Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Изтегляне 5.86 Mb.

страница	19/48
Дата	27.01.2024
Размер	5.86 Mb.
	#120119
Тип	Задача

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 48

4.1.8. Силенски риолити (SρOl 1 )

4.1.7.2. Чифлишки вулкански подкомплекс

Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските подкомплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец, М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b). Наименована е на с. Чифлик (Йорданов, 1996ф).
В предишни изследвания скалите на единицата са разглеждани като „Перперешки риолитов комплекс” и отчасти „Светиилийски риодацитов комплекс”, именувани от В. Георгиев и др. (1996ф) и предложени като официални литостратиграфски единици от смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). В действителност те са от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005), респ. подкомплекси. В Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково) пирокластитите на подкомплекса са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а при предшестващи изследвания са причислявани към различни „хоризонти”, отделяни по типа на вулканизма (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1961; Кацков и др., 1966ф; Динков и др., 1968ф).
Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, вулкански центрове и къси лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.
Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по палеонтоложки данни, изотопни датировки и стратиграфска позиция е рупелска.
В обема на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени две единици. Едната е неофициална слоеста – варовиково-пирокластична задруга, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела (вулкански постройки, екструзивни куполи, и др.).
В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от варовиково-пирокластичната задруга.

Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl₁). Задругата обединява сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) последователности от пирокластични пачки и алтерниращи биостромни тела. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково) тези скали са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а на к. л. Искра (М 1:100 000) – и към „задруга на първи кисел вулканизъм”и „задруга на втори кисел вулканизъм”.
Задругата се разкрива в югозападните (в околностите на селата Черешица, Мост, Мъдрец, Чифлик и Висока поляна), южните (в оклностите на селата Калоянци, Перперек, Пътниково, Долно Съдиево) и североизточните участъци на картния лист (между селата Голям извор и Кралево). Площно разпространение единицата има южно, югозападно и западно от изследваната площ. В картния лист тя изпълва част от пространството на Високополянското понижение.
В пределите на картния лист скалите на задругата се разполагат съгласно върху Рабовския вулкански подкомплекс и Зимовинския вулкански комплекс. Покриват се с размив от седиментите на Вълчеполската свита. Често на границата в киселите туфи се наблюдава извънмащабна, латеритоподобна изветрителна кора (в околностите на с. Черешица и западно от с. Перперек). В редица случаи скалите се разполагат върху Вълчеполска свита по поредица от южновергентни възседи, свързани с развитието на Звинишката кръгова структура. Покриват се с размив и слабоизразен ъглов дискорданс.
Задругата е изградена от последователност от разнообразни кисели пирокластити и рифови варовици. Преобладават масивните до дебелослоести туфи и в по-малка степен тънко- до среднослоести пеплопадни туфи. Всред тях се срещат издържани пластове и лещи от кисели пирокластити, обогатени със среднокисели акцесорни (резургентни – Йорданов, 1996ф) лапили. В много случаи пирокластитите са превърнати в зеолитити. На различни места, преобладаващо в средните и горни части на разреза се установяват пачки от органогенни (рифови) варовици. Разположението им не потвърждава схващането на Горанов (1960) за едно издържано и строго фиксирано ниво. Подробно описание на разглежданите скали се прави в Обяснителните записки към к. л. Кърджали и к. л. Студен кладенец М 1:50 000.
