Окултни изследвания
Елена Блаватска
ВЪВЕДЕНИЕ
Без съмнение Елена Петровна Блаватска е след най-забележителните личности на своето време. Тя е основната фигура на теософското учение, оказало дълбоко влияние върху духовния живот на Западния свят от последните стотина години. Нейни съратници и ученици са Ан Безант, Чарз Ледбийтър, Рудолф Щайнер, Кришнамурти... Техните трудове се разпространяват по целия свят и се превеждат на множество езици. В първите десетилетия на XX в. ревностни български последователи също ги публикуват и изучават.
Елена Блаватска е родена през 1831 г. в Екатеринослав (Русия). Семейството й принадлежи към аристократичен немски род, баща й е полковник от руската армия. Едва шестнадесетгодишна девойката сключва брак с високопоставен, но много no-възрастен мъж, чиято фамилия Елена носи до края на живота си, въпреки че напуска съпруга няколко месеца след сватбата. Не no-малко непривични за времето са и пътешествията, които тя предприема, придружена единствено от прислужници. Младата жена живее известно време в Гърция, Турция, Египет, Канада, пресича Съединените щати, преминава през Мексико и се насочва към Индия и остров Ява. Навсякъде изучава местните тайни култове и магически практики. Придобитите знания допълват вродената й ясновидска дарба. Когато, едва двадесет и пет годишна, мадам Блаватска се завръща в Русия, тя вече е сред най-добрите познавачи на източната духовност.
Прикована за дълго към леглото от злополука, след няколко години Блаватска подновява странстванията си из Азия и Близкия Изток. Заветната цел е Тибет, за който се смята, че е обитаван от загадъчните Махатми — Учителите от Великото бяло братство, които притежават цялото знание. По думите на Блаватска един от тях — Кут Куми, се заема да я наставлява и да ръководи всичките й начинания, дори да диктува основните й съчинения.
През 70-те години мадам Блаватска е в Ню Йорк, където през 1875 г. заедно с полковник Хенри Олкот и Уилям Джъдж основава Теософското общество. Целта му е да изгради .световно братство, което не се съобразява с расата, пола и вероизповеданието на членовете си. Теософите се посвещават на сравнителни изследвания на световните религии и особено на будизма и хиндуизма. Те отхвърлят догмите на отделните вероизповедания и ги разглеждат като разновидности на една единствена езотерична истина. В центъра на вниманието им са и скритите сили на човека и необяснените природни феномени. С появата на книгата й „Разбулената Изида" (1877) Блаватска, \се утвърждава като ненадминат познавач на това, което сама нарича окултна наука или окултизъм.
През 1879 г. мадам Блаватска и полковник Олкот пренасят седалището на Теософското общество в Индия. От това време са и обвиненията във фалшифициране на окултни феномени и експерименти. Британското общество за психологически изследвания дори потвърждава обвиненията, които се основават преди всичко на злонамерени прислужници. Но популярността и славата на мадам Блаватска се разрастват. През 80-те години тя напуска Индия, живее известно време в Германия и се установява в Лондон, където създава европейското седалище на Теософското общество и работи усилено върху втория си голям труд — „Тайното учение"', който започва да се печата през 1888 г. Земният път на авторката му прекъсва- на 8 май 1891 г.
В Лондон мадам Блаватска издава теософско списание, което по някаква странна причина е наречено „Луцифер". Сборникът ОКУЛТНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, който се появява сега за първи път на български език, е съставен от статии, в които редакторката на „Луцифер" отговаря на разнообразни читателски въпроси. Писани през последните години от живота на Блаватска, тези статии, предназначени за широката публика, обобщават разбиранията й за основните аспекти на окултизма и ги представят достъпно и задълбочено.
Издателят
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ
ВАЖНО ЗА НАЧИНАЕЩИТЕ
Кореспонденцията ни от този месец показва, че има хора, които търсят практически напътствия в областта на окултизма. Това налага необходимостта веднъж завинаги да се формулира:
(а) Съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм или онова, което обикновено се нарича теософия, от една страна, и окултната наука от друга, и:
(б) Естеството на трудностите, които вървят редом със заниманията в областта на окултната наука.
Да станеш теософ е лесно. Всеки човек със средни интелектуални възможности « склонност към метафизичното, всеки човек, който води чист и безкористен живот и намира по-голяма радост като помага на ближния си, отколкото когато му помагат, всеки, който е готов винаги да пожертва собствените ой удоволствия в полза на другите, и всеки, който обича Истината, Добротата и Мъдростта заради самите тях, а не заради облагите, която може да извлече от тях — е теософ.
Съвсем друго нещо е да тръгнеш по пътя, който води до дознанието за доброто и злото, що се отнася до правилното им разграничение; път, който отвежда човека до силата, чрез която може да стари желаното от него добро дело, често дори и без да си помръдне пръста.
Освен това има и още един важен факт, с който начинаещият трябва да се запознае, а именно огромната, почти безгранична отговорност, която учителят поема спрямо своя ученик. От източните гуру, преподаващи тайно или, открито, до малцината кабалисти от западния овят, които се заемат да обучават учениците си на основните начала на Свещената Наука — самите западни иерофанти често не подозират опасността, на която се излагат — всички тези „учители" са подвластни на един и същ ненарушим закон. От момента, в който наистина започнат да преподават, от мига, в който дадат някаква сила на учениците си — била тя душевна, умствена или физическа — те поемат върху себе си всички грехове на своя ученик, свързани с окултните науки, независимо от това дали простъпките са допуснати при извършването или неизвършването на нещо, и тъй до момента на посвещаването, след който ученикът става учител и на свой ред отговорен. Има един странен и мистичен религиозен закон, който е бил високо почитан и спазван от гръцката православна църква, наполовина забравен от римокатолическата и напълно изчезнал при протестантската. Той води началото си от зората на християнството и в основата му е горепосочения закон, чийто символ и израз е бил. Това е догмата за абсолютната святост на връзката между кръстниците, които опекунстват дадено дете1. Тези опекуни поемат негласно върху себе си греховете на току-що кръстеното дете — (миропомазано като при посвещаването, истинско! тайнство!) — до деня, в който детето, познавайки доброто и злото, само поеме отговорност за себе си. По този начин става ясно защо „учителите" са толкова необщителни н защо е необходимо „хелите" (учениците) да преминат през седемгодишно послушничество, за да докажат своята пригодност и да развият качествата, които са нужни за сигурността и на учителя и на ученика.
Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да се научат заклинанията и .методите на използване на едни по-изтънчени, но все пак материални сили на физическата природа. Силите на животинската душа у човека бързо биват разбудени, силите, които могат да бъдат приведени в действие от неговата любов, омраза и страст се разгръщат с лекота. Но това е Черна магия — чародейство. Защото именно мотивът и единствено мотивът е онзи, който кара всяко упражняване на сила да се превърне в черна и зловредна или бяла и благотворна книга. Не е възможно да се ползват духовни сили, ако у извършителя е останала и най-малката отсянка на себелюбие. Това е така, защото ако намерението не е напълно искрено и чисто, духовното ще се трансформира в психическо и ще действа върху астралния план, което може да доведе до ужасии последствия. Силите на животинската природа могат да бъдат използвани в еднаква степен както от егоистичния и отмъстителния така и от безкористния и всеопрощаващ човек. Силите на духа са подвластни само на съвършено чистия по сърце — и това се нарича БОЖЕСТВЕНА МАГИЯ.
Какви са следователно .необходимите условия за да станеш ученик на „Divina Sapientia2"? Защото нека бъде ясно, че никакви наставления «е мотат да бъдат дадени, ако през годините на обучение тези условия не бъдат спазвани и стриктно изпълнявани. Това е sine qua non3. Никой не може да се научи да плува, ако не се пусне в дълбоки води. Нито една птица не е полетяла преди крилата й да са готови за това, необходимо й е също пространство и дързост да се довери на въздуха. Онзи, който ще си служи с .двуостра сабя, трябва да се е усъвършенствал напълно във владеенето на тъпо оръжие за да не се нарани още при първия опит — или което е още по-лошо, да нарани някой друг.
За да дадем приблизителна представа за задължителните условия, които могат да гарантират сигурността «а заниманията при навлизане в Божествената мъдрост, т. е. посредством които може да се избегне опасността Божественото да отстъпи място на черната магия, ние ви предлагаме една страница от „личните правила", с които разполага всеки източен наставник. Долупосочените пасажи са .подбрани измежду много други и са обяснени в скоби.
1. Определеното за обучение място трябва да бъде така подбрано, че да не отвлича ума, и трябва да бъде изпълнено с предмети „излъчващи влияние" (магнетични обекти). Сред другите неща трябва да присъстват и петте свещени цветя, събрани в кръг. Във въздуха около мястото не трябва да има каквито и да е било зловредни влияния.
[-Мястото трябва да бъде отделено и да не се използва за никакви други цели. „Петте свещени цветя" всъщност са призматичните нюанси, наредени по определен начин, тъй като тези цветове са силно магнетични. Под „зловредни влиялия" се имат предвид всякаква смущения, предизвикани от спорове, конфликти, лоши чувства и прочее, понеже се счита, че те моментално, поразяват астралната светлина, т. е. атмосферата около мястото, или с други думи, че се „носят по въздуха". Първото условие изглежда лесно за изпълнение, но при по-внимателно вглеждане се оказва, че то е едно,от най-трудните.]
2. За да му бъде позволено да се обучава „лице в лице", ученикът трябва да се сдобие с предварителни познания в кръга на други послушници (упашаки), броят на които трябва да е нечетен.
[В този случай под „лице в лице" се визира независимо' или отделно от другите обучение, когато ученикът получава наставленията си лице в лице със самия себе си (неговата no-висша Божествена същност) или със своя гуру. Само при такива обстоятелства всеки получава полагащата му се информация в съответствие с ползата, която е извлякъл от познанията си. Това може да се . случи само към края «а цикъла от наставления.]
3. Преди ти (учителят) да предадеш на своя лано (ученик) добрите (свещени) думи на ЛАМРИН или преди да му позволиш да се „подготви" за дубджет, трябва да направиш така, че умът му да е напълно изчистен и в съзвучие с всичко останало и особено с другите му същности. В противен случай думите на мъдростта и на Божествения закон ще се разпилеят и ще бъдат отнесени от ветровете.
[„Ламрин" е книга с практически -наставления от Цонкхапа, написана в две части, първата за църковни, и екзотерични цели, а втората за езотеричната практика. Подготовката за дубджет означава да се подготвят яоновидските пособия, като например огледалата и кристалите. Другите същности се отнасят до съучениците. Ако сред учащите се не цари пълна хармония, не е възможен никакъв успех. Именно учителят е онзи, който прави 'Необходимия подбор в съответствие с магнетичната и биоелектрическа природа на учениците, той е човекът, който най-внимателно събира и регулира положителните и отрицателните елементи.]
4. Докато упашаките се обучават, те трябва да се погрижат да бъдат като пръстите на една ръка. Ти трябва да им внушиш, че болката за единия трябва да бъде болка и за останалите, а ако ликуването на един от тях не отекне и в гърдите на останалите, тогава необходимите условия не са изпълнени и е безсмислено да се продължава.
