите образовани сподвижници", предвкусвайки краха на изобретателя, постигнал абсурдното, съчувства.
И нескрито злорадства. "В какво се е набутал приятелят Уат? Светът от хилядолетия спокойно скрибуца с конската талига, а той?... Отде я изрови тая черна стоманена колесница?..."
При изпитанието на машината, застанал до него, добронамерено го "предпазва". Опитва се да "вразуми" безразсъдния мечтател. Отрезвяващо шепти: "Тромав е, приятелю, този твой локомотив. Едва ли ще тръгне. Не, не, за нищо на света!..."
Настоятелен, страшно убедителен.
Обляно в пара, задъхано, запотено, огромното черно туловище на безподобната машина, за негова изненада, все пак потегля.
Трезвомислещият скептик не се предава. Възможно ли е да съществува такава неповратлива, по-грамадна от слон машинария? И да се движи? Тук има някаква грешка... Горкият Уат...
Запазил присъствие на духа, сменя тактика. Здраво стъпил на земята, уверен е в железните си доводи. Обезкуражаващо повтаря и потретва в ухото на безумния откривател: "Е, добре де, добре, тръгна... Какво от това? Как, скъпи ми Уат, сега ще го укротиш?... Защо ти трябваше, приятелю?..."
И тържествува: "Не, не, няма да спре! Няма да спре, няма да спре..."
* * *
Опасни са скептиците. Разбираемото за мечтателите, каквито са всички откриватели, за тези многознайковци звучи наивно. Хвърлят сянка на съмнение и в най-вълнуващите моменти.
Настрани от тях!
Нека не ги обвиняваме - по-страшна е мечешката услуга на безкритичното самодоволство. Добронамереният скептик е достоен за уважение. Съмнява се. Проверява резултати. Стъпи ли на здрава основа, никой вече не е в състояние да го разубеди и отклони от пътя.
Не са такива псевдоскептиците. Знаят-псифеномени няма, не са съществували, по никакъв начин никога, за нищо на света не могат да се явят. Независимо, че са пред тях и ще им избодат очите. Отсъстват, защото желязната им логика не ги приема. "Човек знае само, когато знае малко - саркастично скептичен е Гьоте. - С познанието расте съмнението." Дали пък те не знаят твърде много?...
Край Слава гъмжи от скептици. Въпреки чудесата, на които ежедневно са свидетели. Или именно заради тях. Не проумяват - може да заблуди информацията, постигната от възприятията, не самите възприятия.
Това не е книга за обикновено същество. Свръхфеноменът е на космически разстояния от забилите нос в бумаги книжни плъхове, предъвкващи остарели истини. Нека не се учудваме на скепсиса им. Феноменът е сила. Невежеството към феноменологията - също.
Феноменът - крачка към Бога. Немалко уважаващи себе си учени тенденциозно го отричат. Но безпристрастната наука, неспособна да обясни това явление, парадоксално го доказва.
В обкръжението на Слава преобладават псевдоскептиците.
С досега до фантастичните й способности, се превръщат в "трезвомислещи скептици". При продължително общуване с владетелката на свръхсетивността, стават убедени нейни поддръжници. Готови с цената на всичко да защитят каузата й.
Контактът с човек-чудо не е ли дар свише?
Сподели с приятели: |