Кисели вулканити(5ZmρOl1). За първи път се отделят като самостоятелна единица към състава на Зимовинския вулкански комплекс в настоящето изследване. Мотив за това са специфичните им характеристики и териториална обособеност.
В предишни проучвания скалите са отнасяни към „Силенските риолити” (Боянов и др., 1992; Геоложката карта на България М 1:100 000 – к. л. Хасково) или към „Зимовински риодацит-риолитов комплекс” (В. Георгиев и др., 1997ф) и „Перперешки риолитов комплекс” (В. Георгиев, Милованов, 2006d).
Вулканитите се разкриват в околностите на селата Рудина, Сестринско, Поповец, Зимовина и северозападния край на с. Лясковец. С тях се свързват корените на едни от вероятните центрове на киселата пирокластика на Зимовинския вулкански комплекс.
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987; В. Георгиев и др., 1997ф; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), V. Georgiev et al. (2003), Milovanov et al. (2005) е ±2 Ма (Лилов, 1975)
Риолитите просичат седименти на Пъдарската свита и киселите пемзови пирокластити от Зимовинския вулкански комплекс, а при с. Зимовина и туфити от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Изграждат изток–западно ориентирана линейно удължена поредица от денудирани вулкански куполи, някои от които сраснали.
Единицата е съставена предимно от флуидални риолити, трахириолити, лавобрекчи – гърлов фациес и перлити.
Флуидалните риолити и трахириолити изграждат преобладававащата част от състава на единицата. Те са бели, с кремав оттенък. В някои случаи скалите са плочесто напукани, като се наблюдава вертикална щриховка, вследствие на придвижване на полузастиналата вискозна лава. Порфирните минерали изграждат 5–8 % от обема на скалата. Представени са от магматично кородиран кварц, санидин, плагиоклаз (олигоклаз) и биотит. На места санидиновите и плагиоклазовите порфири изпъкват като „пъпки”, подредени по набраздяването вследствие на придвижване на полузастиналата лава. Основната маса е микрофелзитова, криптозърнеста. Изградена е от криптокристален и влакнест агрегат от К-фелдшпат и кварц. Сред нея се наблюдават неравномерно диспергирани ксеноморфни кварцови зърна, често обособени в ивици със субпаралелна ориентировка. Флуидалната текстура е обусловена от редуването на безцветни и бежови ивици, оцветени най-вероятно от Fe хидроксиди. Понякога скалите са неравномерно и петнисто глинясали.
Лавобрекчите – гърлов фациес изпълват канал с неустановени размери, разположен на около 600 m северозападно от разклона при с. Поповец.
Перлитите изграждат купола между селата Рудина и Сестринско. Те са зелени, стъкловидни, изградени почти изцяло от вулканско стъкло с редки (3–5%) фенокристали от кварц, плагиоклази (олигоклаз), биотит и клинопироксен. Основната маса е хиалинна. Изградена е от безцветно, бледокафеникаво и бледозеленикаво вулканско стъкло с перлитна структура. Последното е интензивно променено в глинести минерали и зеолити. Промените са по-интензивни в периферните части на „перлите”, а в централните части се наблюдават реликти и от свежо изотропно стъкло.
К–Ar датировки на риолитите са в широки граници – 30–38 Ма (Milovanov et al., 2005). Според взаимоотношенията им със скали от другите единици възрастта им условно се приема за рупелска.
Сподели с приятели: |