[Това трудно може да се случи, ако направеният предварителен подбор е в съответствие с магнетичните изисквания. Известно е, че хелите, макар и обещаващи и пригодни за възприемане на истината, понякога трябва да чакат с години заради тяхната природа и невъзможността им да постигнат съзвучие един с друг. Защото...]
5. Съучениците трябва да бъдат настроени от техния гуру като струните на лютня — всеки трябва да се различава от другите и при (все това да издава звук в съзвучие с тях. Съвкупно те трябва да образуват клавиатура, която във всяка своя част да отговаря на твоето най-леко докосване (докосването на учителя). По този начин съзнанията им ще бъдат отворени за съзвучията на мъдростта, които ще вибрират като познание във всяко едно от тях и ще дадат резултати, носещи радост на съответните богове (покровители или ангели-пазители) и полза за лано. Така мъдростта ще се отпечата завинаги в сърцата им и хармонията на закона няма никога да бъде нарушена.
6. Онези, които желаят да се сдобият с познание, водещи до шидите (окултните сили), трябва да се откажат от цялата суета на живота и на света (тук следва изброяване на шидите).
7. Никой не може да усеща разлика между себе си и своя другар от рода на „Аз съм най-мъдрият", „Аз съм по-свят и по-угоден на учителя или на моята общност отколкото моя брат" и т. н. и да стане упашака. Мислите му трябва да бъдат приковани главно в сърцето му и да прогонват оттам всяка враждебна мисъл, насочена към което и да било живо същество. То (сърцето) трябва да бъде изпълнено с усещането за неотделимост от останалите същества и от всичко друго в природата; в противен случай не може да бъде постигнат никакъв успех.
8. Лано (ученикът) трябва да се страхува единствено от външните влияния на други живи същества (магнетичните еманации от други живи същества). Поради тази причина, докато е едно с всичко останало в своята вътрешна природа, той трябва да се постарае да отдели външното си тяло от всяко чуждо влияние. Той трябва да избягва телесен контакт (т. е. да бъде докосван или да докосва) с жена или животно.
[Не са позволени никакви домашни животни, забранено, е дори да се докосват определени дървета и растения. Ученикът, така да се каже, трябва да живее в своя собствена атмосфера, за да я индивидуализира с оглед «а окултните цели-.]
9. Съзнанието трябва да остане равнодушно към всичко друго, освен към всемирните истини на природата, за да не се получи така, че „Доктрината на сърцето да се превърне единствено в „Доктрина на окото" (т. е. празен екзотеричен ритуализъм).
10. Ученикът не трябва да яде никаква животинска храна, не трябва да се храни с нищо, което има в себе си живот. Той не може да консумира нито алкохол, нито опиум, защото тези продукти са като ламаин (зли духове), които се вкопчват в непредпазливия и поглъщат разума му.
[Предполага се. че вашето и алкохолът съдържат лошия магнетизъм на всички хора, кси то са веели участие в производството им. От друга страна се счита, че месото на всяко животно задържа психическите характеристики, на съответния вид.]
11. Медитацията, въздържаността като цяло, съблюдаването на моралните задължения, добрите думи и дела, а също и добрата воля към всичко и пълната забрава на собствената личност са най-ефикасните средства за получаване на знания и подготовка за постигане на no-висша мъдрост.
12. Единствено при стриктно спазване на горепосочените правила един лано може да се надява да овладее своевременно шидите на архатите — и в това се изразява растежът, който го кара постепенно да се слее с ВСЕЛЕНАТА.
Тези дванадесет извадки са избрани измежду седемдесет и три правила, които е "безполезно, да се изброяват, тъй като за Европа те ще бъдат лишени от смисъл. Но дори и те са достатъчни, за да се видят огромните трудности, които преграждат пътя на мнимия „упашака", който е бил роден и възпитан в Западния свят.4
Образованието в целия Западен свят и особено английското се ръководи най-вече от принципа на съперничеството и борбата. Всяко дете бива подтиквано да учи по-бързо, за да надмине другарите си и за да ги изпревари по всякакъв възможен начин. Онова, което погрешно се нарича „приятелско, съперничество", се култивира усърдно и същият този дух се поощрява и насърчава въз всяка подробност от живота.
Как би могъл западният човек с подобни цели,. втълпени му още от детството, да се почувства със съучениците си „като пръстите на една ръка"? Освен това тези негови съученици не биват определени в резултат на .негов собствен подбор, нито пък си ги избира сам по лична симпатия. Те се избират от учителя ,му и то на далеч по-друга основа, а онзи, който ще бъде ученик, трябва първо да изкорени от сърцето си. всички чувства на неприязън и антипатия спрямо другите. Колко са онези от западния свят, които са искрено готови дори и на опит.
И после подробностите от ежедневния живот, възбраната да докоснеш дори и ръката на най-близкия и най-скъпия. Колко много противоречи това на европейските представи за привързаност и добри чувства! Колко жестоко и студено звучи то. Освен това хората биха казали, че е проява на егоизъм да се въздържащ да даваш радост на другите заради собственото си усъвършенстване. Е добре., нека онези, които смятат така, да отложат истинския опит да тръгнат по този път за някой друг живот. Но нека не се величаят за своята въображаема безкористност. Защото всъщност става дума само за една привидност, която, те позволяват да ги заблуди — това са общоприетите представи, почиващи на култа към чувствата и излиянията, или така наречената благовъзпитаност — неща от недействителния живот, които нямат нищо общо с постулатите на Истината.
