I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
| VII |
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Балчик
|
35
|
31
|
28
|
33
|
39
|
44
|
32
|
33
|
21
|
38
|
50
|
39
|
Калиакра
|
38
|
32
|
24
|
30
|
34
|
40
|
25
|
22
|
30
|
42
|
53
|
42
|
Средногодишното количество на валежите за Балчик е 424 мм, а за Калиакра – 411 мм. Най-много валежи има през ноември и декември – главен зимен максимум и през май и юни – ранен летен максимум, а най-сух месец е септември.
Анализът на данните в Общинската програма по опазване на околната среда показва определена неравномерност на сезонната сума на валежите, като най-сух сезон е пролетта, а с най-много валежи е лятото. Установена е също така и неравномерност в месечното разпределение на валежите.
Близостта на водния басейн благоприятства изпарението и наличието на голяма влажност през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември-януари (85 %), а минимумът през юни, юли и август – 70 %. Дни с относителна влажност под 30 % не се наблюдават. Средната годишна относителна влажност е около 78 %.
Средногодишната облачност е около 5,0 бала с максимум през зимата – 7,0 и минимум през пролетта – 2,5 бала.
В община Балчик мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 40 до 152 през цялата година (средно около 55) и е по-голям от средното за страната. Най-често са мъглите с продължителност до 3 часа и от 3 до 6 часа. Наблюдават се, обаче и мъгли с продължителност няколко денонощия.
2.2.5. Слънчево греене, слънчева радиация
Слънчевото греене средно годишно за района е относително високо – около 2080 часа, т.е около 48 % от светлата част на денонощието за годината. В долната таблица е показано месечното разпределение на часовете слънчево греене.
Месец
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Слънчево греене-часове
|
80
|
85
|
124
|
173
|
235
|
293
|
338
|
316
|
241
|
178
|
94
|
70
|
Конкретни данни за слънчевата радиация за ст. Калиакра показват максимум през юли и минимум през декември.
2.2.6. Климатични особености на двата климатични района
Климатичният район на Северното Черноморие, в който попада крайбрежната част от общинската територия, се характеризира със сравнително по-високи средногодишни и сезонни температури, по-кратки периоди на заснежаване, по-ниски средногодишни суми на валежите. Средната годишна температура е 12 ºС. Зимата за района на гр. Балчик е студена, лятото е слънчево, сухо и горещо. Настъпването на пролетта малко закъснява поради охлаждащото влияние на морето. Есента е по-топла от пролетта с около 2 до 5 ºС. Температурните условия на района благоприятствуват развитието на селскостопанските култури, включително и на по-топлолюбиви. Морската вода е с температура през лятото до 24 ºС. Липсата на високи оградни планини и близостта на морето позволяват нахлуването на северните и северозападните ветрове. През топлото полугодие преобладава морският и континентален бриз.
Източният климатичен район на Дунавската равнина обхваща останалата част от територията на общината. Континенталният характер на климата му е смекчен от близостта до морето и се доближава до климата на Северното Черноморие. Характеризира с по-ниски средногодишни и сезонни температури, по-продължителни периоди на заснежаване. Зимата е сравнително мека, пролетта е хладна и настъпва с няколко дни по-рано от тази на крайбрежието. Валежите са по-високи, но недостатъчни – 500-550 мм ср. г. с максимум през есента и минимум през зимата и пролетта. Засушаванията през топлия сезон нанасят щети на селското стопанство. Преобладаващите ветрове са северозападните. Характерни за района са силните северни ветрове през зимата, които на места издухват снежната покривка и причиняват измръзване на есенните култури, а снего-навяванията по пътищата затрудняват транспорта. Характерно за зимните месеци е и скрежо-образуването и обледяването, водещо до аварии в електрозахранването.
