Република България сключи с ЕИО договор за асоциирането й згьм общността. Народното събрание ратифицира със закон Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и тех-чите страни-членки, от една страна, и Република България, от друга гграна, и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея зъпроси между Европейската икономическа общност и Европейското гюединение за въглища и стомана, от една страна, и Република Бъл-~ария, от друга страна, подписани на 8 март 1993 г. в Брюксел.1
Преговорите за присъединяване на Република България към Ев-гопейския съюз са завършени към края на 2004 г. Международният лзговор бе подписан на 25 април 2005 г. Очаква се самото присъеди-няване да се извърши от 1 януари 2007 г.
На 1 януари 1995 г. влезе в сила Договорът за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. Съюзът се създава върху основата на ЕИО и на други европейски общности.
Целите на Европейския съюз са: а) да насърчава икономическия н социален прогрес, no-специално чрез създаване на район без вът-г-ешни граници, чрез засилване на икономическата и социална сплотеност и чрез установяване на икономически и валутен съюз, включително в перспектива чрез единна валута; б) да утвърди своята иден-
Закона за ратифицирането им вж. ДВ, бр. 33 от 1993 г.
48 Иван Владимиров
тичност на международната арена, по-специално чрез осъществяване на обща външна и отбранителна политика, включително чрез определяне на обща рамка на отбранителната политика, която в бъдеще би могла да доведе до обща отбрана; в) да засили закрилата на правата и интересите на гражданите на държавите-членки чрез въвеждане на общо гражданство на Съюза; г) да развие тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи; д) да запази придобивките на общността (чл. В).
Европейският парламент, Съветът, Комисията и Съдът ще упражняват своите правомощия при спазване, от една страна, на разпоредбите на Договора за учредяване на Европейската икономическа общност заедно с измененията и допълненията към него и, от друга страна, на разпоредбите на Маастрихсткия договор (чл. Е).1
Съобразно с разпоредбите на Договора за Европейския съюз от
1 януари 1999 г. бе въведена обща европейска парична единица - евро.
Тази единица към 1 януари 2002 г. се прилага от дванадесет измежду
петнадесетге държави-членки на съюза.
По-нататъшно разнообразяване на неикономиче ските аспекти на европейската интеграция бе извършено с договора, подписан на
2 октомври 1997 г. в Амстердам и влязъл в сила от 1 май 1999 г. Пред
назначението на този договор е да допринесе за увеличаване на
заетостта чрез създаване на съответни механизми и да интегрира пос
тигнатото чрез Шенгенските споразумения. Целта е да бъдат преодо
лени пречките за свободата на движение на гражданите на държавите-
членки в рамките на съюза. Реформират се институциите на Евро
пейските общности. По нов начин се урежда сътрудничеството на
държавите-членки по общата политика в областта на външните отно
шения и сигурността, както и в областта на правосъдието и вътрешните
работи.
Предвидено е формулиране на принципите и основните насоки на общата политика, вземане на решения за общи стратегии и одобряване на съвместни действия. В областта на сигурността е подчертано същественото значение на Западноевропейския съюз за развитието на Европейския съюз. Поставена е задачата за създаване на обща
1 Вж. Treaty European Union (including the consolidated EC Treaty) done at
Maastricht on 7-th February 1992. В превод на български език вж. в сб. "Основни договори на Европейския съюз", том I. С., Център за европейски изследвания, 1997, с. П-34.
Международни организации 49
европейска отбранителна политика, включително на европейска отбрана. Амстердамският договор е насочен към засилване на полицейското сътрудничество между държавите-членки, включително в рамките на Европол. Предмет на това сътрудничество е борбата срещу организираната престъпност, тероризма, трафика на хора, незаконния трафик на оръжие и на наркотици. Предвижда се създаване на всякакви условия за сътрудничество между правораздавателни органи по наказателноправни въпроси.'
16 §7. ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ
Споразумението за създаване на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) влезе в сила през 1960 г. Тогава участнички е нея бяха следните държави: Австрия, Великобритания, Дания, Норвегия, Португалия и Швейцария. През 1961 г. в ЕАСТ като асоцииран член влезе Финландия, а през 1970 г. членка на ЕАСТ стана Исландия. През 1973 г. Великобритания и Дания прекратиха членството си в ЕАСТ.
Споразумението за ЕАСТ си поставя за цел отмяната на търговските бариери между държавите-членки на асоциацията и за осъществяване на по-тясно икономическо сътрудничество между тях. Една :г първите задачи на асоциацията е намаляването и постепенната от-чяна на митата във взаимната търговия между държавите-членки. Ло такъв начин се очаква създаването на еднообразно митническо :влагане в тази област.