Но дори и да пренебрегнем тези трудности, които .могат да се разглеждат като „външни", макар и да са не по-малко важни от останалите неща, как учениците от европейските страни ще се настроят за онова съзвучие, което тук се изисква от тях? Индивидуализмът в Европа и Америка е станал толкова силен, че няма. дори и една художествена школа, чиито членове да не се мразят или да не си завеждат един на друг. „Професионалната" омраза и завист са станали пословични: всеки се стреми да се облагодетелства на всяка цена, и дори така наречената благовъзпитаност не е нищо друго освен една фалшива маска, прикриваща демоните на омразата и завистта.
На Изток духът на „неотделимост" още от детството е запечатан толкова дълбоко, колкото духът на съперничество на Запад. На Изток личните чувства, амбиции и желания не се поощряват и съответно те не се .превръщат в преобладаващо явление. Когато почвата стане добра по естествен път, тя се култивира по правилния начин и детето се превръща в мъж, у когото склонността no-низшите същности да се възприемат като подчинени на no-висшите е силна и могъща. Хората от Западния свят считат, че собствените им симпатии и антипатии към другите хора и неща са водещ и определящ поведението им принцип, дори и когато те не ги превръщат в закон на живота и не се опитват да ги налагат другиму:
Нека онези, които се оплакват, че са научили малко в Теософското общество, се отнесат сериозно към думите, написани в статията в „Път" от миналия петък: „Ключът за всеки един етап от нашето развитие е „стремящия се към себе си човек". В „началото на мъдростта" стои не „страхът от Бога", а познанието за собственото A3, което е истинската МЪДРОСТ.
И в този дух колко величав и истинен е за ученика по окултизъм, започнал да осъзнава някои от горепосочените истини, отговорът даден от Делфийския оракул на всички, които идвали да търсят окултната мъдрост — думи повтаряни и подсилени многократно- от мъдреца Сократ: ЧОВЕЧЕ, ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ.
Послушничеството няма нищо общо със средствата за съществуване или с каквото и да е било от този род, защото човек може напълно да изолира ума си от своето тяло и среда. Послушничеството е по-скоро състояние на съзнанието, отколкото живот в съответствие със строги и неотменни във физически план правила. Това важи особено за по-ранния изпитателен период, докато посочените в априлския брой на „Луцифер" правила всъщност се отнасят до: един по-късен етап на действително окултно обучение и развитие и а окултните сили и прозрение. Тези правила обаче сочат начина на живот, който трябва да бъде воден, доколкото е възможно, от всички онези, които се домогват до окултното,, тъй като е най-благотворен за постигане на целите им.
Никога не бива да се забравя, че окултизмът се занимава с вътрешния човек, който трябва да бъде укрепен и освободен от господството на физическото тяло и неговата среда. Те са длъжни да му станат слуги. Следователно първата и основна необходимост за послушничеството е дух с абсолютна безкористност и преданост към истината; после; следват самопознанието и самоовладяването. Това са най-важните неща, докато външното съблюдаване на определени правила на живот е от по-малко значение.
„Луцифер": IV, 348.
ОКУЛТИЗМЪТ СРЕЩУ ОКУЛТНИТЕ ИЗКУСТВА
„Бях често чувал, но до днес не вярвах,
Че има хора, които със могъщи чародейни думи
Природните закони на тъмните си цели подчиняват."
Милтън
Няколко писма от кореспонденцията от този месец говорят за силното; впечатление, което е направила върху 'Някои; умове статията „Практически окултизъм" от миналия месец. Тези писма доказват и потвърждават два логични извода:
(а) Образовалите и мислещи хора, които вярват в съществуването на окултизма и магията (разликата между тези две неща е огромна) са много повече отколкото си представят съвременните материалисти.
(б) Повечето от вярващите (група обхващаща голям брой теософи) нямат никаква определена представа за същността на окултизма и го бъркат с окултните науки въобще, включително и с „черната магия".
Техните представи за силите, които той дава на човека, и необходимите за придобиването «м средства са толкова разнообразни колкото я 'нереални. Някои си въобразяват, че единственото, което е необходимо за да станеш Занони5, е някой учител да ти покаже пътя, Други пък смятат, че човек трябва просто да пресече Суецкия канал и да отиде в Индия за да стане Роджър Бейкън или дори граф Сен Жермен. Мнозина избират за свой идеал Маргрейв с неговата вечно възраждаща се младост и не обръщат много голямо внимание на обстоятелството, че той е заплатил за това с душата си. Не са малко и онези, които възприемайки делата на Еядорската вещица за чиста проба окултизъм, „през зиналата паст на земята от Стигийския мрак призовават немощния дух да излезе на светлина" и искат въз основа на този си подвиг да бъдат считани за пълноправни адепти. „Церемониалната магия", според парадийно изложените правила от Елифас Леви, е друго въображаемо alter ego на философията на древните архати. Накратко казано, призмите, през които окултизмът се явява пред непросветените въз философията са толкова разноцветни и различни, колкото е възможно за човешкото въображение.
Много ли ще бъдат възмутени тези претенденти за мъдрост и сила, ако им бъде казана простата истина? Въпросът не е само дали е полезно — сега дори е необходимо да извадим повечето от тях от заблуждението, преди да е станало твърде късно. Тази истина може да бъде изразена с няколко думи: сред стотиците ревностни западни последователи на учението, наричащи себе си „окултисти", няма и петима, конто да имат дори приблизително варна представа за същността на изучаваната от тях наука. Почти всички (с малки изключения) са се запътили към магьосничеството. И нека преди да възразят срещу това твърдение те се противопоставят на хаоса, който цари в умовете им и наложат там малко порядък. Нека първо изучат истинското отношение между окултните науки и окултизма и разликата -между тях, и чак тогава да дадат воля на гнева си, ако вее още се считат за прави. Междувременно ще-трябва да научат, че окултизмът се различава от магията и другите тайни науки но същия начин, по който божественото слънце се различава от слабата светлина на свещ, по същия начин, по който неизменният и безсмъртен човешки дух — отражението на безпричинната и непознаваема ВСЕЛЕНА — се отличава от тленната пръст на човешкото тяло.
