СВРЪХСЕТИВНО ВЪЗПРИЕМАНЕ В СПЯЩО СЪСТОЯНИЕ
ТЕЛЕПАТИЧНИ СЪНИЩА
В спящо състояние човек може да види странни сцени, наситени с емоции, може да получи неочаквана информация.
Така преди време видях в съня си неприятна сцена между съпрузи (мои колеги архитекти от провинцията), за които бях убедена, че имат добро и здраво семейство. Сънувах как двамата се карат и обиждат (чувах обидните им думи и виждах как между тях зее пропаст).
Оказа се, че между тях действително е имало подобни сцени и те накрая се разведоха.
***
Изглежда човек излъчва последните си мигове по телепатичен път.
Бях в командировка, когато сънувах сцена с мой колега счетоводител П. П.
Виждам го в работната му стая как прегръща всички служителки, прощава се с тях и после от вратата им маха с ръка за сбогом.
Щом се върнах в София, отидох в службата с безпокойство за П. П. На входа на института беше поставен вече неговият некролог.
Разказах съня си на колежките в неговата стая. Те ме гледаха с недоумение. В деня на неговата смърт П. П. се сбогувал с всички колежки от стаята, прегърнал ги, помахал им от вратата, излязъл на улицата и там го блъснал камион, от което починал.
***
През лятото бяхме на почивка заедно с едно мило семейство от Варна И. П. и М. П. — лекар и аптекарка. Лекарят беше млад, изпълнен със сили и здраве. Месец след това се видях с него служебно. Той беше все така весел и здрав.
След още един месец сънувам, че се звъни у нас. Отварям вратата и виждам И. П. бледен и посърнал. Той ме целуна сякаш за сбогуване и казва: „Аз съм мъртъв. Няма да мине краят на месеца и ще дойдат да ти съобщят, че съм умрял. Моля те, след няколко години, когато се видиш с жена ми, да й кажеш..."
Аз обещавам да съобщя на жена му неговото поръчение, но настоявам, че това не може да с истина, че той не може да бъде мъртъв.
В края на месеца дойде роднина на това семейство и тогава научих за смъртта на И. П. Той починал внезапно от инфаркт.
След години, когато отново бях във Варна, нарочно потърсих М. П., разказах й съня си и съобщих поръчението от покойния й съпруг, което 3 имаше голямо значение за нея.
Майка ми беше продължително време тежко болна и неподвижна на легло. Много се измъчи.
Една нощ сънувам, че е здрава, изправена до мен и ми казва, че е вече свободна. Виждам я радостна от това, че няма да бъде повече на легло и ще може да се движи. Казва ми, че ще бъде винаги до мен, до моето рамо.
На другия ден майка ми почина.
***
Дори и животните изпращат сигнали за тревога към своя приятел човека.
Имахме котка, която беше особено привързана към мен.
Заминахме само за един ден на планина и оставихме котката у дома. Тя можеше да влиза и излиза през мазето.
Рано сутринта подскочих в съня си, защото видях как котката попада под една кола, която я прегазва.
Веднага си тръгнахме. Когато се прибрахме, беше вече късно. Котката ни беше прегазена.
***
Много се случаите на телепатични съобщения, изпращани при стресова ситуация, отчаяние, тъга и притеснение.
При всяка смърт на майката на някой от моите близки приятели, сигналът за случилото се е достигал до мен, дори и да не съм била в течение на болестта й.
Като че ли между хората съществува невидима връзка, по която особено ясно протичат тревожните съобщения.
СЪНИЩА - ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Предстоеше ми участие в една конференция в Русе, па която трябваше да присъстват трима души от административното ръководство.
Оставаха няколко дни до конференцията, когато сънувах сън. Видях тримата ръководители с изпокъсани дрехи, прашни и уплашени да стоят в едно непознато порутено помещение.
Разказах съня си на началника ми С. М., който трябваше да участва в конференцията. Двамата изтълкувахме съня като предупреждение за опасност.
