За падането на ерусалим йосиф флавий

Храмът е изгорен

5. Така Тит се оттегли в кулата на Антония, и реши да нападне храма на следващия ден рано сутринта с цялата си войска, и да се разположи около светия дом; но колкото до дома, Бог наистина отдавна го е бил определил на огън; и сега, когато фаталният ден дойде, според развитието на вековете: това беше десетият ден на месец Лоус [Ав], на който беше изгорен преди от царя на Вавилон;¹ макар тези пламъци да се издигнаха от самите юдеи и да бяха причинени от тях; защото при оттеглянето на Тит бунтовниците дебнаха още малко, а после отново атакуваха римляните, когато онези, които пазеха светия дом, се биеха с онези, които гасяха пожара, който гореше във вътрешния [двор на] храма; но тези римляни обърнаха юдеите в бягство и стигнаха до самия свят дом.

По което време един от войниците, без да чака някакви заповеди и без някакво съображение или ужас в себе си при такова голямо начинание, и бидейки тласкан от някаква божествена ярост, грабна нещо от горящите материали, и като беше повдигнат от друг войник, запали един златен прозорец, през който имаше коридор към помещенията, които обкръжаваха святия дом, от северната му страна. Когато пламъците се издигнаха нагоре, юдеите вдигнаха голяма врява поради това толкова голямо бедствие, и се спуснаха да го предотвратят; и вече те не жалеха своя живот, нито позволиха нещо да възпира силата им, тъй като загиваше светият дом, заради който те поддържаха толкова стражи около него.

6. И тогава един човек дотича до Тит и му каза за този пожар, докато той почиваше в палатката си след последната битка; при което той стана с голяма бързина и както беше се спусна към святия дом, за да загаси пожара; след него тръгнаха всичките му командири, и след тях легионите, в голямо смайване; така се вдигна голяма врява и шум, както е нормално при безразборното движение на толкова голяма войска. Тогава Цезар, като извика със силен глас на войниците, които се биеха, и като им даде сигнал с дясната си ръка, им заповяда да загасят огъня; но те не чуха какво им каза, макар да говореше толкова силно, тъй като ушите им вече бяха проглушени от по-силен шум от друга посока; нито обърнаха внимание на сигнала, който им даде с ръка, тъй като вниманието на някои беше все още отвлечено от бой, а на други от страдание; но колкото до легионите, които тичаха след тях, нито някакви убеждавания, нито заплахи можеха да въздържат тяхната сила, но всеки един от тях беше беше воден от страстта си по това време; и когато се събраха в храма, много от тях се стъпкаха един друг, докато голям брой падна сред останките от сводестите галерии, които все още бяха горещи и димяха, и бяха погубени по същия окаян начин заедно с онези, които победиха: и когато се доближиха до святия дом, те постъпиха така, сякаш чуха заповедите на Цезар наопаки; и насърчаваха онези, които бяха пред тях, да го опожарят.

Колкото до бунтовниците, те бяха вече в твърде голямо безпокойство, за да предоставят своята помощ [за погасяването на огъня]; те биваха убивани навсякъде и навсякъде побеждавани; и колкото до голяма част от хората, те бяха слаби и без оръжия, и им прерязваха гърлата където ги намереха. А около олтара лежаха мъртви тела едно върху друго накуп; а голямо количество от тяхната кръв се стичаше върху стълбите, които водеха до него, по които също падаха мъртвите тела убити горе [на олтара].

7. И сега, тъй като Цезар по никакъв начин не можеше да въздържа ентусиазирания гняв на войниците, и огънят все повече напредваше, той влезе в святото място на храма заедно със своите военачалници, и го видя такова, каквото беше, като го счете за много по-превъзходно от разказите на чужденците, и не по-долно от това, с което сами ние се хвалехме и вярвахме за него; но тъй като огънят все още не беше достигнал до неговите вътрешни части, но все още поглъщаше помещенията около святия дом, и предполагайки, че самият дом можеше все още да бъде спасен, Тит дойде бързо и започна да убеждава войниците да потушават огъня, и даде заповед на стотника Либералий, и един от онези копиеносци, които бяха около него, да бият войниците, които бяха непокорни към своите началници, и да ги възпират; но техният гняв беше твърде силен за уважението, което имаха към Цезаря, и за страха, който имаха от него, който им забраняваше, както беше тяхната омраза към юдеите, и едно силно влечение да ги бият беше също твърде силно за тях.

