Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от Централнородопския. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е тектонски разслоена (Велев, 1996), значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999ф). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване, която е една от основните отражателни граници в сеизмичната картина на Източните Родопи. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. В обхвата му са отделени Мандришка, Белоречка, Крумовишка, Девисилска, Кесибирска, Кърджалийска и Боровишка литотектонска единица. От тях в пределите на картния лист попада само последната.
3.3.1.1. Обща характеристика, разпространение и граници
Боровишката единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес, без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в телата от пластично деформирани метагранити. Сред описания метаморфен разрез има и тела от недеформирани или частично деформирани неметаморфозирани гранити. В рамките на к. л. Ардино единицата е представена основно от порфирни метагранити, амфиболити и мрамори, които се разкриват в североизточния ъгъл на картния лист, между селата Кобиляне и Боровица.
Долната граница е представена от широката над 1 km Боровишка отседна зона на срязване, развита в близост до основата на палеогенския разрез от Боровишкия грабен.
Горната граница на Боровишката единица извън картния лист се поставя по Кърджалийската зона на срязване. В рамките на картния лист границата се маркира от трансгресивно залягащи палеогенски седименти и вулканити.