2.2.7. Климатичните характеристики на район мотивират следните изисквания към ОУП на общината:
- формиране на цялостна концепция за усвояване на енергийния потенциал на вятъра, на която с подходящ механизъм да се подчинят множеството частни инвестиционни инициативи за изграждане на ветрогенератори. Отправно начало на концепцията да бъде недопускане обременяването на уникалната панорама на крайбрежния ландшафт със силуета на техническите съоръжения;
- с оглед постигане пълно използване на петмесечното интензивно слънчево греене, да се предложат устройствени мерки за удължаване на курортния сезон. Основополагаща за формирането на мерките да бъде концепцията на областната стратегия за развитие относно туристическото развитие, почиваща на формулата за «носещ и допълващи видове туризъм», като носещият естествено ще бъде морският ваканционен туризъм;
- за да се ограничат неблагоприятните последствия от снегонавяване в Добруджанското плато, да се предвиди доизграждане на защитното озеленяване на пътищата, вкл. чрез уширяване и уплътняване на крайпътните пояси, където това е възможно.
2.3. Водни ресурси
2.3.1. Хидрографска мрежа
Община Балчик е бедна на повърхностни течащи води. Хидрографската й мрежа се формира от долните течения на реките Батова и Краневска. Територията на общината е набраздена от множество суходолия, които се пълнят с вода само при обилни дъждове и снеготопенето. Речният максимум е през пролетта, а минимумът е в средата на лятото и през есента.
Главна водосборна и отводнителна артерия в района е река Батова. Тя има дължина 39 км, а изворът й е извън територията на общината. Има няколко незначителни притока. Долината й е силно изрязана. Залесеността на поречието на реката е 37 % и се състои предимно от нискостеблени широколистни гори с обща площ около 130 кв.клм. Тя е единствената непресъхваща река от Добружанските реки и има отток 0,634 куб.м/сек, като минималният годишен отток е 0,285 куб.м/сек, а максималният – 1,494 куб.м/сек. Водите на река Батова са използвани за напояване на площи по речните тераси от землищата на селата Оброчище, Рогачево и Кранево (напоителна система “Каварна”). Водовземането е с водохващане. Понастоящем хидромелиоративната система почти не функционира.
Елемент на хидрографията и много специфичен ресурс е калното езеро с лечебна морска кал Балчишката «Тузла». Запасите му от лечебна кал са от 38 000 тона и се оценяват като достатъчни за бъдещото развитие на едноименния калолечебен курорт. Тузленската лечебна кал е от типа утаечни лиманни калища. За образуването й благоприятства липсата на вълни в лимана, наличието на глинесто-пелоиден материал, органична среда и богат комплекс от разтворими соли. Въпреки наличието на варовици, поддържането на оптимален водно-солеви режим предотвратява опасността от влошаване качествата на лечебната кал. Калта е с тъмно кафяв до черен цвят, миризма на сероводород и по химичен състав със смесен карбонатно-силикатен кристаличен скелет.
2.3.2. Подземни води
Подземните води са основният водоизточник за питейно водоснабдяване на общината. Те се отнасят към Варненския артезиански басейн. Оформени са няколко водоносни хоризонта (от долу нагоре):
- Малм-валанжски водоносен хоризонт;
- Еоценски водоносен хоризонт (долноеоценски напорен водоносен хоризонт и води в средноеоценските мергели и в горноеоценските мергели и варовици);
- Миоценски водоносен комплекс с два водоносни хоризонта: чокрак-карагански напорен водоносен хоризонт и сарматски безнапорен водоносен хоризонт;
- Води в кватернерните делувиални и алувиални наслаги.
- В платовидната част на района е развит погребан карст на няколко нива, свързан със сарматските седименти.
В основните водоносни хоризонти на подрайона, според характера на вместващите скали и типа на празнините в различните части, подземните води се определят като: карстово-порови, пукнатинно-порово-карстови, порови, пластови.
Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани. По температура са в границите на изискванията на стандарта за питейни води (изключение прави малм-валанжинският хоризонт с температура 30-45 0С). Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжския - напорни.
Източниците на минерални води са съсредоточени в крайбрежната зона. В Балчишката Тузла изворите са с дебит 13,5 л/сек и температура 32о, в Балчик – 6,0 л/сек и 22о температура, в Кранево – 5,4 л/сек и 23о температура. С най-голям дебит е изворът в кк „Албена” – 103,0 л/сек и 30о температура.
2.3.3. Морска вода
Качеството на Черноморските води в района на общината е обусловено от вълновия режим, режима на теченията, температурно-солевия режим и др. хидрофизични показатели.
