Мрамори (St/c). В общоприетите стратиграфски схеми (Богданов, 1960; Кожухаров 1984, 1986 и др.) мраморите от изследвания метаморфен разрез са отделени в три хоризонта, като са включени в суперпозицинно разположени единици от биотитови гнайси и амфиболити. Теренните наблюдения в изследвания регион показват, че те по-често се срещат като бързо изклинващи ивици сред биотитовите гнайси и амфиболити или като ксенолити в метагранитите.
Мраморите са дребно до среднозърнести, масивни, бели и сиво-бели на цвят. Понякога са нечисти и с графитни люспи. Често се наблюдават метрови изоклинални гънки в пределите на един пласт. Когато са включени като ксенолити в метагранитите те са скарнирани и метасоматично променени.
Амфиболити (A/a). Амфиболитите са масивни по текстура тела с различни размери, идващи в асоциация с метаседименти и ултрабазити или като изолирани тела в мигматизираните гнайси. Развити са около Ардино, Ленище, Синчец, Мишевско, Гърбище, Бял Извор и Кундево. Разграничават се главно два типа амфиболити – гранатови и без гранат.
Макроскопски амфиболитите са тъмнозелени до черни на цвят, средно- до дребнозърнести, с масивна, ивичеста до инжекционно-ивичеста текстура. Структурата им е гранонематобластна, гранобластна, често порфиробластна по гранат и плагиоклаз.
Основните скалообразуващи минерали са амфибол и плагиоклаз, а в редица разкрития и гранат. Като второстепенни се срещат кварц, биотит, епидот, а акцесорните са представени от апатит, титанит и циркон.
Петрографските изследвания определят протолитите на амфиболитите като базични магматични скали – вероятно габра. При прекристализацията в амфиболитов фациес могат да се отделят две фази – една ранна, с която е свързано образуването на гранат, и една наложена, при която се образуват амфиболът, плагиоклазът, епидотът и кварцът. Много често се наблюдава вторична промяна на скалите с развитието на биотит, кварц, калиев фелдшпат и др., явно свързана с процеси на привнос и износ на компоненти.
Сподели с приятели: |
