СВЪРЗВАНЕТО
(април 1983 — декември 1984 г.)
През периода 1981—82 г. се свързах с хора по особен, невероятен начин на запознанство.
Насън ми бе съобщено името на К. С. — специалист с научни познания в областта на психотрониката и йога-учението. Двамата с К. С. проведохме експеримент за телепатична връзка, при която излъчващият е в будно състояние, а приемащият — в спящо.
Познавах бегло Ева — певицата, но за да разбера, че е медиум, за миг ми бяха „отворени очите" и аз видях около главата й образи на покойници. Тя правеше контакт със своя починал дядо Зограф, който пишеше чрез нейната ръка. Ева ми даде възможност и аз да усетя този вид енергия. Необикновеното при връзката ми с Ева беше, че често сънищата ни се дублираха.
Ева ме запозна с Недялка — също медиум. Недялка първа направи телепатичен контакт с моите Учители от Висшата цивилизация и Те станаха наши Учители.
Чрез К. С. се запознах с Ваня — силен медиум. Тя за първи път в нейната практика направи контакт не с покойници, а с живи същества. Ваня ми предаде много точна и важна информация за Тях, от която получих убедителни доказателства за реалността на контакта.
Чрез Ваня бях предизвестена, че дъщеря ми ще прояви необикновени качества. И тя наистина ги прояви за период от два месеца. През този период между нас, двете, се установи телепатична връзка чрез предаване и приемане на образи, а понякога имахме общи сънища и преживявания.
Изброяването на всички тези случаи в хронологична последователност показва и това, че възможностите ни за телепатичен контакт с Учителите от Висшата цивилизация вероятно нарастват, ако сме събрани повече хора, свързани помежду си на духовно ниво.
2 април 1983 г.
Недялка осъществява телепатична връзка и съобщава, че Учителите искат да ни свържат с „един голям маг". Като описва образа му, тя казва, че човекът имал „усмивка на Гагарин".
Изглежда, че Свързването продължава.
5 април 1983 г.
При едно отиване в козметично-лечебен център (по настояване на дъщеря ми) виждам лекар с „усмивка на Гагарин".
Това е лекарят Жоро, който е екстрасенс и има силни биолечителски способности. Достатъчно е само допир с него или поне присъствие, за да се почувства зареждане с оздравителна енергия и жизнена сила.
6 април 1983 г.
Отново съм при Недялка. Искаме да се уверим, че наистина Жоро е посоченият човек, с когото трябва да се свържем и молим нашите Учители да го потвърдят, като ни дадат някакъв „знак". Недялка предава, че Те потвърждават за „големия маг" Жоро и предлагат тримата да се съберем.
Ю април 1983 г.
Завеждам Жоро у Недялка. Той не знае нищо за нашите контакти с Учителите.
Тримата сме седнали и разговаряме на тема болести. Внезапно Жоро вдига глава и извиква: „Какво става?! Тя (за мен) е цялата в светлина, тя е във въздуха върху фонтан, върху сноп от светлина!"
Недялка също гледа нагоре и описва, че аз съм в светлина. И двамата сочат нещо и говорят за мен, сякаш съм във въздуха на 2 м от пода.
Стоя безучастна и някак зашеметена. Определено не съм повдигната във въздуха, а седя във фотьойла.
Изглежда Те въздействат само върху Жоро и Недялка с предаване на образ, внушен направо в съзнанието им. (Възможно е на този принцип да се базират халюцинациите.) Предполагам, че и това влиза в обучението — да разбера, че някои могат да видят нещо, а други — не, независимо че са събрани на едно място.
Недялка става особена. Тя ни убеждава, че Те са при нас и й заръчват да ме целуне вместо Тях. Тя тържествено ме целува и обяснява, че отсега нататък всяка моя мисъл ще бъде внушавана (продиктувана) от Тях, всяко мое действие ще бъде насочвано от Тях и аз ще стана част от Тях. Ние ще бъдем проводници на Тяхната мъдрост.
Аз се чувствам превъзбудена като на театрална сцена. Струва ми се, че е невъзможно да изгубя своята самостоятелност.
Тогава Недялка ме убеждава, че според Тях така ще бъде по-добре за мен и за всички нас. Аз се съгласявам по принцип. Имам доверие в Тях.
75 април 1983 г.
Недялка прави сеанс и влиза в контакт с Тях.
Те казват, че ще ми „изпратят" интересен сьн.
16 април 1983 г.
Сънувам много странен сън. Аз съм толкова миниатюрна, че се побирам в една росна капка. Летя във възторг и ту влизам в капката, ту излизам извън нея. Радостно се смея, защото, когато съм вътре в капката, се оглеждам както във вдлъбнато огледало, а когато съм навън, виждам деформирания си образ както в изпъкнало огледало.
На сутринта се чудя какво ли може да означава този сън, който ми достави истинско удоволствие.
Отивам у Недялка. Тя прави сеанс и влиза в контакт с Учителите. Сънят бил „изпратен" от Тях като подарък.
10 май 1983 г.
Получавам поредната книжка на списание „Космос". На корицата има снимка — изглед от Хималаите. Разглеждайки я по-подробно и съсредоточено, ясно виждам образи на хора — глави на мъже с бради или на жени с покривала на главите.
Правим сеанс с Недялка. Чрез нея нашите Учители ни обясняват за Шамбала.
Пещера. Лабиринт. Само Те можели да влизат. Голямо езеро. Никой не може да го премине и никой не знае входа за лабиринта...
Обясняват ни образите върху заснежените върхове на Хималаите. Това били душите. Душите наблюдавали света. Телата били в храмовете. Те не усещали студа.