Предвиденият от споразумението график за отмяна на митата зърху вносните стоки с краен срок 1 януари 1970 г. бе няколкократно -•"менен от Съвета на асоциацията. За основа се приема действуващата гъв всяка държава-участничка митническа тарифа към 1 януари : 960 г.
Намаляването на митата се разпростира върху вносните стоки, ?:с-ито са произведени или преработени в държава-членка на асоциацията, • .1КТО и върху стоки, в стойността на които (износната цена) делът на зчосната суровина надхвърля 50 на сто.
Споразумението предвижда задължение на държавите-
Текста на договора от Амстердам вж. в сб. "Основни договори на Евро-"гйския съюз". Второ издание. Съставителство и предговор доц. д-р Орлин г-;оисов. С., из-ва "Нова Звезда" и "Паралакс", 1999, с. 9-57.
50 Иван Владимиров
участнички да осъществяват финансови и икономически мерки, насочени към постигането на целите и изпълнението на задачите на асоциацията. Така, например, забранява се да се облагат износните стоки от държавите-участнички в асоциацията с каквито и да било данъци и мита, които надхвърлят данъците върху такива стоки, произвеждани в дадената държава-участничка. Забранява се също така да се предоставят на износителите субсидии във взаимната търговия на държавите-участнички в асоциацията.
Според споразумението следва да се премахнат количествените ограничения за износа във взаимната търговия на държавите, участнички в асоциацията. Тези държави са длъжни да не въвеждат нови количествени ограничения за вноса във взаимната търговия. Съществуващите към датата на подписването на споразумението количествени ограничения за вноса трябва да бъдат отменени. Върху същите стоки, за които съществуват количествени ограничения, е установена от м. юни 1 960 г. глобална квота, която в следващите години постепенно се увеличава.
Когато платежният баланс на която и да било държава-членка на асоциацията бъде рязко нарушен, тази държава, след като уведоми Съвета на асоциацията, има право да въведе съобразно с препоръките на Съвета количествени ограничения на вноса. Такива ограничения могат да бъдат приети при нарастване на безработицата в държава-членка на асоциацията във връзка с намаляването на търсенето, предизвикано от конкуренцията на вносните стоки.
Споразумението формулира забрана за държавите- членки на асоциацията да предоставят на износителите под каквато и да било форма субсидии, ако тези субсидии увреждат интересите на друга държава-участничка. Субсидиите за износителите на селскостопански стоки се забраняват във всички случаи.
Във връзка със заинтересуваността на почти всички държави-членки на асоциацията от външна търговия с държавите-членки на Европейския съюз, ЕАСТ се стреми да уреди своите търговски отношения с държавите от този съюз.
17 §8. ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО
сътрудничество- чие
Тя е създадена като регионална международна икономическа организация. Уставът й е приет на 5 юни 1998 г. в украинския черно-
Международни организаг^ии 51
морски курорт Ялта, Нейни учредителни и страни по устава са: Република Албания, Република Армения, Република Азербайджан, Република България, Грузия, Република Гърция, Република Молдова, Румъния, Руската федерация, Република Гурция и Украйна.1
Принципите, върху-които се изгражда ЧИС, и целите, които тя преследва в дейността си, са определени в чл. З на устава й. От лържавите-членки се изисква работа за подобряване на климата на деловите отношения и за насърчаване на индивидуалните и колективните инициативи на предприятията, които пряко участват в процеса на икономическото сътрудничество.
По-нататъшното развитие и разнообразяване на двустранното и на многостранното сътрудничество следва да се осъществява върху 5азата на принципите и нормите на международното право. Икономическото взаимодействие трябва да се развива по начин, който не противоречи на международните задължения на държавите-членки, произтичащи от тяхното членство в международни организации или институции от интеграционно или друго естество, и който не възпрепятствува развитието на техните отношения с трети държави. Необходимо е действие в дух на приятелство, на добросъседство и на укрепване на взаимното уважение и доверие, диалога и сътрудничеството между държавите-членки.
Вземат се предвид специфичните икономически условия и интереси на участвуващите държави. Насърчава се участието в проце-:а на икономическото сътрудничество на ЧИС на други заинтересувани гържави, международни икономически и финансови институции, както н на предприятия и фирми.
Областите на сътрудничество в рамките на ЧИС са обусловени :т целта на държавите-членки по-ефективно да се използуват техните -: звешки, природни и други ресурси за поддържане на стабилен растеж на националните икономики и да се постигне социално благополучие ча техните народи.