Аз заминах с нощния влак, а те тримата тръгнали с кола. По пътя катастрофирали, но останаха живи.
***
Къщата, в която живея, се нуждаеше от основен ремонт. Ремонтът беше голям и скъп и аз бях принудена да изтегля всичките си спестени пари и вноската си за апартамент. По този начин трябваше да се откажа? от възможността да закупя ново жилище.
Докато траеше ремонтът, сякаш някой ме предупреждаваше — сънувах все един и същ сън. Виждам как къщата се срутва и аз едва се спасявам, за да не ме затрупа. Или пък тя пропада и аз живея като в подземие.
Девет години след основния ремонт се получи слягане на терена, основите и зидовете се пропукаха. Налагаше се конструктивно укрепване] и ако не бях употребила спестяванията си за ремонта, можехме да започнем укрепването или да търсим ново жилище.
СЪНИЩА С ПОКОЙНИЦИ
Понякога като че ли покойниците се намесват в живота на живите и ги предупреждават или подготвят за някои събития. Понякога те може би само искат да ни напомнят за себе си.
Няма да забравя как в деня, когато почина баща ми (аз бях на 15 години), той ни каза, че сънувал, как набързо са му построили нова къща и са го посрещнали негови близки покойници.
После майка ми се разболя тежко.
Тогава сънувам как покойният ми баща идва при мен и ме предупреждава да се приготвя, защото мястото до него е празно и го пази за майка ми. В съня си почвам да го моля да остави майка ми поне още 3— 4 години при мен, докато се устроя. Той се съгласява, но ме предупреждава, че ще ми бъде много тежко и ще се измъча.
Майка ми остана жива, но гледането й беше мъчително и за мен, и за нея.
Помня, че тя цял живот не беше сънувала или не си спомняше да е сънувала. Спеше дълбоко, без съновидения. Месеци преди да почине, започна да ми разправя, че се среща с близките си покойници — нейната майка, лелите й и друга роднини. Те били в някакви къщички, но и казали, че нейната още не била построена.
***
Една година след смъртта на майка ми бях в командировка в родния й град Варна. Там сънувах странен сън.
Майка ми ме посреща и ми казва, че ще трябва да почакаме баба ми (т. е. нейната майка) и наш близък роднина, с когото ще трябва да говорим по важен въпрос. Той се готвел да извърши лоша постъпка спрямо мен.
Баба ми закъснява и с идването си казва дословно, че се е забавила, защото „в тунела едно момче припаднало и тя останала да му помогне".
През цялата нощ чакаме нашия роднина, но той не се появява. Майка ми много се безпокои, че не идва, защото иска да му поговори, да му повлияе...
На сутринта бях замислена какво ли означава този сън, когато минавах през подлеза („тунела"). В същия момент пред мен припадна едно момче и се просна на плочите. Разбрах, че сънят ми е истинен.
Много скоро след тази случка същият наш роднина, с когото искаха да разговарят покойниците (майка ми и баба ми), постъпи некоректно с мен и дълго време отношенията ни бяха обтегнати.
***
Още от дете ме вълнуваше въпросът какво става с мъртвите. Никой от близките ми не можеше да ми обясни, а аз сънувах отвреме-навреме покойници, които сякаш искаха да ме информират.
Баща ми се казваше Георги и почина през месец април 1949 г.
Няколко месеца по-късно го сънувам официално облечен и той ми казва, че се събират всички негови съименици, за да придружават един голям, виден човек, който ще си отиде от нас.
Разказах съня си на майка ми, а тя се изплаши, да не го разкажа и навън на някого. Тогава за нищо изпращаха на лагер.
Няколко дни след този сън почина Георги Димитров.
***
Майка ми имаше близка приятелка. Двете починаха в една и съща година.
Бяха изминали две години от смъртта им, когато сънувам, че се срещам и с двете. Те изглеждат доволни, че са се събрали заедно. Приятелката на майка ми обаче се тревожи, че синът й Ф. Б. ще почине след три години (а той беше сравнително млад човек) .