Отново пи съветват да изоставим личните си интереси. Да се стремим за обединяване на повече светли души (поне 40 човека).
Домът ми щял да стане център на науката за биоенергетичната връзка и духовната еволюция. Щели да се съберат екстрасенсите...
23 юли 1983 г.
В телепатичен контакт съм. Питам какво е свобода.
Откровение (пиша под диктовка):
„Свободата е вътре в теб. Да се освободиш от лоши мисли, лоши дела, пороци и страсти, от алчност, завист, властолюбие, суета, лъжи — всичко, което води до угризение на съвестта. Свободен дух — творчески дух. Свобода — здраве, независимо от промяната на условията, независимо от работата и местоживеенето."
Щяло да дойде време, когато ще става въпрос за-оцеляването ни...
12 септември 1983 г.
Урок за психическите сили. Откровение (пиша под диктовка):
„Психическите сили, мислите имат огромна енергия, която се трансформира във физическа. Отрицателните мисли ц емоции пораждат насилие, положителните — творчество. Разрушението е плод на акумулирана отрицателна енергия, а съзидателната дейност и човеколюбието — на положителната. Трябва да се научите да акумулирате положителна психическа енергия и да не допускате отрицателни мисли и чувства... Излишните контакти и разговори изразходват психическите сили. Търпение, вглъбяване, хубави мисли за доброто на човечеството, недопускане на гняв и омраза, завист и алчност, обединяване на екстрасенсите със светло излъчване. Това ще спомогне за омекотяване на предстоящите събития, но трябва да стане добронамерено и искрено... Всеки човек може да използва психическите си сили, а за това са необходими знания, търпение и упоритост..."
Докато пишех под диктовка, имах усещането, че Учителят стои зад гърба ми.
Ани седеше на леглото. Тя бе изпаднала в творческо вдъхновение и написа една приказка.
9 октомври 1983 г.
Откровение:
„В космическите закони няма изключения... В земните закони смятате, че има изключения, защото не сте стигнали до Истината...
Всичко се ражда от Светлината и се привлича от Светлината. Светлината е мисъл и енергия. Сърцето на Космоса е Светлина... Вашата Земя трябва да остане жива, като поема Светлина... Всичко, което носи в себе си Светлина, е живо, то расте, променя се, поема Светлина и само започва да свети. Живата материя свети повече, защото съдържа в себе си повече Светлина. Водата, Въздухът, Земята също светят... Който овладее енергиите, свети като звезда... Светлината е Любов, Любовта е Светлина..."
14 ноември 1983 г.
Откровение:
„Дъгата е символ на приключване на борбата между положителните и отрицателните сили при победа на Светлината... Тя е знак за победата на Доброто...
Най-добрият цвят е белият. Той е цвят на хармонията... Миризмите също имат значение.
Светлите души идват на Земята, за да помогнат или да изпълнят някоя мисия...
Слънцето е жив организъм. Светлината е неговата аура... Слънцето 1 е мислещ Разум. То диша на 160 земни минути и всеки 11 земни години изпраща тласък от Светлина, която засилва творческата активност. Светлината дава енергията на живота...
Мисълта е продукт на Светлината. Тя има част от нейната сила, нейната енергия и се движи с огромна скорост. Тя е всепроникваща..."
Обясняват ми също за кристалите, за леда, които концентрират енергия...
19 декември 1983 г.
Отивам по служебна работа в Историческия архив.
Както вървя по пътя, не знам защо, си припомням сън отпреди известно време. Тогава сънувах К. С. с някакъв млад мъж, който изглеждаше да е негов приятел. Мъжът имаше много характерна физиономия. Скоро след това попитах К. С. дали познава такъв човек, като описах най-подробно вида на мъжа от съня ми. К. С. не можеше да се сети само по описание, без да знае името.
Влизам в учреждението. Попадам на един служител, за когото съм убедена, че съм го виждала някъде, познавам чертите на лицето му и дори облеклото.
Спомням си. Това е същият онзи мъж с К. С. от съня ми.
Без колебание, но все пак с известно смущение запитвам служителя, познава ли К. С. Оказва се, че те са добри приятели.
По този странен начин се запознах с Л. Ж. — човек с висше духовно образование.
12 март 1984 г.
Тримата — Недялка, Л. Ж. и аз, правим сеанс (обединяваме мисловната си енергия) и влизаме и телепатичен контакт с Учителите.
Искаме сведение за подходящо време и място за осъществяване на телепатичен космически контакт (с извънземни), както и на сигурна връзка с Тях.
Отговарят ни, че най-подходящо време за контакт било през деня, около пладне, или на разсъмване. Телепатичният сигнал се приемал от нас по-ясно на астрономическите дати, т. е. пролетно и есенно равноденствие, зимно и лятно слънцестоене.
За подходящо място ни показват образ на водопад, скали, манастир.
7 април 1984 г.
Лежа със затворени очи. В медитация съм.
Внушава ми се, че бихме могли да осъществим най-напред телепатичен, а после и физически контакт с космонавти от НЛО.
Питам къде бих могла да отида, за да осъществя такъв контакт.
Виждам как пред мен се появява планина или връх от планина. Виждам манастир. Веднага в съзнанието ми образът се идентифицира с познатия ми Рилски манастир.
Не... Планината намалява, а манастирът започва да расте... Какво ли трябва да значи това? Голям манастир, огромен манастир?
Вземам картата на България. Движа ръката си по пея, без да гледам. На едно място усещам, че трябва да спра. Прочитам: Плана. Лесно намирам и връх с име Манастирище. Точно и ясно. Там би трябвало да се осъществи връзката с космическа станция или НЛО.
Змаи1984г.