Набелязани са преди всичко следните чисто икономически области; търговия и икономическо развитие; банков и финансов сектори; г?муникации; енергетика; транспорт; селско стопанство ихранително-
Уставът на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество ; ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 28 октомври 1998 г. - ЛВ, бр. 129 от 1998 г. В сила е от I май 1999 г. Обнародван е в ДВ, бр. 69 от З isrvcT 1999 г.
52 Иван Владимиров
вкусова промишленост; здравеопазване и фармацевтика; защита на околната среда; туризъм; наука и технологии. Предвиден е обмен на статистически данни и информация.
Наред с чисто икономическите области предмет на сътрудничество са дейности, които са свързани и/или се отразяват пряко върху икономиката. Такива дейности са: сътрудничеството между митническите и други гранични власти; контактите между хората; борбата с организираната престъпност, с нелегалното пренасяне на наркотици, оръжие и радиоактивни материали, с всички прояви на тероризъм и с нелегалната миграция. По решение на съвета може да се осъществява сътрудничество във всякакви други области, свързани с изброените в устава дейности (чл. 4).
Първоначални членове на ЧИС са държавите, които са страни по устава й.
ЧИС принадлежи към категорията на откритите международни организации. Тя е отворена за всяка държава, която желае да стане неин член. Молбата за ново членство се предава на съвета на министрите на външните работи. Достатъчно е той да прецени, че държавата-кандидатка има възможност и желае да спазва принципите на ЧИС, изложени в устава й (чл. 6).
Главният редовен орган на ЧИС, който взема решения, е съветът. В рамките на целите на международната организация той изпълнява следните функции; а) взема решения по всички въпроси, отнасящи се до функционирането на ЧИС; б) разглежда всички въпроси, представени от спомагателните органи, и взема съответни решения; в) взема решения относно членството и статута на наблюдателите; г) приема и променя процедурните правила; д) създава спомагателни органи в рамките на ЧИС, разпределя техните задачи, определя, променя и прекратява техния мандат; е) разглежда всякакви други свързани с това въпроси, които счита за целесъобразни.
При възникване на необходимост държавните или правителствените ръководители могат да се срещат (чл. 10 и 11).
Допустимо е съветът да създава спомагателни органи. Те изпълняват мандата си, определен от съвета, разработват съвместно проекти и изпълняват такива проекти или дейности в съответните области. Изисква се спомагателните органи да предават на съвета доклади за развитието на тяхната дейност, както и съответни препоръки (чл. 12).
Постоянният международен секретариат на ЧИС се намира в
Международни организации 53
Истанбул, Република Турция.
14 §9. МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА ОБЛАГАНЕТО СМИТА
От суверенитета на държавите произтича правото им да про-г-еждат своя митническа политика. Двустранни и многостранни митнически съюзи се сключват от държавите сравнително рядко. Това обстоятелство се обяснява с противоречията, които възникват между държавите в областта на облагането с мита. През 1929 г. министърът на външните работи на Франция Бриан обоснова проект за паневропейски митнически съюз. Проектът не бе приет. Опитите на Органи-ицията на американските държави (ОАД) да създаде панамерикански М1ггнически съюз, които периодично се подновяват, досега не са се > венчали с успех. Като осъществени могат да бъдат посочени :-ренско-монакският, швейцарско- л ихтенщайнският и белгийско--юксембургският митнически съюзи.
Разграничават се два вида митнически съюзи: а) пълен митни-чески съюз; б) частичен митнически съюз.
Пълен митнически съюз или митническа уния е налице, когато две или повече държави въз основа на сключен между тях междуна-годен договор създават единна митническа територия, за което уста-- овяват единна външна митническа тарифа и организират единна мит-ннческа администрация. Такива митнически съюзи могат да съдържат ;• еловия относно критериите и реда за разпределяне на получените митнически доходи между държавите-участнички ь съюза.
Частични митнически съюзи също така могат да се образуват ±ъз основа на международен договор между държавите, които са го ;ключили, и действат само по отношение на тези държави. Такива i сговори създават за държавите-участнички задължения относно ми--ата и тяхната митническа политика, но не предвиждат образуването -а единна митническа територия.
