Кърджалийска депресия. Това е наложена „трансзонална” структура, чиито характеристики са посочени от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф; 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Маркира се по северозападните и западните дистални зони на отлагане на потоци кисела пирокластика, свързани с пароксизма на Зимовинския вулкан (Звинишка част на ЗИКС).
Структурата отразява приблизително новите граници на трансформирания през раннопиренейския етап R31олигоценски басейн, свързани с денивелачни процеси по южния борд на Момчилградската депресия. Басейнът се отдръпва на север и завладява значителна част от бордовете ù, представляващи до момента континентална суша. На територията на картния лист това значимо тектонско събитие се маркира по преобладаващо трансгресивната граница в основата на Ангелвойводска свита.
Блоково ограничени фрагменти от свитата, включени в обхвата на Боровишката калдера се разкриват на повърхността западно и югозападно от с. Ангел войвода (северозападния ъгъл на листа). Размитите в основата ù приабонски вулканити и зацепването в горните ù части (Горанов в: Боянов и др., 1995) с продукти от началните (докалдерни) етапи от развитието на Боровишката вулкано-тектонска структура индикират времето, а възможно и връзката между двете събития.
Северозападна част. В регионален план в обхвата на северозападната част на СИРП са включени целите пространства или фрагменти от редица треторазрядни единици. От тях в рамките на картния лист попада само малка част от ЮИ периферия на Боровишката вулкано-тектонска структура.
Боровишка вулкано-тектонска структура.Като „Боровишка вулкано-тектонска депресия” е въведена за първи път от Р. Иванов (1971). Според автора тя включва „всички елементи от вулканските апарати на терциерния вулканизъм в Боровишкото понижение” (Р. Иванов, 1960).
Според Yordanov (2002) това е късна, наложена на един раннопиренейски (R32) етап структурна единица от трети ред, към състава на която не следва да бъдат причислявани приабонските вулкани, чието залагане се е осъществило под контрола на вулкано-седиментния трог.
В развитието на Боровишката вулкано-тектонска структура се очертават три ясно обособени етапа (Р. Иванов, 1972): докалдерен (или „докалдерен комплекс” по същия автор); калдерен (или „калдерен комплекс”, отъждествяван с т. нар. задруга на втори кисел вулканизъм в района) и следкалдерен (или „следкалдерен процес”).
Данни за цялостното развитие на Боровишката вулкано-тектонска структура се привеждат в обяснителните записки на к. л. Искра и Комунига – М 1:50 000. На к. л. Николово са обхванати продукти или структурни подединици, охарактеризиращи частично трите главни етапа от нейното развитие.
Докалдерен етап. Към началните етапи от залагането на структурата в рамките на изследваната площ са застъпени продуктите на Брястовския вулкан. В определен момент Брястовският етап от развитието на обединителната треторазрядна структура (извън територията на картния лист) съдържа елемент (подетап) на самостоятелно калдерообразуване.
Брястовски вулкан (Yanev, Pecskay, 1997).Това е един от големите олигоценски вулкани в Източните Родопи. Основното му разпространение на повърхността е между селата Новаково (к. л. Искра – М 1:50 000) и Хасковски минерални бани (к. л. Сусам – М 1:50 000) на изток. По наши данни към неговия периметър следва да се отнесат Комунишкият тип латити (Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра) от района на селата Комунига и Ангел войвода, както и отделените при настоящите проучвания Плавовишки латити с близки до ултракалиевия тип характеристики, разположени в околността на с. Плавовица (к. л.. Комунига – М 1:50 000). Заедно с внедрената на дълбочина над 1 km Горнобрястовска монцонитова интрузия в Брястовския грабен (к. л. Сусам – М 1:50 000) се обособява една вулкано-интрузивна асоциация. В еволюцията на вулкана се отделят няколко етапа (Yanev, Pecskay, 1997). Подробно описание на Брястовския вулкан се прави в Обяснителните записки към картни листове Сусам и Искра – М 1:50 000.
В северозападния ъгъл на к. л. Николово е представен малък фрагмент от вулканска постройка, привързана към югоизточните вътрешни периферни участъци на Боровишката калдера. На повърхността не са установени вулкански центрове, които вероятно остават скрити под скалите на теригенно-туфозната и туфозна задруга. Едропорфирните лави покриват долния дребнопорфирен покров, като е спазена трайната тенденция (к. л. Комунига – М 1:50 000) за разтичане към вътрешността на калдерата. Най-вероятно се касае за вторично тектонски обусловени и изведени от първоначалното си разположение структури, преработени при калдерното пропадане.
Син-посткалдерен етап.С този етап се обвързва генерирането на големи маси кисела пирокластика и последвалото внедряване на многобройни и сравнително разнородни по състав лавови тела, съсредоточени изцяло в обхвата на Боровишката калдера.
Боровишка калдера. Като Сърнишка калдера структурата е описана за първи път от Р. Иванов (1972). Поради дълбоко навлязлото в литературата определение „Боровишка калдера”, превърнало се в синоним на „Боровишката вулкано-тектонска депресия”, тук е възприето по-късното наложило се наименование.
Калдерата е с многоетапно развитие и наставен строеж (Янев, 1990), което определя характеристиката ù като калдерен комплекс.
Киселият вулканизъм, причина за формирането на калдерата, е започнал в началото на олигоцена и е преминал през няколко главни етапа (Янев, 1990), чиито продукти са обединени в номинирания тук олигоценски Боровишки вулкански комплекс. От него освен ултракалиевите докалдерни вулкани в описвания картен лист съвсем ограничено са представени продуктите на експлозивния вулканизъм (туфозната задруга). Те са резултат на началната, Плинийски тип активност, характеризираща се с изхвърляне на големи пирокластични маси, довели до формирането главно на пирокластични потоци, насочени към вътрешните части на синхронно високоамплитудно калдерно пропадане (in flow facies). Процесът се е осъществил първоначално в субаквална, бързо прехождаща в сухоземна обстановка.
Посткалдерни тензионни снопове. Към този тип вулкански структури са привързани скалите на Тримогилския подкомплекс. Наименованието (по името на с. Три могили – к. л. Комунига в М 1:50 000) обобщава описаните за първи път от Боянов, Маврудчиев (1961) като Пилашевски дайков сноп (к. л. Сусам – М 1:50 000) посткалдерни етапи на вулканска активност, проявена като групирани в тесни зони (снопове) дайки и преимуществено субвулкански тела с разнороден състав.
Дайките от сноповете запълват калдерни разломи, разполагат се във вътрешността на калдерата или нейната периферия (Р. Иванов, 1972). На к. л. Николово и к. л. Сусам е обособен т. нар. тук Асардеренски сноп, изграден изцяло от дайки с риолитов състав. Те са със субмеридионално направление и дължина 3,5 km. В северния си фланг (к. л. Сусам – М 1:50 000) дайките просичат един купол на Йончевските трахириолити (Боровишки вулкански комплекс).