Разказах съня си на моя съпруг, но не беше уместно да предупредя Ф. Б.
След 3 години Ф. Б. — балетен режисьор, почина внезапно.
***
Сънувам се на планина, на открито, до някакви скали. Там срещам млад мъж с офицерска униформа. Имам чувството, че го познавам отнякъде, но не мога да разбера откъде. Той стои до една скала, гледа вдъхновено нагоре, като че ли чува божествена музика и бързо записва нещо върху тетрадка. Няколко листа изпадат и аз разбирам, че това е нотна тетрадка и че той всъщност композира.
Наоколо е светло, но вече е пред залез. Небето аленее.
Искам да се запозная и питам композитора как се казва. Той отговаря: „Модест Мусоргски."
В главата ми нахлува спомен от някаква картина па Репин, но тя няма нищо общо с този млад и здрав мъж.
Питам го защо е с униформа. „Бях военен" — отговаря кратко той.. На сутринта, като прехвърлях в съзнанието си спомена от съня, реших, че никога не съм знаела тази подробност, че е бил военен, което се оказа вярно. Дали наистина не съм осъществила контакт точно с духа на Мусоргски?
***
Сънувам, че се намирам в северна страна. Мрачно е и студено. Една каляска се движи по пътя. Вратата се отваря и висок слаб мъж ме кани да се кача вътре. Познавам го — Ханс Кристиян Андерсен.
Разговаряме. Той изважда отнякъде навити рола и ги разгъва пред мен. Това са негови картини — пейзажи или композиции с маслени бои. Картините са хубави, тоновете са малко студени и тъжни. В някои от тях забелязвам и хора, но те са подчинени на пейзажа. Слушам оплакването му, че не могат да намерят картините му, не ги търсели там, където са, били скрити в някаква къща. Показва ми къщата и мястото, където са скрити...
По-късно в едно списание прочетох статия за това, че Андерсен е оставил картини, но те не са били открити.
***
Явява ми се насън наша близка С. Б. - покойница от няколко месеца и майка на моя приятелка Д. Б. Казва ми, че се мъчела да се „свърже" с дъщеря си, но не успяла и ме моли да й предам следното.
Когато някой иска да се „свърже" с нея (т. е. със С. Б.), трябва да застане до река с върба или да сложи до леглото си върбови клонки, потопени във вода. Тогава покойницата можела да се „яви насън". Няколко пъти ми повтори „върба и вода, вода и върба".
Водена от любопитство, доколко сънят ми е свързан с действителността и неслучаен, разговарях на другия ден с Д. Б. Наистина тя не можела от известно време да сънува покойната си майка.
Минаха години. Веднъж ми попадна „Галски хороскоп", в който хората според рождената си дата са разделени по декади и означени с растения. Тогава си спомних и рождената дата на С. Б. (иначе зодия „Дева"), която в хороскопа съответстваше на „върба". Вероятно истинското предназначение на този хороскоп е било за осъществяване на контакт с покойници. Кой знае?...
СЪНИЩА - СПОМЕН ОТ ДАЛЕЧНО МИНАЛО
Годината е 1972. Майка ми е тежко болна и аз съм преуморена. Сънувам първия си сън — спомен от далечно минало. Виждам се в друга епоха и в друга страна — островна държава (може би Индонезия?).
Живея в столицата — голям пристанищен град. Къщата ми е двуетажна с вътрешен двор. Обитавам първия етаж и семейството ми се състои от съпруг, две деца и майка ми. Мъжът ми е богат търговец. На горния стаж живеят свекърва ми, зълва ми и техните семейства.
Виждам се като млада жена на около 26—28-годишна възраст, облечена с красиви дрехи, но се чувствам много нещастна и искам да сложа край на живота си. Конфликтът между мен и близките на мъжа ми е непреодолим...