Силно влияние върху характера на морското вълнение оказва нос Калиакра – на юг от носа вълновият режим е по-смекчен. При подхода към брега вълнението претърпява трансформация и рефракция, а в зоната на нос Калиакра и Калиакренския вал и дифракция.
Крайбрежните вълнови течения формират общата схема на вълнова циркулация на водата в бреговата зона. В дивергентните зони между Балчик и Тузлата при южно вълнение, е възможен мас-пренос от морето към брега. Изградените в района на Балчик вълнолом (ограден пристанищен мол) и буни пресичат надлъжно бреговите вълнови течения и променят съществено крайбрежната циркулация. В зоната на входящите ъгли на буните се създават застойни зони, в които могат да се отлагат и гният водорасли. Буните оказват влияние и на водообмена в акваторията.
Невълновите течения (основно ветрови течения) формират три зони: първата, разположена непосредствено до водната линия е заета от поток насочен на юг; във втората, до 50-та изобата на изток, е развито противотечение; третата, разположена над континенталния склон, е представена от западния клон на основното черноморско течение (Дяволското). Ширината на основната струя е 40-80 км и скорост 0,35- 0,4 м/сек. Характерни за Балчишкото крайбрежие са възвратно-постъпателните движения, ориентирани паралелно на генералното направление на бреговата линия. Дори при ветрове, духащи фронтално към брега, генерираните ветрови течения се стремят да се насочат успоредно на брега. Съществена особеност на теченията в плитководната зона е смяната на посоката им през около 3-4 часа.
Режимът на морското водно ниво се формира от взаимодействието на приливно-отливните, сгонно-нагонните и метеорологичните колебания. Общите му колебания са 3-50 см за период, вариращ от няколко часа до две денонощия.
Средната температура на най-горния квазихомогенен слой на морската вода е около 13,30 С, а средният й диапазон на изменение е 18,80 С. Най-ниска е средната температура през февруари - 4,10 С, а най-висока през август - 22,90 С. Замръзване на морето е наблюдавано само в близост до брега през 1924, 1942 и 1954 г.
Средната соленост на повърхностния слой на морската вода е 17 ‰, а сезонните й колебания не надхвърлят 2-2,5 ‰ с максимум през есента и минимум през пролетта. С тези си характеристики водите на Черно море се отнасят към слабо солените в сравнение с водите на световния океан.
Изискванията към ОУПО, произтичащи от характеристиките и състоянието на водните ресурси на общината са формулирани в раздел ХІ „Състояние и опазване на околната среда”, т. 11.3.5. „Изводи, проблеми и устройствени изисквания”.
2.4. Почви
Общинската територия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно-карбонатни почви).
Основният почвен тип на територията на общината са богати, слабо излужени и излужени черноземи, позволяващи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. По механичен състав са песъчливо-глинести с мощност на хумусния слой от 60 до 70 см. Разположени са основно в северната част на общинската територия.
Карбонатните, силно излужените и тежките черноземи, съответно среднопесъчливо глинести и леко глинести, с мощност на хумусния слой от 45-50 до 80 см, заемат сравнително малки площи основно в североизточната част на общината.
В долината на река Батова са разпространени плодородните алувиални и алувиално-ливадни почви, най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.
Хумусно-карбонатните почви (рендзините) са ситуирани основно по крайбрежието и на отделни петна във вътрешността. Те са предимно тежко песъчливо глинести. Мощността на хумусния слой е минимална – около 20-40 см, и са с ниско естествено плодородие. Най-подходящи са за пасища и за отглеждане на лозя.
Изискванията към ОУПО, произтичащи от характеристиките на почвите на територията на общината са формулирани в т. 11.4.3 на раздел ХІ „Състояние и опазване на околната среда”, а по отношение опазването и устройството им като основен ресурс на земеделието – в т. 6.3.5..