Нещо повече, надеждата за плячка подтикна много да продължат, мислейки, че всички места вътре са пълни с пари, и като виждаха, че всичко около тях е направено от злато; и освен това, един от онези, които влязоха в мястото, попречи на Цезар, когато той се впусна бързо да възпре войниците, и в тъмното хвърли огъня върху пантите на портата; при което пламъкът избухна веднага от вътрешноста на светия дом, когато военачалниците се оттеглиха, и Цезар с тях, и когато никой не забраняваше вече на онези, които бяха отвън, да го опожарят; и така беше изгорен светият дом, без одобрението на Цезаря.¹

Ерусалим под забрана²

(vi:v:1-2)

1. Докато светият дом гореше, всяко нещо, което попадна под ръка, беше ограбено, и десет хиляди от онези, които бяха заловени, бяха убити; нито имаше милост за някоя възраст, или почит към старостта; но деца и старци, и обикновени хора и свещеници, всички бяха убити по един и същи начин; така че тази война засегна всякакви хора и ги погуби, както онези, които молеха за живота си, така и другите, които се защитаваха с бой. Пламъкът се пренесе на голямо разстояние и бучеше, заедно със стоновете на умиращите; и понеже този хълм беше висок, и сградите на храма бяха много големи, човек би помислил, че целият град гори. Нито може да си представим нещо или по-велико или по-ужасно от този шум; защото изведнъж се чу вик от римските легиони, които маршируваха в строй, и тъжна врява от бунтовниците, които сега бяха обградени с огън и меч.

Също хората, които бяха останали горе бяха отблъснати към врага и под голям ужас, и издава-ха тъжни стенания заради бедствието, в което бяха; множеството, което беше в града, също се присъедини към тези викове с онези, които бяха на хълма; и освен това, много от онези, които умираха от глад, с устата им почти затворени, когато видяха огъня на светия дом, напрегнаха се с всички сили, и отново избухнаха във вопли и викове: Переа също отвърна с ехото, както и хълмовете наоколо [града], и добавиха към шума.

При все това нещастието беше по-страшно от тази безредица; защото човек би помислил, че самият хълм, на който стоеше храмът, вреше в огън, понеже беше пълен с огън на всяка страна, че кръвта е много повече от огъня, и че убиваните повече по брой от убиващите ги; защото земята не се виждаше, защото по нея лежаха мъртви тела; но войниците вървяха по купове от такива тела като гонеха бягащите от тях.

И сега множеството на разбойниците беше изтласкано [от вътрешния двор на храма] от римляните, и едва достигна до външния двор, и от там в града, докато останалото население избяга в галерията на този външен двор. Колкото до свещениците, някои от тях изтръгнаха от святия дом шиповете, които бяха върху него, с техните долни части, които бяха направени от олово, и ги мятаха към римляните вместо стрели. Но тогава, като не спечелиха нищо от това, и когато огънят избухна върху тях, те се оттеглиха към стената, която беше осем лакътя широка, и там останаха; но двама между тях, които бяха видни хора, които можеха да се спасят като отидат при римляните, или смело да търпят и да приемат своята съдба с останалите, се хвърлиха в огъня, и бяха изгорени заедно със святия дом; техните имена са Меир, син на Велгас, и Йосиф, син на Далей.

2. Тогава римляните, преценявайки, че няма смисъл да спасяват това което беше около светия дом, изгориха всички тези места, както и останалата част от галериите и портите, без две; едната на източната страна, а другата на южната страна; но след това ги изгориха и двете. Те също изгориха съкровищниците, в които имаше огромно количество пари и огромно количество одежди и други скъпоценни стоки, складирани там; и да кажем всичко с няколко думи, там беше мястото, където всички богатства на юдеите бяха събрани на едно място, където богатите хора си бяха построили за себе си съкровищници [да съхраняват такъв инвентар].

Войниците също дойдоха до останалата част от галериите, които бяха във външния [двор на] храма, където бяха избягали жените и децата и голямо множество от народа, на брой около шест хиляди. Но преди Цезар да беше решил нещо относно тези хора или да беше дал някакви заповеди за тях, войниците бяха изпълнени с такъв гняв, че запалиха галерията; чрез което стана така, че някои от тях умряха като се хвърлиха надолу, а някои бяха изгорени в самите галерии. Нито един от тях не спаси живота си.

Един лъжепророк беше поводът за гибелта на тези хора, който направи публично изявление в града на този ден, че Бог заповядва да се съберат в храма и ще получат чудодейни знамения за своето освобождаване. Тогава имаше много лъжепророци накарани от тираните да заблуж-дават народа, които им обявиха това, че те трябва да чакат избавление от Бога: и това беше за да ги разубедят от бягство и за да повдигнат духа им с тези надежди далеч от страх и грижа. Наистина, човек, който е в беда лесно приема такива обещания; защото когато такъв измамник го накара да вярва, че ще бъде освободен от онези нещастия, които го угнетяват, тогава другият е пълен с надежди за такова избавление.