Еклогити(St/ec). Срещат се като изолирани лещи (3–5m) сред масивните амфиболити или включени в метагранитите. Разкриват се около с. Срънско и източно от Ардино. Повсеместно са засегнати от метаморфизма и деформациите в амфиболитов фациес.
Макроскопски метаеклогитите са зеленикави скали с порфиробласти от гранат (до 1 сm в диаметър), здрави и звънки при удар. От еклогитовата парагенеза са останали само реликтови минерали – гранат и рутил. Запазени са дребнозърнести симплектити от клинопироксен (диопсид) и плагиоклаз (албит), образували се по омфацит, и после заместени от амфибол. Гранатът е в едри, разпокъсани, кородирани порфиробласти, като в по-запазените от тях се наблюдава зонален строеж.
Основната маса е изградена от симплектитови прораствания диопсид-плагиоклаз и амфибол-плагиоклаз, продукт от разпадането на омфацита. Отделеният плагиоклаз е почти чист албит. Има и микросимплектити, които са псевдоморфози по едър, порфиробластен минерал вероятно кианит. Колчева и др. (1986), Приставова (1995) описват в региона на Ардино (Кошарите и Сиври тепе) подобни еклогити с реликти от кианит сред криптосимплектитовата маса. В най-външната зона на келефитовата обвивка около граната, авторите отбелязват образуването на магнезиев шпинел (плеонаст), прорасъл с червеевиден магнетит. Carrigan et al., (2003) установяват и наличие на сапфирин в шпинел-плагиоклазовите симплектити в кианит-съдържащите еклогити.
Ултрабазити (St/ub).Ултрабазитите, подобно на метаеклогитите, се срещат като силно разпокъсани лещовидни тела с различни размери, включени в метаседиментния разрез в района на Ардино и Светулка или като ксенолити в метагранитите.
Макроскопски са черно-кафяви на цвят, ситнозърнести изцяло серпентинизирани с изключение на тялото при с. Светулка, където серпентинизацията е по-слабо изразена.
Петрографските изследвания показват, че серпентинизацията е засегнала изцяло оливина, а от ортопироксена (вероятно енстатит) и тремолита са запазени реликти. Заедно с ортопироксена се наблюдават и зърна от кафяво-жълт шпинел.
Според Колчева и др. (1984а) ултрабазитите са периодити – харцбургити до типични дунити. По петрохимична характеристика те се отнасят към перидотитовите производни (мантийни). По генетичната класификация на Колман (1979) съответсват на метаморфни перидотити, които в асоциация с метабазитите и метаеклогитите могат да се характеризират като фрагменти от офиолитов комплекс.