С мой съмишленик и колега инженер И. С. отиваме в с. Плана, за да купим някаква къща там. Нямаме шанс. Никой не продава имота си, макар че има запустели къщи.
20 май 1984 г.
В медитация съм. Внушават ми, че трябва да обединим енергиите си. Виждам две светещи кълба. Те застават едно над друго и се свързват помежду си както в една обща ос. Имам впечатление, че по този начин се образува някакъв магнит или център на привличане. Осъзнавам, че едната сфера има положителен знак („плюс"), а другата — отрицателен („минус"). Около така създадения център от двойката светещи сфери започват да се струпват други по-малки кълба, които се въртят по орбити, сякаш привличани от някаква гравитационна сила, излъчваща се от централното тяло-двойка.
Картината ми напомня на звездна система с централно двойно слънце (двойна звезда), около което обикалят множество по-малки планети. В случая обаче забелязвам, че едни „планети" обикалят известно време в орбита около централното „слънце", но после напускат и се отправят по друга траектория, а други остават за постоянно.
Разбирам, че с тази картина искат да ми съобщят, че трябва да се създаде едно централно ядро поне от двама души, което ще привлече и други светли духове.
Обясняват ми някакви магически правила. Двойката да бъде мъж и жена („плюс" и „минус"), огнен и воден знак (пак „плюс" и „минус"), т. е. да се създаде поляритет.
3 юни 1984 г.
Издигната съм над Земята. Виждам светещи точки с различни цветове. Еднаквите по цвят светлини са свързани помежду си и образуват нещо като мрежа.
Внушава ми се: „Независимо, че хората могат и да не се познават, техните биополета са свързани според характеристиката им, според степента на вибрация или според тоналността им. Никой не може да е сам, всеки е свързан с подобни нему, всички заедно са част от Светлината."
4 юни 1984 г.
Л. Ж. — човекът с висше духовно образование, ме запознава с К. П. — астролог. Разговаряме с К. П. и той обещава да ме свърже със своя приятелка Нора — ясновидка.
10юни 1984 г.
Сънувам се в далечно минало. Полша. След някаква война. Много жени сме останали вдовици.
В града идва чужденец, който иска да си избере жена и да я отведе със себе си. Имам приятелка — вдовица, която харесва този чужденец.
Той поставя условие, че ще се ожени за тази жена, която му приготви най-вкусна пържена риба, но само ако тя постави рибата съвсем жива направо във врящата мазнина.
Приятелката ми изпълнява условието и се стреми да се хареса на чужденеца. Аз обаче въобще не се опитвам. Не бих могла да причиня такова страдание на жива риба.
Чужденецът избира мен. Оказва се, че това било изпитание. Той бил духовник, ръководител на духовна школа и това било проверка за изпитание на състрадателността. Той ме отвежда със себе си.
Разделяме се с моята приятелка...
11 юни 1984 г.
К. П. ме запознава с Нора. Кратко време се гледаме, после си спомняме, че някога сме били приятелки и се прегръщаме.
12 юни 1984 г.
Нора идва у нас. Казва, че усеща особена атмосфера в дома ми и допълва, че вижда нещо като тръба, която ме свързва със светлина. После по същия начин както Недялка започва да говори от името на моите Учители. Те искали да се съберем хората с духовно виждане и ни помагали да се свържем.
15 юни 1984 г.
К. П. ме запознава с М. М. — филоложка (редактор). Оказва се, че тя живее близо до пас.
Гледам й на кафе, без да знам каквото и да било за нея, освен семейното й положение. В кафето й виждам фигура на Учител, който я напътства. Образът му е толкова ясен и подробен, виждам профила на мъжа, косата му, струва ми се, че ще ми заговори. Вземам лист и буквално прерисувам образа на нейния Учител.
М. М. познава в рисунката ми, че това е Учителят Петър Дънов, който преди години (преди М. М. да бъде родена) е поставил в България основи за духовно обединение на хората и е организирал „Бялото братство", чиито клонове са разпръснати но целия свят.
М. М. споделя, че е чела неговите беседи и познава учението му, основаващо се на Любовта, Мъдростта и Истината.
20 юни 1984 г
В медитация съм и разговарям с моя Учител. Ще ми бъде изяснен Законът за кармата (предопределението).
Показват ми голямо прозрачно „яйце". В центъра му стои изправен човек. „Черупката на яйцето" е като огледало. Всяка нереализирана мисъл се отразява във вътрешната страна на „черупката", а всяко неизпълнено обещание, предизвикано желание или страдание — като мисъл, се отразяват във външната й част.
Обясняват ми, че при физическата смърт остава „прозрачното яйце", т. е. биополето като енергия, и при следващото раждане то носи със себе си и мисъл-формите на нереализираните действия или неполученото справедливо наказание (възмездие) за лоши постъпки.
Във всички случаи човек не може да се освободи от несбъднатите си мисли (лоши или добри), освен ако ги трансформира във възможни за реализация. Едва тогава духът му ще се смири. Докато има желания за изпълнение, духът е неспокоен и ще се ражда отново и отново.
Разбирам колко е важно мислите да са чисти и добри, а ако трябва да се реализират, това да стане в разумни и справедливи действия.
Внушава ми се: „Всички вие сте наши ученици по карма и ние ви събираме."
30юни 1984 г.
В медитация съм. Ще ми разкрият „Тайната на мълчанието" или „Закона за скачените съдове".
Показват ми изправен човек в профил. Гръбначният му стълб представлява тръба, която се пълни с космическа енергия. Енергията се покачва както живак в термометър при загряване. Тази тръба има седем отвора, които се отварят отвътре навън с вратички, подобни на цветя, разтварящи листчетата си.