В съня си съвсем ясно изживявам смъртта си. Отивам на брега и се удавям в океана. Виждам се как лежа на дъното под тъмна вода. През съзнанието ми минават спомени от моя живот, образите на децата и мъжа ми, обидите от страна на свекървата и зълвата (спомням си звученето на думите от език, който ми е някак далечен, почти забравен).
След събуждането си известно време не мога да дойда на себе си и да продумам на родния си език. А когато поглеждам майка ми, в чертите на лицето й познавам свекърва си от миналото и ужасно се притеснявам.
По-късно (дали не и от самовнушение) в образа на сегашния си мъж познах мъжа си от миналото, с когото изглежда не бях завършила съдбата си (кармата си). Снимката на покойната му майка напомняше майка ми от моя сън. Най-поразителен е случаят със зълва ми. Тя пак живее над мен, на горния етаж, и пак показва негативно отношение към мен. Дори гласът й ме стряска и ми напомня за този сън (или за нещо отдавна минало).
Евентуалното обяснение, което се опитвам да намеря за самата себе си, е, че може би трябва да изтърпявам натрупана от миналото отрицателна енергия между мен и някои хора, с които съм в съдбовна зависимост.
***
След първия ми сън — връзка с далечно минало, сякаш се пробудиха в мен отдавна забравени спомени и имах няколко сънища вероятно от минал живот. Виждах се като мъж или като жена на различни места на планетата, в различни периоди от време, говорех па различни езици. Спомнях си само периода непосредствено преди смъртта си, и то преди насилствена смърт, тогава, когато съм била жертва.
Само веднъж се видях насън като дух, като прозрачна, невидима птица, стояща на рамото на любимия човек и съпътстваща го в живота, без той да може да ме види...
СЪНИЩА В БЪДЕЩЕТО
Беше 1970 г. Имах само едно дете (синът ми по това време беше на 5 години). Преспах в някакъв манастир и тогава сънувах необикновен сън.
Виждам се по-възрастна, сякаш са изминали петнайсетина години. Стоя в една стая заедно с дъщеря си, 12— 13-годишно момиче със сипа очи и фигура, подобна на моята. Разговарям с бащата на сина си (но като че ли бащата е вече покойник) и му обяснявам, че синът ни е студент в I курс на Консерваторията.
Когато се събудих, бях запомнила тези факти и особено образа на дъщеря ми със сините очи.
Три години по-късно се омъжих повторно и родих момиче със сини очи, а когато то поизрасна, почти се покри с образа от съня ми.
След 15 години синът ми действително стана студент в Консерваторията, а баща му почина няколко месеца преди започване на учебната година.
***
Беше 1982 г. Още не се говореше нито за „парников ефект", нито за екологична катастрофа.
Сънувам се в напреднала възраст — зная, че годината е 2008. Изминали са доста години от момента на сънуването, от които 10—15 с големи икономически трудности, природни бедствия и тежки последствия от замърсяването на планетата. От няколко години е започнало общо движение за възстановяване на природата. Всички усилия са насочени към тази цел — садене на дървета (залесяване) и изчистване на почвата и реките. Населението (струва ми се доста пооредяло) усилено работи по тази задача.
Виждам също сина си с прошарени коси и семеен, а дъщеря си — вече зряла жена.
Сънят ми се видя невероятен и го споделих с К. С. — един вид да бъде свидетел.
Сега допускам, че сънят ми е истинен (т. е. надникнала съм в бъдещето), защото вече се очертава неизбежен тежък период за икономиката и застрашително екологично замърсяване.
***
Сънищата ми от бъдещето, отнасящи се за съдбата на повече хора, обикновено се проявяват в алегорична форма.
