Диатекситови мигматити (А/mig). Те са представени от интензивно мигматизирани биотитови метагранити, превърнати в диатекситови мигматити. Разкриват се на широки площи в долината на река Арда, около селата Баните, Гълъбово, Вишнево, Паспал и Вехтино.
В запазените от мигматизацията участъци метагранитите имат ивичеста (стромотитова), „очна” или диатекситова текстура. Мигматичните образувания са представени от левкократни, кварц-фелдшпатови жили, конкордантни или секущи на фолиацията с различна дебелина. На места жилите са пластично деформирани, другаде са син-кинематични и такива, внедрени по време или след прехода от пластични към крехки деформации. Структурата на метагранитите, подложени на мигматизация, е порфирокластична, лепидогранобластна, а за някои разновидности и гранитова. Кристализационната шистозност, съвпадаща с регионалната фолиация, се определя от субпаралелното ориентиране на биотитовите люспи, съсредоточаването на кварца в изтеглени ивица с близка оптична ориентировка на зърната и линейното подреждане на зърната от плагиоклаз и калиев фелдшпат. Главните скалообразуващи минерали са биотит, плагиоклаз, калиев фелдшпат и кварц. Акцесорните минерали са представени от апатит, циркон, аланит, титанит, руден минерал.
Биотитът е основният мафичен минерал. Могат да се различат биотити от две генерации – магматична, която е реликтова, и втора наложена метаморфна генерация.
Плагиоклазът е доминиращия саличен минерал. Представен е в удължени зърна и такива с по-изометричен хабитус. В по-слабо деформираните участъци са запазени реликти от първичната магматична структура, маркирана от по-едрозърнести плагиоклази, ориентирани с дългата ос успоредно на фолиацията.
Калиевият фелдшпат е неравномерно разпределен. Той е средно- до едрозърнест, рядко порфирен. В резултат на деформацията първичните калиевофелдшпатови зърна са се разпаднали на субзърна, някои с различна оптична ориентиравка, което показва динамична прекристализация с ротация на субзърната.
Кварцът е в количество около 20-25 %. По-дребнозърнестият кварц е със зазъбващи се контури, понякога събрани в неправилни участъци и зърната му са удължени успоредно на ориентираните биотитови люспи. Срещат се и средно едри зърна, с белези на структура „шахматна дъска”, което е показателно за деформация при температури над 650° (Kruhl, 1996).
Анатектичната топилка е представена от жили и тела от анатектични гранити. Такива тела се срещат на редица места в разреза на единицата. Те са характеризирани петроложки и геохимично в района на с. Баните и в долината на река Арда в района на Дяволския мост – западно от Ардино. Контактите на телата от диатекситов тип гранити с включващите ги биотитови мигматизирани гнайси са дифузни и това прави ясното им очертаване на картата невъзможно. Наблюдаваните макро- и микроскопски особености ги определят като образувани от мигматична топилка. В по-голямата част от тях липсва ясна, издържана фолиация. Там където я има, се бележи от частична подредба на биотита. Това са левкократни скали с масивна текстура и хипидиоморфнозърнеста – гранитова структура. Главните скалообразуващи минерали са плагиоклаз (An20), кварц, калиев фелдшпат – в почти равни количества, биотит и мусковит.