Виждам различни хора и на всеки тръбата с енергията в гръбначния стълб достига до различно ниво.
Обясняват ми, че при контакт с друг човек, и особено при разговор, нашите енергии се сливат, както при свързването на скачени съдове. Ако човек, чиято енергия достига до шесто-седмо ниво, се свърже с друг човек, с енергия на по-ниско ниво, веднага енергиите им се изравняват, както вода в скачени съдове.
Затова ме съветват да не се занимавам със споделяне на страданието и прогнозиране на бъдещето на отделен човек, защото по този начин намалявам възможностите си за виждане на бъдещето в едър план, бъдещето, което засяга много хора и в което е вплетена индивидуалната съдба на всеки човек. Казват ми, че всеки трябва да работи за издигане на своята духовна енергия. Едва когато човек успее да акумулира много духовна енергия, той може да я раздава на другите и да стане Учител.
16 юли 1984 г.
Събрали сме се тримата: Недялка, Л. Ж. и аз. Молим нашите Учители да ни кажат нещо за бъдещето на Земята.
Те отговарят, че не бива още да знаем какво предстои. Трябва да направим медиумична верига, която да мине около цялата Земя, и тогава ще може да ни бъде съобщавано. От морални съображения не е позволено само известен брой хора от едни части на планетата да бъдат предупреждавани за опасност, а не всички от цялата планета. Духовното обединение ще помогне за събиране на психическата енергия, която представлява огромна сила.
5 август 1984 г.
Следобед е. В стаята сме с дъщеря ми. Тя седи на леглото и си рисува нещо. Аз съм се замислила върху медиумичната верига около Земята.
Спомням си, че Недялка вижда „светещ пояс" около двете ни, когато сме съсредоточени и свързани, а между мъж и жена — „светеща осморка". Когато сме повече хора, тя вижда как ни свързва „светещ пръстен".
Съсредоточила съм се достатъчно върху въпроса, къде би трябвало да мине тази медиумична верига и кои да бъдат най-главните й звена, т. е. духовните центрове.
Изведнъж в стаята всичко изчезва и в средата й се появява едно „земно кълбо", което няма нито меридиани, нито паралели, нито държавни граници и релефът му е доста плосък (а не както при релефните географски карти, при които височинният мащаб е 10 пъти увеличен в сравнение с хоризонталния). Изправям се пред този „глобус" и погледът ми среща очертанията на пустинята Сахара.
Усещам присъствие и зная кой е. Той стои до мен, но аз не мога да се обърна и да го погледна, само произнасям името му. Зная, че е Велик Учител. Той накланя „земното кълбо" към мен и зрителната ми точка се измества към очертанията на Европа.
Гледам смаяна. Най-напред забелязвам множество светещи точки, както се вижда град нощно време от самолет. Едновременно с това ми се внушава, че светлините представляват духовни центрове.
След това виждам три лъча като прожектори, които осветяват три точки. Лъчите идват отгоре, сякаш от един център. Осветеното от лъча кръгче е голямо колкото конфета. Лъчът, който е насочен точно пред мен, осветява място в средата на Балканския полуостров, т. е. в България, десният лъч осветява място около Хималаите, а левият — предполагам най-южната част на Канада.
Видението трае само няколко секунди. Все пак запитвам дъщеря си дали е видяла какво се е случило преди малко. Тя ми отговаря, че в момента била в такова вдъхновение, че написала едно стихотворение, затова и нищо не е забелязала.
Веднага вземам нашия географски глобус и правя изчисления. По височината на стаята определям диаметъра на показаното ми „земно кълбо" (3,25 м). При нормално положение екваторът минава на 1,62 м, т. е. с моята височина (1,57 м) аз наистина не бих могла да видя нищо над Сахара. Зрителната ми памет ми помага да запомня точно големината на Балканския полуостров (ширина 30 см). Сравнявам размерите на видяното, стаята и географския глобус. Очертанията съвпадат и всичко е в мащаб.
6 август 1984 г.
Споделям с Недялка преживяването си от вчера и я моля да се опита да се свърже с Тях, за да ни се изясни дали западният център е в Канада, или се заблуждавам.
Недялка съобщава, че ще ни се даде ясно потвърждение и дори възможност да отидем там.
11 август 1984 г.
Недялка (която е вдовица) споделя с мен, че един неин познат, който се готвел за заминаване на работа в Канада, й предложил брак, но тя се въздържала.
Изненадана съм, че Недялка иска да откаже. Та там има голям духовен център (Йога център) с ръководител известния Свами Вишну Девананда!14
18 август 1984 г.
Недялка отново ме изненадва. Този път някакъв друг неин познат от много години й предложил да го придружава в околосветско пътешествие, включително и до Канада, но тя отново отказала.
19август 1984 г
У Недялка съм. Осъществяваме телепатичен контакт. Съобщават ни да отидем на Боянския водопад и там ще ни дадат много важна информация. (Недялка вижда Боянската църква, а аз възприемам водопада като студена падаща вода.)
20 август 1984 г.
Отивам на Боянския водопад заедно с Л. Ж. и К. П. Заставам пред водопада и се съсредоточавам.
Внезапно се усещам повдигната високо във въздуха. Наблюдавам Земята отгоре. Виждам очертанията на България с нейните граници. Тъмен облак пада върху нея, най-напред от север, после от изток и я покрива изцяло. Изпитвам силна тревога и безпокойство. После ми се показва светещ кръг на място в югозападната част (предполагам около София) и три големи светещи стрелки, излизащи извън границите на България, които очертават нещо като кръг или свързваща верига.
Казвам на моите приятели какво виждам, но те не могат да изтълкуват видяното и да разберат какво тревожно събитие да очакваме.15
6 септември 1984 г.
