На к. л. Сусам се разкрива много малка част от допалеогенската подложка, разглеждана като част от Тракийската единица. Разкритията се наблюдават около с. Николово, до яз. Тракиец и около с. Клокотница. Според Герджиков (1999) посочените места са част от Маришката гънкова област. Строежът на тази област според него се определя от два типа ранноалпийски регионални структури – гънки и зони на срязване.
5.2.1. Регионални структури
5.2.1.1. Регионални зони на срязване
Клокотнишка зона на срязване (Герджиков, 1999). Зоната на срязване е развита в горните части от разреза на Палеокастренската свита. Тя има пластичен дясно-отседен характер. Разкрива се южно от моста за с. Клокотница, където се наблюдава развитието на стръмна до вертикална фолиация с хоризонтална минерална линейност. Дясно-отседният характер на срязването се определя по асиметрични будинажни структури, „С”срязвания и др.
5.2.1.2. Гънкови структури
В разреза по Банска река и Куртдере, Герджиков (1999) описва части от две гънкови структури – Клокотнишка антиклинала и Клокотнишка синклинала. Гънките са оформени в скалите на триаската метаседиментна последователност. Представени са от южновергентни гънки, като в района на Асенова крепост се наблюдава преобърнат разрез от южното бедро на Клокотнишката антиклинала, в което скалите на Палеокастренската свита
Фиг. 23. Тектонска схема 1 – Тракийска литотектонска единица;2-8.Източнородопско комплексно понижение: Североизточнородопскао понижение: 2-4. Централна част:2 – Ранилистко понижение; 3а – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог с 3б– Колецки вулкан; 3в– Николовски вулкан; 4 – Кърджалийска депресия („трансзонална”) със Зимовински вулкан (към Звинишко-Ибреджекска комплексна структура) – северозападни и западни дистални участъци на отлагане;5-10. Северозападна част:5 – Ябълково-Сталевска структура; 6 –- Буковски вулкан (към Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог); 7 – Боровишка вулкано-тектонска структура – докалдерен етап: 7а – Драгойненски вулкан;7б – Брястовски вулканс Брястовска калдера (БРК); 8 – син-посткалдерен етап сБоровишка калдера (БК);9 – Татаревска вулкано-тектонска структура с Татаревска калдера (ТК); 10 – Хайкънско понижениесБряговски вулкан – източни дистални участъцина отлагане; 11-12. Тракийска депресия:Горнотракийска депресия: 11 – Драгойновско понижение; 12а – Пловдивско понижение; 12б – Хасковско понижение. 13 –– моноклинала; 14 – разломи: Габровски разлом; Сърнишки калдерен разлом; Мечковецка разломна зона с Мечковецки дайков сноп и Сърнишка кулиса ; Новаково-Пилашевска разломна зона с Новаково-Пилашевски дайков сноп; Татаревски калдерен разлом;Бански калдерен разлом;Ангеловска разломна зона; Хайвазовскиразлом;Клокотнишки разлом; Гарвановски разлом. Други: посткалдерни тензионни зони: ШП – Шаренприпекска; Гънково-блокови структури: Николовско моноклинално издигане; ГХА – Габровска хорст-антиклинала. Блокови структури: СК –Спахиевски клин ; СБ – Спахиевски блок; ГБ – Гарвановски блок; ПСХ – Поповишко-Стрямски хорст; ТХ – Тракийски хорст залягат върху мраморизирани варовици и калкошисти от Устремската свита. Посоката на шарнирите е изток-запад (90–110°).
Гънки с подобна ориентировка на шарнирите се наблюдават и в метагранитите при яз. Тракиец. Те са представени от тесни, изправени гънки с дължина от няколко километра, като се предполага, че продъжават и под палеогенските седименти.