В нашето високо цивилизовано западно общество, където съвременните езици и думите се коват непосредствено след новите мисли и идеи, се случи същото каквото се случва и с всеки друг език — колкото повече той се материализира е студената атмосфера на западния егоизъм с неговата непрестанна жажда по земните вещи, толкова по-слабо се чувства нуждата от създаването на нови термини, които да изразят онова, което негласно се счита за остаряло и отживяло времето си „суеверие". Тези термини отговарят на идеи каквито един културен човек едва ли носи в съзнанието си. „Магията" е синоним на фокусничество, „магьосничество" и значи бездънно невежество, а окултизмът е тъжна реликва от времето на смахнати средновековни философи на огъня като Якоб Бьоме и Св. Мартин. Това са все неща, за които се счита, че не са нищо повече от „панаирджийски трикове". На тези термини се гледа с презрение и те обикновено се употребяват само когато става дума за ненужни останки от тъмното средновековие и предшестващите го езически епохи. „Именно поради тази причина английският език не разполага с думи, които да дефинират и нюансират различията между подобни неестествени сили или между :науките, водещи до придобиването им. В същото време източните езици и преди всичко санскритският позволяват това да се осъществи с прецизност. Какъв е смисъла, който се влага о думи като „чудо" и „магия"? — думи, чието значение ib крайна сметка е идентично, тъй като и двете изразяват идеята за извършваме на удивителни неща чрез нарушаване на законите на природата (!!), каквото е обяснението на авторитетните инстанции. Християнинът — въпреки че отново става дума за нарушаване на законите на природата — макар и непоколебимо да вярва в чудесата, защото за тях е казано, че са извършени от Бог посредством Мойсей, отхвърля с презрение магиите, извършвани от чародеите на фараона, или ги приписва на дявола. И именно дяволът е онзи, когото свързват с окултизма нашите благочестиви опоненти, докато техните нечестиви противници, атеистите, се присмиват и на Мойсей, и на магьосниците, и на окултистите, а мисълта за едно по-задълбочено вглеждане в подобни „суеверия" би ги накарала да се изчервят. Това е така защото не съществуват термини, които да определят различията. Ние не разполагаме с думи, които да изразят нюансите и да очертаят разделителната линия между възвишеното и истинното, между абсурдното н нелепото.. Последното намира израз в теологическите интерпретации, в които се говори за „нарушаване на законите на природата" от човека, Бога или дявола. Що се отнася до възвишеното и истинното, това са научните „чудеса” и магиите на Мойсей и магьосниците, извършвали в съответствие със законите на природата; и едното и другото било изучавано в свещените храмове на мъдростта, които представлявали нещо като съвременните Кралски дружества. Те са предмет на изучаване и от истинския ОКУЛТИЗЪМ. Последната дума е определено подвеждаща. Тя представлява превод на съставната дума гупта-видя, или „тайно знание". Но знание за какво? Някои от санскритските термини биха могли да ли помогнат.
Измежду многото наименования на различните видове езотерични знания или науки съществуват четири, които са дадени дори и в езотеричните пурани: (1.) Яджна-видя6, знание за окултните сили, които се събуждат в природата посредством изпълнението на определени церемонии и обряди. (2.) Маха-видя, „великото знание", магията на кабалистите и на култа Тантрика. (.3) Гухя-видя, знание за присъщите на звука (ефира) мистични сили, а поради тази причина и свойствени за мантрите (молитви или заклинания, които се пеят). Тези мистични сили се събуждат и зависят от използвания ритъм и мелодия или иначе казано тук става дума за магическо изпълнение, основаващо се на знание за природните сили и тяхната корелация; и (4.) АТМА-ВИДЯ, термин, който се превежда просто „знание за душата" (или истинска мъдрост от ориенталистите), но означава и още много други неща.
Последният е единствения вид окултизъм, към който един теософ трябва да се стреми, при положение че той почита Светлината по пътя и иска да бъде мъдър и безкористен. Всичко останало се явява като раздел на „окултните науки", т. е. изкуство, почиващо на знание за основната същност на всички неща в царството на Природата, като например минерали, растения, животни, или с други думи, неща, отнасящи се до сферата на материалната Природа, независимо от това колко невидима е тази същност и как до този момент е убягнала от науката. Алхимията, окултната психология и хиромантията са неща, които съществуват в природата, а точните науки — може би наречени така, защото са открити в този век на напълно противоположни и парадоксални философски учения — вече откриха немалко от тайните на горепосочените изкуства. Ясновидството, символът за което в Индия е „Окото на Шива" (наименованието в Япония е „Безкрайно зрение") не е хипнотизъм (незаконното дете на месмеризма) и не се постига чрез подобни изкуства. Всички останали езотерични учения могат да бъдат овладени, пък и с резултати, било то добри, лоши или неутрални; но те нямат висока стойност за атма-видя. Всички са включени в нея, а понякога тя може дори да ги използва за постигането на благотворни цели, но едва след като бъдат пречистени от ненужното и след като бъдат освободени от всякакъв оттенък на користен мотив. Всеки мъж или жена може да се заеме с едно или с всички горепосочени „окултни 'изкуства" без голяма предварителна подготовка и дори без каквито и да е било прекалено тежки ограничения в личния им живот. Човек може да мине дори и без някаква възвишена форма на морал. В последния случай, разбира се, има огромна вероятност ученикът да се превърне в съвсем обикновен магьосник и да пропадне стремглаво в черната магия. Но какво от това? Вудуистите и дугпаите се хранят, пият и веселят над хекатомбите на жертвите на техните пъклени умения. Същото правят и симпатичните господа вивисекционисти и дипломираните „хипнотизатори" от медицинските факултети; единствената разлика между двата типа е, че вудуистите и дугпаите са съзнателни магьосници, а хората от екипа на Шарко-Рише — несъзнателни. По този начин, тъй като и едните и другите ще трябва да съберат плодовете от усилията и постиженията си в черната магия, специалистите от западния свят не трябва да получават единствено порицание и лоша репутация без съответните облаги и удоволствия, които могат да извлекат оттам. Да повторим още веднъж: хипнотизмът и вивисекцията, по начина, по който се практикуват в подобни школи, са чисто и просто магьосничество минус знанието, с което разполагат вудуистите и дугпаите, знание, което никакъв Шарко и никакъв Рише не може да постигне ако ще и за петдесет години упорити изследвания и експериментални наблюдения. Нека онези, които искат да се занимават с магии (независимо от това дали разбират същността им или не), но които все пак считат, че задължителните за. учениците правила са прекалено тежки, и следователно отхвърлят атма-видята и окултизма, не се захващат с тези неща, Нека си стават магьосници — въпреки че за следващите .си десет въплъщения ще се превърнат във вуду и. дугпаи.