Сутринта получавам телепатичен сигнал да учим Есперанто.
Обаждам се веднага на Недялка и й предавам съобщението. Разговаряме по телефона за възможностите на международния език при осъществяване на контакти между хората от различни краища на планетата. И двете споделяме, че родителите ни са били едни от първите есперантисти в България и изказваме съжаление, че не сме продължили тяхното дело за обединяване на хората чрез общия език...
По същото време в разговора ни по телефона се намесва мъжки глас: „Извинете, но съм се включил във вашата линия и слушам разговора ви. И понеже говорите за Есперанто, ще ви кажа, че аз съм сътрудник на градското есперантско дружество, което се намира... и можете да се запишете за курс..."16
ПЛАНЪТ
(януари — юни 1985 г.)
Вече започвам да осъзнавам мощното действие на енергиите в човека, в пространството, в Космоса. В ума ми е запечатана първата аксиома „Всичко е енергия в различни вибрации".
6 януари 1985 г.
В медитация съм. Обясняват ми, че както светлината се разлага на спектър и всеки цвят има различна дължина на вълната и различни трептения, така и мислите на хората имат различна вибрация. Колкото дейността на един човек е свързана с повече хора, т. е. е обществено отговорна, толкова мислите му се разпростират върху повече хора. Подобно на слънчевите лъчи, мислите могат да бъдат розови, сини, червени, сиви и т. н. Там, където са преминали мислите, пространството се насища с хармония или дисхармония и то оказва влияние върху хората, които попадат в него.
11 януари 1985 г.
Правя телепатична връзка. Обясняват ми, че основните космически закони са два: Закон на противоположностите (борба и единство, светло и тъмно) и Закон за съхранение на енергията. От тях произлизат всички останали закони.
Съществува духовна еволюция. Умният човек може да стане учен, може да стане и водач, но мъдрият става духовен учител и духовен водач.
Казват ми (записвам под диктовка):
„Мъдростта е хармония, прилагана към природните закони. Мъдростта изисква признаване на двете състояния — положително и отрицателно, и поддържане на равновесие между тях."
20 януари 1985 г.
Спомням си, че преди година ми се случи да преживея една история, която има връзка с днешното събитие.
Учителката на сина ми по пиано беше заминала за чужбина и се налагаше да намерим нов преподавател. Усилията ни бяха насочени към един професор, роднина на моя братовчедка М. Г., но той беше много зает и освен това с предостатъчен брой ученици.
Отидох у Недялка, за да споделя с нея безпокойството си за обучението на сина си и да използвам телефона й (по това време нямахме телефон). Исках да се обадя на братовчедка ми и да я помоля да настоява пред професора, но Недялка направи телепатична връзка с нашите Учители и ме посъветва да почакам с телефонния разговор, защото била получила особена информация от Тях. Те казвали да не се тревожа, да изчакам малко и Те щели да ми съобщят кога да проведа разговора.
След около час Недялка ми предаде, че Те се усмихват и ми казват, че пече мога да се обадя по телефона.
Позвъних на братовчедка си и тя учудена ми съобщи, че преди няколко минути й се обадил лично професорът и обяснил, че е размислил и е съгласен да вземе за ученик и моя син, въпреки голямата си натовареност...
Сега стоя в една чакалня и мисля за Учителите от Шамбала, за техните способности и възможности, за това, че Те могат да се намесват в нашия живот.
След спомена за необикновения телефонен разговор се съсредоточавам и влизам в телепатична връзка (този път с ясночуване). Разговарям с един от Учителите. Той ме убеждава, че Те владеят енергиите могат да изпълнят всяко мое желание, стига да го заявя.
Замислям се малко и отговарям, че не бих желала нищо лично за себе си. Много бих искала всички хора да станат добри, но знам, че това е невъзможно на този етап. Имам едно съкровено желание — ако може, да ми съдействат да отворя очите на повече хора за Истината и да помота за духовното им развитие. (Не знам как ми дойде такова желание в ума.)
Получавам отговор (чувам думите): „Значи, ти си вече готова и можем да продължим."
Дали това е било само тест, на който са ме подложили, и аз съм отговорила правилно, т. е. издържала съм проверката? Или Те са ми внушили правилния отговор, за да ми покажат моята мисия?
З февруари 1985 г.
Насън се виждам във въздуха как летя заедно с моя Учител над египетските пирамиди. Той ме нита дали зная техния символичен смисъл.,
Бях чела някъде за тълкуването им и отговарям без колебание: „Пламък."
„Не, — казва Той, — пирамидата е символ на духовната йерархия." „И ми обяснява, че духовна йерархия винаги ще съществува, тъй като всеки Космически дух е на различно пиво на еволюционно развитие. Докато имало живи същества, щяло да има духовна йерархия, така както на планетата има планини и равнини.
„Човечеството трябва да измине още дълъг път, за да разбере тайната на символите" — казва Той.
5 февруари 1985 г.
Лежа със затворени очи. Показват ми висок и стръмен връх. Една пътека се вие като серпантина около върха и леко с много обиколки, води до него. Виждам урва като синей, която извежда направо до върха.
„Трудно ще ти бъде, но трябва да минеш по прекия път" — ми казва Учителят и посочва урвата.
10 февруари 1985 г.
Сънувам широка стълба. Хора бързат нагоре по стълбата. Някои влачат след себе си свои близки, които са па по-долните стъпала. Други стоят в бездействие и чакат техни близки от няколко стъпала по-долу да стигнат до тяхното ниво, за да продължат заедно.
„Всеки сам отговаря за своята духовна еволюция."
12 февруари 1985 г.
Обясняват ми Закона за цялото и съставните му части (единство и индивидуализъм).
