Данните относно развитието в Русия след революцията, с които разполагам, са за съжаление твърде оскъдни. Въз основа на тях аз не съм в състояние да си създам определено впечатление за сегашното положение на нещата там. Затова ще се задоволя да възпроизведа законните текстове, които засягат проблемите на тълкуването и да спомена становищата застъпени от Д. М. Генкин относно тълкуването в меродавния учебник по гражданско право за юридическите висши учебни заведения, издаден през 1938 г. от Всесъюзния инетитут за юридически науки в СССР.
Съветският граждански кодекс не съдържа общи тълкувателни правила. Известни принципи от общо значение за тълкувателния метод могат да се намерят, най-напред, в правилата за въвеждане в действие на гражданския кодекс, приети с постановление на ВЦИК от 11 ноември 1922 г.
Според ст. 5 на тези правила „разпространителното тълкуване на гражданския кодекс на РСФСР се допуска само в случаи, когато го изисква защитата на интересите на работническо-селската държава и на трудещите се маси“. А следващата ст. 6 запретява тълкуването на постановленията на кодекса на основание на законите на свалените правителства и на практиката на дореволюционните съдилища.
Ръководното начало на съветското право за попълване на празнините се съдържа в ст. 4 на Гражданско-процесуалния кодекс: при недостатъчност на законите и на разпорежданията за разрешение на делата, съдът трябва да се ръководи от общите начала на съветското право и от общата политика на Работническо-селското правителство.
Генкин е подчертал значението на тези законодателни правила. Като се е позовал на едно изказване на Ленин, той е сметнал, че основният критерий за прилагането на закона било „изпълнението на буквалните предписания на закона при условие, ако това прилагане не противоречи на интересите на трудещите се и на духа на нащите закони, взети в цялост; в това ‒ основния принцип на социалистическата законност“ (53). За прилагането на съветските закони, е продължил същият, било необходимо знание на марксизма-ленинизма, който се явявал тяхна теоретическа основа, и умение да се използва методът на материалистическата диалектика.
Каква разработка са получили проблемите за прилагането на правото в специални изследвания, не съм в състояние да установя. Дадените няколко указания трябва да се считат, следователно, за провизорни и непълни.
1*Публикувано в Годишник на Софийския университет, Юридически факултет, том 41, 1946, 1-78, и том 42, 1947, 1-74. Публикува се с любезното разрешение на г-жа Мария Пантева – дъщеря на проф. Апостолов.
Paul Deschanelв предговора към Les méthodes juridiques, т. XII на Études économiques et söJales publiées avec le concours du Collège libre des sciences Sociales, 1911.
2Rumpf,Gesetz und Richter, 1906, предговор.
3Bonnecase,L’école de l’exégèse en droit civil, 1924, n° 69; и La pensée juridique française, vol. 1, 1933, nos 175 сл.
4Reichel, Gesetz und Richterspruch, 1915,с. 13.
5 Ганев, Извори на правото, тълкуване и приложение, Юридически архив, г. V, с. 203 и сл.; Извори на положителното право. ГСУЮФ, г. XXIX, с. 23 и сл.
10Pfaffи Hofmann, Commentar zum österreichischen allgemeinen bürgerlichen Gesetzbuche, Bd. 1, 1877, с. 169.
11Васьковскiй, Учение о толкованiи и примененiи гражданскихъ законовъ, 1901, с. 291.
12Joseph Barthélémy, De l’interprétation des lois par le législateur, 1908, с. 14.
13Stroux, пос. cъч., с. 5.
14 Reichel,пос. съч., с. 3.
15 Montesquieu, De l’esprit des lois, liv. IV, chap. III и chap. IV, liv. XI chap. VI. В екземпляра, c който работих, не е означена годината на изданието. Затова и не посочвам страницата.
16Цитиран по Dе Pagе, De l’interprétation des lois, vol. 1,1925, с. 18.
17Qeny, Méthode d’ interprétation et sources en droit privé positif, vol. 1, 2 изд., 1919, и °40.
189Bentham, Traité de législation civile et pénale, 3 изд., Bruxelles, 1840 (в Oeuvres de Jérémie Bentham, t. 1),с. 342.
19Récit de captivité, t. 1, с. 401, цитирано по Alvarez, Une nouvelle conception des études juridiques, 1904, с. 35. От него е зает и следвашия в текста цитат от Bigot de Préameneu.
20 Виж Sa1eil1es, Le code civil et la méthode historique, Le Code civil, Livre du centenaire, t. 1, 1904, с. 100.
21Demante, Cours analytique de Code civil, t. 1, изд. 1 и 2, първото издание е от 1849 г.
22Genу, пос.съч., n° 13;Bonnесasе, Ecole de l’exégèse, цит., n° 12.
23Demolombe, Cours de Code Napoléon, t. 1, с. IV на изданието от 1880 г.
24Mourlon, Répétitions écrites sur le Code civil, t. 1, 3 изд., с. 3.
25Huc, Commentaire théorique et pratique du Code civil t. 1, nos6, 7,177,178; Baudry-Lacantinerie, Précis dedroit civil, t. 1, no 101.
41 Rümelin, Zur Lehre von der juristischen Konstruktion, Archiv für Rechts – und Wirtschaftsphiosophie, 16, с. 343 и сл.
42Rümelin, Die Billigkeit im Recht, 1921, с. 75.
43Ungеr, Ober den Entwicklungsgang der österreichischen Ziviljurisprudenz seit der Einführung des allgemeinen bürgerlichen Gesetzbuches, приложено към първия том на неговата System des österreichischen allgemeinen Privatrechts, 5 изд., 1892, с. 635 и сл.
44Krainz, Pfaff, Ehrenzweig, System des österreichischen allgemeinen Privatrechts, Bd. 1, 4 изд., 1905, §§ 6и 8.
45 В Kommentar zum allgemeinen bürgerlichen Gesetzbuch, издаван от Heinrich Klang, Bd. 1, Halbbd, 1, 1933, с. 168.
46Swoboda, Das österreichische allgemeine Bürgerliche Gesezbuch, Teil 1, 1940, § 8.