Но интересът на нашите читатели вероятно е насочен главно към онези, които са непреодолимо привлечени от „окултното", но които все пак не разбират истинската природа :на онова, към което се стремят, нито пък са овладели страстите си, а още по-малко егоизма си.
Ще ни попитат какво да правят тези нещастници,, които така се раздират от противоречиви сили. Твърде... често се е казвало за да има нужда да се повтаря, а и самият факт е очевиден за всеки наблюдател. А именно, че щом страстта към окултизма се пробуди веднъж щ нечие сърце, то завинаги се лишава от надеждата за спокойствие, мир и утеха. Човекът, сполетян от това, бива завинаги прогонен в безумни и самотни селения на живота от едно вечно разяждащо безпокойство, което той не може да преодолее. Сърцето му е прекомерно изпълнено със страст и себично желание. да си изпроси пропуск през Златната врата; той не е в състояние да намери мир и покой в обикновения живот. Неизбежно ли е за него в такъв случай да стигне до магьосничество и черна магия, а оттам, през многото въплъщения, до ужасна карма? Няма ли за него някакъв друг път?
Нашият отговор е, че такъв път наистина има. Нека той не се домогва до нещо по-голямо от онова, което чувства, че му е по силите. Нека не слага върху плещите си по-тежък товар, отколкото може да носи. Дори и никога да не стане „махатма", Буда или велик светец, нека изучава философията и „науката за душата" и по този начин, без да притежава някакви свръхчовешки сили, ще може да се превърне в един от скромните благодетели на човечеството. Шидите (или архатните сили) са само за онези, които са в състояние да „направляват живота" и да се съобразяват с необходимите при подобно обучение ужасни жертви, и то до последната буква. Те трябва веднага да научат и да запомнят завинаги, че истинският окултизъм (или теософия) се изразява в „пълното себеотрицание", отнасящо се както за мислите така и за действията. Окултизмът е АЛТРУИЗЪМ и онзи, който го практикува, бива откъснат напълно от категорията на нормално живеещите хора. След като му се посвети веднъж, „човек вече не живее за себе си, а за света". През първите години на изпитание могат да му бъдат простени много неща, но веднага щом бъде „приет", неговата личност трябва да изчезне и той трябва да се превърне в една обикновена благотворна сила в природата. След това за него има две крайни възможности, два пътя, между които няма място където да отдъхне. Той трябва да започне едно изнурително изкачване, стъпка по стъпка, често преминавайки през многобройни въплъщения, избягвайки всяко деваханическо прекъсване нагоре по златната стълба, водеща към конклава на махатмите (състоянието Архат или бодхисатва), или в противен случай при първата погрешна стъпка ще се понесе надолу по стълбата и ще попадне в мрежите на дугпайството.
Всички тези неща са или неизвестни, или напълно пренебрегнати. Всъщност онзи, който е в състояние да проследи тихата еволюция на предварителните амбиции на кандидатите, често, открива как умовете им биват завладяни от странни идеи. Например някои с изкривен от чужди влияния разсъдък си въобразяват, че животинските страсти могат да бъдат пречистени и възвисени, а яростта, силата и отънят им, така да се каже, да бъдат насочени навътре. Вярват, те тези страсти могат да се заключат в нечии гърди, додето енергията им, вместо да се увеличи, се насочи към осъществяването на едни по-висши и по-свети цели, а именно колективната им ненараснала по обхват сила да даде възможност на притежателя им да влезе в олтара на душата я да остане там в присъствието на Господаря — Висшият Аз! Поради тази причина те отказват да се борят със страстите си, не се опитат да ги унищожат, а предпочитат чрез голямо усилие на волята да сподавят яростните пламъци на огъня и да ги държат вътре в себе си, усмирени й тлеещи под тънък слой пепел. Те са готови да понесат с радост мъчението на спартанчето, което оставило лисицата да разкъса вътрешностите му, но въпреки това не я пуснало.. О, бедни, слепи мечтатели!
Все едно да се надяваш, че ако група пияни коминочистачи, още потни, и мръсни след работа, бъдат затворени в храм с чисто бели платна, те няма да ги изпоцапат и превърнат в купчина мръсни парцали, а ще станат господари на святото място и накрая ще излязат оттам белички-белички като него. Защо не си представим как дузина порове, затворени, в чистата атмосфера на някой дгонпа (манастир), излизат от храма, пропити с уханието на всички видове тамян, които са били използвани там? Странна грешка на човешкия ум. Възможно ли е това? Нека поспорим.