Виждам голям кръг, в който има множество по-малки кръгове или сфери, като че ли подредени по линията на концентрични окръжности. Преброявам окръжностите — седем на брой. В центъра на кръга има бяла светлина, а по периметъра — черна ивица. Между центъра и периферията сферите от светли преминават в тъмни.
Обясняват ми, че колкото повече човек се издига духовно, толкова се приближава към центъра, към единението, към светлината, където ще се превърне и той в светлина; а колкото повече се отдалечава от него, той върви към индивидуализма, към тъмнината, и ако премине границата, ще излезе извън кръга...
15 февруари 1985 г.
Обясняват ми Закона за духовната еволюция.
Показват ми прозрачни сфери, долепени една до друга така, както се нанизват мъниста за гердан. Сферите са седем на брой и са поставени вертикално една пад друга.
Във всяка сфера има светещи точки като светулки, които кръжат вътре в пея, по най-много са те в петата; има и в четвъртата, а само единични са в по-горните и в по-долните сфери. (Приличат ми па колби в химическа лаборатория.)
Обясняват ми, че човек обикаля много пъти (преражда се), докато премине в по-горната сфера, т. е. докато намери пътя си или докато всички колективно се издигнат по-нагоре. Само тези, които извършат доброволно саможертва, преминават директно нагоре и могат да прескочат няколко сфери.
Понякога някой от по-горните сфери или завършил своята еволюция слиза доброволно на по-ниските нива, за да стане Учител и да помотае за колективната еволюция.
23 март 1985 г.
Сутрин е. В стаята съм сама. Много бих искала отново да се срещна визуално с Учителите, да ги видя отблизо.
Изведнъж забелязвам, че до стъклото на прозореца стои неподвижно светеща сфера, на големината колкото лешник. Взирам се в светлината и скоро започвам да различавам чертите на човешко лице, като основната светлина се излъчва от челото и от върха на главата (темето) му.
Познавам, че това с по-старият ми Учител, но той не гледа в мене. Разглеждам образа. Това е глава на възрастен мъж с брада, в момент на медитация. Горната част на главата му е силно развита, челото е високо, лицето — слабо скулесто. Носът му е фин и правилен, устата - красиво оформена. Големите му очи са притворени и под гъстите мигли струи светлина. Най-силно впечатление ми правят косите, веждите и брадата — именно те създават един невиждан досега образ. Космите са сякаш прозрачни, изправени нагоре или щръкнали настрани като че ли наелектризирани, и всички излъчват светлина. Не мога да определя дали Учителят е от биологична материя, или от нещо съвсем друго. На вид прилича на човек, но никога не съм виждала такъв „електрически човек", който да свети и да изпуска лъчи от всеки косъм на главата си.
Бързо скицирам видяното, но образът продължава да стои. Тогава вече по-спокойно дорисувам „от натура" моя Учител.
(Вече имам рисунки на двамата си Учители; на по-младия - веднага след посещението му на 20 август 1982 г., и на по-възрастния.)
25 март 1985 г.
В будно състояние съм и водя телепатичен разговор. Задават ми въпрос какви планове познавам.
Аз изреждам всички планове, за които се сещам, като започвам от едрите - географски, геодезически, градоустройствени, и завършвам с по-дребните - архитектурни.
Те ме питат по какъв начин бихме показали какво ще стане на определено място след определено време в бъдещето.
Въпросът ми изглежда странен, но все пак не искам да се покажа невежа и описвам различните перспективни планове за териториално развитие.
„Вие не означавате енергиите, които ще действат след определен период от време, — казват Те, — а ние сме показали Плана, по който действат енергиите на духовната еволюция."
Не ми става ясно и преустановявам разговора.
5 април 1985 г.
Отново сънувам познатата ми учебна зала с екран в дъното.
Учителят начертава във въздуха един голям кръг, който светва на екрана, и казва:
„Както всяко небесно тяло изминава път по определена орбита (траектория), така и човечеството трябва да измине определен път на развитие. Този път се означава с кръг."
Наблюдавам, че кръгът се изпълва с цветовете на дъгата, като всеки цвят заема определен сектор. Прилича на циферблат на часовник, но с цветни сектори. На мястото на цифрата „6" е виолетовият и тъмносиният цвят, а на мястото на цифрата „12" — жълтият. Обясняват ми, че както светлината се състои от различни цветове, които могат да се видят, така и по своя път на развитие или по времето на един цикъл човечеството е изложено на въздействието на различни енергии. Всяка енергия представлява определен цвят от спектъра на светлината и всички заедно — бялата светлина.
При своята история досега човечеството е преминало: виолетовата светлина (виолетово с тъмночервено) — цвета на началото на страстите; червената — цвета на страстите и емоциите. Сега завършва периодът на оранжевата светлина (съчетание на червена и жълта) — цвета на емоции, страсти и разум. И скоро човечеството ще навлезе (или вече навлиза) в жълтата светлина — цвета на здравия разум (а не доминиране на жълтата раса, както някои тълкуват текстовете от Библията), след което ще премине в зелената (съчетание на жълта и синя светлина) — цветове на разума и на мъдростта, после — синята светлина — цвета на мъдростта, за да завърши цикъла пак във виолетовата светлина (но в тъмносиньо-виолетово).
„По този път на развитие човечеството ще овладява чувствата си и агресивността, за които са причина вибрациите на червената светлина."
10 април 1985 г.
Отново сънувам учебната зала.
Учителят замахва с ръка и на екрана се появява една хоризонтална линия. Той обяснява: „Това е енергията на материята. Вляво действат новите, разрушителните енергии, вдясно — старите, задържащите енергии."