Масивните туфи изграждат основната част от разреза на задругата. Продукт са на поредица от пирокластични потоци, отделени или алтениращи с тънки нива туфити и епикластити (10–20 cm) или различни по дебелина и издържаност пластове от пеплопадни туфи. В редица случаи пирокластичните потоци деформират и заграбват късове от директната подложка, като големината на инцидентните литокласти бързо намалява във височина. Туфите са бели до розови, пепелни до грубопепелни, кристалолитовитрокластични. Витрокластите (пемзите) са с големина 1–3 cm, влакнести, в повечето случаи изцяло зеолитизирани или заместени от глинести минерали. Те са хаотични, което предполага турболентно придвижване на пирокластичния поток. Инцидентните литокласти са от среднокисели вулканити, варовици, пепелни до финопепелни кисели туфи. Срещат се и по-редки риолитови ювенилни литокласти. Йорданов (1996ф) описва и присъствие на свежи алотигенни ръбести гнайсови късове, изнесени по експлозивен път от фундамента. Кристалокластите са представени от кварц, плагиоклази, санидин, биотит и амфибол.
Тънко- до среднослоестите пеплопадни туфи са бели до розови, пепелни до финопепелни. За тях в района на с. Чифлик са описвани рипалмарки (Yanev et al., 2006). Розовият цвят се дължи на монтморилонита. В горни нива от разреза на задругата в киселите туфи в дерето западно от с. Перперек, в близост до границата с Вълчеполска свита се наблюдават акреционни лапили (пизолити). Това е указание за водонаситени ерупции и сухоземни условия на отлагане на най-горните нива.
„Резургентните” туфи или ксенотуфите, обогатени на среднокисели акцесорни лапили изграждат две обособени пачки от разреза на задругата (Йорданов, 1996ф). Те са резедави (дължащо се на промяна в селадонит) или розови, масивни, с кисел туфозен матрикс и витрокласти. Много характерно е силното обогатяване със среднокисели акцесорни лапили с червеникав цвят и редки ювенилни риолитови литокласти. Тези лапили са изнесени от подложката по експлозивен път (Йорданов, 1996ф). Горните факти предполагат мощни фреатомагматични ерупции. В някои случаи пирокластитите са преработени и схващани от Yanev et al. (2006) като епикластити. Поради наситеността им със среднокисели литокласти, част от тях са били считани за среднокисели продукти (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Янев и др., 1968).
Предимно в горните части от разреза на задруга, но и всред киселите пирокластити се разполага дебело, картируемо ниво от органогенни рифови варовици. Те са туфозни, като всред тях се разполагат неиздържани прослои от кисели туфи. На места варовиците са локално или площно окременени. При с. Висока поляна органогенните варовици асоциират с пачки сиви плочести алевритови мергели и варовити алевролити с добре запазени останки от морски таралежи (Йорданов, 1996ф).
Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса е тяхната зеолитизация. Зеолитовите скали са установени за първи път в района на Кърджали през 1967 г. (Alexiev, 1968). Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът, но се среща и морденит, аналцим и др. (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006 и др.).
Дебелината на задругата достига 250 m.
По-голямата част от киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка. За това свидетелства характерът на организмовите останки, асоциацията с рифови варовици, както и слабоизразените рипалмарки по горните повърхности на някои от пластовете пеплопадни туфи. Наличието на акреционни лапили в горните части на разреза западно от с. Перперек свидетелства за осушаване на басейна и отлагането им в сухоземни условия. Установеният постепен преход на киселите пирокластити и седиментите на Вълчеполската свита също указва континенталната обстановка от късните (подновени?) фази на експлозивна дейност.
Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006, Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.
По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма) – южно и югозападно от изследваната площ, възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Г. Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).

4.1.8. Силенски риолити (SρOl₁)