2.5. Гори
Разпределението на горския фонд по функция на горите на територията на община Балчик към м. май, 2009 г. е следното1:
Функция
|
Землище
|
Площ (ха)
|
1
|
2
|
3
|
Зелена зона 1 км. край морето
|
Балчик
|
925,70
|
|
Кранево
|
69,00
|
|
Оброчище
|
548,30
|
ОБЩО ЗЕЛЕНА ЗОНА 1 КМ. КРАЙ МОРЕТО:
|
1543,00
|
Дървопроизводствена и средообразуваща
|
Балчик
|
55,70
|
|
Безводица
|
357,60
|
|
Бобовец
|
32,50
|
|
Гурково
|
11,20
|
|
Дропла
|
12,00
|
|
Дъбрава
|
146,60
|
|
Змеево
|
5,20
|
|
Карвуна
|
283,40
|
|
Кранево
|
17,60
|
|
Кремена
|
68,70
|
|
Ляхово
|
92,50
|
|
Оброчище
|
138,80
|
1
|
2
|
3
|
|
Рогачево
|
826,70
|
|
Сенокос
|
292,90
|
|
Соколово
|
104,20
|
|
Тригорци
|
64,30
|
|
Храброво
|
77,70
|
|
Църква
|
440,80
|
ОБЩО ДЪРВОПРОИЗВОДСТВЕНА И СРЕДООБРАЗУВАЩА:
|
3028, 40
|
Полезащитни горски пояси
|
Балчик
|
97,30
|
|
Безводица
|
52,60
|
|
Бобовец
|
12,80
|
|
Гурково
|
168,40
|
|
Дропла
|
116,00
|
|
Дъбрава
|
58,80
|
|
Змеево
|
77,10
|
|
Карвуна
|
73,40
|
|
Кремена
|
29,80
|
|
Ляхово
|
8,40
|
|
Оброчище
|
5,40
|
|
Рогачево
|
52,30
|
|
Сенокос
|
41,60
|
|
Соколово
|
118,10
|
|
Стражица
|
34,20
|
|
Тригорци
|
51,00
|
|
Храброво
|
33,40
|
|
Царичино
|
52,30
|
ОБЩО ПОЛЕЗАЩИТНИ ГОРСКИ ПОЯСИ:
|
1081,90
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНАТА:
|
5653,30
|
От горните данни е видно, че най-висок е делът на горите в землищата, граничещи с морето и тези от югозападната част на общината: Балчик, Оброчище, Църква, Рогачево. В тях, вкл. Кранево, са концентрирани над 56 % от горските територии. Значително по-големи масиви има и и в землищата на Безводица и Сенокос (вкл. Карвуна). Горите в останалите землища са с малки площи, разпокъсани между обработваемите земи.
Стопанско значение и специфично участие в ландшафта имат полезащитните горски пояси. Те заемат 19 % от горските територии, като най-голям е делът им в землищата със селскостопански характер, като тези на Гурково, Дропла, Соколово и др.
Предвид водещата курортно-туристическа функция на общината, освен защитените територии (поддържания резерват “Балтата” в землището на Оброчище и частта от природния парк “Златни пясъци” в землището на Кранево – вж. по-долу 11.7.4.), горите в еднокилометровата полоса покрай морския бряг са определени в лесоустройствените планове за “зелена зона”. Във връзка с това трябва да се отбележи, че лошите атмосферни и почвени условия по стръмната крайбрежна ивица не позволяват развитие на пълноценни гори, въпреки усилията за залесяване.
Инвестиционната активност пред последните години е довела до намаляване дела на горския фонд в следствие промяна на предназначението на поземлени имоти. Сравнението на предходни данни за териториалния обхват на горите (вж. ОПР) показва намаляване с близо 11%.
Съгласно ОПР, основното направление на лесоустройствената политика, провеждана от Държавното лесничейство Балчик, е подобряването на стопанисването и увеличаването на дела на горите с особени функции.
Задачите на ОУПО по отношение на горските територии са:
- отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. на вододайните зони и ловното стопанство, както и устройствения им статут, съгласно чл. 4 на Закона за горите;
- определяне на обхвата на горите и горските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т. 5 на Наредба 7);
- на база устройствени съображения - формулиране на конкретни предложения за увеличаване дела на курортните гори и горските паркове за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски територии;
- регламентиране на поемния капацитет на горските паркове и обслужващите ги ядра, осигуряването им с транспортен достъп и водоснабдяване, както и свързването им със мрежите на електроснабдяването.
2.6. В раздел ХІ „Състояние и опазване на околната среда” са разработени със съответни изводи и изисквания към ОУПО следните проблеми на природните условия и ресурси:
Сподели с приятели: |