После пак замахва с ръка и на екрана се появява вертикална права линия. Той обяснява: „Това е енергията на Духа. Нагоре действат духовните енергии, а надолу — светските."
След това Той изписва кръст с равни рамена. Това означава хармония или равновесие на енергиите (силите) на материята и на духа. При дисхармония или при конфликт на силите кръстът се деформира в „хикс".
Върху екрана се появява координатна система и Учителят добавя: „Според разположението на малкия кръг — символ на една общност (общество), и според разположението на силите в тази координатна система може да се проследи какви енергии са действали, действат и ще действат по време на цялото историческо развитие. Ние сме дали този План на Константин Философ — св. Кирил, в Глаголицата. Тя е магическа азбука. Тя е вариант за духовно развитие. Тя е пророчество от висок ранг. Намери я и ще ти я обясним."
Внушава ми се, че всяка буква от Глаголицата представлява период от 100 години.
Никога досега не съм се интересувала от Глаголицата и не познавам нейните знаци.
29 април 1985 г.
Л. Ж. ми доставя Глаголицата. В учебник на дъщеря ми прочитам, че азбуката с създадена за кратък период от време и Константни Философ — св. Кирил, е съобщил, че тя му е била „спусната свише" и той просто я е представил така, както е била във видението му.
Научавам, че много духовни лица и специалисти филолози са се опитвали да дешифрират символите на Глаголицата, но всеки е давал различно тълкуване.
1-10 май 1985 г.
Започвам дешифриране на Глаголицата.
Последователно, малко по малко всеки ден, при добра концентрация разучавам глаголическото писмо. Чувствам се слята със самия св. Кирил — Константин Философ. Той сякаш е в мен и аз преживявам момента, когато той е получавал видение за знаците на азбуката и ключа за тълкуването й. Като че ли всичко ми е пределно близко и познато.
Всяка буква трябва да отговаря на период от 100 години, като се започне от основаването на Българската държава през 681 г.
Разглеждам внимателно буквите една по една. Те са особени. А нашият човешки мозък трудно възприема графика с означаване на енергии. Ние предполагаме, че буквата трябва да означава или звук, или образ...
И така — буквата „А" (период 681 — 780 г.) представлява кръст и само загатва за кръга около него. Тя е ключът за разкриване па тайната. Показва, че всяка буква трябва да се впише в кръг (100-годишен период) и да се начертае координатната система. Но тя означава също, че българите са носители на ключ за дешифриране на плана за духовното развитие. И този план има универсален космически характер. Забележително е, че енергиите на духа имат два полюса: най-горе е най-високата духовна енергия, а може би Висшият космически дух или Бог, а най-долу е най-силната светска енергия — политическата власт. Двете точки са свързали. Дали затова още от дълбока древност е внушавано на обществото, че всяка власт е спусната" свише от Бога?
Буквата „Б" (период 781—880 г.) отговаря на втория век след създаване на прабългарската държава на хан Аспарух. Две са енергиите, управляващи материята (материалното). Едната е в духовната сфера, а другата — в светската (земната). Първата има контакт с Висшия космически дух. Енергия, в съчетание на духовна и светска власт, обединява двете сили на материята вляво, т. е. като ново действие. Предполагам, че двете хоризонтални прави отговарят на енергиите на материята на прабългарите (в духовните квадранти па координатната система) и па славянските племена (в светските квадранти).17
Буквата „В" (период 881—980 г.) показва духовна и политическа дисхармония на енергиите. В духовната сфера са образувани две общности (вляво и вдясно) като ново и старо духовно общество, които са в конфликт помежду си и стигат до конфронтация и в политическата сфера.18
Буквата „Г” (период 981—1080 г.) показва голяма дисхармония на силите. Запазени са общности в духовната и в светската сфера, но те са в силен конфликт, съсредоточен в политическата власт.19
В буква „Д" (период 1081—1180 г.) липсва духовна общност и самостоятелност. Силите са в дисхармония. Две светски (политически) общности влизат в конфликт на духовната сфера.20
В буква „Е" (период 1181 — 1280 г.), както при буквата „Б", действат две енергии на материята в духовната и в светската сфера. Общо взето периодът е хармоничен.21
Буква „Ж" (период 1281—1380 г.) изразява неспокойствие. Енергиите са в дисхармония и предизвикват духовна и политическа нестабилност. Съществуват две политически общности — стара и нова. Неуспешни наченки за духовни общности.22
Буква „S" - дз (период 1381 —1480 г.) показва време, в което енергиите на духа и енергиите на материята са стигнали до най-ниската точка. Обърнатият надолу триъгьлник не предвещава нищо добро. Само едно духовно общество като нова общност остава прикачено към цялостната мрачна картина.23
Буква „З" (период 1481-1580 г.) е странна. Като че ли не действат никакви сили. Кръгът е „смачкан". Запазва се една общност в политическата сфера, и то в старата консервативна част, но не действат нито духовни, нито политически сили.24
Буква „I" (период 1581 — 1680 г.). Възстановява се действието на силите, но те са в конфликт. Две енергии на материята действат — едната е високо в духовната сфера, а другата — ниско в политическата. Две общности в духовната сфера, които са едновременно в съгласие и в конфронтация.25
Буква „Н" (период 1681-1780 г.). Общо силите са в дисхармония.26
Буква „h" (период 1781 — 1880 г.). Започва се нов интересен период. Подем в духовната сфера. Всички енергии са изтеглени нагоре към нея. Нови и стари духовни енергии. Запазена е една стара духовна общност...27
Никога досега не съм се занимавала с такъв вид дейност, но тъй като нямам никакви предварителни познания и съответно никакви предубеждения, работя с увлечение.