През 1982 г. сънувам, че се намирам на площада с храм „Св. Александър Невски" в София. На площада има събрано огромно множество от хора (нямам спомен от подобно събитие, освен в нощта срещу Великден)- Виждам как хората са застанали човек до човек и слушат със затаен дъх — цялото им внимание е насочено към храма, откъдето долита слово. Напрежение и емоции. Въздухът трепти сякаш от жега. Като че ли тълпата е стъпила върху вулкан, върху нажежена лава. Лавата прозира между паветата и всеки момент може да залее площада, да запали центъра на града.
Изплашена побягвам към площад „Св. Неделя" и виждам, че София е разделена па две по линията север-юг, минаваща през средата па площада (някогашния център на древна Сердика), като по този начин са оформени две части — източна и западна. Между двете части е издигната стена. Страшно е...
***
Още един алегоричен сън за бъдещето.
През 1984 г. сънувам, че се намирам в чакалня — фоайе (напомня ми фоайето на Съдебната палата в София). Обзаведена е в класически стил — строго и представително. От тази чакалня преминавам във втора, устроена много богато и луксозно (напомня мина фоайетата на Партийния дом в София). Преминавам в трета чакалня. Тя е обзаведена като битов музей, с дърворезбен таван и дървени врати с обковки, а на стената висят кобилица, цървули и портрет на висш държавен ръководител. Дървото обаче е само имитация и всъщност е изкуствен материал, оцветен в кафяво.
От тази чакалня излизам направо навън на улицата. Вали силен дъжд. Много хора се крият под навесите, само деца и съвсем малко възрастни вървят спокойно по улицата и дъждът сякаш не ги мокри. Аз също преминавам под дъжда, но не се мокря. Той се стича по мен като сухи кристални капки.
Алегорията па трите чакални предполагам е ясна за всеки българин — това са трите периода на тоталитарното управление у нас. Опасността за мнозина след свършването на третия период е изразена с дъжда.
По-интересното е друго. Явно е, че такъв род сънища не са плод на фантазия, нито пътешествие във времето, а чрез тях вероятно се изпраща информация от „някъде" и от „някого".
Науката обаче все още си затваря очите пред такива факти и не дава отговор...
ТРЕТА ЧАСТ
ТЕЛЕПАТИЧНИ ПОСЛАНИЯ
Ако знаете учението на Шамбала — знаете бъдещето...
То съдържа висока йога на овладяване на висшите сили, скрити в човека, и свързване на тази мощ с космическата енергия...
Само със светло съзнание можем да управляваме психическата енергия...
Времето на Шамбала иде и ще бъдат изпратени безброй предзнаменования...
Едва по времето на Шамбала езиците ще се разбират без думи и знаци. Ние чуваме и разбираме не с външния звук и виждаме не с телесното око, а с третото око — окото на Брама, то е окото на всезнанието. По времето на Шамбала няма да имаме нужда от телесно око. Ние ще бъдем в състояние да използваме великите скрити сили.
Николай Рьорих (Из „Сърцето на Азия")
ПЪТЯТ
(1957-1974 г.)
Отдавна ме вълнуват големите вечни въпроси: Предварително ли е очертан пътят на живота или не? Може ли човек да узнае своето бъдеще и да тръгне по своя път без излишно лутане и грешки? Може ли човек, ако знае предварително за премеждията, които го очакват, да ги избегне или предотврати? Доколко човек е свободен да избере своя житейски път, кога трябва да прояви търпение и кога решителност?
1 октомври 1957 г.
Студентка съм в последния курс. С няколко приятелки отиваме у Веса, която може да предсказва бъдещето. Изпълнена съм с безпокойство, понеже покойната ми леля, ясновидка, навремето ме съветваше да не се омъжвам, тъй като имало опасност да почина на 40-годишна възраст при раждане.
Веса ме предупреждава, че до 40-годишна възраст животът ми ще бъде непрекъсната борба. Едва след това щял да се нормализира и успокои. Тя посочва възрастта, на която ще се омъжа, определя, че мъжът ми щял да бъде италианец по майка и щял да има сестра. Когато се оженим, майка му щяла да е вече починала. Веса уточнява неговата професия, възрастовата пи разлика и в заключение добавя, че ще имам дъщеря — „много светъл дух".
