Мигматизирани биотитови гнайси (St/mbg). Под това общо название се разглеждат мигматизирани в различна степен пара- и ортогнайси, които е невъзможно да бъдат разграничени при теренната работа. Характерна особеност за тях е обилната пегматоидно-аплитоидна инжекция, засегната повсеместно от регионалната фолиация. Южно от картния лист в рйона на с. Долен, Неделино и Златоград са установени протолитите на разглежданите гнайси – метагранити (Доленски метагранити – Саров и др., 1998ф; Овчарова, 2005). Петрографската характеристика на описваните гнайси е направена на базата на извършените изследвания в посочените места.
В предишни изследвания (Кацков и др., 1965ф) метагранитите са описвани като гранитизирани и мигматизирани плагиоклазови гнайси (Pt1), свита на биотитови гнайси със спорадично проявена мигматизация и прослои от амфиболити (Шабатов, 1965ф), отнасяни към Богутевска свита на Родопската надгрупа (Кожухаров, 1984, 1986).
Метагранитите са внедрени в пъстър разрез от амфиболити, биотитови гнайси, гнайсошисти и мрамори, със секущи контакти, но с шистозност, паралелна на регионалната. Те са сиви на цвят, средно- до едрозърнести, в различна степен деформирани – от порфирни, през равномернозърнести, до нашистени, или “очни”, като шистозността отговаря на тази в пъстрия разрез, който ги вмества, и се определя от паралелното подреждане на кварца, биотита и плагиоклаза. В по-слабо деформираните участъци по Неделинска река има запазени флуидално ориентирани порфири от калиев фелдшпат с големина до 3 см. В порфирите се наблюдават зонално разположени успоредно на кристалните стени включения от по-рано изкристализирали минерали, маркиращи магматичен растеж на кристалите. На места в метагранитите се срещат гънки образувани явно в полупластичното състояние на субстрата. В близост до Боровишката зона на срязване метагранитите, както и вместващите биотитови гнайси са срязани и милонитизирани, с ясно оформен будинаж на фолиацията в биотитовите гнайси. Всички тези белези подсказват възможно синтектонско внедряване на протолитите на метагранитите, синхронно на регионалната фолиация.
В изследваните метагранити се наблюдават множество пегматоидни и аплитоидни фази, които инжектират обилно приконтактните участъци. Пегматитите заграбват и ксенолити от амфиболити, които в близост до контакта с рамката са обточени от силнодеформирани аплити и метагранити. Пегматоидните жили са съгласни до кососекущи на фолиацията и придават на разреза мигматичен вид. Освен изобилната пегматитова син- до постдеформационна инжекция има мигматична мобилизация in situ с развитие, подобно на описаната последователност за скалите от Стоянов мост, р. Арда. Инжекциите от аплитни и пегматитни жили са явно нашистени едновременно с биотитовите метагранити, но на места са запазени първичните им секущи контакти, а другаде са послойни, често разбудинирани в резултат на деформацията. Проявите на мигматизация могат да се характеризират предимно като синдеформационна гранитно-пегматоидна инжекция.
В метагранитите (Овчарова, 2005) структурата е лепидогранобластна, реликтово гранитова с наложена гранобластна до гранолепидобластна, мирмекитова. Главните скалообразуващи минерали са: плагиоклаз, биотит, кварц, ± калиев фелдшпат, а акцесорни са: апатит, циркон, аланит, гранат, епидот.
Сподели с приятели: |