С удивление виждам как всичко съвпада.
И ето стигам до времето, което ми е най-добре познато — 13-та буква „К" (период 1881-1980 г. ) и 14-та буква „Л" (период 1981-2080 г.). Нещо обаче ми пречи да разбера тайната на тези букви. Както и да нагласявам ключа, не ми се удава разтълкуването им.
Получавам видение — Рилският манастир.
24 май 1985 г.
Отивам заедно с дъщеря си на Рилския манастир. Не мога да намеря легло в манастира и наемам стая в хотела.
Още в момента, когато се отпускам на леглото, се озовавам в познатата ми учебна зала. Там ме посреща моят Учител.
На екрана се появява тринайсетата буква „К" (период 1881-1980 г.) и после фигура на човек, разделен на две части.
Учителят разказва: „Това е периодът, в който енергиите на старото и на новото, на религиите и атеизма, на идеализма и материализма, ясно ще бъдат разграничени. Цялото човечество ще бъде разделено на две главни сили. Както не би могъл да оживее човек, ако бъде унищожена едната половина от тялото му, така и човечеството трябва да съществува винаги с две енергии, с новото и старото." Четиринайсетата буква „Л" (период 1981—2080 г.) се обяснява по подобен начин. Пак ми се показва фигура на човек, който овладява енергиите на тялото си, по-точно енергиите, които ръководят нисшите агресивни страсти и инстинкти.
Нарисувах две схеми с човешката фигура и продължавам да разсъждавам. Намирам допълнителен смисъл в това, че своеобразен център при „К" попада в коремната област (може би превес на материалното и свързаните с него стремежи). При „Л" откривам стремеж към духовното извисяване, изразен чрез вертикалната права.
28 май 1985 г.
Отново разглеждам тринайсетата буква „К". Всъщност в нея е кодиран периодът, който разделя човечеството на две части.28
Съсредоточавам се върху четиринайсетата буква „Л". Тя изразява запазването на две общности (свързани едновременно с духовност и материалност), съдържащи новата и старата енергия на материята (както ми изясниха вече, за да има развитие, винаги трябва да съществува ново и старо, новото остарява, старото се заменя с ново и т. н.). В полето на духовната власт е поставено кръгче. То може да означава или някакво общо световно ръководство за духовните ценности, или Висше духовно ръководство от друга цивилизация, по-развита от нашата.
Не смея да изтълкувам периода с намеса на Извънземни (макар, че е твърде възможно). По-вероятно е общо световно ръководство върху проблемите на мира, екологията и оцеляването на земната цивилизация, както и развиване на духовността.
Азбуката съдържа още букви, т. е. човечеството има шанс да преживее още столетия (до 3480 г.) и да не се самоунищожи. Това ме изпълва с оптимизъм.
30май 1985 г.
Правят ми впечатление самото име на азбуката — „Глаголица", и числените стойности срещу всяка буква. Медитирам върху тях.
Глаголицата не носи името си случайно. Думата „глагол" означава действие, т. е. Глаголицата със самото си име насочва към размисъл за действие, действие на сили. А числените стойности (буквите са 28 и означени последователно от 1 до 9, от 10 до 90 — само десетици, от 100 до 900 — само стотици, и една 1000) навяват мисълта за някакъв период от време или количество. Всъщност името и числените стойности насочват вероятно към дешифриране на Глаголицата, но те не дават „ключа" — той може да бъде подаден само „свише"...
1 юни 1985 г.
В медитация съм. Задавам въпроса, защо на България е даден „ключът" на бъдещето на света? Каква роля й е отредена?
Получавам послание, че от най-древни времена мястото на България е предопределено да играе роля на важен духовен център — център на духовни учения. Тя е определена за люлка на духовни цивилизации. Тя е свързана с Шамбала. От Всемирното Бяло братство са изпращани Учители, Посветени, Адепти. Мисията на България тепърва ще стане ясна на света...
18 юни 1985 г.
Мисля си, че щом в Глаголицата е засекретена толкова важна информация за духовната еволюция, възможно е подобна информация да се съдържа и в други азбуки.
Изпадам в състояние на медитация.
Показват ми гръцката азбука. Алфата и Омегата. Внушават ми, че Алфата е мъжкият припцип, а Омегата — женският (буквените знаци също насочват към такава асоциация). АОМ (Алфа и Омега) представлява мантрата на живота, космическото дихание (А — вдишване, ОМ — издишване)29, началото и краят, Абсолютът, Бог.
Обръщат ми внимание, че символичното значение на буквата „А" (наподобяваща изправен триъгълник с продължени рамена) е Дух, стъпил върху два крака. Или азбуката започва с послание, че Космически дух, превъплътен в човек, е слязъл на Земята...
25 юни 1985 г.
Обясняват ми, че всеки звук има своя специфична вибрация. И тя се отразява па този, който произнася звука, и на този, към когото е отправен. Всяка дума има влиянието на мантра и въздейства по индивидуален неповторим начин. Има дори разлика в характера на хората от различни националности в зависимост от „мелодията на техния език". Същото се отнася и за звуковото съчетание на имената, особено за личното име. Колкото повече твърди гласни се съдържат в едно име, неговият притежател е с по-твърд характер, и обратното — колкото повече меки гласни съдържа името на човек, толкова той има по-мек характер. Съобщават ми, че съгласно плана за духовната еволюция, с течение на времето езикът ще става все по-мек, имената по-нежни, по-гальовни, човечеството ще се стреми към повече хармония и повече красота, към намаляване на агресивността, т. е. ще има общо придвижване към женския принцип...
Защо ми обясняват всичко това? Какво предстои? Какво има да преживее човечеството през следващите години?30
Сподели с приятели: |