Силно се изненадвам, че мъжът ми ще се яви чак около 40-годишната ми възраст. Всъщност Веса ме съветва да не се омъжвам дотогава. После се замисля и казва: „Не, ти няма да ме послушаш. Виждам момчето, което ще родиш от първия си брак. И то ще бъде светъл дух."
З септември 1961 г.
Сключвам граждански брак с Васко. Правим голяма сватба. Чувствам се много щастлива и предполагам, че така ще бъде винаги.
23 май 1965 г.
Раждам първото си дете. Кръщавам го на името на свекъра ми. Всички се радваме.
15 август 1967 г.
Мъжът ми заминава в ГДР да следва аспирантура. Защо имам лоши предчувствия? Дали раздялата няма да се окаже фатална?
18 януари 1970 г.
Бракоразводното ми дело е приключено.
Припомням си цялото предсказание на Веса.
Щом дотук всичко се сбъдна, и то в предвидената последователност, би следвало да се изпълни и предопределеният ми втори брак. Веса обаче не можа да прозре името на бъдещия ми втори съпруг.
Това може да каже вероятно само Ванга — прочутата ясновидка, която предсказва и имената. Много искам да се видя с нея, но нямам възможност да я посетя.
6 март 1970 г.
Сънувам странен сън.
Виждам се в тълпа от хора, които бързат да се евакуират от аерогарата, защото там щял да се взриви самолет. Всички се отправяме към някаква постройка.
Разбирам, че между нас е Ванга. Сядаме една срещу друга и аз я питам за кого ще се омъжа. Тя произнася три имена: „Джани, Джанко, Джанино."
Сутринта разказвам съня си па моята приятелка Д. Б.— инженерна, която ми идва на гости. Докато разговаряме съобщават по радиото за инцидент на летището.
Това е показателно, че сънят ми е истинен и съдържа реална информация...
4 септември 1971 г.
Един мой колега от провинцията ме атакува да сключим брак. Обещавам му, че ще си помисля и ще му дам отговор до края на месец септември.
25 септември 1971 г.
Сънувам необикновен сън.
При мен идва една жена (запомням образа й) и ми казва: „Аз съм майката на мъжа, за когото трябва да се омъжиш. Ето ти тази книга, в нея е илюстриран целият му живот. Вземи я и ще узнаеш важни неща."
Вземам книгата и започвам да я прелиствам. Тя съдържа само рисунки без текст. Рисунките изобразяват сцени от живота на мъж сам или в компания. Някъде доста в средата виждам и моята фигура.
Стигам до празна страница, на която е написана само една дата „14 — 16 януари 1974". Месецът е написан па италиански „genaio".
Питам жената какво означава датата. Тя ми отговаря, че трябва да я запомня. От тази дата животът ми щял да се промени, щяла съм да имам дъщеря, която щяла да носи нейното име „Анна" и допълва, че тя самата била италианка, затова и месецът е написан на италиански.
Разказвам съня си на моите приятелки Д. Б. — инженерка, и А. Д. - музиковедка. Запомням датата. Убедена съм, че сънят ми е истинен.
Отказвам брак с колегата от провинцията.
4 февруари 1973 г.
Страшно съм притеснена. Майка ми е тежко болна и според лекарите ще остане така неподвижна с години. Не съм решила жилищния си проблем. За да го реша, трябва усилено да работя, а за да гледам майка си и сина си, трябва да остана вкъщи. Нямам помощ от никого. Като че ли съм останала сама в света.
Преценявам, че единствената ми възможност да се справя с така създадената ситуация е да остана в отпуск за две-три години, а такъв отпуск може да бъде само по майчинство. Решавам се на втори брак и второ дете.
Въпреки че господстващата линия на възпитание е в духа на атеизма и материализма, аз винаги съм смятала, че щом има силно религиозни и вярващи, значи, че те знаят нещо повече, значи, че нещо остава скрито за нас, обикновените хора.