Едно от средствата на държавите за борба в областта на облага--^ето с мита е повишаването на митническите тарифи, без да бъдат предварително публикувани. Това нанася удар върху външната търговия ва техните контрагенти. Във връзка с това през 1 890 г. в Брюксел била "хшисана многостранна Конвенция за учредяване на Международен л.юз за публикуване на митническите тарифи. В задълженията на съю-га влизат систематизацията, издаването и разпространяването на мате-
54 Иван Владимиров
риали за митническите тарифи и митническото законодателство не само в държавите-участнички. Броят на държавите-участнички е 65. Сред тях е и Република България. Конвенцията е открита за участие на всички държави.
Постоянен орган на съюза е Международното бюро по митническите тарифи. То се оглавява от представител на правителството на Белгия. Бюрото има пет работни секции: английска, френска, немска, испанска и италианска. Оперативната му работа се ръководи от директор. Осъществява административната дейност на съюза.
Държавите-участнички в този съюз са длъжни своевременно и пълно да съобщават за своето митническо законодателство и митнически тарифи, както и за подзаконови нормативни актове по митнически въпроси. Върху основата на тези материали бюрото всеки месец издава "Международен митнически бюлетин".
През 1950 г. в Брюксел представители на 13 държави подписаха Споразумение за учредяване на Съюз за сътрудничество в областта на митническото законодателство и на организацията на митническото дело. Това споразумение влезе в сила през 1952 г. Във функциите на съюза влизат: проучването на митническите системи на държавите с цел възможно най-голямата им унификация, организирането на международно сътрудничество за опростяване на митническите формалности, подготовката на проекти за конвенции и за препоръки по митнически въпроси, организирането на размяна на информация за митническото законодателство и за митническите процедури, разработването на препоръки по митнически въпроси и предоставянето им на заинтересуваните правителства, уреждане на спорове, свързани с тълкуването на действуващите митнически конвенции.
Висш орган на съюза е неговата сесия, която се свиква два пъти в годината. На сесията интересите на държавата-участничка се представляват от един делегат. Всяка година на сесия се избира президент, вицепрезидент и генерален секретар на съюза.
Съюзът има постоянен технически комитет, комитет по въпросите на митническата оценка, номенклатурна комисия и финансов комитет.
Съюзът през периода на неговата дейност е съдействал за подписването на Конвенция за^митническата оценка на стоки, която влезе в сила през 1953 г., и на Конвенция за класификация на номенклатурата на стоки и на митнически тарифи, която влезе в сила през 1955 г. (т. нар. "Брюкселска номенклатура").
:*[гждународни организаг^ии 55
ГЛАВА ПЕТА
13 ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ С ОТДЕЛНИ СТОКИ
§1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СТОКОВИ СПОРАЗУМЕНИЯ
Държавите започнаха да сключват международни стокови споразумения в началото на 30-те години на XX век, когато световната •£кономическа криза достигна най-големи размери. Те разчитаха чрез тях да попречат на рязкото падане на световните цени на селскостопанските стоки.
Конференцията на ООН по търговията и заетостта, свикана по инициатива на Икономическия и социален съвет и състояла се в Хавана от 21 ноември 1947 г. до 24 март 1948 г., препоръча международните стокови споразумения да се използват, за да се предотвратят или да ;е смекчат сериозните икономически трудности в търговията със су-г-овини, преодоляването на които може да обуслови необходимост от специално уреждане на международната търговия или от сключване на междуправителствени споразумения.
Конференцията на ООН по търговията и развитието на първата :и сесия, състояла се през 1964 г. в Женева, отдели голямо внимание на международните стокови споразумения. Тя определи тяхната основна цел, а именно: поощряване на динамичния и устойчив растеж и осигуряване на достатъчно надеждна перспектива за реални износни постъпления за развиващите се държави, за да им се обезпечат ресурсите, необходими за икономическото и социалното им развитие. В същото Бреме следва да се имат предвид интересите на потребителите в л ържавите-вносител ки.
Втората сесия на Конференцията на ООН по търговията и развитието, състояла се през 1968 г. в Делхи, обсъди въпроса за сключване на общ договор за стоковите споразумения. Тя подчерта значението на такъв договор при подготовката и свикването на международни ;<онференции по търговията със суровини. Препоръчано бе на генералния секретар на УНКТАД да се обърне към правителствата на лържавите-чденки на конференцията да представят своите забележки ?тносно съдържанието и формата на общия договор за стоковите споразумения.
Сключени са повече от 20 международни стокови споразумения,
56 Иван Владимиров
включително по бокситите, по желязната руца, по живака, по фосфатите, по каучука, по дървесината и други. С 10 от тези споразумения са създадени международни органи или организации. В следващото изложение ще отделим внимание на най-значителните стокови споразумения.