Като „Силенски риолити, перлити и агломератови туфи” единицата е означавана на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково). Наименована е на с. Силен.
Горанов (1960) разглежда Силенските риолити като проява на най-младия кисел вулканизъм в Източните Родопи и го причислява към „осмия хоризонт на олигоцена”, т.е. след отлагането на седиментите на „Вълчеполската моласа”. Р. Иванов (1960) включва същите скали към „третия кисел вулканизъм”, като разграничава „Лясковецки и Силенски вулкани” и ги счита за последна проява на киселия вулканизъм по „Ардинската вулканска ивица”. Йосифов, Янев (1967), предполагат горноолигоценско-миоценска възраст за Силенските риолити въз основа на сондажи, пресичащи седименти на Вълчеполската моласа под риолитите при с. Винево. Динков и др. (1967ф) отнасят разглежданите скали към „пети олигоценски хоризонт”, като считат, че не пресичат седиментите на моласата (Вълчеполска свита), а риолитови късове от тях участват в състава ú. Силенските риолити са отнасяни към „Зимовински риолит-риодацитов комплекс” (В. Георгиев и др. 1997ф) или към „Белипластки риодацитов комплекс” (В. Георгиев, Милованов, 2006).
Силенските риолити се разкриват като субекваториално изтеглена ивица между селата Миладиново, Воденци, Силен и Лясковец. Изграждат Силенския линеен вулкан (Янев, 1981), внедрен по разломи, вероятно свързани с развитието на Звинишката кръгова стуктура (Йорданов, 1996ф).
Силенските риолити пресичат скали на Пъдарската и Лисичарската свита и кисели пирокластити и туфити от Зимовинския вулкански комплекс. Отделени са с разломни граници от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Разполагат се върху седименти от Вълчеполската свита по южно вергентни възседи, което според нас не е в противоречие със сонданжните данни на Г. Йосифов, Янев (1967).
Силенските риолити изграждат поредица от сраснали куполи и привързаните към тях къси потоци, които латерално преминават в линейно удължени дайкоподобни тела. Представени са от разнообразни риолити, трахириолити, гърлови лавобрекчи и перлити в периферията на куполите, като се наблюдава и незначително количество пирокластика. Янев (в Саров и др., 2006ф) разграничава два етапа на внедряване: 1. силно хидротермално променени риолити без слоеве на течение и 2. непроменени плътни фелзитови риолити с перлити по периферията на куполите.
Риолитите са бели до бледо розови, кафяво-розови, дребно- до среднопорфирни, масивни, флуидални, сферолитови, порести. На места са ожелезнени. Порфирните минерали изграждат от 5–15 % от обема на скалата. Представени са от магматично кородиран кварц, плагиоклази (олигоклаз-андезин), санидин и биотит (под формата на тънки люспи и люсповидни агрегати). Основната маса е с фелзитова и микрофелзитова структура. Съставена е от микро-криптозърнест агрегат от К-фелдшпат и кварц, плагиоклазови микролити, често със субпаралелна ориентировка и тънки биотитови люспи. На места се установяват неравномерно диспергирани кварцови зърна и кристобалит (?) и сферолити от влакнест и радиолъчест агрегат от калиев фелдшпат и радиолъчест кристобалит (?). Флуидалната текстура е обусловена от наличието на слоеве на течение със светложълтеникаво и светлокафеникаво оцветяване. В основната маса се установяват удължени тела и жилки от халцедон, отложени от по-късни хидротермални разтвори. Рядко се наблюдават ксенокласти от метамофни скали.
Възможен продукт на отделен етап от развитието на Силенския вулкан представляват риолитовите куполи между селата Воденци и Силен. Те са отнесени от В. Георгиев и др. (1997ф) към „Перперешкия риолитов комплекс”. Куполите са подредени в субмеридионално направление и покрити с размив от алувиално-пролувиалните наслаги. Представени са от червено-кафяви, ивичести, флуидални, на места брекчирани риолити. Петрографските им характеристики нямат съществени различия с тези на описания по-горе тип.
Milovanov et al. (2005) привеждат данни по K-Ar метод за възрастта на разглежданите вулканити – 36,8–37 Ма, което не съответства на стратиграфската им позиция и другите изотопни датировки. K-Ar възраст на риолитите между селата Воденци и Силен е 31,5 Ма (Milovanov et al., 2005). Според K-Ar датировки на перлити (2 km източно от с. Пътниково и 1 km СЗ от с. Силен) – 31,5–32 Ма (Lilov et al., 1987) и риолити – 31,77±1,12 (непубл. данни на Печкай в: Харковска и др., 2005) възрастта на Силенските риолити се приема за рупелска.

Изтегляне 5.86 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 48

Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

4.1.7.2. Чифлишки вулкански подкомплекс

4.1.8. Силенски риолити (SρOl1)

4.1.8. Силенски риолити (SρOl₁)