„Господарят" в храма на нашите души е „Висшият Аз" — божествения дух, чието съзнание се основава и произлиза единствено (във всеки случай по време на земния живот на човека, на когото той е пленник) от Ума, който ние решихме да наричаме Човешка душа .(като се има предвид, че „Духовната душа" е единствения носител на Духа). На свой ред личната или човешката душа в най-висшата си форма е съчетание от духовни аспирации, желания и божествена любов; а в по-низш план тя представлява смесица от животински желания и земни страсти, предадени й чрез нейните асоциации с носителя й, представляващ основата на всички тези неща. По този начин тя се очертава като връзка и посредник между животинската природа на човека, която нейният по-висш разум се опитва да подтисне и човешката божествена духовна природа, около която тя гравитира всеки път, когато успее да вземе надмощие над животното вътре в човека. Последното представлява инстинктивната животинска душа и е най-доброто обиталище на страстите, които, както току-що беше казано, вместо да бъдат потушени, биват просто приспани и заключени в гърдите на някои дръзки ентусиасти. Дали по този начин се надяват да превърнат мръсния поток на животинската мръсотия в кристални житейски води? Къде и на .какво неутрално място могат да бъдат затворени те, така че да не засегнат човека? Бурните страсти на любовта и похотта все още живеят и на тях все още им е позволено да останат в своето родно място — същата тази животинска душа. Едновременно и no-висшите и по-низшите сфери на човешката душа отхвърлят присъствието на подобни обитатели, макар да не могат да избягнат покварата, идваща от тези им съседи. „Висшият Аз" или Духът е толкова неспособен да асимилира подобни чувства, колкото е невъзможно и за водата да се смеси с петрол или нечиста течна лой. По този начин само умът — единствената връзка и посредник между земния човек и Висшата същност — е едничкия страдалец, намиращ се в постоянна опасност да бъде повлечен надолу и да загине в бездната на материята, понесен от тези страсти, които могат да бъдат пробудени всяка секунда. И как би могъл той някога да се настрои към божествената хармония «а най-висшия принцип, когато тази хармония се нарушава дори от самото присъствие на подобни животински страсти в xpaмa на душата по време на изпитателния период? Как е възможно хармонията да спечели надмощие и да победи, когато душата е обезпокоена и опетнена от хаоса на страсти, земни желания, телесни усещания и дори от „астралния човек"?
Защото „астралът" — призрачният „двойник" както на животното, така и на човека — е спътник не на божественият Аз, а на земното тяло. Той е връзката между индивидуалната СЪЩНОСТ, no-низшето съзнание на манас (умът) и Тялото, а също и посредник между преходния и безсмъртния живот. Подобно на хвърляната от човека сянка той покорно и механично следва неговите движения и импулси, облягайки се следователно на материята без никога да се изкачва до духа. Единствено когато силата на страстите е напълно мъртва и когато те 'бъдат победени, унищожени и отречени от непоколебимата воля, когато не само всички копнежи и страсти на плътта бъдат мъртви, а също и когато съзнанието на личния Аз бъде премахнато и астралът впоследствие бъде сведен до нула, ще бъде постигнато обединението с „Висшата същност". След това, когато астралът започне да отразява единствено човека, превъзмогнал чувствата си, божествената СЪЩНОСТ (ейде) може да трепти в осъзнатата хармония с двата полюса на личността — пречистения материален човек и вечно чистата Духовна душа — едва тогава тя може да стои в присъствието на БОЖИЯТА СЪЩНОСТ (или Christos при мистиците-гностици), завинаги слята, съединена и единна с Нея7.
Как е възможно тогава да се допуска, че човек може да върви по трудния път на окултизма, ако неговите ежедневни и ежечасни мисли са тясно свързани със земните неща, с желания за собственост и власт, с похот, амбиции и задължения, които колкото и да са почтени, са все пак от светски характер? Дори и любовта към съпругата и семейството — най-чистите и безкористни човешки чувства — са бариера към истинския окултизъм. Независимост това дали взимаме като пример святата майчина обич или любовта на мъжа към неговата жена, дори и тези чувства, ако бъдат анализирани и проучени в най-голямата им дълбочина, ще видим, че в първия случай въпреки всичко има себелюбие, а във втория — egoisme a deux8. Нима една майка няма да пожертва дори без секундно колебание живота на стотици и хиляди деца за да спаси този на своето дете? И нима един влюбен или един истински съпруг не е готов да разруши щастието на всеки мъж или жена за да удовлетвори желанието на онази, която обича? Но това е естествено, ще кажат някои. Но не и в светлината на всемирната божествена любов. Ако съзнанието ни е изпълнено с мисли за една малка група от близки и скъпи за нас хора, какво ще дадем тогава от душите си на останалата част от човечеството? Какъв процент любов и грижа ще можем да дарим на „големия сирак"? И как ще бъде чут „тихия слаб глас" в душа, която е изцяло обсебена от привилегированите си обитатели? Какво място ще остане за нуждите на човечеството en bloc9, за да могат те да се отпечатат в съзнанието <ни и да получат бърз отговор? И все пак онзи, който ще ползва мъдростта на всемирния ум, трябва да достигне до цялото човечество, независимо от расата, цвета на кожата, религията или социалното положение. Именно алтруизмът, а не егоизмът дори и в неговата най-законна и благородна форма, е онова нещо, което може да помогне на отделния човек да слее малката си същност с всемирните същности. Истинският последовател на реалния окултизъм трябва да се посвети именно на тези нужди и на тези дела, ако иска да постигне теософия10, божествена мъдрост и познание.
