http://unicheats.net – Безплатни студентски материали
Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция.
-
През 17-ти век икономическото развитие на Англия преминава от простата капиталистическа кооперация на труда към капиталистическа манифактура. Едрият промишлен капитал все още не е в състояние да овладее промишленото производство поради, което преобладава ръчния характер на труда. През този период в Англия е добре развита вълнената, памучната и ленанта промишленост, както и металистическата промишленост. Именно на фона на тази социално икономическа действителност работи Уилям Пети .
Уилям Пети (1623-1687г.) – син на занаятчия. Приятел с Томас Хопс. Изучава произведенията на Франсис Бейкън в резултат на което приема неговия подход при изследването на икономическите процеси и явления. Създател е на Кралската академия на науките в Англия. Основоположник на демографската статистика заедно с Джон Граунд. Хоби му е математиката ( „ Преди да се започне нещо, то трябва да се пресметне” ).
Основни трудове:
1662г. – „Тактат за таксите и налозите” - в този труд той развива теорията за: стойноста, рентата, работната заплата и цената на земята.
1676г. – „Политическа аритметика” – в този труд има силно влияние на меркантилизма.
1682г. – „Нещо за парите” – Публикуван след смъртта му. В него няма следи остатъци от меркантилизма. Извежда някои зависимости:
-
Зависимостта на естествената цена от труда вложен за производството на дадена стока.
-
Разглежда работната заплата като минимум средства за съществуване на работника.
-
Извежда рентата в една обратно пропорционална зависимост спрямо работната зпалата.
Теория за стойността на Уилям Пети – той говори за два вида цени:
-
Естествена цена.
-
Политическа цена – под, която разбира пазарната цена, която може да съвпада с естествената цена, но може и да се отклонява от нея в плюс и минус в зависимост от търсенето ипредлагането на пазара.
Според него стойност може да създава само този труд, който се изразходва за производството на благородни метали – злато и сребро. Останалите видове труд могат да създават стойност, но те трябва да се съпоставят с труда, който се изразходва за производството на благородните метали.
Уилям Пети не абстрахира стойността от нейния паричен израз. Той дава и едно второ определение за стойността като я определя със „средно, дневно препитание на възрастен човек” в резултат, на което не прави разлика между изразходвания труд и стойноста на стоката работна сила. Това е дадено добре в труда му „политическа анатомия на Ирландия”.
Той успява да очертае редица междинни звена на ценообразуването като:
Тези междинни звена се намират между стойността на стоката и реалната пазарна цена.
Уилям Пети очертава производителните от непроизводителните слоеве в обществото. Застъпва се за свеждането до минимум на непроизводствените слоеве с оглед да повиши производителността на труда. Към непроизводствените слоеве той причислява: адвоката, чиновници и търговци.
Според него размера на парите в сферата на обръщението трябва да се определя от търговско платежния баланс на страната.
Грешката на Уилям Пети е тази, че той непризнава, че всеки труд независимо от това в кой отрасъл на икономиката се прилага може да създава стойност.
Теория за ренатата на Уилям Пети -
Разглежда рентата като принадена стойност (означение „m”). Той неразглежда рентата като една от формите на проявление на принадената стойност. Вмъква елементи на печалбата в рентата. Печалбата несъществува като форма на проявление на принадената стойност.
Рентата според него е резултат на трудовата дейност, а не е последица на действието на творенето на природните сили (както смятат представителите на физиократическата школа) На някои места той допуска, че тя може да бъде плод на природните сили, но не е основното.
Той е основоположник на т.нар. диферинциална рента, която се получава от еднаквоплодородни участъци земя намиращи се на еднакво растояние от пазара.
Изключва съществуването на абсолютна рента, която представлява излишъка над средната печалба в селското стопанство (този вид рента е въведена в науката от Карл Родбертос)
От теорията за рентата той извежда Теорията за цената на земята – според него тя е равна на капитализираната рента умножена по 21 години, тъй като за такъв период от време могат да се застъпят 3 поколения (а именно 50 годишен баща, 28 годишен син и 7 годишен внук).
За разлика от него Маркс разглежда цената на земята като капитализиран паричен доход.
Теория за работната заплата на Уилям Пети – свежда работната заплата до минимум средства за съществуване. Привърженик е на ниските работни заплати. Размера на работната заплата зависи от две неща:
-
От производствените разходи.
-
От естественото плодородие на почвата.
Сподели с приятели: |