Отивам в църква и горещо се моля, като давам обет, че няма да бъда претенциозна и горда и ще приема мъж до себе си, стига да е добър и почтен и че съм готова да родя второ дете.
Странно... След няколко дни започвам да чувствам до себе си някакво особено присъствие. Дали не си въобразявам? Мисля, че това е може би дух, който иска да се материализира, т. е. да се роди. Всичко това е толкова необикновено, но за мен изглежда реално. Аз просто разговарям с бъдещето си дете...
23 март 1973 г.
Предлагат ми подходяща работа в Русе и апартамент там.
Отивам за съвет при Веса.
Веса казва: „Пътят ти за Русе е отворен. Ти можеш да заминеш веднага. Отначало ще ти е добре, но после нещо ще стане с Русе, няма да можеш да понасяш, да дишаш, ти си алергична."
Мисля си, че Веса нещо се заблуждава и я моля да уточни дали не иска да каже, че няма да мога да понасям климата па Русе. Тя настоява: „Не, въздуха няма да можеш да понасяш, въздуха, който дишаш."
Задавам въпрос, кога ще мога да си взема апартамент в София, за да се нормализира животът ми. Веса отговаря: „Не ти е дадено да живееш в апартамент. Дадено ти е мъжов дом, къща на два етажа, ти ще живееш на първия етаж в три стаи в една посока."
С нетърпение искам да узная кой е този мъж, който ми е предопределен, как изглежда, каква професия има и моля Веса да ми даде някаква информация за него.
„Ти го познаваш — казва тя, — запознала си се с него на публично място, той често минава близо до твоя дом."
Вече имам информация за къщата и жилището, в което ще живея, но не мога да се сетя кой ли ще е този мъж, който е предопределен да стане мой съпруг.
Не заминавам за Русе.
Скоро след това се свързвам с бъдещия си съпруг, който действително познавам и харесвам от две години, но не знам, че го наричат Джани, Джанко, Джанино, че е италианец по майка, която е починала и се е казвала Анна.
Разказвам му всичко, което знам за бъдещето си с него.
Нещата се развиват много бързо. Оженваме се и известно време живеем в моя дом.
14 януари 1974 г.
Премествам се в къщата на мъжа си на ул. „Григор Пърличев". Ето нейната история.
Сградата е построена през 1925 г. върху някогашен гробищен терен. Освен, че е паметник на културата, къщата е много своеобразна. Интериорът на първия етаж наподобява църква с апсида на изток и олтар, заделен от останалата част на пространството на хола.
В къщата се чувства странна атмосфера, някакво особено излъчване. Не само аз, но и всеки, който влезе у дома, има усещането, че се намира в светилище.
Вече съм в напреднала бременност.
16 януари 1974 г.
Покрай Земята преминава кометата Кохоутек.
Ражда се дъщеря ми и я наричам Анна.
Раждането е преждевременно и протича тежко. Никога няма да го забравя...
Около мен се суетят няколко лекари и медицински сестри. По едно време изпитвам силна болка и чувам, че една лекарка казва: „Тя колабира."
В първия момент виждам как подът и таванът разменят местата си и лекарите увисват надолу като гроздове. После забелязвам, че съм се издигнала във въздуха, а гърбът ми се допира до тавана и аз мога да мина през него.
Наблюдавам раждането отгоре и разглеждам теметата на лекарския екип. Изпитвам почти непреодолимо желание да се откъсна и да излетя, но мисълта, че оставям две деца, ме възпира и задържа.
Гледам как поемат бебето и го изкъпват в мивката.
Осъзнавам, че жената долу съм аз самата и виждам как я пляскат по лицето.
След време усещам, че съм отново легнала по гръб и моля да престанат да ме удрят, като им обяснявам, че нищо ми няма. А те се споглеждат...
Какво беше това?8
Сподели с приятели: |