Онзи, който се домогва до тези неща трябва да направи своя абсолютен избор между светския живот и живота, обвързан с окултизма. Никой не би могъл да служи едновременно на тялото си и на висшата си душа, и да изпълнява наведнъж семейния и универсалния си дълг без да лиши едното или другото от правата му; той или ще чува „тихия слаб глас", който ще заглуши плача на децата му, или пък ще се вслуша в него, оставяйки глух за гласа на човечността. Това ще бъде една непрестанна и влудяваща борба за почти всеки женен мъж, който иска да се занимава с истински практически окултизъм вместо с неговата философия. Той винаги ще се колебае между гласа на безличностната божествена любов на човечността и този на земната любов, насочена към определени хора. Това може да го доведе до провал в едната или другата сфера или може би и в двете. А би могло да бъде и по-лошо, защото ако човекът, посветил се на ОКУЛТИЗМА, се впусне в удовлетворяване на земната си любов и похот, почти веднага ще почувства произтичащите резултати — той ще бъде непреодолимо откъснат от безличностното божествено състояние и ще се понесе надолу към материята. Чувственото или дори мисловно задоволяване на личните желания води до незабавна загуба на способността за духовно проникновение. Гласът на БОГА вече не може да бъде различен, от този на страстите или дори от гласа на някой дугпа, не се различава грешното от правилното, здравия морал от обикновената казуистика; Плодът на Мъртво море приема най-прекрасната и мистична външност само за да се превърне в пепел върху устните, жлъчка в сърцето и в крайна сметка в:
Бездна, ставаща все по-дълбока, все по-сгъстяващ се мрак;
Глупост вместо мъдрост, вина вместо невинност;
Болка вместо екстаз и отчаяние вместо надежда.
А веднъж щом сбъркат и след като поведението им започне да се определя от техните грешки, повечето хора отказват да осъзнаят грешката си и по този начин потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото. И въпреки че намерението е главният решаващ фактор относно това дали се практикува черна или бяла магия, дори и неволното и несъзнателно магьосничество води задължително до лоша карма. Достатъчно неща бяха казани за да се изясни, че магьосничество се нарича всяко зловредно влияние, упражнявано върху други хора, които страдат от това или впоследствие карат други хора да страдат. Кармата е тежък камък, хвърлен в тихите води на живота, който поражда вечно, разширяващи се кръгове от вълни, достигащи почти ad infinitum11. Подобни причини водят до съответните следствия, което намира потвърждение в справедливите закони на Възмездието.
Голяма част от тези опасности могат да бъда избягнати, ако хората просто се въздържат и не се впускат непредпазливо в практика, чиято същност и важност не разбират. Никой не трябва да «оси товар, надхвърлящ собствената му сила и възможности. Съществуват магьосници с вродени дарби, а също и мистици и окултисти по рождение и по силата на пряко онаследяване от поредица въплъщения и епохи на страдания и провали. Те са напълно защитени от страстите. Никакви огньове от земен произход не могат да хвърлят в пламъци техните чувства и желания; вито един човешки зов не може да намери отглас в техните души, освен великият зов на човечността. Но тези хора се срещат твърде рядко по света. Те успяват да минат през тесните двери на окултизма, защото не носят със себе си товара на преходните човешки страсти. Те са се освободили от чувствата ма низшата индивидуалност и. по този начин са парализирали „астралното" животно, вследствие «а което пред тях се отваря златната, но тясна врата. Съвсем друг е случая с онези, конто са принудени в продължение на" няколко въплъщения да носят товара от грехове, извършени в предишни съществувания, а дори и в тяхното настояще. В случай че те не действат с голяма предпазливост, златните двери на мъдростта може да се трансформират в една огромна врата, а след нея да се появи и широкият път, „водещ към унищожение" и поради тази причина „.много са хората, които могат да минат през нея". Това е вратата на окултните изкуства, които се практикуват с користни мотиви и в отсъствието на възпиращото и благотворно, влияние на АТМА-ВИДЯ. Ние се намираме в кали-юга12 и нейното фатално влияние е хилядократно по-голямо на запад, отколкото на изток. Ето защо през периода на тази циклична борба мнозина се превръщат в лесна плячка на Силите от епохата -на мрака, а същата причина поражда и многото заблуди, от които страда съвременният свят. Една от тях е илюзията за относителната лекота, с която хората си въобразяват, че могат да стигнат до „дверите" и да прекрачат прага на окултизма без някакви големи жертви. Това е .мечтата на повечето теософи, мечта, вдъхновена от самолюбие и желание за могъщество, но не тези са чувствата, които могат да изведат някого до жадуваната цел. Един човек, за когото се счита, че се е пожертвал в името на човечността беше казал: „Тясна е портата и стеснен е пътя, който води в живота, и малцина са ония, които го намират." (Матей, гл. 7, ст. 14). Портата е наистина толкова тясна, че дори и беглото споменаване на предварителните трудности довежда кандидатите от западния свят до ужас и ги кара да се отдръпнат разтреперани. Нека те спрат дотук и не се опитват повече да преодолеят огромната си слабост. Защото горко им ако обърнат гръб на тясната порта и през това време страстта им към окултното ги хлопне дори и леко в посока към широките и по-привлекателни порти на златната мистерия, която овети с блясъка на илюзията. Това може да ги доведе единствено до изкуството на дугпаите и много скоро, те ще се озоват нa Via fatale, водещ към Ада, над чийто портал Данте прочете думите:
Per me si va nella citta dolente
Per me si va nell' eterno dolor
Per me si va tra la perduta gente .. .13
Сподели с приятели: |